РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 01.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 831 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата К.Д.Д.
е предявила иск за изменение на режима на лични отношения на ответника Б.И.Т. с
малолетното дете К. Б. Т., определен с влязло в сила решение по гр.д. №
1263/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Искането мотивира на първо
място с обстоятелството, че детето се претоварва да пътува три пъти в месеца от
Б. до П. и обратно, това го уморява и му причинява дискомфорт. На следващо
място сочи, че детето вече посещава детска градина и вземането му в делничен
ден – в петък в 16,00 ч., както и отсъствието му 15 дни през лятото и 5 дни
през зимата ще наруши режима на обучението му. По тези съображения моли да бъде
постановено решение, с което да бъде изменен режимът на лични отношения, както
следва: бащата да взема детето всеки първи петък от месеца от 17,00 ч. в петък
до 19,00 ч. в неделя, както и по два дни всяка година за коледните или
новогодишните празници и по два дни за великденските празници. Ангажира писмени
и гласни доказателства. Претендира разноските по делото.
Ответникът
Б.И.Т. чрез пълномощника си адвокат Б. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК намира
иска за неоснователен. Твърди, че няма промяна в обстоятелствата, която да
налага стесняване на определения режим на лични контакти с детето. Сочи, че
описаното от ищцата здравословно състояние на детето не е ново, а било известно
още по време на бракоразводния процес между страните през 2017 г. и 2018 г.
Излага подробни съображения относно здравословните проблеми на детето с десния
бъбрек и необходимостта от лечение. Твърди, че майката има безотговорно
отношение към тези проблеми на детето. Не намира за основателен доводът на
ищцата, че вземането на детето от детска градина в петък, ще наруши
образователния процес, а по отношение на пътуването на детето заявява, че то
никога не е изказвало нежелание и не е проявявало дискомфорт при пътуване, дори
напротив – винаги се радвало, че ще се види с близките, приятелите и роднините
си. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Заявява готовност за
постигане на споразумение с ищцата за споделено родителство. В случай, че
такова не се постигне моли да бъде постановено решение, с което да му бъде
предоставено упражняването на родителските права, да бъде определен максимално
широк режим на лични отношения с майката и тя да бъде осъдена да заплаща
издръжка на детето. В случай, че бъде уважен предявеният от ищцата иск,
заявява, че няма против детето да пътува по-рядко, но моли да бъдат увеличени
дните на престой на детето при него. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
С Определение № 920 от 13.04.2020 г. съдът е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ответника
насрещен иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето К. Б. Т., определяне на режим на лични отношения на майката К.Д.Д. с
детето и осъждане на майката да заплаща издръжка на детето.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищцата чрез пълномощника си адвокат С.-Ш. намира
предявените насрещни искове за неоснователни. Оспорва твърденията на ответника
в насрещната искова молба. Твърди, че извършва всички необходими на детето
медицински прегледи и процедури, а преценката на ответника, че детето има нужда
от нова операция е негово лично мнение, което не е подкрепено с доказателства.
Твърди, че е уведомила ответника за извършване на операция на детето в
„Пирогов“, въпреки че няма такова задължение. Отрича детето да има проблеми с
умственото развитие. Твърди, че не създава пречки на ответника да осъществява
личните си контакти с детето, като е поискала същите да не се осъществяват единствено
по време на извънредното положение с оглед запазване на здравето на детето, но
ответникът не се е съобразил с нейното искане. При определяне на режима на
лични отношения с детето моли да се има предвид, че детето посещава
предучилищен клас, който е задължителен и няма как да се изпълнява предложеният
от ответника режим на лични отношения. Счита, че разполага с необходимите
условия и възможности, за да осигури на детето спокойното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие. По тези съображения моли за
отхвърляне на насрещните искове и за уважаване на главния иск.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно доказателствата по
делото намира за установено следното:
Страните са родители на малолетния К. Б.
