№ 1089
гр. Пазарджик, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101701 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор Ю. Х. Ю., чрез юрисконсулт М. Г., против Л. Г. Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ................, като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1495,79 лева, представляваща платена главница на „Кредисимо“
ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1005164; 196,83 лева възнаградителна
лихва за периода 11.05.2018 г. - 10.07.2019 г., във връзка с договор за потребителски кредит
№ 1005164; 901,50 лева обезщетение за забава, начислено за периода 12.05.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
978/2022 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 23.08.2021 г. е подписано
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.,
сключен между "Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на
което вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 29.12.2016 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително
1
и всички лихви. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратено от страна на "Ай
Тръст“ ЕООД чрез настоящия ищец уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1005164
от дата 23.08.2021 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост, като
неполучено. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде
връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Сочи, че на 04.01.2018 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Л. Г. Г.
/кредитополучагел/ е сключен договор за потребителски кредит с № 1005164, съгласно
който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски
кредит, който се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. В договора било
уговорено, че размерът на предоставения кредит е 1750,56 лева, период на плащане
(месечни погасителни вноски), брой вноски (18 бр.), размер на погасителната вноска 114,42
лева, дата на първа погасителна вноска 10.02.2018 г., срок на договора/дата на последна
погасителна вноска 10.07.2019 г., ГЛП 21.24 %, ГПР 50,00 %, общо дължимо по кредита
(2059,56 лв.). Така уговорената възнаградителна лихва била в размер на 309,00 лева.
Твърди, че между "Ай Тръст” ЕООД и Л. Г. Г. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата 04.01.2018 г. между „Ай Тръст" ЕООД
и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя
се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски
кредит № 1005164. Сочи, че на основание чл.3, ал.2 от сключения Договор за предоставяне
на поръчителство от 04.01.2018 г. на 05.08.2020 г. длъжникът е уведомен, че „Ай Тръст“
ЕООД получил искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на следните дължими от
кредитополучателя суми: главница: 1495,79 лева; договорна лихва: 196.83 лева и
наказателна лихва за забава 467.07 лева. На основание чл.3, ал.4 от сключения между
длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД договор, на 10.08.2020 г. „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил
горепосочените просрочени задължения към „Кредисимо“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит с № 1005164 от 04.01.2018 г..
Уточнява, че лихвата за забава в размер на 901,50 лева, представлява сбор от
начислена лихва върху всяка непогасена вноска за главницата за период от падежът на
вноската до датата на подаване на заявлението. Същото е дължимо, съгласно чл.10, ал.2 от
общите условия към договора за кредит, във връзка с чл.86 ЗЗД. От страна на Кредитора
била начислена лихва за забава в размер на 813,42 лева, която е прехвърлена на цесионера с
Приложение 1 от дата 23.08.2021 г. към договора за цесия. От страна на новия кредитор
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД от датата на цесията до датата на входиране на
заявлението в съда е начислена лихва за забава в размер на 88,08 лева.
Сочи, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски
кредит от страна на ответника, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник
- „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем
2
на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал
правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Твърди се, че за „Агенция за събиране на вземания"' ЕАД е възникнал правен интерес
от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 978/2022 г. по описа на Районен
съд Пазарджик, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 350,00 лева.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощник – адвокат Н. Б. от АК Пазарджик.
По допустимостта на исковата претенция твърди, че „Ай Тръст“ ЕООД не се явява
кредитор на ответницата и не притежава активна процесуална легитимация да води делото,
тъй като приложеният договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2018 г. не бил
подписан от Л. Г., съответно не е породил правно действие за същата. От там последващите
цесии, сключени въз основа на него не били противопоставими на ответницата.
Твърди, че след като цесионният договор не е съобщен на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение
на него. За него старият кредитор е единственият кредитор и цесионният договор с нищо не
го обвързва. В тази насока излага подробни съображения.
Оспорва приемането на част от представените писмени документи.
По основателността на исковата претенция твърди, че от представените писмени
доказателства се установявало, че договор за потребителски кредит № 1005164 и
стандартния европейски формуляр към него не носят подписи на ответницата. Не бил
подписан и от законните представители на дружеството-кредитодател "Кредисимо" АД Г. К.
и С . Я. С оглед на гореизложеното, счита, че договорът е недействителен, като следва да
намери приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК.
На следващо място оспорва иска и по размер. Сочи, че съгласно приложение № 1 към
ДПК се касаело за предоставена сума от 1750,56 лева, а на връщане подлежали 2059,56 лева.
Видно било от ИМ, че вноските главници и лихви за м.02 - 04.2018 г. /общо 254,77 лева
главници и 88,49 лева лихви/ били платени. Претенцията обхващала главници и лихви,
считано от м. май 2018 г. Това представлявали 15 вноски по 114,42 лева всяка, или общо
1716,30 лева. Счита, че с платежно нареждане от 15.02.2019 г. е извършено плащане на
стойност от 1 000 лева, което не е отчетено и съобразено в ИМ.
3
Възразява и по претенциите за лихви. Погасяването на главната искова претенция
водило до погасяване на акцесорните претенции за лихви /Решение № 38 от 23.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 276/2010 г., III г. о.; Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. №
574/2008 г., I т. о. и др./.
Правя възражение за изтекла давност по отношение на претендирани лихви за забава
за периоди до 29.03.2019 г. включително.
Оспорва претендираното обезщетение за забава – 901,50 лева, като начислено
погрешно и в противоречие с чл.23 от ЗПК.
Прави възражение относно претенциите на ищеца за присъждане на разноски. Сочи
доказателства. Претендира разноски.
В хода на устните състезания ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложените материалите, че ч.гр.д. № 978/2022 г. по описа на РС
Пазарджик е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК със заявител „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и длъжник Л. Г. Г., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 1 495,79
лева, представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 1005164, сумата 196,83 лева, представляваща възнаградителна
лихва във връзка с договор за потребителски кредит № 1005164 за периода от 11.05.2018 г.
до 10.07.2019 г., сумата 901,50 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 12.05.2018 г. до 29.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2022 г.
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 51,88 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева. В заявлението си, заявителят е
посочил, че паричното вземане е неизпълнено парично задължение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и "Ай Тръст" ЕООД, като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на "Ай Тръст" ЕООД в полза
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ********* по силата на Приложение 1 от
дата 23.08.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
23.08.2021 г.. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички претендирани суми
заповед № 552/30.03.2023 г., а длъжникът Г. е депозирал в срок възражение по чл.414 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 1005164/04.01.2018 г., в
който е посочено, че на същата дата в гр. София между „Кредисимо“ АД и ответника Л. Г.
Г., е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Кредисимо“ АД се
задължава да предостави на Л. Г. като кредитополучател потребителски кредит, в размер и
условия посочени в договора при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е
одобрено от „Кредисимо“ АД. Посочено е в чл.2, че договорът ведно с приложенията към
него, Общите условия за предоставяне на кредити и заявлението представляват цялостно и
единно споразумение между страните. В чл.4 ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че
4
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита,
същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението/банкова
гаранция при ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице, в срок до 48
часа от подаване на заявлението, в който случай одобряването на кредита става в срок от 24
часа от представянето на обезпечението. В ал.2 на чл.4 от договора е предвидена санкция за
потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението
от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“ и
кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено
до посочения срок, договорът не поражда действие. Предвидено е право на потребителя да
погаси предсрочно изцяло или частично задълженията си, както и да се откаже от договора
при условията на т.VIII.4.2 от ОУ. В чл.17 е записано, че неразделна част от договора е
приложение № 1-Условия на кредита. В условията на кредита, посочени в Приложение №1 е
посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие с погасителен план, представляващ
кредитен продукт “Credissimo плюс“; общ размер на кредита 1750,56 лева; срок на кредита
18 месеца, брой погасителни вноски 18, размер на погасителната вноска 114,42 лева, лихвен
процент по кредита от 21.24%; годишен процент на разходите /ГПР/ от 50% и общ размер на
плащанията от 2059,56 лева. В т.10 от Приложение №1 е инкорпориран погасителния план.
Датата на първата вноска е 10.02.2018 г., последната вноска 10.07.2019 г.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД и Л. Г., в който е посочено, че потребителят Г. е подал заявление за
потребителски кредит до „Кредисимо“ АД като е подписал договора за потребителски
кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в договора при предоставяне на обезпечение на
задълженията си под формата на поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение
на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, а именно-връщане на предоставената сума
по кредита от 1750,56 лева плюс възнаградителна лихва, плюс всички дължими разноски по
сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие
на плащанията по договора. В чл.3 ал.1 е предвидено, че поръчителят е длъжен при
писмено поискване от „Кредисимо“АД да плати всички изискуеми задължени на
потребителя, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за размера на
задължението и за искането за плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя,
вместо потребителя. Изрично в чл.4 ал.1 от договора е предвидено право на възнаграждение
за изпълнение на задълженията по договора плюс възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от
поръчителя сума за периода от деня на плащането на задължението на потребителя към
Кредитора до възстановяване на сумата,както и разноските, направени от поръчителя след
уведомяването на потребителя за искането на кредитора. Съгласно чл.8 ал.1 от договора
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
5
задълженията на потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на
възнаграждението на поръчителя в размер на 119,31 лева на месец до края на срока на
договора за кредит. Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено
„Кредисимо“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя
за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този
договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване
на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на
потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко задължение на
потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по
време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в
полза кредитодателя „Кредисимо“ АД.
Според сключения договор за поръчителство на същата дата, на която са сключени
другите два договора 04.01.2018 г. между кредитора „Кредисимо“АД и „Ай Тръст“ ЕООД,
поръчителят отговаря пред „Кредисимо“ АД за изпълнението на всички задължения на
потребителя по ДПК, включително лихва за забава,всички разноски за извънсъдебно или
съдебно събиране на вземанията на кредитора,като съгласно чл.4 ал.1 поръчителят се
задължава при писмено поискване от „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения
на потребителя по ДПК. Плащането на дълга следва да се извърши от поръчителя в срок от
5 дни от получаване на писменото искане. В раздел VI „Допълнителни условия“, в чл.12 ал.2
е предвидено, че в случай,че извършеното плащане по договора за поръчителство е в размер
недостатъчен за пълно погасяване на всички задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, погасяването се извършва като се започне от най-старото в рамките
на съответния ред задължение по чл.12 ал.1. За всички посочени договори е отразено, че
същите са сключени чрез размяна на електронни волеизявления, подписани от всяка от
страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕП.
Към исковата молба е приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит. В него е посочено, че размерът на вноската е 140,42
лева, осемнадесет месечни анюитетни вноски и падежна дата считано от 10.02.2018 г.,
общата сума, която следва да се заплати – 2059,56 лева.
От уведомления изходящи от „Ай Тръст“ ЕООД и адресирани до ответника, се
установява, че задълженията на последния към „Ай Тръст“ ЕООД са както следва 1495,79
лева главница, договорна лихва 196,83 лева, наказателна лихва за забава – 467,07 лева,
административни разноски, сторени за всички опити за извънсъдебно събиране на
дължимите суми 80,15 лева и задължения по договор за поръчителство – 170,34 лева.
Ответника ангажира като писмено доказателства платежно нареждане от 15.02.2019
г., в полза на „Кредисимо“ ЕАД, с което превежда сумата в размер на 1000 лева, като
основанието е процесния договор за потребителски кредит.
От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
6
от 23.08.2021 г., като по силата на Приложение № 1/23.08.2021 г. към този Ранков договор са
му прехвърлени вземания на „Кредисимо“ ЕАД, по сключен между него и ответника Л. Г. Г.
за паричен заем № № 1005164 от 04.08.2018 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Установява се, че ответника е изпратено уведомително писмо от „Ай
тръст“ ЕООД, чрез ищеца от 23.08.2021 г. чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на
посочения по договора за кредит адрес. Удостоверено е в разписката, че писмото не е
потърсено.
От назначената и приета по делото съдбено-счетоводна експертиза, която съдът
кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от
страните се установява, че не са представени на вещото лице данни за начина на усвояване
на процесния кредит. Имало плащания в общ размер на 1000 лева, с който са погасени както
следва: 342,72 лева главница, 114,96 лева - възнаградителна лихва за периода 04.01.2018 г. -
10.05.2018 г. и 542,32 лева - такса за поръчителство за периода 10.02.2018 г. - 10.06.2018 г.
/частично/. Вещото лице е посочило, че към 30.03.2022 г. непогасени са начислените от
кредитора и ищеца 1407,84 лева - главница, 1605,26 лева - такса поръчителство, 194,04 лева
- възнаградителна лихва за периода 10.05.2018 г. - 10.07.2019 г., 497,49 лева - обезщетение за
забава върху не погасената главница за периода 12.05.2018 г. - 30.03.2022 г., 404,01 лева -
обезщетение за забава върху не погасената такса за поръчителство за периода 12.05.2018 г. -
23.08.2021 г. или общо сумата в размер на 4108,64 лева. Посочва, че се твърди, че на
10.08.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД е получило от „Ай Тръст“ ЕООД сума в размер на 2 159,69
лева, с които са погасени следните задължения: 195,79 лева – главница, 196,83 лева -
възнаградителна лихва към 05.08.20 г., 467,07 лева - наказателна лихва за забава към
05.08.20 г.. Посочва, че мораторната лихва за забава на плащане на главница от 1407,84 лева
за периода от 30.03.2019 г.- 30.03.2022 г. е равна на 429,03 лева.
В съдебното заседание уточнява, че нямало представени платежни нареждания или
платежни бележки за практическото усвояване на кредита. По отношение на заплащане на
процесните суми от „Ай тръст“ ЕООД посочва, че й е било представена екселска таблица, в
която било посочено, че сумата в размер на 2159,69 лева била заплатена на заемодателя на
10.08.2020 г..
От назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от
страните се установява начинът, по които се сключва договор от разстояние в системата
„Кредисимо“ ЕАД. Какви действия следва да бъдат предприети от страните по сключването
на евентуалния договор за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство, както
и как се осъществява подписването на самия договор и запознаване с приложенията му.
Посочено е, че кореспонденцията от заемополучателя се провеждала от имейл
***********@***.**.
В съдебното заседание вещото лице посочва, че цялата комуникация се
осъществявала единствено чрез ел. адреси. Не му били представени документи, от които да
се установи, че е имало изпращане на потвърждения чрез смс от мобилен номер. Не можело
7
да се установи, че титуляр на посочения по-горе имейл е ответницата. Нямало никакви
данни в тази насока.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която не е
влязла в законна сила. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към
датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица
влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение на възражението, че уведомяване от цедента за извършената цесия не
е породило действие спрямо длъжника и му е непротивопоставимо, съдът намира следното.
Установи се по делото, че представеното уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до ответницата, няма данни да е получено от последната. Но за извършените
прехвърляния на вземанията по договора за кредит ответната страна е била надлежно
уведомен с връчването на препис от исковата молба, въз основа на която е образувано
производството по настоящето дело, и приложенията към нея. В този смисъл, предмет на
договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на
сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права,
вкл. и паричните вземания). За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му
бъде съобщена от цедента. В този смисъл с нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД законодателят
императивно е задължил предишният кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Тази законова уредба произтича от
факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди да бъде уведомен за извършеното прехвърляне, той може да изпълни на
цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с
цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл
по реда на чл. 290 от ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е било
извършено и от ищеца по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника (в този смисъл е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., на
8
ВКС, ІІ т. о.).
Следва да се посочи, че и от приложеното по делото пълномощно на л.41, се
установява, че ищецът е упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия.
От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага извод за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответната страна и тя легитимира ищеца като надлежен
кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество
на цесионер.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи, съществуването на
вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на присъдено
нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното
производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на сключен между „Ай тръст“
ЕООД и ответника Л. Г. договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е
поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговоря
пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му.
Договорът за предоставяне на поръчителство има акцесорен характер спрямо
договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем и не
може да съществува самостоятелно и отделно от него. Поради тази причина за съдът
възниква задължения да провери дали договорът за потребителски кредит между
ответницата и „Кредисимо“ ЕАД е валидно сключен, съобразно възраженията в отговора на
исковата молба, респективно е породил задължения по договора за предоставяне на
поръчителство.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил, че договорът за потребителски
кредит и за поръчителство не носят неговия подпис.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние - едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В параграф 1, т.2 от ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „средство за
комуникация от разстояние“. Това е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в
9
интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца
твърдения за начина на сключване на процесния договор съдът намира, че
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на
преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент/ЕС/№910/2014г на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар. Писмената форма се счита за спазена ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител , който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал.1 и писмената форма,
независимо дали е за действителност или за доказване се счита спазена, след като е съставен
електронен документ - ал.2 Същият се счита за подписан при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП/ ново заглавие ЗЕДЕУУ/- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство като законът въвежда три форми на електронния подпис- обикновен
/чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ/, усъвършенстван, ал.2 от същата разпоредба и квалифициран - ал.3
от тази разпоредба. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис / чл.13, ал.3 от
ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновени електронен подпис стойността на саморъчен/ чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/.
Електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление и не може да бъде ингорирано, в който смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд ,обективирана в решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г. и
определение №169 от 06.04.2017г. по ч.т.д.№672/2017г на първо т.о./. В посочената практика
се приема, че принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на
издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установени с други доказателствени средства при оспорване кой е издателя му.
10
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява по категоричен начин, какви действия следва да бъдат предприети от страните
по сключването на евентуалния договор за паричен заем и договора за предоставяне на
поръчителство, както и как се осъществява подписването на самия договор и запознаване с
приложенията му. Вещото лице посочи и, че кореспонденцията от заемополучателя се
провеждала единствено от имейл ***********@***.**, като не можело да се установи, че
титуляр на посочения по-горе имейл е ответницата и нямало никакви данни в тази насока.
Но независимо от последното, за съдът не възниква съмнение, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, като съобрази направеното плащане от
ответницата, обективирано в платежно нареждане от 15.02.2019 г. в полза на кредитодателя
в размер на 1000 лева, което представлява признание за тяхното сключване.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит доколкото ответникът е физическо лице, притежаващо качеството на потребител по
смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗПК, а ищецът - търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на
ЗПК, сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът в качеството на заемодател е изпълнил
основното си задължение към ответника в качеството на заемополучател и реално му е
предоставил заемната сума, предмет на договора в размер на 1750,56 лева.
Във връзка с горното, неговата действителност следва да се съобрази с изискванията
на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на
самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от
потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
11
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР – 50,00%, но от същия
не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в
проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Така например според съдържанието
на договора единственият разход за потребителя е заплащането на възнаградителна лихва от
21,24 % на годишна база, но от стойностното измерение на тези две величини е очевидно, че
кредиторът е имал предвид и други разходи по кредита, които обаче остават неизвестни за
потребителя. Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният
размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена обща
дължима сума в размер на 2059,56 лева, но в същата не е включено допълнителното
плащане от 2147,58 лева /възнаграждение на месец в размер на 119,31 лева, уговорено в чл.1
от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство 18х119,31=2147,58
лева/, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, който обезпечава договора за заем. С това допълнително
плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като
представляват условие за сключване на самия договор, и които са били предварително
известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че заемодателят и дружеството-гарант са
свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, доколкото според данните в ТРРЮЛНЦ
заемодателят „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружество-гарант
„Ай Тръст“ ЕООД. След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да
бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща
дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски от тях, подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалната икономическа тежест на договора. В случая към посочения ГПР в размер
на 50,00 % следва да се прибави и процентното съотношение на дължимото възнаграждение
по договора за гаранция, което ще доведе до надхвърляне на максимално допустимия размер
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Това противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК води до
недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство. Този договор, както беше посочено, има акцесорен
характер спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно
чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. В
случая липсват валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за
поръчителство е нищожен.
На следващо място от събраните по делото доказателства и от заключението на
вещото лице по приетата без оспорване от ищеца ССчЕ се установява, че по отношение на
заплащане на процесните суми от „Ай тръст“ ЕООД не са били представени никакви
12
счетоводни документи, от които да може да направи категоричен извод, че сумите реално са
изплатени на кредитора от поръчителя, а само „екселска“ таблица, която не била подписна и
подпечатана. Т.е ищецът не успя да докаже, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило
задълженията си по процесния договор за поръчителство.
Във връзка с горното съдът счита, че след като между ответника и поръчителят „Ай
Тръст“ ЕООД не е възникнало валидно провоотношение по процесния договор за
поръчителство, респективно поръчителят не е изпълнил задълженията да изплати
просрочената от ответника сума в полза на „Кредисимо“ АД, договорът за цесия не е
породил правните си последици и исковата претенция следва да се отхвърли, тъй като в
патримониума на ищеца не са възникнали процесните вземания.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят и сторените от него разноски в размер на 350 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Ю. Х. Ю.,
чрез юрисконсулт М. Г., против Л. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик,
................, искови претенции, за признаване на установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1495,79 лева, представляваща
платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит №
1005164; 196,83 лева възнаградителна лихва за периода 11.05.2018 г. - 10.07.2019 г., във
връзка с договор за потребителски кредит № 1005164; 901,50 лева обезщетение за забава,
начислено за периода 12.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 978/2022 г. по описа на РС Пазарджик, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Ю. Х. Ю., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г.
Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ................, сумата в общ размер на 350
лева, представляваща съдебни разноски в производството.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14