Присъда по дело №7634/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.01.2022 г. ПО НОХД № 7634/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ІІІ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С. А. Г. за
това, че на 18.03.2021г. в с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, в условията на опасен
рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66
от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 565 лева от владението на И. К. П., ЕГН **********, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено наказание лишаване от
свобода около средния размер и да се редуцира по чл. 58а от НК.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде наложено наказание при условията на
чл. 55 от НК, тъй като подсъдимия не бил агресивен и не причинил на никого
страдания, мотивите за извръшване на престъплението били да защити детето си и
защото нямал работа в условията на пандемия и бил отхвърлен от обществото.
Подсъдимият в правото си на лична защита се признава за виновен, изразява
съжаление за стореното.
С последната си дума моли за по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна
Подсъдимият С. А. Г. с ЕГН: **********, е роден на ****, живущ в ****, адрес
за призоваване - ****, понастоящем в ****, б. гр., *, без образование, неженен,
неработещ и бил многократно осъждан.
От значение за правната квалификация на вмененото му деяние, като извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК са
следните осъждания:
- Присъда № 192/11.09.2013г., постановена по НОХД № 232/2013г., влязла в
сила на 27.09.2013г. на Районен съд гр. Пирдоп, за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от четири години при първоначален строг режим, което било изтърпяно на
10.04.2017г.
- Присъда № 2/16.01.2018г., постановена по НОХД № 744/2017 г., влязла в сила
на 01.02.2018 г. на Районен съд гр. Карлово, за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК, за което му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг
режим, което било изтърпяно на 12.03.2019г.
-Определение за одобряване на постигнато споразумение № 210/17.12.2019 г.,
1

постановено по НОХД № 830/2019г., влязло в сила на 17.12.2019 г. на Районен съд гр.
Карлово за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от
НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година при първоначален строг режим, което било изтърпяно на 22.10.2020 г.
На 18.03.2021 г. около 07.30 часа свидетелката И. К. П. тръгнала на работа. Тя
живеела *** – Т. С. Т. и *** - М. П. П. в къща, находяща се в ***. ** излязъл преди
нея. М. П. П. била на възраст около ** години и останала в къщата, като обитавала стая
на първия етаж. Останалите стаи от първия етаж се ползвали от пострадалата и ***. В
спалнята свид. И.П. съхранявала картонена цилиндрична касичка, която се намирала
над гардероба. В нея имало 450 лева на монети и банкноти. Освен това пострадалата
имала и втора касичка, която представлявала метална кутия, съдържаща сумата от 115
лева – на монети и банкноти, която седяла на дървена масичка в антрето на първия
етаж от къщата.
Същият ден – 18.03.2021г., подс. С. А. Г., който живеел в ***, решил да извърши
кражба на вещи от населено място извън карловския район, тъй като там жителите го
познавали, че е криминално проявен и извършител на престъпления против
собствеността. За осъществяване на намерението си той се придвижил с обществен
транспорт до с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив. Около обяд, според предварително
създадена от него практика, провел разговор със свидетелката С. Б. К. – *** на
пострадалата, от която разбрал, че свидетелката П. е на работа. Подсъдимият веднага
решил да проникне в двора на имота на пострадалата, за да извърши кражба от къщата.
Той прескочил оградата на имота и тъй като ** на пострадалата се намирала вътре,
вратата на къщата била отключена и подсъдимият влязъл в жилището. Той бързо
намерил и взел от дървената масичка в антрето и над гардероба в спалнята двете
касички на свидетелката И. К. П.. От двете касички подсъдимият взел сумата от 565
лева общо, като оставил самите контейнери на външната чешма в двора на имота. След
това бързо напуснал двора на пострадалата. Докато вървял по улицата, непосредствено
след деянието и броял хартиените купюри на отнетите от пострадалата банкноти той
бил забелязан от свидетелката В. М. К., след което подсъдимият С. А. Г. напуснал
населеното място.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна
фаза доказателствени материали, а именно, показанията на свидетелите – И. К. П., В.
М. К., С. Б. К., И. А. К. както и от приложените по досъдебното производство писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 19.03.2021, 2 бр.
протоколи за разпознаване на лице и предмети от 27.04.2021 г., справка за съдимост,
характеристична справка и др.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не
констатира противоречия или несъответствия. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. В този смисъл признанията
му се допълват по показанията на всички свидетели. Не се установиха доказателства,
които да разколебават обвинителната теза или да не подкрепят самопризнанието на
подсъдимия.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно
2

следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния
акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото
обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните доказателства, намира, че в случая е безпредметно детайлното
анализиране на събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор,
както по фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да
опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната
съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна,
че С. А. Г. при условията на опасен рецидив, а именно: извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, след
като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието
не е било отложено по чл.66 от НК е отнел чужди движими вещи – пари на обща
стойност 565 лева от владението на И. К. П., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1
вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК.
Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи – пари, които са
били във фактическата власт на собственика им – пострадалото лице П., които са се
съхранявали в дома й в специални контейнери – касички и са били на непрекъснато
разположение.
Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на владелеца
върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена трайна фактическа
власт, като е взел вещите от местата, на които са се намирали и съхранявали, с което и
престъплението е довършено. Действията му по установяване на трайна власт се
изразяват в избягване и отдалечаване от мястото на вземане на вещите заедно с тях, за
да не му бъде прекъснато установеното от него владение и да не бъде заловен. Фактът,
че не е установено по какъв начин се е разпоредил с парите, не води до недоказаност
на обвинителната теза, тъй като разпореждането може само да свидетелства за
присвоителното намерение, но не е съставомерен признак на извършеното
престъпление.
Въпреки че няма други преки доказателства за акта на отнемане на вещите освен
признанието на подсъдимия, останалите доказателства макар и косвени и производни,
чертаят един единствен възможен извод за участието на подсъдимия в извършването
на престъплението. Постоянна е практиката на върховната инстанция по отношение на
възможността осъдителната присъда да почива изключително върху косвени
доказателства, а именно когато същите представляват верига, която води до един
единствен несъмнен извод за извършеното престъпление и неговото авторство. Именно
такава верига, която не допуска друг извод освен за виновността на подсъдимия
представляват гласните доказателствени средства и протоколите за разпознаване на
лица и предмети. Нещо повече – в настоящия случай, съдът се ползва от направеното
3

самопризнание на фактите от страна на подсъдимия, което не е единствено
доказателство, тъй като е подкрепено от показанията на всички свидетели и протоколи
за извършено процесуално следствени действия, т.е присъдата не почива единствено
върху неговите признания.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание
да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на парите. С поведението
си и отнемането на вещите, собственост на пострадалата, подсъдимият Г. е реализирал
основания състав на престъплението кражба а именно по чл. 194, ал. 1 от НК като не се
установяват квалифициращи елементи извън осъжданията.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, а именно че отнема чужди пари без
съгласието на владелеца им, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици – лишаването на друго лице от упражняването на фактическа власт върху
вещите, и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна - намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира
като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от разпореждането с
парите за свои собствени нужди и като лични.
Престъплението на подсъдимия Г. е извършено и при условията на опасен
рецидив както по чл. 29, ал.1, б „а“, така и по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК. Тази
квалификация се обосновава от осъжданията му:
- Присъда № 192/11.09.2013г., постановена по НОХД № 232/2013г., влязла в
сила на 27.09.2013г. на Районен съд гр. Пирдоп, за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от четири години при първоначален строг режим, което било изтърпяно на
10.04.2017г.
- Присъда № 2/16.01.2018г., постановена по НОХД № 744/2017г., влязла в сила
на 01.02.2018г. на Районен съд гр. Карлово, за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК, за което му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг
режим, което било изтърпяно на 12.03.2019г.
-Определение за одобряване на постигнато споразумение № 210/17.12.2019г.,
постановено по НОХД № 830/2019г., влязло в сила на 17.12.2019г. на Районен съд гр.
Карлово за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от
НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година при първоначален строг режим, което било изтърпяно на 22.10.2020г.. В този
смисъл, подсъдимият Г. е извършил престъплението след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Поради гореизложеното съдът намира, че са безспорно доказани всички
обективни и субективни съставомерни елементи на престъплението извършено от
подсъдимият С. А. Г. а именно по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал.
1, б. ”а” и б. ”б” от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК извършено от подсъдимия Г. се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При преценка на
4

смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, на подсъдимия
следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно 4 години лишаване от свобода.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете многобройните осъждания
оставящи извън възприетата квалификация опасен рецидив, извършването на деянието
и при двете хипотези на опасния рецидив, фактът че престъплението е извършено след
сравнително кратък период след излизането му от пенетенциарно заведение,
относително високата стойност на отнетото, а именно почти една минималната работна
заплата в страната, както и липсата на опити на подсъдимия да стане функционален
член на обществото.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направеното самопризнание
още на досъдебно производство, оказаното съдействие на органите на разследването за
изясняване на обективната истина по делото и изразеното съжаление за стореното.
Действително в изключително лаконичните си обяснения в досъдебното производство
подсъдимият споменава, за мотивите за извършеното престъпление, а именно болно
дете. Съдът не кредитира обясненията в тази им част, доколкото същите остават
изолирани и съдът ги счита за защитна версия, а не за реалните мотиви за извършване
на престъплението. Многобройните предходни осъждания на същия говорят за трайно
изградени престъпни навици по извършване на престъпления против собствеността,
като това е единствения източник на доход за подсъдимия. Съдът не споделя и
виждането на защитата, че като смекчаващо отговорността следва да се възприеме и
фактът, че подсъдимият не е използвал насилие в престъплението си, като това е взето
предвид при определяне на квалификацията на деянието и не следва да се отчита като
бонификация за подсъдимия.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на
подсъдимия настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Именно поради тези съображения съдът намира, че в настоящия случай
наказанието следва да бъде определено на четири години а именно по-близо до
минимума на санкционния размер. На основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното
наказание в размер на четиридесет и осем месеца лишаване от свобода следва да се
редуцира с 1/3 и на подсъдимия Г. да се наложи наказание лишаване от свобода в
окончателен размер от тридесет и два месеца или две години и осем месеца.

Ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание
„лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и
възможността на осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай
би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него
биха се постигнали и целите на генералната превенция. Въпреки това съдът е на
становище, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с
личностните характеристики на подсъдимия и деянието му и би надхвърлило целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК,
5

доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага и определяне
на наказанието по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото не са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане по чл. 66 от НК, на подсъдимия следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б”от ЗИНЗС да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на
наказанието, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходното
наложено наказание лишаване от свобода, което е изтърпяно на 22.10.2020 г.
По разноските и веществените доказателства:

По делото не са сторени разноски.

Вещественото доказателство – картон с дактилоскопни следи следва да остане
на съхранение по делото до неговото унищожаване по законния ред..
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	13
Дата:	17 януари 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Силвия Лъчезарова Алексиева

Дело:	20215330207634
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2021 г.

Присъда по дело №7634/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите