Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 12.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Александра Сергева, като разгледа докладваното
от съдията Кунчева т.д. № 182 по описа за
2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба от Й.Р.Й.,***, ЕГН **********,
подадена чрез пълномощниците му адв. М.Б. *** и адв. В.П. ***, срещу „***“ АД,
със седалище гр. С., ЕИК ***. В исковата молба са наведени фактически твърдения,
че на 10.08.2017 г. ищецът пострадал вследствие на ПТП в гр. Л., причинено от Т.
Й. Т., за което било образувано досъдебно производство № 1016/2017 г. по описа на РП – Л.. Т.
управлявал лек автомобил „***“, с рег.№ ***, собственост на Й. Е. Й., в който
се намирали съпругата и детето му. При преминаване през гр. Л., той се отправил
към кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, като се движел по ул. „***“ от запад
на изток след пътен знак Б2 към П.. По същото време от дясната страна по
посоката на движението му по ул. „***“, след знак Б3 /Път с предимство/ се
движел ищецът, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № *** в посока към с.***.
Т., който имал неограничена видимост към посоката, от която се е движел ищецът,
както и да възприеме поставения пътен знак Б2 на южния тротоар и да спре
най-късно на западната бордюрна линия на ул. „***“, за да може да пропусне
движещият се по пътя с предимство лек автомобил „***“, не спрял и последвал
удар с предната челна част на лекия автомобил „***“ и страничните леви врати на
лекия автомобил „***“. След удара ищецът усетил силна болка в лявата част на
гръдния кош, направил опит да излезе, но вратата била деформирана и това се
оказало невъзможно. Успял да излезе с чужда помощ и бил откаран с линейка на
„Бърза помощ“ в гр. П.. Инцидентът довел до травматични увреждания на ищеца,
чийто характер и размер според неговите твърдения подлежи на определяне от съдебномедицинска експертиза въз основа на
създадената в хода проведеното медицинско лечение документация. Получените от
ищеца травми вследствие на преживяното от него ПТП се отразили изключително
неблагоприятно на физическото и емоционалното му състояние. Претърпял и счита,
че и за в бъдеще ще продължи да търпи значителни неимуществени вреди –
страдания, душевни болки и притеснения. Твърди, че от претърпяното ПТП изпаднал
в стрес, който и до настоящия момент не
може да преодолее. Твърди още, че лекият автомобил, управляван от виновния за
настъпилото ПТП водач, е имал валидна застраховка при ответното дружество,
както и че е отправил претенция за обезщетение към застрахователя, по която
последният е образувал щета № *** г.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за
претърпените от него болки и страдания във връзка с ПТП, настъпило на
10.08.2017 г. в гр. Л., с лек автомобил, застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и законна лихва върху главницата при условията
на чл. 497 от КЗ, считано от 01.02.2019 г., до окончателно изплащане на сумата,
и направените по делото разноски.
С депозирания писмен отговор на исковата молба
ответникът не оспорва наведените в нея фактически твърдения относно наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил, настъпилото
ПТП и неговия механизъм, вината на водача на лек автомобил „***“ за инцидента,
че е предявена извънсъдебна претенция от ищеца към ответното дружество по която
е образувана щета. Ответникът оспорва обаче твърденията в исковата молба за
получените увреждания от настъпилото
ПТП, както и за претърпени от ищеца значителни неимуществени вреди. Счита, че
ако по делото се установи, че ищецът не се е възстановил напълно или че
оздравителният период е продължил по-дълго от очакваното, това се дължи на
неспазени лекарски предписания и не може да се вмени във вина на деликвента.
Счита също така, че емоционалното състояние на ищеца не се дължи на произшествието и няма връзка с него. Оспорва
размера на претенцията, който счита за прекалено завишен. Ответникът е направил
възражение, че вече е изплатил обезщетение на ищеца за неимуществени вреди по
предявената от него извънсъдебна претенция, в размер, който счита за справедлив
и адекватен да репарира претърпените вреди.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени протокол за
оглед на местопроизшествие и констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
план-схема към същия, от които е видно, че на 10.08.2017 г., около 10.50 ч. в
гр. Л., кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“ , е настъпило ПТП между лек
автомобил „*** ***“, с рег.№ ***, с водач Т. Д. Т., и лек автомобил „*** ***“,
с рег.№ ***, с водач Й.Р.Й., при което л.а. „***“ е навлязъл в кръстовището,
без да спази предписанията на пътен знак „Б2“ и
е ударил странично правилно движещия се по пътя с предимство л.а. „***“,
вследствие на което по ударения автомобил са причинени материални щети, а
водачът му е пострадал.