Т., роден на *** г. по време на брака им, прекратен с развод с Решение № 1002
от 04.12.2017 г. по гр.д. № 1263/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Със същото упражняването на родителските права е
предоставено на майката, местоживеенето му е определено при нея и е определен
режим на лични отношения с бащата, както следва: бащата да взема детето всеки първи, втори и трети петък, събота и
неделя от месеца от 16,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, както и 15 дни през
лятото и 5 дни през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, както и по два дни всяка година за коледните или новогодишните
празници и по два дни за великденските празници. Ответникът е осъден да заплаща
на малолетното дете издръжка в размер на 140 лв. месечно, считано от 26.05.2017
г., но в тази част решението е отменено с Решение № 127 от 30.03.2018 г. по
в.гр.д. № 147/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С Решение № 765 от
21.07.2020 г. по гр.д. № 578/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик размерът
на издръжката е увеличен от 180 лв. на 220 лв. месечно, считано от 25.11.2019
г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Детето е родено с урологично заболяване – тежка форма на
хипоспадия, наложила оперативно лечение – на 23.11.2016 г. в Университетски
болничен комплекс в А., И. и на 18.06.2019 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“. Детето периодично
е водено на медицински прегледи и
изследвания и от двамата родители, включително след завеждане на исковата молба:
на
31.08.2015 г. абдоминална ехография; на
11.04.2017 г. преглед в Университетски болничен комплекс в Албасете, Испания; на 26.04.2017 г. адбоминална ехография; на
26.04.2017 г. преглед поради остър тубулоинтерстициален нефрит; от 26.04.2017
г. до 01.05.2017 г. хоспитализиран в Специализирана болница за активно лечение
на детски болести „Проф. Иван Митев“ София; на 08.09.2017 г. рутинно изследване
на здравното състояние на детето; на 12.01.2018 г. направена ехоскопия; на
06.06.2018 г. преглед поради скъсяване на ахилесовото сухожилие, дадени
препоръки; на 15.05.2019 г. ехографско изследване; на 11.09.2019 г. контролен
преглед при детски уролог; на 19.12.2019 г. преглед поради скъсяване на
ахилесовото сухожилие, дадени указания за активна рехабилитация; на 01.06.2020
г. ехографско изследване; на 15.06.2020 г. преглед поради ектопичен бъбрек, назначена
терапия; на 26.06.2020 г. преглед при уролог поради остър цистит, назначена
терапия, направено ехографско изследване; на 12.08.2020 г. преглед за скъсяване
на ахилесовото сухожилие, дадени указания за рехабилитация и носене на
супинатори.
По инициатива на майката от 09.01.2018 г. до
04.05.2018 г. детето е посещавало логопед, от 12.12.2017 г. до 31.05.2018 г.
психолог, а от 20.03.2018 г. до 01.04.2019 г. му е извършвана рехабилитация и
ударно-вълнова терапия в Дневен център за деца със специални нужди – Б. От 06.07.2020 г. детето посещава курс за
рехабилитация в Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични
заболявания гр. Б. От 04.08.2020 г. до 18.08.2020 г. е водено от майката за
консултация във връзка с особености в поведение и за оценка на когнитивното
функциониране в „Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков – Бургас“ ЕООД.
На 29.11.2018 г. от Сдружение с нестопанска цел „Ранна интервенция на деца в
риск“ гр. Бургас е представено становище за психологическо развитие на детето,
а на 17.06.2020 г. е изготвена психологическа характеристика на детето от
психолог. През месеците февруари, август и декември 2019 г. по инициатива на
бащата са изготвени оценки за функционирането на детето от Регионален център за
подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пазарджик.
От изготвения по делото социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ – Б. се установява, че към момента основни грижи
за малолетния К. полага майката. Тя е заявила пред социалния работник
категоричното си намерение това да продължи и занапред. Ползва се от подкрепата
на своите родители и брат. Бащата полага грижи за детето в три поредни седмици
от месеца, в почивните дни. В дома им е чисто и спретнато. Една от стаите е
предоставена на майката и детето. Хигиенно-битовите условия са на отлично ниво.
Стаята е проветрена и затоплена, има осигурени вещи, играчки и всичко
необходимо за отглеждането на дете. Детето отговаря трудно на поставени
въпроси. Има говорни затруднения и ходи на пръсти. При проведените разговори
майката е споделила, че до момента е водила сина си на консултации и
рехабилитации към ДМСГД Б. Има намерение да продължава и занапред. По нейни
думи й е била препоръчана кинезитерапия, която предстои да стартира. Детето има
избран личен лекар. По преценка на
социалния работник майката притежава необходимата здравна култура. Информирана е
относно здравословните проблеми и потребности на детето. В момента майката на
детето не е трудово ангажирана. Регистрирана е като безработна и получава
обезщетение за безработица. Детето поддържа ежедневно пълноценен контакт с
родителите и брата на майка си с оглед обстоятелството, че съжителстват в едно
домакинство. Детето общува редовно с баща си и с роднините си по бащина линия
по време на осъществяване на режима на лични отношения. През учебната 2020/2021
г. детето е в трета група в ДГ „Пинокио“ в гр. Б. По данни на майката К. е адаптиран
много добре в детската градина, има приятели и с удоволствие посещава детското
заведение. При проведен разговор с директорката на детската градина, същата е споделила,
че К. винаги е бил воден и прибиран от майката, бащата или роднини. Винаги е
бил спретнат и чист. За здравословните проблеми не детето е научила от бащата. Според
нея и двамата родители редовно се интересуват за състоянието на детето. Таксите
са били заплащани редовно. Директорката е споделила, че тя и педагозите на
групата са забелязали известни проблеми при Калоян и са опитали да насочат
вниманието на майката към тях с цел да бъде обърнато внимание на момчето. Първоначално
детето имало затруднения в общуването, в хигиенните навици, било с памперс,
ходило на пръсти. С времето част от проблемите били преодолени и Калоян се е
адаптирал добре в групата си. Когато детето се е връщало от посещение при
бащата, е разказвало приятни неща и е било с категорично положителна настройка.
Детето има изградена емоционална връзка със своята майка, нейните родители и
брат предвид съжителството и непосредственото обгрижване. Притеснява се видимо
от непознат човек. Търси подкрепа и се гушва в роднина, успокоява се с
разговор. Майката е споделила, че бащата също е привързан към сина им и помежду
им има изградена емоционална връзка родител-дете, както и че няма никакво
намерение да ограничава бившия си съпруг в контактите с К.
От изготвения по
делото социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пазарджик се установява, че бащата Б.Т. осъществява срещи с
детето съгласно установения режим на лични отношения. Пред социалния работник бащата
е споделил за неразбирателство с майката по отношение на личните контакти с
детето, здравословното му състояние и нуждата от лечение. Когато детето е при
баща си, основните грижи се полагат от него и семейството му. В грижите за
детето бащата разчита на подкрепата на майка си И. Б. Т., баба на детето. Тя е
определила сина си като отговорен и грижовен баща. Заявила е готовност да подпомага
сина си във всичко необходимо за отглеждане на К. Споделила е, че се чувства
наранена, когато детето молило баща си да не го връща в Б. Жилището на бащата
представлява етаж от масивна фамилна къща в гр. П, собственост на родителите
му. Оборудвано е с необходимите за бита мебели. Има детско легло и подходящи
играчки за детето. Хигиенно-битовите условия са добри и предоставят много добра
възможност за отглеждане на дете. Бащата работи на трудов договор. Родителите
му също са трудово ангажирани. Освен подкрепата на родителите си, бащата
разчита и на подкрепата на сестра си С. И. Т., която е омъжена и има свое дете.
Когато детето е било при баща си, социалните работници са установили, че то е облечено
по подходящ за сезона начин. Бащата задоволявал пълноценно базовите му
потребности, обличал го, играел заедно с него. Поради това дават заключение за установена
силна емоционална връзка между тях. Пред социалния работник бащата е споделил,
че детето е по-отчуждено и че е забелязал проблеми като автоагресия, повтаряне
неколкократно на думи и изречения, невъзможност да се самообслужва, за което е
потърсил съдействие от психолог, но майката е възразила. Направено е заключение,
че е необходимо между детето и родителя, на когото не са предоставени
родителските права, да съществува непрекъсната и пълноценна връзка, което би
предотвратило настъпване на нежелани последици за правилното му психично
развитие и родителско отчуждение.
По
делото е прието заключение по съдебно-психологична експертиза, според което и
двамата родители имат родителски капацитет, възпитателски потенциал, желание и
възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето си. К. е
емоционално и чувствително дете. В момента родителите са успели да го съхранят
емоционално и психически. Детето е привързано и към двамата си родители, както
и към разширения семеен кръг. То е прекалено малко за да осъзнава ситуацията, в
която се намира и да бъде арбитър между майка си и баща си, или да трябва да
избира страна. Добре е родителите да си дават сметка и преждевременно да спират
ситуациите, в които биха се опитали да му наложат мнението си за вече бившия си
съпруг. Той обича и двамата, има отношения с всеки един от тях и би искал да е
лоялен към всеки. В случая, притеснителното е заявлението на детето, че никой
не го обича, освен баба Руми. Не е ясно доколко детето влага истински емоции в
казаното или просто го декламира чисто механично. Съветът на вещото лице към
родителите е да се опитат да не споделят пред детето негативни оценки за другия
родител, защото то чува всичко, възпроизвежда го, а е много вероятно и да го
преживява. За малките деца е достатъчно да чувстват закрила, сигурност и обич,
за да са щастливи. Когато едно дете получава от близкото си обкръжение
разбиране, съпричастност, състрадание или признание за добре свършена работа,
то се чувства щастливо и пълноценно. Спокойната и нормална обстановка, в която
трябва да расте, както и правилното възпитание е най-важното в отглеждането на
детето, като в негов интерес е да има право на пълноценни отношения с всички
роднини, защото именно така ще се изгради емоционалната връзка, характерна за
отлични отношения възрастни – дете. За нормалното развитие на детето е важен
контактът и с двамата родители. То все още не може да направи граница между
двата града, бърка ги, дори споделя, че детската градина, в която ходи, се
намира в гр. П. Промяната в средата на живот при него няма да е рязка, защото
то и до сега живее в тази среда, когато посещава баща си. Прави впечатление, че
при който и от родителите да е в момента, той не търси контакт с другия
родител, затова тук от съществено значение е ролята на родителите за
запазването и инициирането на такива контакти. В съдебно заседание вещото лице
уточни, че за да бъде констатирано родителско отчуждение, детето трябва да
отхвърля единия родител, за него той да бъде само лош и да не може да се
установи привързаност. В случая няма такива констатация, тъй като детето
твърди, че и двамата родители са добри и ги обича. Вещото лице посочи също
така, че за момченцето е важно да има в живота ролята на баща, който ще му даде
модела на мъж. Той ще го научи да поема рискове в живота, да бъде смел, да
поема отговорност.
Изслушана в съдебно заседание ищцата заяви,
че следи както физическото, така и психическото здраве на детето. Признава, че
то има определени дефицити, тъй като доскоро не е посещавало детска градина, но
според специалистите те са в рамките на нормалното за възрастта и трябва да
бъдат преодолени до започване на първи клас. По отношение на нуждата от нова
операция и проблем с бъбрека заявява, че на детето редовно се извършват
прегледи и изследвания и състоянието му се следи.
Ответникът, изслушан в съдебно заседание, отрича
ищцата да го е уведомявала за извършваните на детето изследвания и прегледи,
както и за направената му втора операция. Заявява, че когато детето е при него,
го води на прегледи, тъй като ищцата отрича здравословните му проблеми. Счита,
че може да осигури подходяща семейна среда за отглеждане на детето и
необходимото му лечение.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка Р. Х. Д., майка на ищцата, се установява, че живеят заедно с ищцата
и детето. Ищцата и детето живеели в отделна стая, която била най-голямата,
светла и южна стая в апартамента. За детето основно се грижила ищцата.
Свидетелката и съпругът й помагали в отглеждането на детето, за да живее то в
чист дом и да му е осигурена здравословна храна. Когато детето се връщало от
срещите с баща му, било изморено, вяло и апатично. Не било къпано и миришело на
мъжки парфюм. В петък преди да го вземе баща му недоволствало и не искало за
тръгне, а когато се връщало не искало да разказва как е прекарало. На
свидетелката правило впечатление, че детето пътува без да има детско столче или
седалка в колата. Детето наричало свидетелката „баба Руми“. Тя отрича да е
правила пред него негативни коментари за баща му. Стараели се детето да е
спокойно. Не са имали за цел да отчуждават детето от баща му и неговите
родители.
От показанията на свидетелката Е. В. Т.,
без родство със страните, се установява, че когато детето е с баща си и
роднините му в П., е весело и щастливо и се чувства добре. Радва се от нещата,
които правят съвместно с баща му. Много е привързано към него, държи го за
ръката, търси одобрението му. Баща му се старае да му осигури детска среда, в
която да се развива, играе и общува с негови връстници.
От показанията на свидетелката Р. Б. Д.,
леля на ответника, се установява, че живее в Б. в съседство с ищцата и детето.
Въпреки това не контактувала често с детето, тъй като ищцата и родителите й
избягвали контакти с нея. Виждала се с детето случайно или когато баща му дойде
да го вземе или да го върне в Бургас. Когато свидетелката пътувала с ответника
на връщане от П., й направило впечатление, че детето не искало да се прибира в
Б., а искало да остане с баща си. Когато бил по-малък плачел, а сега затварял
очи и започвал да капризничи.
От показанията на свидетелката С. И. Т.,
сестра на ответника, се установява, че вижда детето почти всеки път, когато то
е при баща си. Детето било много привързано към баща си, търсило го и го включвало
в различни игри. Баща му му помагал с къпането, обличането и храненето. Учил го
да се храни с лъжица и да пише с химикал. Когато баща му го вземал, детето било
радостно, качвало се удоволствие в колата и дори казвало, че се прибира вкъщи.
Последните три свидетелки потвърждават, че когато
пътува с баща си, детето има детско столче, а свидетелката Тасева обясни, че
детето е ползвало столче, когато е било по-малко, а в момента ползва седалка и
слага колан, тъй като е по-едро. И трите свидетелки дадоха показания, че са
чували детето да казва на баща си и неговите роднини, че не ги обича или че
баба Руми ще му се кара и ще го бие.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Производството
е по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.
Предявен
е от майката иск за изменение на режима на лични отношения на бащата с детето,
определен с решение за допускане на развод между страните, а от бащата – иск за
изменение на постановените мерки за упражняване на родителските права, които да
бъдат предоставени на него, да бъде определен режим на лични отношения на
майката с детето и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето, а при
условията на евентуалност – иск за изменение на режима на лични отношения на
бащата с детето.
В производството по чл. 59, ал. 9 от СК съдът
постановява решение след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Според Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки по чл.
59, ал. 2 от СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или
служебно, ако обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както
измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите
смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права.
Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма (родителските,
възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата,
жилищните или битовите условия и др.), но те следва да се отразяват на
положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи
положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е
предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг
срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване
на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с
лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително;
повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към
промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното
спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето
след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни
начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето
и т.н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето.
По иска на майката за
изменение на режима на лични отношения на бащата с детето:
Основните доводи на майката, сложили началото на настоящото
производство, са продиктувани от обстоятелството, че двамата родители живеят в
отдалечени населени места, при което вземането на детето от бащата и пътуването
му три пъти месечно от Б. до П. и обратно му създава дискомфорт и го изморява,
а освен това нарушава учебния процес, тъй като детето се взема от бащата в
петък следобед. Действително разстоянието, което детето изминава почти всяка
седмица, за да осъществява лични контакти с баща си, е голямо и е свързано с
известни затруднения и умора за него. Поради това е необходимо да се намери
баланс между интересите на детето и възможните неудобства, до които осъществяването
на личните отношения може да доведе. В интерес на детето е преди всичко да има
пълноценни контакти с баща си, които не следва да бъдат ограничавани по време.
Установено е по делото, че детето е силно привързано към баща си. Въпреки, че
от няколко години живее с майка си в Бургас, емоционалната връзка с баща му не
е прекъсвана и до момента двамата са съумели да я съхранят. Когато е при баща
си, детето е щастливо и спокойно. Има нужда от баща си, търси го, играе си с
него. От съществено значение според констатацията на социалния доклад, изготвен
от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, е да не бъде прекъсвана
връзката между детето и бащата, тъй като ограничаване
на контактите с бащата би разрушило чувството на детето за базисно доверие в
света около него, а постоянното емоционално страдание е в състояние да доведе
до тежки случаи на разстроено детско и юношеско поведение. Според заключението на
съдебно-психологичната експертиза, което съдът цени като компетентно,
обосновано и обективно изготвено, в интерес на детето е то да има
пълноценни отношения с двамата родители, защото именно така ще се изгради
емоционалната връзка, характерна за отлични отношения родители – дете. Детето
има нужда от фигурата на баща в живота си, защото той ще му даде модела на мъж,
ще го научи да поема рискове в живота, да бъде смел, да носи отговорност. Това
е особено важно в настоящия случай, защото бащата и детето са лишени от
ежедневен контакт, предвид отдалечеността им. Поради това съдът намира, че
всяко редуциране на контактите между бащата и детето би било неприемливо, не би
било в интерес на детето и би накърнило връзката между тях. Този висш интерес
на детето следва да бъде предпочетен пред евентуалните пречки, с които в
настоящия случай е свързано упражняването на лични отношения. От друга страна
наведените от майката основания за промяна на режима на лични контакти не са новонастъпили,
нито естеството им налага промяна в съществуващия режим. Умората след дълго
пътуване е нормално състояние, но при децата тя се преодолява бързо и в никакъв
случай не би могло да е причина за промяна в режима на лични отношения. Нещо
повече, съгласно социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас
на педагозите в детската градина на детето е направило впечатление, че след
посещение при бащата детето разказвало приятни неща и било с положителна настройка, което да известна степен опровергава
показанията на свидетелката Д., че детето не желаело да пътува до П., а при
връщането си било вяло и апатично и нямало желание да разказва как е прекарало.
Неубедителни са и показанията на свидетелката Д., че детето пътувало в колата на
баща си без обезопасително столче или седалка. Тези показания са категорично
оборени от свидетелките Темелкова, Д. и Тасева, чиито показания в тази насока са
еднопосочни. Такова твърдение не е и наведено от майката в исковата молба, като
основание за промяна на режима на лични отношения. Последният не би следвало да
се отразява особено съществено на учебния процес на детето, тъй като се касае само
за три дни в месеца, в които детето се взема от детска градина, а в бъдеще ще
бъде вземано от училище, в петък от 16,00 ч., когато активният учебен процес вече
би трябвало да е приключил. Следва да се отчете и фактът, че в петък следобед на
детето и бащата предстои пътуване, което с оглед безопасността им е добре да се
осъществява през светлата част на денонощието, доколкото е възможно. На
следващо място няма никаква причина бащата и детето да бъдат лишавани от
контакти през лятото и зимата, каквото е искането на майката, тъй като те могат
да бъдат осъществявани по време на летните и зимни ваканции, когато детето няма
да е ангажирано с учебния процес. Ето защо следва да бъде отхвърлен предявеният
от майката иск за изменение на режима на лични отношения. Все пак следва да се
има предвид, че бъдеще, ако пътуването на детето действително започне да вреди
на здравето на детето, би могло да се мисли за изменение на режима на лични
отношения по подходящ начин, включително по взаимно съгласие между родителите.
По иска на бащата за предоставяне
упражняването на родителски права:
По делото се установи
по безспорен начин, включително с помощта на експертно психологично заключение,
че и двамата родители притежават
необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето,
привързани са към него, желаят да полагат грижи за неговото отглеждане и
възпитание, отнасят се към него с уважение и любов, разполагат с материални
условия и възможности за неговото отглеждане и възпитание, включително с помощта
на трети лица. Детето от своя страна обича и двамата родители. Има положително
отношение към тях. Чувства се щастливо и пълноценно с всеки от тях. Привързано е
към роднините си, както по майчина, така и по бащина линия. Поведението му съгласно
заключението на съдебно-психологичната експертиза е непринудено и адекватно на ситуацията,
в която се намира, макар да не може да я осъзнае поради ниската си възраст. Възрастта
му не му позволява да бъде арбитър между майка си и баща си, нито да избира
страна, а се опитва да бъде лоялно и към двамата си родители.
Липсва законово основание упражняването на
родителските права да бъде предоставено съвместно на двамата родители.
Възможността за това е отречена с Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по
тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което съвместното упражняване на
родителски права е допустимо само при постигане на споразумение между
родителите по упражняването им. В настоящото производство съдът неведнъж даде
възможност на родителите да постигнат споразумение за упражняването на
родителските права и личните отношения с детето, но те не пожелаха да уредят
доброволно спора помежду си, поради което съдът следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите.
Основната
мотивация на бащата, изслушан от съда съгласно чл. 59, ал. 6 от СК, да поеме
грижите за детето произтича от убедеността му, че детето има нужда от
допълнителни изследвания и извършване на нова операция и от притесненията
му за психичното здраве на детето, които според него не се споделят от майката.
Тези доводи на бащата не намират опора в събраните
по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетелката Д., констатациите,
съдържащи се в социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас,
експертното заключение, прието по делото, множеството ангажирани от ищцата писмени
доказателства и не на последно място от непосредствените впечатления на съда от
изслушването на ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. От същите се установява,
че ищцата е отговорна, разумна и любяща майка, която се стреми да постигне
най-доброто за детето, въпреки сложната ситуация, в която то е поставено след
раздялата на родителите си. Заедно с родителите и брат си е създала за детето
сигурна и уютна семейна среда с добри условия за живеене, отглеждане и
възпитание. Преди всичко ищцата осъзнава голямата роля на бащата в отглеждането
и възпитаването на детето. До момента стриктно е изпълнявала установения режим
на лични отношения, изявява желание и готовност контактите на детето с баща му
да продължат и няма намерение да ги ограничава в бъдеще. В противовес на
твърденията на ответника съдът намира, че ищцата не пренебрегва здравословните
проблеми на детето. Напротив – интересува се от здравето му и от психическото
му развитие. Признава наличието на дефицити и е взела съответни мерки за
преодоляването им. Консултира се със специалисти и се доверява на мнението им.
Тези нейни думи не са голословни, а се подкрепят от множеството представени по
делото писмени доказателства, свидетелстващи за проведени прегледи, направени
изследвания и консултации с детето. Прави впечатление дори от представената по
делото електронна кореспонденция между страните, че майката е загрижена за
здравето на детето и не пропуска да даде на бащата ясни указания за приема на
лекарства. Тези нейни грижи не са откъслечни, а целенасочени и последователни, извършват
се постоянно и продължават и в момента. Поради това съдът не намира основания
да се съмнява в добросъвестността на ищцата и в стремежа й да осигури благополучието
на детето. Единствената забележка, която може да бъде отправена към нея, е
свързана с установените по делото данни, че в дома й детето е било свидетел на известно
негативно отношение към бащата. За това свидетелстват не само свидетелите на
ответника, но и заключението на съдебно-психологичната експертиза, поради което
съдът не може да го пренебрегне. До момента това не е довело до отчуждение на
детето от бащата, за което вещото лице е категорично в своето заключение,
поради което това не може да бъде основание майката да бъде лишена от ежедневната
грижа за детето. Все пак вниманието й следва да бъде насочено към това да
положи усилия, съвместно с близките си да се въздържат от каквито и да е било
негативни оценки и коментари по отношение на бащата, извършени умишлено или не
пред детето. В случай, че това поведение не бъде преустановено, може да
прерасне в родителско отчуждение, което освен, че би било изключително във
вреда на детето, би могло да е основание упражняването на родителските права да
бъде предоставено на другия родител.
Няма съмнение, че бащата също би изпълнявал пълноценно
и отговорно грижите за детето, ако му бъде предоставено упражняването на
родителските права. Свидетелките Т., Д. и Т. са категорични, че детето се
чувства прекрасно в присъствието на бащата, че двамата са много привързани един
към друг и че ищецът е изключително грижовен баща. В тази насока са и
констатациите на социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик. Вещото лице по съдебно-психологичната експертиза също дава
заключение, че бащата притежава необходимия родителски капацитет, за да
отглежда и възпитава детето. Въпреки това съдът намира, че не е налице
съществена промяна в обстоятелствата, съществували по време на бракоразводния
процес между страните, които са били определящи за това кой от родителите да
упражнява родителските права. Липсва някакво укоримо поведение на майката,
което да продиктува необходимост бащата да упражнява родителските права за
сметка на майката. Евентуалното предоставяне на родителските права на бащата в
настоящия момент в никакъв случай не би било в интерес на детето. На първо
място по делото са събрани достатъчно доказателства, че детето е особено
привързано към майка си и евентуалната им раздяла за по-продължително време би
наранило все още неукрепналата му психика. Налице са данни, че детето е
притеснително, силно емоционално и лесно ранимо. Според вещото лице то се
намира в изключително сензитивен за неговото емоционално и интелектуално
развитие период. Ако бащата поеме упражняването на родителските права, детето неминуемо
ще попадне в нова среда, ще трябва да създава нови приятелства, да посещава
нова детска градина, да има нова детска учителка, нов личен лекар и т.н. Устройването
му на ново място, макар и познато, постъпването в нова детска градина,
запознанството с нови хора, адаптирането към нови правила и ред, неизбежната промяна
в ежедневните му навици може да се отрази неблагоприятно на неговото психо-физическо
развитие и емоционално състояние, би го объркало и поставило под съмнение
представата му за света около него. Към настоящия момент това не е желателно и
не би било в интерес на детето. Ето защо родителските права следва да
продължават да се упражняват от майката, а предявеният от бащата иск за предоставяне
на родителските права следва да бъде отхвърлен.
По иска на бащата за промяна на режима на лични
отношения с детето:
От
датата на определяне на режима на лични отношения са изминали повече от три
години. През това време детето е пораснало, станало е по-самостоятелно, започнало
е да посещава детска градина, предстои му да бъде ученик. Тези обстоятелства, както
и установената по делото силна привързаност между детето и бащата, необходимостта
връзката между тях да не бъде прекъсвана и нуждата на детето в живота му да
присъства фигурата на баща с оглед правилното му психо-физическо съзряване,
правят наложително установеният режим на лични отношения да бъде максимално
разширен по начин, даващ възможност за по-продължителни срещи и комуникация от
разстояние между двамата. Трудността при определяне на режима на лични
отношения в случая идва от голямата отдалеченост на градовете, в които живеят родителите.
Това на практика изключва възможността бащата често да вижда и взема детето.
Това, обаче, не би трябвало да е във вреда на детето. Ето защо срещите „на
живо“ между бащата и детето следва да се редуват със срещи „от разстояние“,
осъществявани чрез телефонна или видеовръзка. Разбира се тази комуникация не би
могла да замести физическия контакт между бащата и детето, но ще компенсира до
известна степен разстоянието между тях, тъй като ще им даде възможност да
общуват помежду си. Това е изключително важно в момент като този, когато детето
ще бъде изправено пред нови предизвикателства със започване на училище, ще има
нужда от ежедневната подкрепа и на двамата си родители, с които да споделя радостите
и тревогите си. Също така няма пречка и дори е в интерес на детето то да е с
баща си по-дълго време през лятото, когато и без това ще бъде във ваканция. По
този начин двамата ще имат възможност по-пълноценно да изживеят времето,
прекарано заедно, да съхранят връзката по между си и дори да я направят
по-силна. Ето защо съдът намира, че режимът на лични отношения между бащата и
детето следва да бъде разширен като бъдат увеличени от 15 на 30 дните през
лятото, когато бащата може да взема детето. Следва да бъде определено и
осъществяване на лични контакти между бащата и детето чрез телефонна или
видеовръзка всеки ден от понеделник до четвъртък от 18,30 ч. до 19,00 ч., които
разбира се следва да бъде осъществявани с помощта на майката или друг близък на
детето. В останалата част режимът на лични отношения следва да остане такъв,
какъвто е определен с влязлото в сила решение по гр.д. № 1263/2017 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. Не може да бъде удовлетворено искането на бащата
детето да бъде при него поне 10 последователни дни от петък до неделя
следващата седмица, тъй като на детето предстои започване на първи клас и не би
могло да отсъства всеки месец толкова продължително време от училище.
В
заключение съдът намира за необходимо да напъти родителите да положат специални
усилия, за да преодолеят различията помежду си, да оставят междуличностните
спорове на заден план и да си сътрудничат в интерес на детето. За тази цел е
необходимо комуникацията между тях да не бъде прекъсвана, да решават въпросите
за възпитанието и здравето на детето съвместно и действията им да бъдат
еднопосочни. Само по този начин могат да осигурят на детето спокойната и
нормална обстановка, от която то има нужда, за да расте здраво и щастливо.
По
искането за присъждане на разноски:
Разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат с оглед характера му
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски права.
За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители
и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – Определение №
385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г.о.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Д., ЕГН ********** *** против Б.И.Т.,
ЕГН ********** *** иск за изменение на установения с влязло в сила решение по
гр.д. № 1263/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик режим на лични
отношения между бащата Б.И.Т. и детето К. Б. Т., ЕГН ********** по следния
начин: бащата да взема детето всеки първи петък от месеца от 17,00 ч. в петък
до 19,00 ч. в неделя, както и по два дни всяка година за коледните или
новогодишните празници и по два дни за великденските празници.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.Т., ЕГН ********** *** против К.Д.Д.,
ЕГН ********** *** иск за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето К. Б.Т., ЕГН ********** на бащата Б.И.Т., ЕГН **********, за
определяне на режим на лични отношения на детето с майката К.Д.Д., ЕГН **********
и за осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка.
ИЗМЕНЯ по иск на Б.И.Т., ЕГН ********** *** против К.Д.Д.,
ЕГН ********** *** установения с влязло в сила решение по гр.д. № 1263/2017 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, режим на лични отношения на бащата Б.И.Т.,
ЕГН ********** *** с детето К. Б. Т., ЕГН **********, като увеличава от 15 (петнадесет)
на 30 (тридесет) дните през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката, когато бащата може да взема детето, и определя осъществяване на
лични контакти между бащата и детето чрез телефонна или видеовръзка всеки ден
от понеделник до четвъртък от 18,30 ч. до 19,00 ч. В останалата част режимът на
лични отношения, определен с влязло в сила решение по гр.д. № 1263/2017 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, остава непроменен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: