ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1376, 14.08.2020г., Пловдив

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд                                                       VІ граждански състав,

на четиринадесети август                                           две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                                    

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

                                                                                         Таня Георгиева

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова  ч.гр. д. № 1740 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изи асет мениджмънт“ АД  против Определение № 5555/08.06.2020г., пост. по гр.д. № 9263/2019г., ПРС, с което е изменено решение № 4185/01.11.-2019, пост. по същото дело, в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Б. сувмата от още 296,52лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по делото З.Б.Г..

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като развива доводи, че съгл. Н№1/2004 МРАДЗ адвокатското възнаграждение се определя на база на материалния интерес , образуват от сбора на всички обективно предявени искове, а не поотделно като минимален размер за всеки един предявен иск. Поддържа, че по делото се касае до една искова претенция, т.к. вземанията произтичат от едно правоотношение и имат едно правно основание- чл.55 от ЗЗД. В този случай приложение следвало да намери нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата и да се определи едно възнаграждение. Освен това претендираното възнаграждение надхвърляло цената на исковете, което противоречи с принципа за добросъвестност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да отхвърли молбата за изменение на решението в частта за разноските.

 Ответната страна адв. Б. оспорва жалбата, като поддържа, че същата е неоснователна. Развива доводи за предявени два иска и за приложение на нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 МРАЗ. Моли за отхвърляне на жабата.

  След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

            В производството по гр.д.№ 9263/2019г., ПРС, са разгледани два предявени иска от З.Г., чрез пълномощника адвокат Д.Б., както следва: осъдителен иск за заплащането на сумата от 40лв., представляваща възнаградителна лихва  и осъдителен иск за заплащането на сумата от 246,54 лв.- неустойка, платени без основание по договор за паричен заем № 2280917/04.2.04.2015г..С Решение № 4185/01.11.2019г. исковете са уважени.  „Изи Асет Мениджмънт”  АД е осъдено и да заплати на адвокат Д.Б. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.

С обжалваното определение първостепенният съд е уважил молбата на ответника по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските, след като е приел, че дължимото възнаграждение съгл. чл.2, ал.5 от Наредбата се определя според вида и броя на предявените искове. , за всеки един от тях.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда съгласно наредбата. В  чл.2, ал.5 от  Н№ 1/2004г. е посочено, че възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят за всеки един иск поотделно, съответно дължи се отделно възнаграждение за всеки разгледан иск. В тази насока е и определение №262/01.08.2018г. по гр.д. №3381/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС. В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска, поради което поотделно за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. В същия смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Не може да се приеме, че с оглед идентичността на правното основание, се касае за един иск. Твърдението, че се касае за едно правоотношение също не е вярно, т.к.  платените суми са били недължимо изисквани по различни клаузи на договора, за всяка от която поотделно е изследван въпросът за действителността й. Доводът , че дължимото възнаграждение за оказаната правна защита надхвърля исковите претенции не може да бъде коментиран, т.к. този въпрос не е от значение за определяне размера на дължимото възнаграждение. Последното се определя по размер от нормативната база , в случая Н№1/2004,  

Ето защо обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

                                              

                                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на частна жалба частна жалба на „Изи асет мениджмънт“ АД  против Определение № 5555/08.06.2020г., пост. по гр.д. № 9263/2019г., ПРС.

 Определението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: