Р Е Ш Е Н И Е
№ 747/07.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 713 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалбата на И.К.Д.,***, подадена чрез
процесуалния му представител адвокат П.П., срещу Заповед № Л-2537/3/04.07.2023
г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която му
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Релевирани
са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи изложени в нея, като
счита че са налице основанията по чл. 146 АПК, по които претендира отмяната й,
ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Ч.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
Предмет на оспорване е Заповед № Л-2537/3/04.07.2023
г. на главния директор на ГДИН, с която на посочено правно основание чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, на И.К.Д. – началник
на сектор III-та категория в затворническо общежитие
„Пазарджик“, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца, за това че не е упражнил контрол над подчинени, което е довело до
реализиране на бягство от лишения от свобода Г. Иванов Г..
По делото са приети представените от жалбоподателя
писмени доказателства и административната преписка по издаване на заповедта.
Със Заповед № Л-1392/10.04.2023 г. главният
директор на ГДИН е наредил да бъде извършена проверка за изясняване на фактите
и обстоятелствата относно осъществено бягство на 07.04.2023 г. в ЗООТ
„Пазарджик“ към Затвора-гр. Пазарджик от лишения от свобода Г. И. Г..
Назначената комисия е изготвила Доклад рег.№ 4735/26.04.2023 г., в който е изложила
констатациите и препоръките си.
Със Заповед № Л-1716/05.05.2023 г. главният
директор на ГДИН е разпоредил извършването на проверка за изясняване на
постъпилите предварителни данни за допуснати дисциплинарни нарушения от главен
инспектор И.К.Д. – началник на сектор III-та категория в затворническо общежитие „Пазарджик“, отразен в
Доклад рег.№ 4735/26.04.2023 г., като е определил и състава на комисията.
Държавният служител се е запознал със заповедта срещу подпис на 29.05.2023 г.
Комисията е приела за установено, че на 07.04.2023
г. в 07.00 часа лишените от свобода Г. И. Г., К. П. и П. П. са изведени на
работа в района на затвора гр. Пазарджик със задача почистване територията от
пост № 1 до затворническото общежитие. В 08.45 часа при гл. инспектор Д. са се
явили на доклад мл. експерт В.Е. – сдаващ командир на отделение и мл. експерт Ю.Ж.
– приемащ командир на отделение. Д. е дал устно разпореждане на Ж. да конвоира
л/с Б. Б. до корпуса на затвора за освобождаване и след това да извърши
проверка на осъдените полагащи доброволен труд по облагородяване на района на
затвора, като Г. и П. да започнат да обработват полосата пред хранителния
склад. Към 09.20 часа Д. разпоредил Г. и П. първо да натоварят бус с железа и
след това да влязат в полосата. В 09.25 часа мл. експерт Ж. докладвал, че не
намира л/с Г.. Д. ***, определен за почистване, разпоредил на командира на
отделение да прибере всички осъдени, работещи в района на затвора и да извърши
проверка и докладвал на началника на затвора за извършеното бягство. Д. тръгнал
на изток от затвора, от където се предполагало, че е избягал Г., обходил е
всички обекти по протежението на затвора, разпитвал е граждани и е прегледал
записите от охранителните камери. След това се насочил към „Учебен център“ и
„Кравеферма“, които са в близост до затвора и се охраняват от лишени от
свобода. Посочено е, че предполагаемото място на бягство е в края на външното
оградно съоръжение завършващо с постройка, като бодливата тел е смачкана и
върхът на бетонния кол е счупен. Съоръжението е в лошо състояние, с
недостатъчна височина и е лесно за преодоляване, като зоната не е обезопасена с
видеонаблюдение.
Проверката е установила, че към датата на
бягството няма установен ред за проверка и контрол над лишените от свобода,
полагащи доброволен труд на територията на затвора, като такива са утвърдени на
10.04.2023 г.
Посочено е, че Г. е приведен от затвора в гр.
София на 03.02.2023 г., като съгласно плана на присъдата и с оглед разреждане
на натрупаното напрежение и намаляване риска от суицидни опити, същият е
предложен на разпределителна комисия за устройване на работа. Със Заповед №
25/09.03.2023 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик, осъденият Г. е назначен
да полага безплатен доброволен труд по реда на чл. 80 ЗИНЗС на обект района на
затвора – благоустройството, хигиенизирането и поддържането на помещенията.
На база събраните доказателства, комисията е
изготвила Писмена справка рег.№ 6219/08.06.2023 г. Прието е, че от страна на Д.
не са предприети необходимите действия по контрол на организацията по извеждане
на лишения от свобода на работния обект. Служителите от надзорно-охранителния състав
не са проявили необходимата бдителност, не са взели предвид особеностите на Г.,
което е повишило риска от непредвидени действия, свързани с бягството му.
Комисията е приела, че Д. е извършил дисциплинарно
нарушение за това, че не е упражнил контрол над подчинените му служители, в
резултат на което л/с Г. Г. е осъществил бягство от затворническото общежитие и
по-конкретно т. 2.5 от Раздел V „Преки задължения“ от
длъжностната му характеристика, според която „Осъществява контрол по носенето
на постовата служба, организацията на охраната, поддържането на
надзорно-охранителната, свързочно-съобщителната и контролно-измервателната
техника“. Посочено е, че са събрани достатъчно доказателства за извършено
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1,
т. 6 ЗМВР – „неупражняване на контрол над подчинени“ е предложено да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Изпратена е покана от дисциплинарно наказващия
орган до Д. за запознаване с писмената справка и даване на допълнителни
обяснения в срок от три дни след запознаването му. Поканата му е връчена лично на
21.06.2023 г. в 09.30 часа, като в указания срок същият се е възползвал от
предоставената му възможност и е представил писмен отговор рег.№
3792/23.06.2023 г.
Във връзка с установеното е издадена и обжалваната
Заповед № Л-2537/04.07.2023 г. на главния директор на ГДИН.
По искане на жалбоподателя по делото са разпитани
свидетелите: В.Д.Е.; Ю.Х.Ж. и двамата командири на отделение при ЗООТ
„Пазарджик“ и В. Петков К. – началник на Затвора-гр. Пазарджик. Свидетелят Е.
заявява, че на 07.04.2023 г. в 07.00 часа е извел трима лишени от свобода за
извършване на доброволен труд на територията на затвора след като ги е проверил
и ги е отбелязал в книгата за движение, като същите работят без охрана и никой
не ги наблюдава, а Г. е избягал от територията на затвора. Посочва, че
предишният ден е инструктиран от началника на ЗООТ кои затворници къде ще
работят, като към момента на извеждане на лицата работното време на началника
не е започнало. Сочи, че е сдал дежурството на застъпващия дежурен в кабинета
на началника, след като е докладвал как е протекло то. Твърди, че има учебен
процес като занятия на служителите се водят всеки месец по два часа.
Свидетелят Ж. сочи, че на 07.04.2023 г. е застъпил
наряд в 08.00 часа, като първо се извършва проверка в ЗО, приема се дежурството
от издаващия колега, след което двамата отиват при началника на ЗО на
инструктаж. Посочва, че преди да си тръгне към 17.00 часа началникът дава
допълнителни разпореждания, които да бъдат предадени на нощната смяна. Липсата
на Г. е установена по време на неговото дежурство, за което незабавно е
докладвано на Д.. Твърди, че им се дават допълнителни пояснения за
здравословното състояние на лишените от свобода, като за Г. нямало такива.
Свидетелят К. заявява, че след уведомяването му от
Д. за бягството е било организирано по-разширено търсене, спазвайки
инструкцията и след докладване в ГДИН. Заявява, че е дал становище по
предварителната проверка, като е посочил, че мястото от където се е отклонил Г.
не е охраняема зона, има оградна мрежа с височина около 1.5 м. Посочва, че оградата
на затвора е 4м. висока и е каменна, а върху нея има още 1 м. телена мрежа. Районът
около затвора е 30 дка и е ограден с обикновена мрежа и там никога не е имало
охранителни камери и охрана. Заявява, че като пряк началник на Д. няма впечатления
да не е упражнявал контрол върху подчинените си.
Сочи, че Г. не е бил извеждан да работи две
седмици или месец след привеждането му от затвора в гр. София и е бил под
наблюдението на ИСДВР в общежитието. След преминаване на адаптивния период с
негова заповед Г. е допуснат да извършва безплатен доброволен труд като не си
спомня дали за него е имало становище, тъй като е за вътрешен работен обект. За
тези случаи заявява, е имат един лист, на който отдолу има съгласуване, като не
се изисква всеки един да напише цял доклад за лишения от свобода.
При така установеното от фактическа страна и след извършване
на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваната заповед е връчена на 10.07.2023 г., а
жалбата срещу нея е подадена до съда на 21.07.2023 г., т.е. в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената
защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по
следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган – главен
директор на ГДИН на основание чл. 204, т. 3 във вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР,
поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.
Дисциплинарното производство спрямо жалбоподателя е
започнало със Заповед № Л-1716/05.05.2023 г. на наказващия орган. Съгласно чл.
195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено на 07.04.2023
г. Разпоредбата на чл. 196 ЗМВР предвижда, че дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Посоченото
в жалбата, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е бил запознат с твърдяното
нарушение още на 10.04.2023 г. във връзка с установеното на 07.04.2023 г.
бягство на лишен от свобода, не може да се приеме за изпълнение на разпоредбата
на чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Не е спорно, че със Заповед № Л-1392/10.04.2023
г. главният директор на ГДИН е разпоредил извършване на проверка за изясняване
на фактите и обстоятелствата относно осъщественото бягство, за което е изготвен
доклад от 26.04.2023 г. с предложение на Д. *** да му бъде потърсена
дисциплинарна отговорност. Едва след получаване на доклада със заповед от
05.05.2023 г. ДНО е разпоредил извършване на проверка за допуснати
дисциплинарни нарушения от Д., изразяващи се в подценяване на обективната
ситуация и неправилна преценка при назначаване на л/с Г. Г. на работа извън
територията на ЗО и непредприемане на действия по организацията и контрола при
извеждане на лишените от свобода на работни обекти. Видно от поставената
резолюция „Запознат“ върху писмената справка следва да се приеме, че материалите
от дисциплинарното производство са изпратени от дисциплинарно разследващия
орган (ДРО) на 08.06.2023 г., поради което с издаването на оспорената заповед
на 04.07.2023 г. е спазен двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.
Неоснователно е твърдението в жалбата за допуснато
нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Това законово изискване в случая е спазено. С Покана за даване на
писмени обяснения рег.№ 6607/15.06.2023 г. на ДНО, връчена на И.Д. на 21.06.2023
г., същият е поканен в срок до три дни да даде допълнителни обяснения и да
посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Указано е, че
при отказ да даде обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по
зависещи от служителя причини. В поканата подробно са изложени констатациите на
ДРО, с които жалбоподателят е бил запознат лично. Поканата е изготвена от
дисциплинарно наказващия орган, с което е спазено законовото изискване на чл.
206, ал. 1 ЗМВР. В указания срок Д. е депозирал писмен отговор рег.№
3792/23.06.2023 г. по описа на Затвора-гр. Пазарджик, с което е спазена изцяло
специфичната процедура, гарантираща правото на защита на служителя.
При служебната проверка относно спазването на
административнопроизводствените правила се констатират съществени нарушения при
издаване на обжалвания акт, доколкото същият е немотивиран, което е довело и до
неправилно прилагане на материалния закон. От обстоятелствената част на
заповедта не става ясно какво точно ДНО квалифицира като неупражняване на
контрол над подчинени и какво неизпълнение на кои точно разпоредби от закона
или подзаконови актове има предвид, за да приеме, че е извършено нарушение по
чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Не е посочено конкретното дисциплинарно нарушение. В
заповедта подробно са описани действията на командирите на отделение по сдаване
и приемане на дежурството, проведения от началника на ЗО „Пазарджик“ инструктаж
и дадените от него устни разпореждания по отношение работата на лишените от
свобода, доклад при установяване на извършеното бягство и предприетите действия
след това. Описан е и профилът от личното досие на лишения от свобода Г. Г.,
като в заключение е посочено, че от И.Д. не са предприети необходимите действия
по контрол на организацията по извеждане на лишения от свобода на работния
обект. Посочено е също, че служителите от надзорно-охранителния състав (НОС) не
са проявили необходимата бдителност, не са взели предвид особеностите на л/с Г.,
което е повишило риска от непредвидени действия, свързани с бягството му. Не са
изложени мотиви обаче описващи в необходимата конкретика и яснота, извършеното
от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, не е посочено какъв контрол е
следвало да упражни жалбоподателя и в какво се изразява този контрол.
Видно от показанията на свидетелите, които съдът
кредитира като обективни и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, работното време за служителите от НОС и на командирите на
отделение е организирано в 12-часов наряд, като отстъпващият постови запознава
застъпващия с особеностите на смяната и получените разпореждания, а лишените от
свобода се проверяват по брой. След встъпването и сдаването на дежурството
служителите се явяват при началника на сектор в ЗО „Пазарджик“ за доклад и
инструктаж. Представена е и извадка от „Книгата за проверка на постовата служба“
на ЗО „Пазарджик“, от която са видни датите, на които Д. е извършвал проверки и
констатациите от тях, както и инструкции за особеностите и задълженията на
постовия надзирател на различни постове. Въпреки това е осъществено бягство от
лишения от свобода Г. Г., като може да се приеме, че се касае за бездействие от
страна на Д. в случай на дължимо изпълнение на служебно поведение. В заповедта
обаче не е посочено какво е следвало да бъде дължимото му поведение. Не става
ясно какво конкретно действие е очаквал ДНО от Д., за да бъде преценено дали се
касае за неупражнен контрол над подчинени или за неизпълнение на служебно
задължение. В тази връзка непосочването на дължимото поведение въвежда
единствено неяснота за съда при изследване наличието на хипотезата на чл. 200,
ал. 1, т. 6 ЗМВР. От данните по делото и свидетелските показания става ясно, че
се касае по-скоро за неефикасност на системата за контрол в някои случаи, но не
и за липса на упражнен такъв контрол.
В обжалваната заповед е посочено, че Д. е нарушил
вменените му с т. 2.5 от Раздел V от длъжностната характеристика преки
задължения, а именно – „осъществява контрол по носенето на постовата служба,
организацията на охраната, поддържането на надзорно-охранителната,
свързочно-съобщителната и контролно-измервателната техника“. В случая липсва
каквато и да е яснота към кой точно момент жалбоподателят не е упражнил контрол
над подчинените му служители, изразяващ се в неосъществяване на организация,
ръководство и контрол върху цялостната им дейност, както и какви точно действия
е следвало да предприеме по контрол на организацията по извеждане на лишения от
свобода. Липсва конкретика какво точно се е очаквало от него да постигне и с
какви средства, за да бъде направено обективно сравнение между установеното и
очакваното. Основните функции в длъжностната характеристика са общи и
абстрактни и от цитираната т. 2.5 не може да се изведе конкретно правило за
поведение, нарушаването на което да се вмени като умисъл за неизпълнение на
задължения във връзка с неупражнен контрол. Както в писмената справка, така и в
заповедта, не са изложени конкретни факти, които да описват в какво конкретно
се изразява липсата на контрол и какво точно е следвало да бъде изпълнено като
мерки и действия, че да не се стигне до нарушението. Липсата им препятства
възможността за извършването на коректна преценка относно правилната
квалификация на нарушението - дали се касае за неупражняване на контрол над
подчинени, нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР или за неизпълнение на
служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР.
От друга страна в заповедта изрично е посочено, че
служителите от надзорно-охранителния състав не са проявили необходимата
бдителност и не са взели предвид особеностите на лишения от свобода, като
бездействието следва да бъде вменено като нарушение на тези служители, но не и
на техния пряк ръководител.
Липсата на конкретни факти, сочещи какви действия Д.
е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил в противоречие
със служебните си задължения, налагат заключението, че служителят не е допуснал
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че при издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, органът формално е приложил
разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на
наказанието, което е самостоятелно основание за отмяната й. Съгласно тази
разпоредба при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата
при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. В съдържанието на
оспорената заповед и писмената справка липсва преценка за наличието или липсата
на настъпили от нарушението последици (по вид и тежест), формата на вината на
служителя и цялостното му поведение по време на служба. Формалното посочване в
заповедта на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР не изпълнява изискванията на
закона, т.к. не представлява оценка за неговата дейност.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден при неспазване на установената форма и неправилно
приложение на материалния закон, при което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на И.Д. сумата в общ размер от 460 лв., представляваща 10 лв. заплатена
държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 20.07.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.К.Д. Заповед № Л-2537/3/04.07.2023 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на И.К.Д.,***,
сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: