РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. София, 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500248 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 220 от 30.09.2021 г., постановено по гр. д. №
1330/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков, са отхвърлени предявените
от Р. В. Б. срещу Н.П. Б. - Т., Е. П. Б. и М. А. Б. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК установяване по отношение на
ответниците на правото на собственост на ищеца
на претендираните основания придобивна давност и наследяване
върху гаражна клетка с площ 21 кв. м., представляваща източна
реална част от сграда с идентификатор ........... по кадастралната карта
и кадастралните регистри (КККР) на гр. С., цялата със застроена площ
41 кв. м., и 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ............ по
КККР на гр. С., представляваща лятна кухня със застроена площ 30
кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор ........... по КККР на
гр. С. с площ 303 кв. метра. Със съдебния акт ищецът е осъден да
заплати на ответниците разноските по делото.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца Р. В. Б. с
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, в
резултат на които изводите на районния съд били необосновани, а
1
съдебният акт страдал от материална незаконосъобразност.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно се е позовал на
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.), тъй като посочената норма
ограничавала придобиването по давност само на реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места, но не и на
реално обособена част от сграда, каквато представлявал процесният
гараж. Нещо повече – приетата по делото СТЕ установявала
фактическата възможност за нанасяне на гаража от 21 кв. м. като
самостоятелен обект съгласно ЗККР, а съгласно разясненията, дадени
в ТР № 3/2014 г., придобиването на такъв имот по давност било
допустимо действие. Неправилен бил и изводът на районния съд, че
дори да се приеме, че ищецът е бил носител на правото на собственост
върху спорните имоти, то през 2001 г. той валидно се е разпоредил с
тях, сключвайки с Г. Щ. договор за покупко-продажба. В нотариалния
акт, с който този договор бил сключен, не фигурирали като обекти
нито процесният гараж, нито лятната кухня, поради което извод, че те
са част от съгласието между продавача и купувача, бил изключен.
Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е оценил и
свидетелските показания, поради което е обосновал грешен извод
придобил ли е по давност ищецът правото на собственост върху
процесните имоти. Искането е за отмяна на решението и за
постановяване на нов акт по същество, с който претенциите на
жалбоподателя бъдат уважени изцяло.
Насрещната по въззивната жалба страна – ответниците в
първоинстанционното производство - оспорват същата.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Ищецът е наследник по закон (син, съответно брат) на В.В. Б.,
починал през 2002 г., и на Ю. В. Б. – Г., починала през 2012 г., което
се установява от удостоверения за наследници изх. № № .... и
..../............ г., издадени от Община С..
С нотариален акт № ..., т. .., д. № ..../.... г. на нотариуса при
Районен съд – гр. Самоков, на 23.12.1997 г. В.В. Б. и децата му Ю. В.
Б. – Г. и Р. В. Б. (ищецът) са признати за носители на правото на
собственост на основание давностно владение и наследство – първият
върху 1/2 идеална част, а останалите двама – всеки от тях въху 1/4
идеална част - от следния недвижим имот: втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м., построена в
дворно място с пространство 303 кв. м., образуващо урегулиран
парцел .. с пл. №....... в кв. ... по плана на гр. С., при съседи: А. В., Б.
Л., С.Б. и улица, заедно с 1/2 идеална част от общите части на
2
сградата, както и целия гараж, построен в описаното дворно място с
площ 21 кв. метра.
От нотариален акт № ../.... г. се установява, че в полза на В.В. Б.,
М. И. Б., П. В. Б. и съпругата му П. Н. Л. (Б.), последните двама
наследодатели (родители) на ответниците Н.П. Б. - Т. и Е. П. Б. (видно
от удостоверения за наследници № .../........... г. и № ..../......... г.,
издадени от Община С.), на 14 март 1963 г. е било учредено от В. В.
Б. и А. Г.а Б. (Б.) право на строеж върху урегулиран парцел .., кв. ...,
по плана на гр. С., на къща с площ от 76 кв. метра.
След съставяне на нотариален акт № ..., т. .., д. № ..../.... г. на
нотариуса при Районен съд – гр. Самоков, същия ден, на 23.12.1997 г.,
В.В. Б. и Ю. В. Б. – Г. прехвърлили на ищеца собствените си
съответно 1/2 идеална част и 1/4 идеална част от 1/3 ид. ч. от дворно
място с пространство 303 кв. м., образуващо урегулиран парцел .. с пл.
№....... в кв. ... по плана на гр. С., заедно с втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м., построена в
дворното място, заедно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата, срещу задължението на ищеца да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителите.
С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 166/2001 г. по
описа на РС – гр. Самоков, този договор е развален по иск на
прехвърлителите В.В. Б. и Ю. В. Б. срещу приобретателите.
С договор за продажба, оформен с нотариален акт № ../.... г.,
ищецът Р. В. Б. прехвърлил на Г. К. Щ. 1/3 ид. ч. от правото на
собственост върху дворно място с пространство 303 кв. м.,
образуващо урегулиран парцел .. с пл. №....... в кв. ... по плана на гр.
С., заедно с втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 72 кв. м., построена в дворното място, заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата.
Видно от нотариални актове № ../.... г. и № ./.... г., тези
имуществени обекти са били предмет на последващи прехвърлителни
сделки.
Безспорно е между страните в процеса, че дворното място
представлява понастоящем имот с идентификатор ........... по КККР на
гр. С., а и това се установява от скица на поземлен имот № ..-..........,
издадена на 09.08.2017 г. от СГКК – Софийска област, в която е
изобразена сграда с идентификатор ........... с отбелязване, че
застроената й площ е 41 кв. метра.
Съгласно заключенията към основната и допълнителна съдебно-
3
техническа експертиза от 10.09.2020 г. и 30.10.2020 г., изслушани в
производството пред районния съд, сградата с идентификатор ...........
с площ 41 кв. м. е нанесена в кадастралната карта на гр. С., одобрена
със Заповед № ..-..-./.......... г. на изпълнителния директор на Агенцията
по кадастъра, през 2005 година. От направената извадка от
регулационния план на гр. С., одобрен през 1978 г., се установява, че
по този план в североизточната част на УПИ ..-...., кв. ..., идентичен
понастоящем с имот с идентификатор ..........., е нанесена сграда с
инициалите „МГ“ (масивен гараж). Видно е от тази извадка, че
сградата с инициали „МГ“ в УПИ ..-...., кв. ..., е с идентични
конфигурация и площ като сграда с идентификатор ........... по
действащите КККР на гр. С.. Съгласно заключението тази сграда е
масивна, има бетонова конструкция, бетонна плоча и тухлени стени,
разположена по северната и източната част на поземлен имот с
идентификатор ..........., като размерите на сградата са 6,00 м./6,40 м. и
светла височина 2,10 метра. В сградата са обособени два гаража –
източен (десен) и западен (ляв) с размери 3,00 м./6,40 м. и светла
височина 2,10 м. с входове от южната им част. Гаражите са с обща
конструкция и са разделени по дължина с масивна тухлена стена с
дебелина 25 см., а предназначението на сградата е „за гаражи“.
С нотариален акт № ../.... г. ответниците Н.П. Б. - Т. и Е. П. Б. са
признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/3
ид. ч. от застроен поземлен имот с идентификатор ..........., с номер по
предходен план .. - ...., кв. ..., по плана на гр. С., заедно с едноетажна
масивна сграда на допълващо застрояване – лятна кухня, с
идентификатор ............, както и едноетажна масивна сграда на
допълващо застрояване – гараж, с идентификатор ..........., с площ от 41
кв. метра.
С договор за продажба, оформен с нотариален акт №../.... г.,
ответниците Н.П. Б. - Т. и Е. П. Б. прехвърлили на ответника М. А. Б.
2/3 ид. ч. от правото на собственост върху застроен поземлен имот с
идентификатор ..........., с номер по предходе........... ..., кв. ..., по плана
на гр. С., заедно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ............., едноетажна масивна сграда
на допълващо застрояване – лятна кухня, с идентификатор ............,
както и едноетажна масивна сграда на допълващо застрояване –
гараж, с идентификатор ..........., с площ от 41 кв. метра.
От показанията на свидетелите М. Б. и А.Б., разпитани в
производството пред районния съд, които въззивният съд кредитира
като правдиви и безпротиворечиви, се установява, че до 2014 г.
4
ищецът е бил във владение на имота, като ползвал
самостоятелно процесната част от гаража. През 2004 г. ищецът
напуснал гр. С. и заживял в гр. Р.. В периода от 2002 г. – 2003 г. до
2014 г., когато изнесъл свои вещи от втория етаж на къщата по искане
на последния собственик на етажа, той епизодично посещавал имота.
След 2004 г. единствено П. и П. Б. упражнявали фактическа власт
върху целия имот, а с тях ищецът имал много добри отношения.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от РС – гр. Самоков. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и
следното.
Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно
съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл. 98 от ЗС,
освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността
към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива
самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато
недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само
такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен)
проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е
обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др.). В този
смисъл са разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 202 от
сега действащия ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от
сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част,
само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били
разделени на два или повече обекта (жилища, ателиета и др.) с
одобрен архитектурен (инвестиционен) проект, отговарящ на
действащите строителни правила и норми. С ТР № 3/2014 г. на ОСГК
на ВКС, прието на 26.06.2016 г., се разрешиха спорните въпроси в
съдебната практика, които възникват при договорите (не и
придобивната давност) с предмет прехвърляне собствеността върху
реално определена част от по-голяма сграда или жилище и които са
свързани с приложението на чл. 202 ЗУТ. Прие се, че сделките с
такива обекти не са с невъзможен предмет, респ. не са нищожни на
това основание, когато отделните части е възможно да се обособят
като самостоятелен обект съгласно изискванията на действащия
устройствен закон. С тълкувателното решение се даде отговор и на
въпроса кога е налице правна възможност (респ. невъзможност) за
такова обособяване, което се свързва с наличието или отсъствието на
5
непреодолима пречка за одобряване на инвестиционния проект от
гледна точка на действащите правила и норми по устройствения
закон. Посочи се и какво е предназначението на одобрения
инвестиционен проект, а именно да покаже дали реално определената
част от недвижимия имот, за прехвърлянето на която страните са
постигнали съгласие, към този момент отговаря на действащите
строителни правила и норми в устройствения закон и е правно
възможно да възникне като самостоятелен обект на право на
собственост.
Разгледани в светлината на тълкувателното решение, данните по
настоящото дело сочат, че към 1997 г. в процесното дворно място е
била изградена на 41 кв. м. постройка на допълващо застрояване –
гараж, 21/41 ид. ч. от правото на собственост върху която са били
притежание на ищеца, неговия баща и сестра му Ю., носители и на ид.
части от построената в имота на 30 кв. м. лятната кухня –
второстепенна постройка. Със сключване на 23.03.2001 г. на договора
за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ../.... г., ищецът се
е разпоредил в полза на Г. Щ. с правото си на собственост както върху
дворното място, така и върху втория жилищен етаж от сградата на
основното застрояване в него, включително с правата си върху
постройките на допълващо застрояване – лятна кухня и гараж,
независимо, че изричното им посочване в текста на договора липсва.
Основното застрояване съответства на конкретното
предназначение на имотите съгласно чл. 8 ЗУТ, определено с
подробния устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а
застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ.
Според чл. 37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по
предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено
предназначение. Постройките на допълващото застрояване се
предвиждат към сградите на основното застрояване и имат
спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е.
обусловени са от основното застрояване. Като такива те не са
самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не
могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на
главната вещ. Ето защо без значение за прехвърлителното действие на
договора е фактът, че в текста на нотариалния акт процесните
постройки на допълващо застрояване – гараж и лятна кухня – не са
6
изрично посочени.
Не се установява след разпореждането с имота през 2001 г.
ищецът да е упражнявал фактическа власт с характеристиките на
владение до 2018 година. Посещенията в имота и съхранението на
вещи в него са основани на взаимоотношенията между ищеца и
неговите роднини, които допуснали ищеца да държи до 2014 г. част от
вещите си в къщата и гаража поради добронамереност,
гостоприемство и по силата на добрите лични отношения помежду им.
Ето защо ищецът не е носител към настоящия момент на нито
едно от заявените придобивни основания на каквато и да е част от
правото на собственост върху спорните обекти, поради което
предявените искове са неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
районния в обжалваното решение същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответниците по въззивна жалба
следва да се присъдят разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция - на Н.П. Б. - Т. и Е. П. Б. следва да се присъди
сумата от 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, а на М. А. Б. –
1 000 лева за адвокатско възнаграждение. Наведеното от адв. А.
възражение за прекомерност на тези възнаграждения е неоснователно.
При условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения материалният
интерес по отделните искове обуславя минимално адвокатско
възнаграждение в размер 796.53 лeва. Степента на фактическа и
правна сложност на делото не е ниска, поради което извод за
прекомерност на платените адвокатски възнаграждения от 1 500 лв. и
1 000 лв. не може да бъде обоснован.
По същите съображения, които е излишно да бъдат
преповтаряни, съдът намира депозираната срещу определение от
02.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1 330/2018 г. по описа на РС –
гр. Самоков, частна жалба за неоснователна. В производството пред
районния съд са проведени (именно поради фактическата и правна
сложност на спора) три открити съдебни заседания по събиране на
доказателства, в които процесуалните представители на ответниците
са участвали активно. Ето защо като неоснователна частната жалба
срещу определението на районния съд, постановено в производство по
чл. 248 ГПК, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 30.09.2021 г., постановено
по гр. д. № 1 330/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. В. Б. срещу
определение от 02.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1 330/2018 г. по
описа на РС – гр. Самоков.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН: **********, гр. Р., кв. „В.“, ул. „П.“ №
., бл. „П.“, вх. ., ет. ., да заплати на Н.П. Б. - Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „Ц. Б. ...“, бл. .., ет. ., ап. .., и на Е. П. Б., ЕГН:
**********, гр. С., ул. „Х. Б.“ № .., общо сумата 1 500 лв. - разноски
по делото пред окръжния съд.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН: **********, гр. Р., кв. „В.“, ул. „П.“ №
., бл. „П.“, вх. ., ет. ., да заплати на М. А. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ул. „А. К.“ №.., сумата 1 000 лв. - разноски по делото пред
окръжния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8