РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Силистра, 27.07.2020 г.
Административен съд – Силистра (АСС), в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 54 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.Г.С., ЕГН **********, моли съда да отмени решение № 52 / 27.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърдения с решението отказ изх.№ C200019-012-0000022 / 18.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра.
Ответникът – директорът на ТД на НАП – Варна – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, е издал отказ изх.№ C200019-012-0000022 / 18.02.2020 г. за отмяна на обезпечителната мярка, наложена с постановление № С170019-022-0055195 / 02.10.2017 г. и изразяваща се във възбрана върху масивна, едноетажна сграда за търговия с идентификатор 24030.501.3044.1, застроена площ от 225 кв.м., построена върху общински поземлен имот с площ от 629 кв.м. с идентификатор имот № 24030.501.3044 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дулово, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), адрес: ***. Мотивите за отказа са следните: „Имотът е бил продаден на проведения в ТД НАП Варна Офис Силистра на 30.01.2020 г. търг с тайно наддаване и възложени на купувача В.Г.С., ЕГН **********. Съгласие тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС вписаните възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот“.
С решение № 52 / 27.02.2020 г. ответникът е отхвърлил жалбата срещу гореописания отказ, позовавайки се – също като публичния изпълнител – на тълкувателно решение (ТР) № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС.
Гореспоменатото тълкувателно решение касае разпоредбите на ГПК. Въпреки това, съдът счита, че правилно ответникът е изходил от положенията, закрепени в мотивите на тълкувателното решение, тъй като чл. 206, ал. 1, изр. 1 ДОПК изрично предписва, че доколкото в ДОПК не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 ГПК. Освен това, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В конкретната хипотеза обект на обсъждане е основателността на искане от купувач по публична продан за отмяна на наложена върху предмета на проданта възбрана. Тази хипотеза не е уреден в ДОПК. Следователно напълно уместно ответникът е цитирал диспозитива, съставляващ т. 3 от ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС, а именно: „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“. Въпросът е обаче дали в рамките на настоящия казус е осъществена някоя от „изрично предвидените от закона хипотези“.
На поставения по-горе въпрос ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС дава положителен отговор посредством следния пасаж: „След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“. Видно от доказателствата по делото – както е констатирал и ответникът в мотивите на обжалваното решение – поискалият отмяна на възбраната жалбоподател е придобил процесната недвижимост по силата на постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С200019-091-0000032 / 04.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, което е влязло в сила; процесната възбрана върху имота е противопоставима не на жалбоподателя, а на длъжника по изпълнителното производство; единственото право, което възбраната брани, е правото на принудително изпълнение върху имота, което е вече реализирано (ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС също определя „[...] предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да "пази имота" в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение [...]“). Следователно условията за отмяна на възбраната, визирани в горецитирания пасаж от тълкувателното решение, са осъществени и единственото лице, което би могло да се ползва от възбраната (ако има други, незаличени и последващи спрямо възбраната вписвания относно имота – вж. ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС) – купувачът по публичната продан – желае нейната отмяна. Ето защо, в контекста на ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС, процесната възбрана трябва да бъде отменена.
Предвид на гореизложеното, жалбата се явява основателна, с оглед на което и на основание чл. 208, ал. 3 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52 / 27.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна.
ОТМЕНЯ отказ изх.№ C200019-012-0000022 / 18.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра.
ОТМЕНЯ обезпечителната мярка, наложена с постановление № С170019-022-0055195 / 02.10.2017 г. и изразяваща се във възбрана върху масивна, едноетажна сграда за търговия с идентификатор 24030.501.3044.1, застроена площ от 225 кв.м., построена върху общински поземлен имот № 24030.501.3044 (по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д.) с площ от 629 кв.м., адрес: ***.
Да се изпрати препис от решението на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, за изпълнение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: