Р Е Ш Е Н И Е № 787
гр. Монтана, 28 декември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30 ноември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V
състав, aдм. дело № 401 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на П.В.П., ЕГН *
чрез адвокат Н.И.В. – САК, адрес ***, против Решение.
В
жалбата твърди, че оспорeното
решението на Директора на ТП на НОИ – Монтана е неправилно, постановено в
противоречие с фактическото и правно положение. Жалбоподателят заявява, че
въпреки представените доказателства по преписката от сектор „Пътна полиция“ –
Монтана, Областна Дирекция на МВР – Монтана с придружително
писмо Peг. № 996000-946/25.04.2023 г., а имено
справки за регистрации с данни, включително и за товароподемността на МПС с peг. № М*** и peг. № М*** , които
управлявал, то този положен от него труд, удостоверен с трудови книжки като „шофьор
ТИР“ в звено „външен транспорт“ на фирма „Агропромстрой“
БД и СИЕ за периодите 01.04.1994 г. - 26.02.1995 г. и от 26.02.1995 г. - 10.06.1997
г. с общ продължителност 03 години, 02 месеца, 08 дни, не му е признат за втора
категория. Твърди, че в справките от сектор „Пътна полиция“ - Монтана, Областна Дирекция на МВР – Монтана е
записано в графата „марка и модел“ (ДИ): МАН 19.422, което означава, че
товароподемността е 19 тона и мощността 420 конски сили за
горепосочените МПС-та. Сочи още, че записът в трудовата му книжка „шофьор Шкода
20 т.“ с общ стаж 04 години, 00 месеца и 16 дни, от които за периода 19.08.1985
г - 24.10.1988 г. – 03 години, 08 месеца и за периода 29.03.1989 г. - 18.08.1989
г. – 04 месеца и 16 дни, за положения от него труд в МЗ „М*** “ – гр.
Михайловград, също втора категория, не е зачетен като такъв, тъй като от този
текст - „шофьор Шкода 20 т.“ на ТП на НОИ – Монтана не е ясно дали тези 20 тона
са масата на автомобила или неговата товароподемност. Жалбоподателят заявява,
че той не носи отговорност за допуснати от работодателите му непълноти в
записите в трудовите му книжки, на които се позовава отказът постановен с
обжалваното решение, а именно, че няма запис по коя точка от ПКТП е положен
стажът в Д „Агропромстрой“ БД и СИЕ, независимо, че
има запис „втора категория“ /стр. 3, абзац 4, изречение 2 от Решение № 2153-11-44
от 25.05.2023 г. на ТП на НОИ – Монтана/, както и, че липсва уточнение за маса
и товароподемност на МПС в записа „шофьор Шкода 20 т.“ в трудовата му книжка за
положения труд във фирма МЗ „М*** “ – гр. Михайловград /стр. 3, абзац 3, изр. 2
от решението/. Твърди, че в трудовата книжка е записана товароподемността на
МПС-то, от която товароподемност се определя видът категория труд, а не масата
на автомобила, защото от масата на автомобила не се определя категорията труд.
Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адв. В., поддържа жалбата по изложените в нея основания.
Допълва, че подадената декларация за работата му в завод „М*** “, е даден
изцяло, като период 19.02.1985 г. - 18.08.1989 г., който е прекъснат само с пет
месеца и това е видно от трудовата книжка. Претендира направените в процеса
разноски, за което представя списък. В Писмена защита адв.
В. счита, че в ПКТП липсва чл. 70, на който се е позовал административния
орган, поради което спорното решение е незаконосъобразно поради несъществуваща
правна квалификация. Също така, навежда съображения, че трудовата книжка е
официален удостоверителен документ, с който се удостоверява трудов стаж, като
представените такива от оспорващия са без поправки, с ясни и четливи записи.
Твърди, че трудовата книжка не е техническа документация, а основен документ за
положен труд и от коя категория, поради което изискването е в нея да се запише
товароподемността, която е относима към определяне на
категорията, а не на масата на автомобила, която се посочва в големия регистрационен
талон. Обосновава твърденията си с изготвената съдебно-икономическа експертиза,
показанията на свидетелите и представените и приети като доказателства писма от
ОДМВР – Монтана с информация относно процесните
автомобили, които оспорващия е управлявал.
Ответната
страна Директорът на ТП на НОИ – Монтана, чрез юрк. Л.,
в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли съдът да я отхвърли като
неоснователна и да потвърди оспореното решение на директора, ведно с потвърденото
с него разпореждането. Обръща внимание на разпоредбата на т. 53а от отменения
ПКТП, че длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече
тона е въведена едва 1990 г. Заявява, че в заключителните разпоредби е казано,
че трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до
31.12.1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до
тази дата правилник. Твърди разминаване в месеците, които оспорващият бил в
двете предприятия, поради което счита, че всичките тези документи не следва да
се приемат като доказателство, от което може да се определи категорията труд. Изтъква
разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в която
се казва кои точно документи се вземат предвид, за да може да се определи
категорията труд и декларациите не са към тях. Не счита, че следа да се вземат
предвид и свидетелските показания, като се
позовава на изричната забрана на чл. 104, ал. 10, както и на съдебна
практика. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение. Представя Писмено
становище, с което моли съда да отхвърли жалба. Счита, че при изготвеното
заключение по допуснатата СИЕ, вещото лице е нарушило принципи като
добросъвестност, обективност, независимост и т.н., като е излязъл извън
пределите на поставените му задачи. Счита същото за неетично и грубо и моли
съда да му наложи глоба по реда на чл. 89, ал. 3, предл.
