РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Царево, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100421 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Йеттел България“ ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 чрез адв. З. Й. Ц. – САК, съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5,
пълномощник, срещу С. Г. Г. ЕГН: **********, с адрес: гр. П.********с която
се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответника дължи на ищеца, сумите както следва: 358.48 лв. (триста петдесет и
осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи общ сбор на
дължимите суми по сключения между страните Договор за мобилни услуги №
********* от 14.09.2020 г. за които суми са издадени фактура № **********/
15.03.2021 г. фактура № **********/ 15.04.2021 г. фактура №
**********/15.06.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
25.07.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
145/ 26.07.2023год. по частно гражданско дело № 294/2023 г. по описа на
Районен съд- Царево. На основание чл. 78 от Гражданския процесуален
1
кодекс, да осъди ответника да заплати на ищеца присъдените в полза на
дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер
на 505.00 лв. (петстотин и пет лева), от които 25.00 лв. внесена държавна такса
и 480.00 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички,
направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) и адвокатски
хонорар в размер на 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС
(400 лв. без ДДС.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията по нея на ответника. Ответника не е бил
намерен на посочените адреси, поради което и му е бил назначен особен
представител на разноски на ищеца.
Особения представител на ответника е получил съобщението и е
депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, особения
представител на ответника счита предявения иск за допустим, но
неоснователен.
Ищеца, в писмено становище чрез процесуалния си представител, счита
предявените искова за основателни и доказани. Пледира да бъдат уважени в
пълен размер.
Ответника в писмено становище чрез процесуалния си представител,
счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Пледира за
отхвърляне на иска.
Ищеца твърди, че между страните са били сключени договори за
предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от
14.09.2020 г. Сочи се, че спрямо ползвания от ответника мобилен номер се
прилагат следните условия: за мобилен номер ********** условията,
договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 14.09.2020 г. Твърди
се, че Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3
бр. фактури, издадени в периода м. март 2021 г. до м. юни 2021 г.
В отговора на исковата молба, особения представител на ответника
заявява, че иска е допустим, но неоснователен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
2
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеният Договор за мобилни услуги № ********* от
14.09.2020 г. се установява, че между страните е било налице валидно,
облигационно правоотношение, по сключен договор за предоставяне на
услуги.
От Договора се установява, че спрямо ползвания от ответника мобилен
номер се прилагат условия за мобилен номер **********, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.09.2020 г.
По делото са представени 3 бр. фактури, издадени в периода м. март
2021 г. до м. юни 2021 г. а именно фактура № **********/ 15.03.2021 г.
фактура № **********/ 15.04.2021 г. фактура № **********/ 15.06.2021 г. във
всяка от които са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
договора, сключен между него и ответника както следва: По Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.09.2020 г. с който се предоставя мобилен
номер **********, са начислени следните задължения в общ размер на 358.48
лв. от които: 84.77 лв. за незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, неустойка в размер на 273.71
лв. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя.
Съгласно заключението на в.л. М. З. по допуснатата и приета от съда
СИЕ, задълженията на ответника са: размерът на неустойката за номер
********** е в размер на 273.71 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34.99 лв.
всяка), а именно 104.97 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 21.87 лв. и с добавена разликата в размер на
146.87 лв. между стандартната цена на XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Green без
отстъпка съгласно актуалната към 14.09.2020 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на Договора, заплатена в брой.
При така установеното от фактическа страна и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на главност и акцесорност искове, с правно
3
основание в чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.
86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Исковете са предявени от легитимирано лице, имащо правен интерес от
предявяването им, срещу надлежен ответник, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете:
Исковете са основателни по следните съображения:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1. наличието на валидно възникнали облигационни
връзки между страните в производството по сключените договори за
електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа, на
които се претендират процесните сумите; 2. реално потребление от страна на
ответника на съответните услуги и респ. наличие на задължение за заплащане
на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3.
установяване на стойността на доставените далекосъобщителни услуги в
претендирания в исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест, да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
По претенцията за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги
по време на действие на посочените договори за /наличието на валидно
възникнали облигационни връзки между страните/ съдът намира, че от
представените по делото Договор за мобилни услуги № ********* от
14.09.2020 г. и приложение по него, сключени между страните по спора се
установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по
процесния договор. Този договор сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на
4
който в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали
субективни права и правни задължения. Правното действие на сключените
ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като
учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно
от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл.
286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/
търговски сделки. Договорите са сключени при предварително установени от
ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 от ТЗ/, които са задължителни за
потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това, съгласно принципа на
свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на
чл. 8 и 9 от ЗЗД, между ищеца и ответника е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя
на ответника електронни съобщителни услуги, посочени в договорите срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните договори съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 от ЗЕС,
като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което
предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор,
поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това
при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на
който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите,
в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при
неравноправни договорни условия. В тази връзка следва да се посочи, че от
представените писмени доказателства се установява, че страните са се
намирали в договорни отношения по сключения между тях договор. По силата
на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора за
електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните планове и
5
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците
от неизпълнението му. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не
е оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в
решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г. I т.о. е прието, че
оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В
този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за
нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от
ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Отделно от това ответника има задължението да заплаща цената за
предоставените услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил.
По делото обаче, не се ангажират никакви писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не
до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение
към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка
фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а
ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. След като клиентът има сключен договор, по който получава
изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано
изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати
ползваните услуги. Досежно въпросът за едностранното прекратяване на
договора от страна на оператора, същото е предвидено изрично, като
6
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги са уредени от
страните договора за мобилни/фиксирани услуги и при неплащане на
месечните суми от абоната, това прекратяване настъпва автоматично по
силата на договора, без да е необходима форма за валидност или за
доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото се доказа категорично, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил
посочените далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на
ответницата възниква задължението за заплащане на цената. Не са
представени доказателства, от които може да се направи извод, че не са
ползвани услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към
фактурите или устройствата да са били предоставени. Съдът приема, че с
процесния договор страните са поели насрещни права и задължения, като
основното задължение поето от ответника е именно заплащането на
месечните абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги и
цената на апаратите, което не е изпълнено от него.
По отношение на исковете за присъждане на неустойки следва да се
посочи следното:
Основателен е иска за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продажба на
изплащане, тъй като, те са начислени и изчислени при спазване на съдебната
спогодба, сключена между операторите и КЗП по гр.д. № 12268/2014 г. Тази
спогодба е намерила и конкретно отражение в индивидуалния договор
сключен между ищеца и потребителя, т.е. клаузата за неустойка е
индивидуално уговорена. Освен това в трайната съдебна практика, също е
заета категоричната позиция, че неустойка в размер на тримесечните
абонаментни такси е действителна и не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.
Основателно е искането и за неустойка относно задължението на
абоната да възстанови част от стойността на отстъпките по абонаментните
планове, които също са начислени и изчислени при спазване на съдебната
спогодба, сключена между операторите и КЗП по гр.д. № 12268/2014 г. От
една страна тази клауза също е индивидуално уговорена между страните по
7
делото и от друга страна неустойката се дължи при прекратяване на договора
по вина на ответника. В случая дължими са отстъпките от абонаментните
такси, които ответника е получил при сключване на договора по аналогични
аргументи изложени в предходния абзац.
Предвид уважаването на претенцията в този размер, следва да се
уважат и акцесорните такива- по отношение претендираната законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените в исковото производство разноски, както и в
заповедното производство, които са в общ размер от 1810,00 лева и които
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК
********* и С. Г. Г. ЕГН: **********, че С. Г. Г. ЕГН: **********, дължи на
„Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********, сумите както следва: сумата от
общо 358.48 лв. (триста петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляващи общ сбор на дължимите суми по сключения между страните
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.09.2020 г. за които суми са
издадени фактура № **********/ 15.03.2021 г. фактура № **********/
15.04.2021 г. фактура № **********/15.06.2021 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 25.07.2023 год. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 145/ 26.07.2023год. по частно гражданско дело №
8
294/2023 г. по описа на Районен съд- Царево.
ОСЪЖДА С. Г. Г. ЕГН: **********, да заплати на „Йеттел България“
ЕАД с ЕИК *********, сумата в размер от 505,00 лева за разноски по
заповедното производство и сумата от 1305,00 лева, за разноски по исковото
производство.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 294/ 2023 г. по описа на ЦРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9