№ 62
гр. гр.Несебър, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Административно наказателно
дело № 20232150200855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от И. К., роден на ********** г., гражданин на Украйна,
чрез адв. Ж. И. от БАК, срещу наказателно постановление № 20-0304-
001515/02.12.2023 г. на началника на РУ – Несебър при ОДМВР Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“.
Правят се оплаквания, че обжалваното наказателно постановление
незаконосъобразно и се моли за отмяната му в цялост. Твърди се, че с издаденото НП е
допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като за едно
нарушение били посочени два пъти различни наказания, като не ставало ясно каква е
крайната воля на наказващия орган, което водело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя и препятствало проверката за материална законосъобразност на НП.
Правят се оплаквания за нарушаване правата на жалбоподателя, доколкото при
съставяне на АУАН и НП като преводач в нарушение на закона действал
актосъставителят, като не било ясно, дали разполага с нужната експертиза и дали
езикът, на който е превеждал е бил разбираем за нарушителя. Твърди се и съществено
нарушение на материалния закон, като се заявява, че наказващият орган, при
неизяснена фактическа обстановка, наложил наказание на нарушителя лишаване от
правоуправление, без да вземе предвид обстоятелството, че К. към датата на
нарушението е бил неправоспособен водач, противно на приетото с Постановление №
1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. ма Пленума на ВС.
Насрещната страна по жалба – началника на РУ – Несебър при ОДМВР - Бургас,
изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като намира жалбата за
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
1
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява,
представлява от упълномощения си адвокат, който поддържа жалбата и моли за
отмяната на НП. Претендира съдебни разноски.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 02.12.2023 г., около 00,05 часа, в к.к. Слънчев бряг, главна алея до
бензиностанция „Петрол“, посока гр. Свети Влас, жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил „Лексус“, модел “RX 300”, с рег. № АО 0862 НО. По същото време
свидетелят Д. Д. - младши автоконтрольор към РУ Несебър и колегата му М.Х. били на
смяна за времето от 19,30 ч. на 01.12.2023 г. до 07,30 ч. на 02.12.2023 г., като
осъществявали контрол на движението по пътищата в организирано от тях КПП в
Слънчев бряг до бензиностанция „Петрол“. Малко след полунощ, св. Д. и колегата му
спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, проверили
документите на автомобила и извършили на водача тест за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест „Дрегер“, 7510, номер ARPM – 0783, което отчело 0,73
промила. Данните били показани на водача, като му бил издаден и талон за
медицинско изследване номер 0153627, но не били взети биологични проби за анализ
поради отказ на водача. По случая бил съставен АУАН бл. № 486986/02.12.2023 г., а
въз основа на него и обжалваното НП, като по време на проверката и при съставяне на
АУАН св. Д. комуникирал с жалбоподателя на руски език и му извършвал
необходимия превод. По време на същата проверка било констатирано и че водачът К.
не притежава СУМПС, за което му било издадено НП № 23-0304-001516/02.12.2023 г.
за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 486986/02.12.2023 г.; НП № 23-0304-
001516/02.12.2023 г.; талон за медицинско изследване номер 0153627; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, както и показанията на свидетеля Д..
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти, които не се оспорват и от жалбоподателя, като оплакванията му са
от правно естество.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят
неговата отмяна.
Формално, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ при спазване на
сроковете по чл. 34, ал. 3 и чл. 52, ал. 1 вр. чл. 44, ал. 4 от ЗАНН.
Що се касае до оплакванията на жалбоподателя, съдът споделя същите в частта,
с която се твърдят неправилно установена фактическа обстановка и нарушено право на
2
защита на нарушителя във връзка с наложеното му с НП наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, част от задължителното
съдържание на АУАН е надлежното описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. В тази връзка, видно от доказателствата, водачът К. е бил
констатиран при извършената процесна проверка, освен с алкохол в кръвта и като
неправоспособен водач. Това обстоятелство несъмнено е съществено за отговорността,
която следва да понесе нарушителя, предвид съдържанието на санкционната норма на
чл. 173, ал. 1 от ЗДвП и предвидените с нея наказания за нарушения от вида на
процесното. Наказанията са кумулативни, а именно – глоба и лишаване от
правоуправление, като същевременно, в постановление № 1/17.01.1983 г. на ВС по н.д.
№ 8/82 се съдържа разрешение по т. 6, б.“а“, съгласно което е прието за недопустимо
лишаване от правоуправление на деец, който е неправоспособен да управлява МПС. В
този смисъл, всяко наказание, определено без да е взето предвид посоченото
обстоятелство се явява необосновано и вероятно неправилно, доколкото не може да се
контролира преценката на наказващият орган, относно приложението на
тълкувателното постановление.
От друга страна, се констатира и соченото от жалбоподателя нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, доколкото с процесното НП веднъж наказващият орган е
посочил, че за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП налага на водача
наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от правоуправление на МПС“ за
срок от 6 месеца, а малко по-надолу е обобщил, че наказанието е всичко „глоба“ в
размер на 1000 лева и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.
Съдът намира, че действително в случая не става ясно какво наказание е наложено на
нарушителя, което съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1,
т. 7 от ЗАНН. Допуснатото нарушение ограничава правото на защита на
административнонаказаното лице, препятства съдебния контрол относно правилното
приложение на материалния закон при определяне на наказанието и е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление поради допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването му. /така решение № 842/24.07.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 583/2009 г. по описа на Административен съд – Бургас, решение №
1585/03.10.2014 г. по к.н.а.х.д. № 450/2014 г. по описа на Административен съд –
Бургас и др./
В допълнение, съдът служебно констатира и материална незаконосъобразност на
НП, доколкото процесното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и за
управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта, измерено 0,73 промила е
санкционирано на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 1
от ЗДвП прави разграничение съобразно тежестта на нарушенията от вида на
процесното, като с т. 1 определя по-ниски размери на кумулативните наказания за
деяния, при които измерения алкохол не надвишава 0,8 промила, а с т. 2 – по-високи за
случаите, когато измереният алкохол надвишава 0,8 промила. В случая безспорно се
установява, че при процесната проверка жалбоподателят е установен да управлява
МПС с 0,74 промила алкохол в кръвта, което е по-малко от 0,8 промила. Независимо от
това, наказващият орган е подвел констатираното нарушение под санкционната норма
на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като за по-тежко наказуемо управление с алкохол над
0,8 промила. Касае се до материална незаконосъобразност на НП, която предопределя
отмяната му в цялост и не подлежи на саниране от съда.
Предвид констатираните съществени пороци на обжалваното НП, налагащи
извод за отмяната му в цялост, съдът не намира за нужно да обсъжда останалите
оплаквания на жалбоподателя.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
3
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно
заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази ниската фактическа и
правна сложност на спора, намира същото за основателно. С оглед решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с минималните
размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но настоящият състав
намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир при определяне на
справедливия им размер. Така, в полза на жалбоподателя съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева, което да се възложи в
тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началника на сектор
РУ – Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0304-001515/02.12.2023 г. на
началника на РУ – Несебър при ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателя И. К., роден
на ********** г., гражданин на Украйна, със съдебен адрес в гр. *** – адв. Ж.И. от
БАК, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“
и „лишаване от правоуправление на МПС“.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на И. К., роден на ********** г., гражданин на Украйна, със съдебен адрес в гр. *** –
адв. Ж.И. от БАК, сумата от 300 /триста/ лева - направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4