второ, във вр. с чл. 144 от АПК, както и да го
отстрани от настоящото административно производство. Моли заключението да не
бъде приемано от съда, за което излага конкретни мотиви. Относно приложимите
правни норми се обосновава с §2 на ЗР на ПМС № 235 на МС от 20.10.1998 г., къде
е записано, че трудов стаж при пенсиониране, придобит до 31.12.1999 г. вкл., се
зачита от съответната категория по действащия до тази дата ПКТП. Сочи за
невярно твърдението на експерта, че тъй като П. е получавал по-голяма заплата,
то положения от него труд е от втора категория, тъй като формирането на
работната заплата не е в зависимост от категорията труд на работника. Излага
примери с други работници, заемащи различни от оспорващия длъжности. Излага
съображения, че от подадена справка на ПП при ОДМВР – Монтана товарен автомобил
с рег. № М*** е собственост на „Агропромстрой БД и Сие“ АД от 26.11.1996 г., а жалбоподателят декларира, че в
периода 07.1994 г. – 12.1996 г. има положен труд при този осигурител като
шофьор на МАН с рег. № М*** , седлови влекач с полуремарке марка „Шкода 24 т.“. Също така сочи, че
оспорващия декларира, че е положил труд като шофьор на МАН с рег. № М*** с полуремарке „Шмитц 24 т.“ за
периода 01.1997 г. – 07.1997 г., а от справка от ПП на ОД на МВР – Монтана, е
видно, че същото от 21.02.1997 г. е собственост на друго търговско дружество,
не на Агропромстрой БД и Сие“
АД. Сочи различия в спорните периоди в различните жалби, възражения и
декларации. Излага съображения и относно действителността на декларирания
период в МЗ „М*** “ АД. Навежда доводи и относно неясноти в товароподемността
на МПС с рег. № М*** и № М*** , както и, че няма доказателства, че оспорващият
е управлявал точно тези два автомобила. Относно съхранението на документите на
прекратените осигурители, заявява, че съгласно Инструкция № 5, действала към
момента на приемане в НОИ на разплащателните ведомости, в архивохранилището се
съхраняват всички предадени от осигурителите документи. Счита, че съда не
следва да кредитира дадените свидетелски показания, въпреки, че ги е допуснал.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключение на вещо лице по
допуснатата в хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза.
Административен
съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено следното:
Със
заявление вх. № 2113-11-1197 от 24.11.2021 г. до Директора на ТП на НОИ – Монтана,
оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като приложено представя два броя трудови книжки и десет удостоверения
по образец, в т.ч и такова издадено от чужда осигурителна институция за стаж
положен в Испания. .
С
Разпореждане № 2140-11-92 от 28.03.2023 г., издадено от Ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана, на оспорващия е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б,
ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж положени по условията
на втора категория труд. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж на лицето
от 10 години 07 месеца и 27 дни при условия на втора категория и 14 години 00
месеца и 20 дни при условията на трета категория. Изчислил е така зачетения
стаж по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО на 27 години 04 месеца и 16 дни. Към него
е добавил и потвърдения осигурителен стаж от испанската компетентна институция
от 18 години 05 месеца и 23 дни и е приел общ осигурителен стаж на лицето към
датата на подаване на заявлението от 45 години 10 месеца и 09 дни. Пенсионният
орган сочи в разпореждането си, че на осн. чл. 69б,
ал. 2 от КСО не се следва отпускане на пенсия на П.В.П., тъй като към датата на
подаване на заявлението 24.11.2021 г. при изискуема възраст от 58 години и 08
месеца, той има навършени 62 години 03 месеца и 05 дни, има подадено заявление
за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида в универсален
пенсионен фонд във фонд „Пенсии“/фонд „Пенсии за лица по чл. 69“ на ДОО, не е
придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО, няма и необходимият стаж положен
при условията на втора категория труд от 15 години, а има 10 години, 07 месеца
и 27 дни.
Разпореждането
е оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Монтана, който с Решение №
2153-11-44/25.05.2023 г. го е потвърдил. В оспореното решение са изложени
съображения, че преценката за категоризирането на труда при пенсиониране за осигурителен
стаж и възраст се извършва от съответното териториално поделение на НОИ въз
основа на трудова книжка и удостоверения за осигурителен стаж (обр. УП-3). В тези документи, за различните заемани
длъжности, задължително се вписва категорията на труда, по която се предлага,
като за стаж положен до 31.12.1999 г. се посочва съответната точка от отм.
