Р Е Ш Е Н И Е
№ 291/5.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 259 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба,
подадена от „НАДЕЖДА
ТРАВЪЛ БГ“ ООД, ЕИК ********* чрез адв. П.М., съдебен адрес: *** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ, гр. София,
с адрес за призоваване гр. София,
бул. „Княз Донуков“ 52, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 600
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с
отменено наказателно постановление № 398247-0081885 от 16.01.2019 г. на
Началник отдел оперативни дейности- Пловдив при ЦУ на НАП, ведно със законната
лихва от датата на на която е влязло в сила решението, с което е
отменено наказателното постановление- 08.11.2019 до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 398247-0081885 от
16.01.2019 г. на Началник отдел оперативни дейности- Пловдив
при ЦУ на НАП е
претърпял имуществени вреди в общ размер на 600 лв., представляващи сторени разноски в размер на 300 лв. по АНД № 299/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик и 300 лв. стоени разноски
по КАНД № 1024/2019 на Адм. съд Пазарджик, във връзка с обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски
хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен
характер пред Районен съд Пазарджик и Административен съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за
която е заплатил съответните хонорари. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за заплащане на
сумата от 600 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на на която е влязло в сила решението, с което е
отменено наказателното постановление- 08.11.2019 до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат
присъдени сторените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
не се явява. В
писмено становище процесуалният му представител поддържа исковата молба. Моли да се приобщи към
доказателствения материал АНД № 299/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, представя списък на разноските и излага
доводи по същество.
Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът не се е възползвал от възможността
да подаде писмен отговор. В съдебно заседание, същият се представлява от юрк. С.,
който не оспорва иска по основание, но го оспорва по размер. Счита, че съдът
следва редуцира сумата на претендираните имуществени вреди на 100 лв. за
заплатения пред РС Пазарджик, адвокатски хонорар и на 50 лв. за касационното
дело пред Адм. съд Пазарджик. Прави възражение запрекомерност на запатения
адвокатски хонорар в настоящото производство и моли съдасъщият да бъде намален
на 100 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище, за основателност на ищцовата претенция, като
в случай, че съда уважи възраженията на ответника се предлага да редуцира
претендираната сума.
Административен съд Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца „НАДЕЖДА ТРАВЪЛ БГ“ ООД е било
издадено наказателно постановление № 398247-0081885 от 16.01.2019 г. на
Началник отдел оперативни дейности- Пловдив при ЦУ на НАП. Ищецът е обжалвал в
срок пред съда НП, поради което било образувано АНД № 299/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, като за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат П.М. и е заплатил сума от 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита
и съдействие от 20.03.2019 г., приложен по АНД /л. 95/. По делото са проведени две открити съдебни
заседания, в които адвокат М. е участвала. С Решение № 504 от 31.07.2019 г. по анд 299/2019 г. наказателното
постановление било потвърдено от РС Пазарджик. Това решение било обжалвано от
ищеца в настоящото производство пред Адмнистративен съд Пазарджик, като по
жалбата било образувано КАНД 1024/2019г. С цел осигуряване на процесуално
представителство и защита пред касационната инстанция „НАДЕЖДА ТРАВЪЛ БГ“ ООД
отново ангажирал адв. М. и е заплатил сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 12.08.2019 г., приложен по КАНД
/л. 10/. По това дело било проведено
едно открито съдебно заседание, в което адв. М. не участвала. С решение №
750/08.11.2019 г. по КАНД 1024/2019 г. решението на първата инстанция било
отменено, като наред с това било отменено като незаконосъобразно и оспореното
наказателно постановление. Решението на
Администативен съд Пазарджик като окончателно влязло в законна сила на 08.11.2019 г.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения
иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в
исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен
ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в
закона материалноправни предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатени от него разноски за процесуално
представителство по обжалваното наказателно постановление в размер на 300 лв. по АНД № 299/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик и 300 лв. по КАНД № 1024/2019 на Адм. съд Пазарджик. Дължимите адвокатски
хонорари са реално заплатени, което изрично е удостоверено в договорите за
правна защита и съдействие от 20.03.2019 и 12.08.2019 г., които в частта
относно заплащането на сумите имат характера на разписки. Издаването на отмененото
наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред двете съдебни инстанции и респективно това не би представлявало вреда,
ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
В този смисъл следва да се отбележи също и че
ищцовата претенция не се оспорва от ответника по основание.
Не се споделя направеното от процесуалния представител
на ответника възражение за прекомерност на размера на заплатените по делото
пред районния съд и
административния съд адвокатски
възнаграждения в общ
рзмер от 600 лева. Адвокатското възнаграждение за
всяка инстанция е договорено и заплатено в минималния, предвиден на чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /в съответната редакция/ размер от 300 лева за всяко дело. Факт е, че с Решение
№ 5419 на ВАС на РБ
по а.д 14384/2019 г., в сила
от 15.05.2020 г.
съответните текстове на Наредба № 1/09.07.2004 г. са отменени, и че в
настоящата редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение
за защита по дела с интерес до 1000 лв. е 100 лв. Това
обаче не означава, че при определяне на възнаграждението, съдът следва да
съобрази действащата към настоящия момент редакция на Наредбата, тъй като
същата представлява подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 195 ал.1 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение- т.е от 15.05.2020 г. Отмяната на подзаконовия номативен акт
няма обратно действие и не може да преурежда със задна дата възникнали и
развили се вече по отменения акт правоотношения. Вземането за вреди от
незаконни актове на администрацията става изискуемо от датата на влизане в сила
на решението с което незаконния административен акт е отменен /т.4 от ТР №
3/2004 на ОСГК на ВКС/ и към този момент следва да бъде направена преценката
дали от гледна точка на действащата нормативна
уредба размерът на претендираното възнаграждение е прекомерен. Още
повече, че заплатените
възнаграждения за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на
наказателно постановление, представляват разноски за ищеца, но в настоящото
производство са загубили този си характер и се овъзмездяват като имуществена
вреда. След като
претенцията за вреди става изискуема от датата на влизане в сила на решението, с
което е отменено наказателното постановление, а от тази дата, длъжникът е и в
забава /чл. 84 ал.3 от ЗЗД/, именно към този момент следва да се съобрази и редакцията на чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, предоставяща възможност на съда да прецени дали претендираното
обезщетение за вреди е прекомерно и не води до неоснователно обогатяване на
ищеца. Заплатеният адвокатски хонорар от 300 лв. за инстанция /общо 600 лв. за
двете/ е в рамките на минималния размер на с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г./в редакцията към 08.11.2019/, същият е съразмерен на извършената правна защита и
присъждането му в този размер отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, посочени като указания за преценка в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС.
Ищецът
е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя
процесното наказателно постановление, до окончателното й изплащане. Доколкото
искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира
основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от 08.11.2019 г. –
датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП, така, както същата е
поискана.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да
бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление № 398247-0081885 от 16.01.2019 г. на
Началник отдел оперативни дейности- Пловдив при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.11.2019 г.
При
този изход на делото, основателна е претенцията на ищцата за присъждане на
сторените по настоящото съдебно производство разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото обаче е направеното възражение за прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Съгласно последната, приложима се явява Наредба№ 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. За определяне на разноските в
настоящото производство следва
обаче да се вземат предвид последните измененията в нея, настъпили по силата на
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Според
чл. 8 от Наредбата, в актуалната му редакция, за защита по административни дела
възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал.
2. Член 7, ал. 2 (изм. с Решение № 5419 на ВАС на
РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), постановява, че "за
защита по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т. 1. при
интерес до 1000 лв. – 100 лв. "
С оглед
изложеното, и предвид това, че настоящото дело не се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните за този вид дела, а и единственото съдебно
заседание е протекло без участие на процесуалния представител на ищеца, съдът намира възражението за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар за основателно.
Ще следва да бъде
редуциран размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, но не в
минимално предвидения в Наредба№
1 от 09.07.2004 г.
размер. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът счита, че
следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 150 лв. адвокатски хонорар.
Дължи се и държавна такса в размер
на 25 лв. /съгл. чл.2а т.2 от Тарифата за дъжавните такси, които се събират по
ГПК/, която също следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
При това
положение, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 175 лв., от които 150 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лева –дължима и платена държавна такса за разглеждане на
делото.
Водим
от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІІI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София да заплати на
„НАДЕЖДА ТРАВЪЛ БГ“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на
600/шестотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от незаконосъобразно наказателно
постановление №
398247-0081885 от 16.01.2019 г.
на Началник отдел оперативни дейности- Пловдив
при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2019
г. до датата на окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София да заплати на
„НАДЕЖДА ТРАВЪЛ БГ“ ООД, ЕИК ********* сторените в настоящото производство
разноски в размер на 175 /сто седемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/