№ 5964
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513642 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 11456 от 20.10.2022 г. по гр.д.№ 8867 по описа за 2022 г.
на СРС, 36-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Де.. Ге. Цо.,
ДЪЛЖИ НА "Топлофикация София" ЕАД, следните суми: сумата от 241, 68
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.06.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 23.07.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 42, 56 лева за
периода от 15.9.2019 г. до 09.7.2021 г., сумата от 65, 78 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.7.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 43236/2021 г. по описа на СРС, 36
състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 241, 68 лева до пълния размер от 2127, 43
лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., иска с пр. осн. чл. 422, вр.
1
чл. 86 за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 42, 56 лева до пълния предявен размер от 372, 38 лева
и иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86 ЗЗД в размер на 12, 79 лв.- мораторна
лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от
31.7.2018 г. до 09.7.2021 г. като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД, ищец
пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите, предявени по реда
на чл.422, ал.1 ГПК са били отхвърлени.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за постановяване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част в нарушение на материалния закон. Счита, че
неправилно СРС бил приложил института на погасителната давност като се
позовава на ОУ-2008 г. , ОУ-2014 г. и ОУ-2016 г. СРС не бил взел предвид, че
сумите по Общата фактура от 31.07.2018 г. ставали изискуеми на 15.09.2018 г.
и от този момент започвал да тече давностния срок. Същевременно се сочи,
че предмет на първоинстанционното производство била фактура с дата на
издаване 31.07.2017 г. В тази фактура било отразено, че за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2017 г. били издавани кредитни известия. Сумите по тези
кредитни известия погрешно били възприети от ответника и СРС като
изискуеми задължения по фактури. Затова счита за неправилен извода на
СРС, че сумите били погасени по давност. Според въззивника към датата на
подаване на исковата молба нямало задължения, които са погасени по
давност. Неправилен бил и извода на СРС, че не било доказано изпадането в
забава на потребителя. Задълженията по арг. от чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ-2016
г. били срочни и затова не била необходима покана.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи
така предявеният иск, изцяло. Претендира направените разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответницата пред СРС-
Д. Г. Ц..
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Елвеко“ ЕООД не
изразява становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
2
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 21.10.2022 г., а
въззивната жалба е подадена на 04.11.2022 г., следователно същите е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се обжалва, СРС частично е отхвърлил
исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната
жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 02.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 43236 по описа за 2021 г. на
СРС, 36 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
длъжникът Д. Г. Ц. е уведомена на 09.08.2021 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 09.09.2021 г.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 08. 02.2022 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 21.02.2022 г. , т.е. в срока по
чл.415,ал.1 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за
исковия период м.05.2018 г.- м.04.2020 г. ответницата имала качеството на
потребител на топлинна енергия /ТЕ/. Същата се била разпоредила с имота на
04.06.2020 г. за което по делото бил представен нот. Акт № 100, дело №
85/2020 г. От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал, се установило, че
процесния имот е топлоснабден, както и в него имало монтирани 4
бр.отоплителни тела и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период
ФДР била отчела уредите и изготвила изравнителни сметки в съответствие с
тези отчети. Главните отчети били подписани от потребителя. ТЕ, отдадена
от сградна инсталация била начислена в съответствие с Наредба № 16-334 от
3
06.04.2007 г. Констатирано било, че топла вода не е ползвана и суми не са
начислявани. Стойността на потребената ТЕ за процесния период възлизала
на 241,68 лв. За дължими са приети и сумите за извършеното дялово
разпределение. При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че вземането
за главница, представляващо стойност на ТЕ възлиза на 241,68 лв. за която
сума претенцията следвало да бъде уважена, а за разликата до пълния
предявен размер като неоснователна следвало да бъде отхвърлена. Вземането
за стойност на услугата дялово разпределение възлизало в размер на 65,78 лв.
и за тази стойност е било признато в полза на ищеца.
Относно възражението за погасяване на част от задълженията по
давност, направено с отговора по исковата молба, СРС е приел, че по
отношение на претендираните от ищеца вземания е приложима кратката 3-
годишна давност като се е позовал на приетото в ТР №3/18.05.2012 г. по
тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Заявлението по чл.410 ГПК било
подадено на 23.07.2021 г. и затова всички вземания на ищеца, които били
станали изискуеми преди 23.07.2018 г. били погасени по давност. По
отношение на вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
приложение намирали ОУ, действащи към този момент като съгласно чл.33,
ал.1 от тези ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Възражението било основателно по отношение на вземането за периода
м.05.2018 г., тъй като същото било станало изискуемо преди подаването
на заявлението по чл.410 ГПК. Затова и за този период исковете били
неоснователни. Същевременно от заключението на СТЕ се установявало,
че за м.05.2018 г. не е била потребявана и начислявана ТЕ. Претенцията за
главница, представляваща стойност на ТЕ е била уважена за периода
м.06.2018 г.- м.04.2020 г. на стойност 241,68 лв.
Досежно претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е приел, че по
отношение изпадането в забава на ответниците за дължимите суми за ТЕ за
периода 01.10.2016 г.- 18.09.2019 г. са приложими ОУ -2016 г., в сила от
13.08.2016 г. приети от ищцовото дружество. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ –
2016 г. клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Като се е позовал на частичната основателност на иска за главница,
то частично основателен бил и този за лихва за забава. Размерът на
4
дължимата лихва за забава е определен по реда на чл.162 ГПК и възлизал на
42,56 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 372,38 лв.
искът за лихва бил неоснователен и като такъв е отхвърлен. По отношение
лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата дялово
разпределение съдът е приел, че потребителя изпада в забава след покана като
се е аргументирал с чл.84, ал.2 ЗЗД. Ищецът не бил ангажирал доказателства
за отправена покана за плащане на това задължение преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК. Затова и претенцията за лихва за забава в размер
на 12,79 лв., изтекла за периода 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г. е отхвърлена
като неоснователна.
В частта, в която претенциите са били уважени, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С оглед доводите във въззивната жалба първото спорно по делото
обстоятелство е погасени ли са вземанията по давност по начина, приет от
първоинстанционния съд.
Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ е
периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-
годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/18.05.2011 г. по
тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая исковата молба е предявена на 23.07.2021 г., арг. от чл.422,
ал.1 ГПК, а претендираният период по отношение на стойността на
потребената ТЕ е от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
При това положение изводът на СРС, че вземанията за периода
м.05.2015 г са погасени по давност е правилен.
Сочените във въззивната жалба ОУ-2008 г. и ОУ-2014 г. не са
приложими. СРС се е позовал на съответните за претендираните периоди ОУ
и е приложил правната уредба в тях.
Следва да отбележим, че съобразно представените от третото лице
помагач на страната на ищеца, индивидуални справки за използвана ТЕ,
резултатът за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г. е сума за получаване от
5
потребителя в размер на 18,54 лв., виж л.96 от делото пред СРС. Пак от там е
видно, че за м.05.2018 г. не е потребявана и съответно начислявана стойност
на ТЕ. Установява се и, че не е била потребявана топла вода. В този смисъл е
и заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-техническа експертиза, виж таблица № 3 от заключението, л.99 по
делото /пред СРС/. Начислените суми касаят ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и същите възлизат на 241,68 лв. за процесния период /пак там/.
По отношение вземанията по сочената от въззивника Обща фактура от
31.07.2018 г. за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. настоящата инстанция
констатира, че такава фактура не е представена с исковата молба, нито
периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. е предмет на настоящето дело.
Исковият период, както вече посочихме по-горе, е м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
При това положение въззивната инстанция приема, че в частта, в която
СРС е отхвърлил претенциите на ищеца по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно изпадането в забава на ответницата по отношение
потребената топлинна енергия:
СРС е приел, че потребителя изпада в забава по правилата на чл.33, ал.1
и ал.2 от ОУ, на които се позовава и самият въззивник. Претенцията за лихва
е била частично отхвърлена не защото СРС е приел, че потребителя не е
изпаднал в забава относно вземането, представляващо стойност на ТЕ, а
защото за дължима главница е приета сума по-малка от тази, която е
предявена за установяване.
По отношение на лихвата за забавено издължаване на стойността на
услугата дялово разпределение липсват конкретни доводи във въззивната
жалба поради което настоящата инстанция по арг. от чл.269 ГПК не следва да
излага мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение не търпи
6
промяна в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите не претендират разноски, а и такива не са направени
поради което не се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11456 от 20.10.2022 г. по гр.д.№ 8867 по описа
за 2022 г. на СРС, 36-ти състав, в частта, в която се: ОТХВЪРЛЯТ исковете,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД вр. с
чл.149 ЗЕ, от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Г. Ц.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца, за главница за топлинна енергия за имот, аб.№ 295005, за разликата
над уважения размер от 241, 68 лева до пълния размер от 2127, 43 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86 за
законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 42, 56 лева до пълния предявен размер от 372, 38 лева и
иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86 ЗЗД в размер на 12, 79 лв.- мораторна лихва
върху начислената сума за дялово разпределение за периода от 31.7.2018 г. до
09.7.2021 г. като неоснователни, както и в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Елвеко“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8