ПКТП, а за стажа след 31.12.1999 г. се посочва съответната точка от НКТП, по
която работодателите или осигурителите предлагат да се зачете осигурителният стаж
на лицата. В представената трудова книжка № 2392/10.12.1979 г., осигурителят МЗ
„М*** “ – гр. Михайловград на страница 16-17 е отразил стаж за периода
19.02.1985 г. - 24.10.1988 г. с продължителност 03 години 08 месеца и на
страница 20-21 за периода 29.03.1989 г. - 18.08.1989 г. с продължителност 04
месеца и 16 дни с длъжност „шофьор на Шкода 20 т.“. Административният орган
счита, че записът в трудовата книжка „шофьор на Шкода 20 т.“ не дава
категорична информация за товароподемността на автомобила, на който г-н П. е
бил шофьор, тъй като не е отразено за масата на автомобила ли се отнася
записването или за неговата товароподемност. Също така сочи, че в трудова
книжка № 2392/10.12.1979 г. на стр. 24-25 осигурител СД „Агропромстрой“
БД и СИЕ – гр. Монтана посочва длъжност „шофьор“ за периода 01.04.1994 г. -
26.02.1995 г. и в продължение на трудова книжка издадена на 15.11.1996 г. на
стр. 6-7 длъжност „шофьор Тир“ за времето от 26.02.1995 г. до 10.06.1997 г. с
обща календарна продължителност 03 години, 02 месеца и 08 дни. Направено е
записване „категория труд втора“, но липсва заверка по коя точка от отм. ПКТП е
положен стажът и товароподемността на автомобилите, на които оспорващият е бил
шофьор. Прието е, че стажът от осигурителите МЗ „М*** “ – гр. Михайловград и СД
„Агропромстрой“ БД и СИЕ – гр. Монтана е заверен
съгласно нормативните изисквания, но липсва предложение за категоризиране на
труда, каквото е изискването на чл. 70 от отменения ПКТП, липсва посочена
съответната точка и буква от отм. ПКТП, по която предлагат да се зачете трудът
на г-н П.. Тъй като цитираните осигурители са с прекратена дейност
разплащателните им документи се съхраняват в Осигурителен архив при ТП на НОИ –
Монтана и гр. Враца. Пенсионният орган с писма изх. № 2113-11-1197/5 от
21.01.2022 г., изх. № 2113-11-1197/11 от 20.09.2022 г. и изх. № 2113-11-1197/16
от 25.11.2022 г. е изискал служебна проверка в съхраняваните разплащателни
документи по отношение на регистрационния номер и товароподемността на
автомобила и къде е полаган труда на лицето - цех, отдел, звено, участък,
бригада при осигурителя МЗ „М*** “ – гр. Михайловград за периода 19.02.1985 г.-
24.10.1988 г., и за времето 29.03.1989 г. -18.08.1989 г. С писма с изх. №
5529-11-4 от 25.01.2022 г. и изх. № 1029-06-3944 от 30.09.2022 г. от
Осигурителен архив е постъпила информация, че за по-горе цитираните периоди лисват
данни за вида, марката, товароподемността и регистрационния номер на автомобила
и няма данни за изплатени суми за вредни и специфични условия на труд. Приложени
са копия на заповеди за възлагане изпълнението на определени работи и трудова
дейност на г-н П., от които също не е видно на каква кола и с каква
товароподемност е колата, на която е бил шофьор жалбоподателя. С писмо вх. №
5529-11-132 от 29.11.2022 г. е получена информация от Осигурителен архив при ТП
на НОИ – Монтана, че г-н П. за периода 02.1985 г.- 03.1985 г. фигурира в разплащателните
ведомости, в звено „транспорт“, на длъжност „шофьор“, като в звеното има и
други лица на длъжности: шофьори, трактористи, мотокаристи.
За периода от месец 04.1985 г. до месец 10.1988 г. и от месец март 1989 г. до
месец август 1989 г. лицето фигурира в звено „автотранспорт“ без отразена
длъжност и без информация за други данни. С писмо изх. № 2113-11-1197/2 от
23.12.2021 г. е изискано от Осигурителен архив при ТП на НОИ – Монтана, да се
извърши проверка в предадената за съхранение трудово-правна документация на „Д***
транспорт“ – гр. Монтана за периода 01.04.1994 г. - 10.06.1997 г. и да уведомят
има ли данни шофьор на какъв автомобил е било лицето, за вид, марка и
товароподемност на автомобила. От изготвените документи с изх. № 5529-11-95 от
31.12.2021 г. и изх. № 1029-06-207 от 14.01.2022 г. е установено, че г-н П.
фигурира в разплащателните ведомости като „шофьор външен транспорт“ без данни
за вида, марката, товароподемността и регистрационния номер на автомобила. С
писмо изх. № 2113-11-1197/13 от 20.09.2022 г. лицето е уведомено да представи
документи за осигурителен стаж от съответните осигурители, доказващи категория
труд различна от трета, но в едномесечен срок от датата на уведомяването не
представя исканите документи. Представя документ заведен в системата на НОИ с
вх. № 2113-11-1197/15 от 18.11.2022 г., в който декларира, че за периода
02.1985 г. - 08.1989 г. в МЗ „М*** “ – гр. Михайловград е бил шофьор на кола „Шкода
М*** “ – седлови влекач с peг.
№ М*** и полуремарке „Кесборер“
- 20 тона, за периода 07.1994 г. - 12.1996 г. в „Агропромстрой“
АД – гр. Монтана е бил шофьор на камион „МАН“ с peг.
№ М*** – седлови влекач с полуремарке
марка „Шмитц“ — 24 тона, а от 01.1997 г. до 07.1997
г. в „Д*** транспорт“ АД – гр. Монтана като шофьор на камион „МАН“ – седлови влекач с peг. № М*** , с полураремарке „Шмитц“ 24 тона, но
не представя набор от документи, включващи заповеди, пътни листове, ведомости и
т.н. доказващи, че именно той е управлявал тези превозни средства. С писмо изх.
№ 2113-11-1197/12 от 20.09.2022 г. до Областна дирекция „Полиция“, сектор
„Пътна полиция“ е изискана информация относно техническите данни,
товароподемността на цитираните от г-н П. автомобили, както и тяхната
собственост. С писмо peг. № 996 000 2535 от
05.10.2022 г. Областна дирекция на МВР – Монтана изпращат справка от Териториалната
АИС Регистрация за техническите данни /налични/ на ППС с peг.
№ М 2520 ТВ и М*** , от които е видно, че коли с рег. № М*** и М*** са товарни
автомобили „МАН“, но в справките липсват данни за товароподемността на
автомобилите. За МПС с peг. № М*** в писмото е
посочено, че няма данни. От удостоверение рeг. № 996
000-946 от 25.04.2023 г. от Областна дирекция на МВР – Монтана, от което е
видно, че към 25.04.2023 г. сектор „Пътна полиция“ не разполага с данни за
лицата, които са управлявали или прекарвали на годишен технически преглед пътни
превозни средства с peг. № М*** , М*** и М*** . Административният
орган сочи още, че за спорните периоди 19.02.1985 г. - 24.10.1988 г.,
29.03.1989 г. - 18.08.1989 г. и 01.04.1994 г. - 10.06.1997 г., жалбоподателят
не представя документи доказващи труд, полаган при условията на различна от
трета категория труд. Г-н П. не представя нови доказателства, друга
документация, доказваща работа при определени условия на труд - заповед за
възлагане, за изпълнение на работа, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни
листове, протоколи (длъжностна или производствена характеристика или друга
документация), доказващи категорията на полагания труд на длъжност шофьор при
втора категория труд. В представените от него документи липсват други
специфични възнаграждения, предвидени в наредбата за допълнителни трудови
възнаграждения или други нормативни актове, свързани и отразяващи характера на
извършената работа, даващи основание да се зачете категория труд различна от
трета, както и документи доказващи, че той е управлявал цитираните от него
превозни средства.
По делото са изготвени и представени общо три
заключения на вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Прието и
изслушано е само представеното в АдмС – Монтана с вх.
№ 4675/22.11.2023 г. – „Ново допълнително заключение“ /л. 157-161/, като с него
са приети Приложения от едно до шест /л. 92-104, л. 179/, приложените към
първото неприето заключение. От заключението на това вещо лице, се установява,
че товароподемността /товароносимостта/ на товарен
автомобил влекач МАН, с рег. номер М*** и товарен автомобил, влекач МАН, с
рег.номер М*** , са взети от официално представените справки от сектор ПП Монтана
и е над 12 тона /л. 54-56, л. 131-133/. Товароподемността на Шкода - 20 с
рег.номер М*** е 20 тона по трудова книжка № 2392, /л. 66-68 по делото/, а по
дадената от ПП при ОДМВР Монтана справка - 32 000 кг. /л. 144 по делото/. По
отношение на записът в трудовата книжка за „Шкода 20 т.“ вещото лице
обосновава, че същият се свързва именно с товароносимостта
на управлявания товарен автомобил, в случая над 20 тона, тъй като въз основа на
това обстоятелство е определена основната месечна заплата на П.В.П. от 150 лева.
В тази връзка се позовава на утвърдените, с Постановление № 5/01 02 1977 г. на
ЦК на БКП, МС и ЦС на БСП, Щатен Указател за прилагане на Единната Щатна
Таблица /ЩУ - ЕЩТ/ - Приложение № 1 /л. 92-93/ и предвиденият в ЕЩТ размер за щатна
заплата, а именно: „до 155 лв.“, за длъжността „шофьори на обикновени товарни
автомобили „от 15 до 25 т. включ. товароносимостс“.
Вещото лице дава заключение, че придобитият трудов/осигурителен стаж по положен
труд от П.В.П. в МЗ „М*** “ – гр. Михайловград и „Агропромстрой
БД и СИЕ“ АД е от втора категория труд, което означава, че при подаване на
заявлението към м. 11.2021 г. жалбоподателят е имал необходимите 15 години и
повече действително положен труд от втора категория.
Изслушано,
в съдебно заседание на 30.11.2023 г., вещото лице заявява, че поддържа
изготвеното ново допълнително заключение, което е обобщаващо заключение на
първото и допълнителното представени на съда, както и представените Приложения.
Пояснява, че като доказателство за определяне товароподемността на Шкода е
използвал трудовата книжка, където е записано „Шкода 20 тона“, което е товароносимостта на Шкодата, тъй
като в зависимост от това е определена заплатата на шофьора. Твърди, че
съгласно тогава действащата Единна щатна таблица, при управлението на автомобил
с по-малка товароносимост от 12 тона, неговата
заплата не би била по-голяма от 140,00 лева. По отношение заплатите на други
длъжности, с оглед възражението на процесуалния представител на ответната
страна – „монтьор“, вещото лице пояснява, че основната заплата на тази длъжност
е определена на 210 лв., но тя е по Единната тарифна мрежа, което значи, че за
тази длъжност определящият фактор е разряда, колко по-голям е разрядът, толкова
по – голяма е заплатата. Докато при шофьора конкретно щатния указател е този,
по който се определя заплатата. Има Единна тарифна мрежа, т.е. по сделната система и Единна щатна таблица по повременната
система. С оглед на това може да каже само как се е попълвала трудовата книжка
и какво означава попълненото в нея. За да се определи срока и категорията на
труда са важни записите в колона 3 и в колона 4 на трудовата книжка. Единната щатната
таблица и Единната тарифна мрежа са въведени с 5-то постановление 1977 г. като
експериментално е било в сила за няколко окръга, а с 50-то постановление от
1979 г. се въвежда за цялата страна. Казва се Единна щатна таблица и Единна
тарифна мрежа, защото се отнася до всички отрасли на народното стопанство и
изпълнявани длъжности. При определен разряд се получава определена заплата по Единната
тарифна мрежа. За Единната щатна таблица – обратното, каквото сочи щатния
указател, такава е заплатата. Последното изменение на щатния указател е от 1989
г. – Приложение № 2 към заключението и е свързано единствено с промяна в
минималната работа заплата. Записьт от 20 тона е
равнозначен на това, че оспорващият е работил по Единната щатна таблица, тъй
като, за да му се определи заплата, изискването е да се посочи каква е товароносимостта на този автомобил. Твърди, че П.В.П. е
работил само по Повременната система, т.е. той е работил с определена месечна
щатна заплата. По отношение на ТИР-камионите, това са именно влекачи с
ремаркета, като седлови влекач с по-малка товароносимост от 14-15 тона няма, поради което и приема,
че П.В.П. е управлявал автомобил, който е
над 12 т.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели Е*** К*** Г*** , Н*** В*** Д. и А***
Н*** З*** , и тримата бивши колеги на оспорващия.
Свидетелят
Е*** К*** Г*** заявява, че в периода 1994 - 1998 г. е работил в „Агропомстрой
БД и СИЕ“ и познава П.В.П., който също като него бил шофьор на ТИР – камион. Пояснява,
че ТИР е влекач с полуремарке за международни
превози. Твърди, че камионът, който е управлявал П. е 20 тона товароносимост, общо тегло около 37 – 38 тона. Спомня си,
че камионът, който карал П. най-напред бил с номер 2520, като не помни буквите,
след това 1328, с буква М. Твърди, че камионът бил „Ман“, 19422 модел влекач с полуремарке.
П. и той карали тези ТИР – камиони и извършвали само международни превози.
Получавали заплата около 4000 лв. на тогавашните пари. Шофьорите били около
двадесет човека. Сочи, че един човек си кара един камион, предава го на друг,
ако е отпуска или почивка. Относно товароносимостта
обяснява, че към влекача се прикачва ремарке, което носи товар от 20 до 24 тона
и общата маса става 38-39 т.
Свидетелят Н*** В*** П. заявява, че е работил в завод „М***
“ от 1973 г. Бил пряк началник на П. и знае, че е бил шофьор на седлови влекач - шкода МБ 5236, с
товароподемност 20 тона. За този период той е работил там и основно е бил
шофьор на този автомобил. Твърди, че е имало много автомобили, но с такава товароносимост била само тази Шкода. Не помни оспорващия да
е бил преназначаван на други длъжности, този камион е карал основано.
Свидетелят
А*** Н*** З*** твърди, че е работил в завод „М*** “ от 1980 г. до 1999 г. като
автомонтьор. Познава П.В., който работел като шофьор на ТИР, Шкода. Това бил
камион с полезен товар 20 тона плюс собственото тегло, като няма представа
влекачът и ремаркето точно колко тежат. Имало и други с различна товароносимост. П. е карал такъв голям автомобил. Сочи, че
за периода 1985 г. – 1989 г. П. не е карал друг автомобил, на това е бил
назначен и това е карал. Всеки шофьор си е имал камион и него е карал. На
въпрос имало ли е и други автомобили 20 тона, отговаря, че за този период мисли,
че е нямало, но не може да каже със сигурност. Имало и МАЗ – влекач с полуремарке, който автомобил бил там още от 1980 г.
Съгласно
декларация /л. 128 на делото оспорващият декларира, че в периода февруари 1985
– август 1989 г. е работил в МЗ М*** , гр. Михайловград като шофьор на камион
Шкода М*** седлови влекач с рег. № МБ 52 36 и полуремарке Кесборер, което е 20
тона, а в периода април 1994 – декември 1997 г. е назначен на длъжност шофьор
на камион МАН – седлови влекач с полуремарке
„Шмитц“ с рег. № М*** ТВ и М*** , същите 24 тона.
С
Определение от 20 06 2023 г. /л. 74/ е разпределена доказателствената
тежест между страните.
Съдът в с.з. от 21.09.2023 г. е оставил без уважение
направеното в с.з., а по-късно и с представената Писмено становище, искане на
процесуалния представител на ответника за налагане на глоба на вещото лице и
отстраняването му като такова по делото, като неоснователно.
По
делото са приети още заверени копия на трудовите книжки на оспорващия, удостоверение
от ТП Монтана, касаещо А*** Н*** З*** и работата му в
завод „М*** -8“ АД, гр. Монтана, Приемателно-предавателни протоколи /л.
149-152/ за предаване архива на Агропромстрой БД и Сие и „М*** -8“ АД, както и на две други фирми, справка от
АИС КАТ за регистрираните на дружество „Агропромстрой
БД и Сие“ АД, МПС /л. 156 – 169/.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена на дата 09 06 2023 г.,
видно от поставения при ТП на НОИ Монтана щемпел /л. 3/, а Решението е надлежно
получена на 26.05.2023 г., видно от известие за доставяне /л. 11/, поради което
същата се явява подадена в законоустановения 14
дневен срок. Подадена е срещу акт
подлежащ на оспорване и от
адресата на акта, който има правен интерес от оспорването, поради което жалбата
се явява допустима за
разглеждане по същество.
Този
състав на съда не констатира при издаване на оспорения акт да са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ
– Монтана. Спорът
между страните, касае правилното определяне на положения от оспорващия
трудов/осигурителен стаж, респ. правото му на отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по подадено от него заявление вх. № 2113-11-1197/24.11.2021
г. в ТП на НОИ – Монтана. Оспорващият претендира, че неправилно стажът положен
от него на длъжност „шофьор“ в МЗ „М*** “ - гр. Михайловград за периодите
19.02.1985 г. - 24.10.1988 г. и 29.03.1989 г. - 18.08.1989 г., както и в СД „Агропромстрой БД и СИЕ“/„Агропромстрой
БД и СИЕ“ гр. Монтана, за периода 01.04.1994 г. - 10.06.1997 г. е зачетен от
трета категория труд, вместо като стаж от втора категория труд.
Правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя при условията на чл. 68 от КСО. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към
коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
Съгласно
чл. 69б, ал. 2 КСО - лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: т.1) навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; т. 2) от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Съгласно
§ 53а от ПКТП /отм./ - втора категория труд са шофьорите на товарни автомобили
с товароподемност 12 и повече тона.
Съгласно
§ 2 от Заключителните разпоредби на ПКТП /отм./, в сила от
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, в сила за периода 1993 – 2018 г. -
При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му.
Спорът между страните
се свързва единствено до това каква следва да бъде категорията труд за
оспорените периоди на работа в МЗ М*** и Агропромстрой
БД и Сие АД.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е
регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че документът по ал. 1 се издава
въз основа на разплащателните ведомости, други разходо-оправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
Съгласно
чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, издадена
по реда и условията регламентирани в чл. 348 - чл. 350а от КТ и като такъв
документ, съгласно чл. 179 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК меродавно свидетелства за вписаните в него обстоятелства, касаещи трудовата
дейност на работника или служителя. В тази връзка по делото няма спор, че
вписванията в трудовите книжки на оспорващия са направени при условията и реда предвидени
в КТ, респ. в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж - извършените вписвания са от съответно
предвидените по закон лица, надлежно подписани и подпечатани на работодателя,
без извършвани зачерквания, зацапвания, поправки и/или изтривания, което да
създава обосновани съмнения в достоверността на извършените записи.
Ето
защо и съобразно тези вписвания този състав приема за безспорно установено и
доказано, че за периода 19.02.1985 г. - 24.10.1988 г. и 29.03.1989 г. -
18.08.1989 г. оспорващият е работил в МЗ „М*** " гр. Михайловград на
длъжността „шофьор на Шкода 20 т“, а за целия прослужен период от 01.04.1994 г.
- 10.06.1997 г., който стаж общо е 3г. 2м. 8д. - в „Агропромстрой“
БД и СИЕ гр. Монтана АД. Този период е разделен в две трудови книжки и включва
два подпериода, а именно: 01.04.1994 г. - 26.02.1995
г. в СД „Агропромстрой“ БД и СИЕ гр. Монтана на
длъжност „шофьор“, вид дейност „Външен транспорт“ и 26.02.1995 г. - 10.06.1997
г. в „Агропромстрой“ БД и СИЕ гр. Монтана АД на
длъжност „шофьор ТИР“, „звено Външен транспорт). За този период на работа в „Агропромстрой“ БД и СИЕ гр. Монтана АД изрично в трудовата
книжка е записана категорията труд - „Категория труд Втора“.
От
така направените записи в трудовите книжки, може да бъде направен обоснован
извод, такъв какьвто е направен и от вещото лице по
изслушаното заключение, което заключение съдът кредитира като дадено обективно,
безпротиворечиво, пълно и съответно на приетите по
делото доказателства, а именно, че за спорния период оспорващият е управлявал
МПС, които са с товароподемност над 12 т, от което следва, че същият е работил
при условията на втора категория труд и към датата на подаване на заявлението
за пенсиониране същият отговаря на условията на чл.69б, ал. 2 от КСО. По
отношение възраженията на процесуалния представител на ответната страна,
свързани с некомпетентност и пристрастие на вещото лице, то извън изложените в
Протокола от 21 09 2023 г. съображения, този състав счита, че по своята същност
възраженията не засягат самите констатации и заключение на вещото лице. По
отношение на даденото мнение, то всяко вещо лице може и следва да има такова. По
отношение на личните му предположения, то същите нито са релевантни, нито се
отразяват на извършените констатации и изводи в заключението. В тази връзка за правно
значение имат установените констатации, както и колко задълбочено е извършен
анализ на същите, които обстоятелства са и критерии за компетентност и
безпристрастност.
По
отношение на периода прослужен в МЗ М*** – 19 02 1985 – 24 10 1988 г. (грешно посочван на места 19 08 1985 г.) и 29
03 1989 – 18 08 1989 г., за който период, надлежно в трудовата книжка, заверена
от работодателя е отразена длъжност „шофьор на Шкода 20 т“ и заплата 150 лева. За
този спорен период е от значение установеният от вещото лице начин на
определяне на заплатата, която при оспорващия е по повременната система, т.е.
щатна заплата по ЩУ – ЕЩТ. Видно от ЕЩТ - Приложение № 1 към заключението на
вещото лице, за управление на т.а. с товароносимост от
15 до 25 т., включително, щатната заплата е до 155 лева, а при управление на
т.а. с товароносимост от 7,5 до 15 т. включително
щатната заплата е до 140 лева или при отразен запис в трудовата книжка, че
управляваното МПС е 20 т., ведно с получаваната заплата от 150 лева, то
обосновано може да се заключи, че оспорващият е управлявал товарен автомобил с товароносимост над 12 т. Този състав приема, че единната щатна таблица, въведена с Постановление № 50/1979 г. на МС, е относима към периода 1985 –1989 г., в който
период оспорващият е работил в МЗ М*** , а извършеното
диференциране на щатните заплати е свързано именно с товароподемността на
товарните автомобили или при по-висока товароподемност се е следвало и
по-високо заплащане. ЩУ - ЕЩТ са действащи за съответния период нормативни
актове, и като такива техните норми и действие са меродавни и следва да бъдат
отчетени като такива.
В тази връзка следва да се има предвид и, че в официалните
документи, имащи значение при определяне на осигурителния/трудовия стаж, респ.
категория, се вписват относимите и релевантни за установяването
на тези обстоятелства данни, а в случая релевантно такова обстоятелство е товароносимостта на управляваното МПС. С оглед на това и в съответствие с тези изисквания на закона е извършеният в трудовата
книжка на оспорващия запис, тъй като единствено въпросната товароносимост е имала и има правно значение, поради което
и това обстоятелство е подлежало на отбелязване в трудовата книжка. В подкрепа
на тези фактически обстоятелства и изведени правни изводи е представената по
делото справка от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана за товароподемността
на автомобил „Шкода М*** “ с рег. № М*** , а именно: 32000 кг., за който
оспорващият надлежно декларира, че е управлявал при изпълнение на трудовите си
задължения в МЗ М*** , Михайловград. Аналогично и съответно на изложените
изводи са и издадените обр. УП, за стажа положен при
работодателя „Г*** Б*** “ ЕООД, гр. София /л. 63, 33/ за периода 2000 – 2004
г., в който обр. УП, длъжността на оспорващия е
посочена като „шофьор МП 20т.“ При тези данни, този работодател е записал, че
прослуженият стаж е втора категория труд – чл. 2, т. 25 от НКТП или записът
отразен като „20 т“ обосновава, че управляваното МПС е с товароподемност 20 т. При тези аналогични
данни в официално съставяните документи, административният орган прави различни
правни изводи, с което нарушава законово установените принципи на истинност,
последователност, предвидимост
и равенство, свързани с изискуемото и необходимо еднакво третиране на всички сходни
случаи.
Възражението,
че в трудовите книжки липсва посочена правна норма като предложение за
пенсиониране - „съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда
при пенсиониране“, следва да се има предвид, че образецът на трудовите книжки
не изисква отразяването на тези обстоятелства, каквото изискване има при
издаване на образец УП1, в който смисъл е т. 70 от ПКТП /отм./. С оглед на това,
обстоятелството, че в трудовите книжки липсва вписване на тези данни, не може
да послужи като основание за отказ от категоризиране на труда, след като за
това са налични надлежни писмени доказателства. Отделно от това единствено
липсата на такова предложение, дори и в образец УП1, само по себе си не може да
обоснове по-ниска категория труд. Обратно, при наличие на такова предложение от
работодател и без каквито и да било доказателства, само това предположение не може
да обоснове по-висока категория труд.
Неоснователно
е възражението, че т. 53а от ПКТП /отм/ не е била
приета за периода 19 08 1985 – 24 10 1988 г. и 29 03 1989 – 18 08 1989 г.,
когато оспорващият е работил в МЗ „М*** “. В случая правно значение има
приетият § 2 на ПЗР на отменения ПКТП, според който текст трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране." или към момента на
подаване на заявлението за пенсиониране, нормата на т. 53 от ПКТП /отм/ е приложима като материално-правна норма, поради което
се явява и релевантна за настоящия спор.
По
отношение на втория спорен период от прослужена време 01.04.1994 г. - 10.06.1997
г., а именно: 3г. 2м. 8д. (включващ два подпериода: 01.04.1994
г. - 26.02.1995 г. в СД „Агропромстрой“ БД и СИЕ гр.
Монтана на длъжност „шофьор“, вид дейност „Външен транспорт“ и 26.02.1995 г. -
10.06.1997 г. в „Агропромстрой“ БД и СИЕ гр. Монтана
АД на длъжност „шофьор ТИР“, „звено Външен транспорт), този период също е
надлежно отразен в трудовата книжка и надлежно заверен от работодателя. За
целия прослужен период в това дружество - „Агропромстрой“
БД и СИЕ гр. Монтана АД, надлежно е посочено, че е при условията на втора
категория. По отношение на първия подпериод, видно от
трудовата книжка, в полето за заплати е отразен допълнителен процент към
посочената заплата, който процент недвусмислено обосновава извод за
получаването на допълнително възнаграждение, каквото възнаграждение, в съответните
нормативни актове се предвижда за особени условия на труд, които условия обуславят
по-висока категория. За втория подпериод длъжността е
отразена като шофьор ТИР, което понятие, общоизвестно е прието да обозначава
товарни автомобили, които са седлови, т.е. състав от
ППС - влекач с полуремарке, чиято товароподемност не
е по-малка от 20 тона, каквото проучване е извършило вещото лице. Действително
информацията от интернет не е меродавна, но справките от ПП при ОДМВР Монтана
надлежно отразяват техническите параметри на този вид автомобили. Видно от тези
справки, регистрираните МПС на името на „Агропромстрой“
БД и СИЕ гр. Монтана с Булстат *********, са основно влекачи
с полуремаркета, каквито МПС е управлявал оспорващия.
На
следващо място самият оспорващ представя декларации, с които декларира регистрационните
номера на управляваните от него МПС. Този състав приема, че така представените
декларации, с декларираните в тях обстоятелства, а именно, касаещи
регистрационния номер на управляваното МПС, съставляват годно доказателствено средство. Това е така, тъй като в
издаваните официални документи, няма изискване за вписване на регистрационните
номера на управляваните автомобили, поради което правно значение има текста на
чл. 43 от АПК - Административният орган не може да откаже приемане
на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които
специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени
средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти
и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален
документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок,
освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.
В
подкрепа на изложените констатации и правни изводи са и разпитаните по делото
свидетели. Същите са разпитани в хипотезата и при условията на чл. 165, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, поради
загуба/унищожаване на писмен документ. В тази връзка безспорно вещото лице
установява, че в архива на НОИ липсват доказателства за вида и товароносимостта на управляваните от жалбоподателя моторни
превозни средства. Същевременно от приемателно-предавателните протоколи е
видно, че дружество Агропромстрой АД, Булстат
*********, е предало в архива на НОИ, както разплащателни ведомости, така и
други документи, обхващащи период от 1990 до 2002 г., а съгласно изискването на
чл. 5, ал. 7, т. 1, във връзка с § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на Инструкция № 5 от
30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник, на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
се предават съхраняваните и изброени в цитираните норми „трудовоправни
документи". В тази връзка и липсата на тези „други документи“ в архива на
НОИ, което определено не е по вина на оспорващия, обосновава допустимостта на
свидетелските показания и тяхното кредитиране съобразно всички останали по
делото доказателства. Дори да се приеме, че тези показания не следва да се
ползват с пълна доказателствена стойност, с оглед
забраната въведена в чл. 110, ал. 7 от КСО, то същите могат да бъдат ценени и като
допълнителни косвени доказателства, съответни на събраните по делото в своята
съвкупност. В тази връзка следва да се има предвид, че забраната въведена в
цитирания чл. 110, ал. 7 от КСО, не включва свидетелските показания по
отношение на обстоятелствата, касаещи видът, моделът и регистрационният номер
на управлявания автомобил.
С
оглед на горе изложеното, настоящият състав счита, че само и единствено въз
основа на отразените в трудовите книжки на оспорващия вписвания и с оглед доказателствената стойност на тези официални документи, трудът
за спорния процесен период в МЗ М*** и Агропромстрой БД и Сие АД е
положен при условията на втора категория и същият следва да се отнесе към
текста на § 53а от ПКТП /отм./ - шофьор на товарен автомобил с товароподемност
12 и повече тона. Същевременно видно от всички събрани по делото доказателства,
същите са съответни едни на други и взаимно допълващи се. Зачитайки този труд
при условията на втора категория, за оспорващия се установяват наличието на
основанията за пенсиониране, в който смисъл е даденото от вещото лице
заключение. Приемайки противното, административният орган е достигнали до
необоснован и неправилен извод, поради което оспореният административен акт се
явява незаконосъобразен и следва да се отмени, като преписката се върне за ново
разглеждане и произнасяне по същество. При новото разглеждане административният
орган следва да съобрази указанията на съда и отново да прецени дали са налице
основанията за отпускане на исканата пенсия за ОСВ при условие, че положеният
труд за процесните периоди, а именно: 19.02.1985 г. -
24.10.1988 г. и 29.03.1989 г. - 18.08.1989 г. на длъжност „шофьор на Шкода 20
т“ в МЗ „М*** " гр. Михайловград и 01.04.1994 г. - 10.06.1997 г. на
длъжност „шофьор на ТИР, външен транспорт в „Агропромстрой"
АД, от П.В.П. се приеме за втора категория труд.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на материалноправните норми.
При
този изход на делото и при надлежно направено от процесуалния представител на
оспорващия искане за присъждане на направените по делото разноски, такива
следва да му бъдат присъдени. По делото са представени два Договора за правна
защита и съдействие, съответно № 011728/27.03.2023 г. с предмет процесуално
представителство по адм. дело № 401/2023 г. на АдмС – Монтана с договорено и платено в брой възнаграждение
в размер на 500.00 лв. /лист 108 от делото/ и № 011741/07.09.2023 г. с предмет представителство по адм.
дело № 401/2023 г. по описа на АдмС – Монтана за два
броя съдебни заседания допълнително, с договорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 500.00 лв. /лист 172 по делото/. По делото от
оспорващия са заплатени и 350.00 лв. възнаграждение за допусната и назначена
съдебно-икономическа експертиза. При така наличните доказателства, съдът намира
за доказани разноски в размер на 1350.00 лв., от които 1000.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение, което е към минималния размер определен в чл. 8, ал.
2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 350.00 лв. платено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-11-44/25.05.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Монтана, с което
е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 2140-11-92 от
28.08.2023 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана,
с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на лицето.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – Монтана, ЕИК * , гр. Монтана, бул. „Трети март“
№ 76, ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П., ЕГН * сумата от 1350 лева, представляващи разноски
по делото, от които: 350 лв. депозит за вещо лице и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Монтана
за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: