Определение по дело №2352/2019 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

 

Гр. Варна, 16.08.2019 година

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно административно дело № 2352/19 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от „Мирона 13“ ООД – с. Близнаци, обл. Варненска срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 293-ФК/14.08.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – механа в к.к. „Камчия“ и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, доколкото липсва установено нарушение и не са налице условията за допускане на предварително изпълнение. Жалбоподателят посочва, че мотивите са само общи съображения и се изразяват в предпоставките за налагане на самата принудителна мярка. Излага и доводи в подкрепа на твърденията си за липса на нарушение. Счита, че не съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито че могат да последват значителни или трудно поправими вреди. Твърди, че са нарушени процесуални права на дружеството с определянето на деня за запечатване в почивен ден и само няколко работни часа след връчване на заповедта. Моли за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка.

 

Съдът констатира, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.08.2019 г., което се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително изпълнение е определено за 18.08.2019 г. от 17,00 часа. Жалбата е постъпила в деня на връчване на заповедта, от лице с правен интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било допуснато с включено в него разпореждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Уредените в АПК условия за предварително изпълнение, когато такова не следва по силата на специалния закон, се съдържат в чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на заповедта по този текст от закона се допуска по изключение, при наличие на материалните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Обжалваната в производството заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 13.08.2019 г. в обекта. Съгласно мотивите на заповедта, при извършена контролна покупка (консумация) на стойност 49,50 лева е платено в брой, за което не е издаден фискален касов бон от фискалното устройство в обекта. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Като мотиви за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ в заповедта е посочено, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и опасност от значителни или трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

Мотивите съдържат общи и неконкретизирани съображения за значението на издаването на касова бележка. Твърди се, че издаването за извършена продажба на фискален бон без задължителните реквизити показва засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци, както и нарушаване на еднаквите правни условия за извършване на дейност от всички стопански субекти. Конкретни факти, с които органът да обоснове предварителното изпълнение, липсват.  

Органът посочва, че разпоредбите на чл. 186 и 187 от ЗДДС имат и санкционен характер, като недопускането на предварително изпълнение води до възможност за извършване на ново нарушение и до непосредствена опасност за фискалния ред. Изложени са общи съображения за начина и вида на организиране на отчетността, за значителна и трудно поправима вреда, изразяваща се в отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове и препятстване на нормалната контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския оборот като цяло.

Съдът намира, че всички тези общи и теоретични твърдения и изводи на административния орган не са подкрепени с факти и с доказателства за тях. Непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не дава възможност и на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на адресата на разпореждането, който следва да е запознат с твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в своя защита. Липсват мотиви по-специално каква е твърдяната значителна и трудно поправима вреда, която би могла да настъпи при изпълнение на ПАМ едва след влизането в сила на заповедта, тъй като отклонението от законосъобразното отчитане на оборотите не може да е едновременно предпоставка за административнонаказателно производство и за налагане на принудителната мярка, и последица от прилагане на ПАМ едва след влизането й в сила..

Чл. 60 от АПК предвижда предварително изпълнение на административния акт да бъде допуснато за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

За да бъдат квалифицирани като особено важни, държавните интереси от предотвратяване или преустановяване на нарушението, предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него, трябва да имат превес спрямо обществения интерес от изпълнение само на законосъобразни административни актове, чиято законосъобразност е установена след проведен инстанционен контрол. Доказателства за такъв превес и за конкретно засегнатите особено важни държавни и обществени интереси не са представени, като твърденията са общи и неконкретизирани и по същество възпроизвеждат в свободен текст хипотезата на правната норма.

Възможността за извършване на ново нарушение е предвидена като предпоставка за налагане на принудителна административна мярка, но не и за нейното предварително изпълнение, тъй като не е включена в обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК, които подлежат на преценка при допускане и обжалване на предварителното изпълнение.

Общата и специалната превенция на нарушенията на реда и начина за отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на административнонаказателната отговорност, а не на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка.

Съдът намира, че разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна мярка преди изтичане на срока за неговото обжалване е съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото засяга правото на защита на адресата на заповедта.

Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане е липсата на достатъчна индивидуализация на подлежащия на запечатване обект, доколкото освен индикацията, че става въпрос за механа в к.к. „Камчия“, липсват други идентифициращи белези като адрес, съседи, местоположение, по които обектът да бъде отличен от другите обекти от същия тип в комплекса, поради което в този вид разпореждането може да засегне неправомерно права на трети лица.

Няма данни към датата на издаване на заповедта да е издаден акт за установяване на административно нарушение и при всяко едно положение до момента на произнасяне на съда не би могло да има издадено наказателно постановление, освен ако не са нарушени процесуалните правила на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Според настоящия състав, предварителното изпълнение преди издаване на АУАН и на наказателно постановление препятства предоставената от закона възможност на привлеченото към отговорност лице да се възползва от предвиденото в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяване на мярката. То е несъразмерно с целта на мярката, тъй като значително ограничава правата на лице, което не е привлечено (и може изобщо да не бъде привлечено към административнонаказателна отговорност), преди законосъобразността на наложената мярка да бъде установена с влязъл в сила акт.

По тези съображения, съдът счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед за незаконосъобразно и намира, че същото следва да бъде отменено.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от „Мирона 13“ ООД – с. Близнаци, обл. Варненска разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 293-ФК/14.08.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – механа в к.к. „Камчия“ и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: