№ 3938
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110107449 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЗД „.“ АД, ЕИК .
срещу А. Х. Я., ЕГН **********.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2, пр. 2 от
КЗ за заплащане на сумата от 2625 лв., представляваща незаплатен остатък от
сума в общ размер от 3025 лв. – изплатено от ищеца в полза на увреденото
лице – Г. Д., застрахователно обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от ответника като водач на МПС,
застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с включени ликвидационни разноски в размер от 25 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
25.05.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 01.09.2017 г. в гр. П. на бул. „.“ е настъпило
ПТП по вина на ответника, който управлявайки МПС марка „. без да
притежава правоспособност за това, отнел предимството на пешеходеца Г. Д.,
в резултат от което й причинил телесни увреждания: контузия на гръден кош
и корем, дискова херния. Посочва, че във връзка с посоченото ПТП изплатил
на пострадалото лице сума в размер от 3000 лв. по щета № ********** и за
ищеца възникнали регресни права. Твърди, че ответникът е погасил частично
вземането, като неплатена останала сума в размер от 2625 лв., с включени
1
ликвидационни разноски в размер от 25 лв. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Ответникът А. Х. Я. е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който заявява, че признава иска.
Съдът намира, че е сезиран с разрешаването на правен спор между
страните с правна квалификация по чл. 500, ал. 2, пр. 2 от КЗ, а именно
удовлетворяване на регресното право на ЗД „.“ АД, възникнало в резултат на
настъпило ПТП при управление на МПС от водача без същия да притежава
валидно свидетелство да управлява МПС.
Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е
застраховател по застрахователна полица № BG/02/117001356995 със срок на
валидност 09.05.2017 г. – 08.05.2018 г., по имуществена застраховка
„гражданска отговорност” за автомобил „..
Съдът намира за установено, че на 01.09.2017 г. в гр. П. на бул. „.“ е
настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявайки МПС марка „. без
да притежава правоспособност за това, отнел предимството на пешеходеца Г.
Д., в резултат от което й причинил телесни увреждания: контузия на гръден
кош и корем, дискова херния.
В тази връзка съдът кредитира съставеният протокол от 01.09.2017 г. за
ПТП, издаден от ОД МВР П., приложен на л. 10 от делото, който
представлява официален свидетелстващ документ. Отделно от това
механизма на ПТП се признава от ответника.
На следващо място признати от ответника са и обстоятелствата, че във
връзка с посоченото ПТП изплатил на пострадалото лице Г. Д. сума в размер
от 3000 лв. на 22.08.2018 г. по щета № **********, както и че ответникът
доброволно и извънсъдебно е заплатил сума в размер на 400 лв., като
претендираната сума в размер на 2625 лв. е незаплатена.
На следващо място признато е и обстоятелството, че ответникът е
управлявал МПС без същия да притежава валидно свидетелство за
управление, за което нарушение е издадено наказателно постановление № 17-
1030-005986/11.09.2017 г. на ОД МВР П., влязло в сила на 24.10.2017 г., на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от
ЗДвП.
При тези данни съдът намира за основателен предявения иск по чл. 500,
2
ал. 2, пр. 2 от КЗ по следните съображения.
Според разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. По конкретното дело се установи, че
застрахователят има право да получи платеното обезщетение, доколкото
между страните по делото е налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност” за автомобил „. по застрахователна
полица № BG/02/117001356995 със срок на валидност 09.05.2017 г. –
08.05.2018 г., като ищецът е и заплатил определеното застрахователно
обезщетение на пострадалото лице Г. Д., а именно сума в размер от 3000 лв.
на 22.08.2018 г. по щета № **********.
На следващо място безспорно се установи, че ответникът е управлявал
МПС без същия да притежава валидно свидетелство за управление, за което
нарушение е издадено наказателно постановление № 17-1030-
005986/11.09.2017 г. на ОД МВР П., влязло в сила на 24.10.2017 г.
Във връзка с гореизложеното и доколкото се установиха материалните
предпоставки на иска, който е и признат от ответника, същия се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, съдът намира за основателна претенцията на
ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК за сума в размер на 105 лв.,
представляващи държавна такса. За процесуалното представителство на
ищеца по делото е представено единствено пълномощно на адв. Гочев, но не
и договор за правна помощ с уговорено адвокатско възнаграждение, поради
което такова не следва да бъде присъждано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Я., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. ., да заплати на
ЗД „.“ АД, ЕИК ., със съд. адрес гр. София, ., сума в размер на 2625 лв.,
представляваща незаплатен остатък от сума в общ размер от 3025 лв. –
3
изплатено от ищеца в полза на увреденото лице – Г. Д., застрахователно
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени
от ответника като водач на МПС, застрахован при ищеца по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с включени ликвидационни разноски
в размер от 25 лв., за ПТП на на 01.09.2017 г. в гр. П., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.05.2021 г. до
изплащане на вземането, както и да заплати разноски в размер на 105 лв.
Банкова сметка на ищеца, по която може да бъде платено вземането – ..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4