От данните по приложеното ДП №
1016/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Л. се установява, че същото е
образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, вр. с чл. 342 от НК, но е
прекратено с прокурорско постановление от 11.06.2018 г. поради липсата на
престъпление.
С исковата молба е представен
Амбулаторен лист от първично посещение при СИМП, издаден на 22.08.2018 г., с отразена в него
диагноза на ищеца „Псориазис вулгарис“.
Представено е и лабораторно изследване от същата дата, проведено по тази
диагноза. Ищецът е представил също така епикриза от Отделение по Психиатрия към
МБАЛ гр. Л., издадена във връзка с хоспитализацията му в същото отделение в
периода 17.08.2018 г. до 10.09.2018 г. и проведеното лечение, с посочена в
епикризата диагноза „Постравматично стресово разстройство. Реактивен депресивен
синдром“.
По делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска
експертиза. От приетото заключение на
вещото лице по същата се установява, че в
резултат на претърпяното на 10.08.2017 г. ПТП ищецът е получил гръдна травма,
изразяваща се в счупване на трето ребро в ляво по средна мишнична линия.
Операции на са му извършвани, защото такива не са били необходими. От тези травми той е търпял болки и
страдания, които са били силни през първите 2-3 денонощия, средни през
следващите 2 седмици и слаби за още седмица и половина. Според заключението, в
срок от 4 до 5 седмици /максимум/ след получаване на гръдната травма е
настъпило пълно възстановяване на здравето на ищеца от пряко причинените от ПТП
травматични увреждания, като всякакви негови субективни оплаквания след този
срок нямат причинна връзка с травмите от катастрофата. Заболяванията, с които е
бил диагностициран ищеца година след инцидента – псориазис и посттравматично
стресово разстройство, според заключението на вещото лице не са в пряка
причинно следствена връзка с физическите травми, получени при ПТП. Както
псориазисът - генетично заболяване, протичащо хронично, така и
„постравматичното разстройство“, които са се проявили при ищеца впоследствие,
не представляват усложнения на първоначалните травми. В заключението е
посочено, че псориазисът е едно от заболяванията, които се влияят във висока
степен от психо-емоционалното състояние на организма и един психически стрес би
могъл да отключи или обостри това налично наследствено заболяване, но в
конкретния случай както псориазисът, така и постравматичното разстройство са се
развили у ищеца около година след инцидента, което е прекалено дълъг период, за
да бъде търсена причинна връзка с първоначалните травми.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Р. и А.. И двамата свидетели заявяват,
че след инцидента ищецът е бил на легло и не е могъл да се обслужва сам,
като според свидетеля Р. това състояние продължило няколко месеца, но не си
спомня със сигурност, а според свидетеля А. ищецът може би е бил в това
състояние около месец. Свидетелите
заявяват също така, че след катастрофата
ищецът станал нервен, сприхав, не можел да спи добре и се страхувал да
кара кола. Според свидетелите през пролетта на следващата година ищецът се
оплакал от някакви червени петна по тялото и пак по същото време бил
хоспитализиран в психиатричното отделение на местната болница
Във връзка с направеното от ответното
дружество възражение за плащане, по делото е приложено преводно нареждане от
13.05.2019 г. за сумата 3000 лв., с наредител
ЗД „***“ АД и получател на сумата -
Й.Р.Й., а като основание за плащането е посочен номерът на образуваната
при застрахователя щета.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ
установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право обаче следва
да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящия случай по делото е
безспорно установено, че е налице заявена от ищеца на 09.04.2019 г. писмена претенция пред застрахователя –
ответник, по която е образувана щета № ***.
Установено е от събраните писмени
доказателства, че по така образуваната щета ответното дружество е заплатило на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3000 лв.
Между
страните няма спор относно наличието на застрахователно правоотношение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № *** за лек
автомобил марка „***“, рег. № ***, със срок на застрахователно покритие от
03.06.2017 г. до 02.06.2018 г.
По делото е прието за безспорно
установено между страните, че механизмът на процесното ПТП, настъпило на 10.08.2017 г. в гр. Л., е такъв, какъвто е описан в исковата молба, както и че вината
за инцидента е на водача на лек
автомобил „***“, застрахован при ответното дружество по цитираната по-горе
застрахователна полица.
Претърпените от ищеца травматични
увреждания от катастрофата се установяват от приетото заключение на вещото лице
по назначената съдебно медицинска експертиза.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания, представляват
пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента, същите подлежат на репариране, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52
от ЗЗД. При определяне на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид възрастта на ищеца, установените по
делото физически травми, получени от него при процесното ПТП, продължителността и интензитета на
претърпените от него болки и страдания в резултат на тези увреждания, как е
протекъл възстановителния период, както и негативните психични изживявания
от инцидента. Според заключението на вещото лице
медико-биологичната квалификация на получените от ищеца в резултат на
процесното ПТП физически травми е „Разстройство на здравето временно и неопасно
за живота“. Непосредствено след инцидента ищецът е търпял значителни по своя
интензитет болки и страдания, като дори не е можел да става от леглото, според
показанията на разпитаните свидетели. Съдът счита, че въз основа гласните
доказателства по делото не може да се установи с категоричност периода, в който ищецът е бил на легло, тъй като показанията на свидетелите в тази
връзка не са категорични и не
кореспондират със заключението на вещото лице
за продължителността на възстановителния период. Безспорно е, че от самия инцидент ищецът е
преживял психически и емоционален стрес. Сам по себе си този стрес би могъл да
допринесе за отключване на генетичното
му кожно заболяване. Оплакванията на ищеца обаче са се появили около половин
година след катастрофата, според свидетелските показания, а заболяването е
диагностицирано при посещение при лекар около година след инцидента. Също така,
година по-късно след катастрофата ищецът е бил хоспитализиран в психиатрично отделение
с оплаквания за посттравматично стресово разстройство. При това положение са
налага извод, че както кожното, така и психичното заболяване на ищеца не
са в пряка причинна връзка с физическите
травми от инцидента, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. По
делото не са събрани писмени доказателства, в частност медицински документи,
установяващи получени усложнения и удължаване на нормалния оздравителен процес
при ищеца, който според вещото лице е с продължителност от 4 до 5 седмици.
В този смисъл съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да се определи в размер на сумата от 20 000 лв.
Ответникът е противопоставил възражение за
плащане и по делото са налице писмени доказателства за заплатено в полза на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3000 лв.
Предвид гореизложените съображения, съдът счита,
че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен до размера
на сумата от 17 000 лв., като за разликата над тази сума до сумата от
20 000 лв. се явява погасен чрез
плащане, а за разликата над сумата от 20 000 лв. до претендираната сума от
30 000 лв. искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата,
каквато претенция е заявена, като
законната лихва се претендира съгласно условията по чл. 497 ГПК, считано от 01.02.2019 г. Нормата на чл. 497 от КЗ свързва задължението
на застрахователя да заплати лихва от датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния
срок за произнасяне на застрахователя /която от двете дати настъпи по-рано/. В
случая по делото е безспорно установено, че
ищецът е отправил до застрахователя извънсъдебна претенция на 09.04.2019
г., при което срокът на застрахователя за отговор по цялата претенция е изтекъл на 09.07.2019 г. Поради това следва
да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 09.07.2018 г., от когато
дължи и лихва. Акцесорната претенция на ищеца за заплащане на законната лихва
за забава върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до 09.07.2019 г. следва да
се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора „***“ АД гр. С. следва да бъде осъдено на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на П.ски окръжен съд сумата от 680 лв.,
явяваща се държавна такса върху цената на уважената претенция, както и сумата
150 лв. разноски за вещо лице.
Ищецът е претендирал разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени писмени доказателства
за сторени такива. Видно от приложения към исковата молба договор за правна
защита и съдействие, в същия не е отразено договорено възнаграждение и не се
съдържат данни за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество също претендира
присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, включващ сумата
от 150 лв. - депозит за назначената експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът определя в полза на
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., при
което следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер от 195 лв., съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
Въз основа на гореизложените съображения, П.ският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ „***“ АД гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на Й.Р.Й., с ЕГН **********,***, сумата от 17 000 лв. /седемнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 10.08.2017 г. в гр. Л., причинено виновно от Т. Д. Т., като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в „***“ АД гр. С. по застрахователна полица № ***, със срок на застрахователно
покритие от 03.06.2017 г. до 02.06.2018 г., , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до сумата от
20 000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез плащане, а за разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главницата,
както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху главницата,
считано от 01.02.2019 г. до 09.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК „***“ АД гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД
сумата от 680 лв. /шестотин и осемдесет лева/, представляваща дължимата
държавна такса върху цената на уважения иск, и сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК Й.Р.Й., с ЕГН **********,***, да
заплати на „***“ АД гр. С., ЕИК
***, сумата 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/, представляваща
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: