Решение по дело №76/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 186
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20197110700076
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 186

                                                 гр.Кюстендил, 15.07.2019год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                      

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                      

при  участието на секретаря И. С., като разгледа докладваното от съдията       адм. дело   № 76 по описа за 2019год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.145 и сл. от АПК  във  вр. с чл.64, ал.7  от ЗМВР.

В.Й.Г.  от гр.София, със съдебен адрес ***7, адв. Р.С., оспорва Разпореждане УРИ 348р-1859/05.02.2019г. на полицейски орган – мл. инсп. И. Й. ***. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК. Налице са доводи за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Отрича се наличието на материалноправните предпоставки за издаване на разпореждането поради липса на противоправно поведение. Прави се искане за отмяна на обжалвания административен акт и за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – полицейски орган младши  инспектор при РУ-Дупница И. Й., изразява становище за неоснователност на жалбата. В с.з. сочи, че разпореждането е издадено във връзка с подадено оплакване от физическо лице – Й. Б., за отправени заплахи и обиди  от страна на жалбоподателя.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на  доводите и възраженията на страните, приема за установено  следното:

С Разпореждане УРИ 348р-1859/05.02.2019г. на полицейски орган – мл. инсп. И. Й. ***, издадено на 01.02.2019г. в 18,30ч., на основание чл.64 от ЗМВР и в изпълнение на възложени функции по охрана на обществения ред /ООР/, на жалбоподателя В.Г. е разпоредено да не предизвиква, участва и поддържа конфликт с лицето Й. С. Б. от гр. Дупница; да не предприема действия, водещи до причиняване на телесни повреди на същото лице; да не отправя закани с престъпления срещу личността и имота на същото лице.

Разпореждането е връчено на адресата на датата на издаването 01.02.2019г., а жалбата е изпратена по пощата на 15.02.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Административното производство е започнало въз основа на  заявление УРИ 348000-884/01.02.2019г. на Й. С. Б. от гр.Дупница до началника на РУ – Дупница, с искане за съдействие във връзка с отправени заплахи и обиди /неприлични думи/ спрямо нея от В.Й.Г.. Сочи се, че  има свидетели на описаното поведение на Г., което се дължи на това, че Б. е адвокат на бившата му съпруга. Към заявлението е приложено обяснение от заявителката Божкова, в което се съдържат данни за това, че на 01.02.2019г, около 17,30ч.  в гр. Дупница при излизане от магазин „Ч.“ на ул. „В.“, пред нея спира автомобил с канадска регистрация,  който се управлява от Г.; че същият започва да я обижда и да я заплашва; че заплахите са предизвикали страх у нея поради това, че лицето е съдено за убийство,  срещу него има решение по Закона за защита от домашно насилие и разследване за грабеж; че лицето я заплашва и преследва, тъй като е адвокат на бившата му съпруга, с която са в конфликт. По преписката е депозирано обяснение от М. И. Г. от гр. Дупница,  която  сочи че е очевидец на отправените  от Г. обиди и заплахи спрямо Й. Б.; че същият е неин бивш зет, с когото дъщеря и има непрекъснати конфликти и съдебни спорове.  Представена е и докладна записка от мл. инсп. В. С. с УРИ 3483489-857/05.02.2019г., която е изготвена на 01.02.2019г. и в нея е посочено, че в 17,40ч. съвместно с мл. инсп. И. Й.,*** във връзка с подаден сигнал на тел.112 от лицето Й. Б.; че същата е потвърдила оплакването в сигнала за отправени спрямо нея обиди и заплахи от В.Г. на 01.02.2019г., около 17,30ч., като е описала извършителя и управлявания от него автомобил; че след излизане от дома на заявителката, полицаите са забелязвали описания автомобил и идентифицирали лицето Г., с който  са отишли в РУ, където същият депозира обяснение, след което е издадено  разпореждане по чл.64 от ЗМВР спрямо него.  Към   преписката  е  приложено обяснението на В.Г., в което се отрича  да   е срещал Й. Б.и твърди, че обвиненията срещу него са измислени.

С докладна записка от 06.02.2019г. на полицейски инспектор, се предлага на началника на РУ да изпрати преписката на Районна прокуратура – Дупница. От представено постановление от 18.02.2019г. по пр. вх. № 299/2019г., се установява, че РП отказва да образува наказателно производство срещу В.Г. за престъпление от общ характер във връзка с поведението му на 01.02.2019г.

В съдебното производство жалбоподателят депозира обяснения,  с които отрича да е срещал  лицето Й. Б. на посочената дата и час, респ. да е отправял обиди и заплахи спрямо същата. Прави искане за разпит на свидетел,  но свидетелят не е намерен на посочения адрес и съдът го е заличил от списъка на лицата по делото. 

            Изложените фактически обстоятелства се установяват и доказват от събраните писмени доказателствени средства.

Съдът, след преценката на доказателствата по делото, приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена  в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от адресата на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Проверено изцяло на основание чл.168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореното разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма,  при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.  

Разпореждането, което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – младши инспектор при Районно управление – Дупница на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР, т.е. от орган с материална компетентност. Страните не спорят по компетентността.

            Спазена е установената писмена форма по чл.64, ал.5 вр. с ал.1 от ЗМВР, а  разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат,  правно основание,  разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата, ред и срок за обжалване, дата на издаване с подпис на издателя  и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл.64, ал.5, т.3 от ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания като част от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. В случая, последният не е изложил обстоятелствата, във връзка с  които е упражнил правомощието си по чл.64, ал.1 от ЗМВР. Независимо от горното, съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т.е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите към административната преписка. Горният начин на мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС и в ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС.  Приема се, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,  ако фактическите основания се съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към посоченото правно основание. В случая, от такъв характер са писмените обяснения на лицата Й. Б. и М. Г. двете с дата 01.02.2019г., както и докладната записка на мл. инсп. В. С. УРИ 348-3489-1857 от 01.02.2019г. Същите съдържат изложение на фактически  обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането по чл.64, ал.1 от ЗМВР,т.е. налице е относимост към правното основание на административния акт. Доводите в обратния смисъл, заявени в жалбата,  съдът счита за неоснователни с оглед на изложените по-горе съображения.

Оспореното разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието си по чл.64, ал.1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки. Съгласно визираната разпоредба, полицейските органи  могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства сочи на изводи, че разпореждането е издадено при упражняване на полицейските функции по чл.6, ал.1, т.8 и раздел VIIа – „Превантивна дейност“ от ЗМВР. Според чл.30а,ал.2, т.2 вр. с  ал.1 от ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения и се осъществява  чрез извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите. Документите към административната преписка – обяснения на лицата Б. и Г. и докладната записка на мл. инсп.Сотиров, са доказателствени средства  /сведения по см. на чл.44 от АПК/, събрани по надлежния ред, които съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от АПК имат сила и пред съда. Същите съдържат данни за  отправени заплахи и обиди спрямо лицето Й. Б. от страна на жалбоподателя, т.е. установяват  противоправно поведение на оспорващия, което застрашава обществения ред и правата       / спокойствието, телесната неприкосновеност и имуществото/ на Й. Б. Защитната теза на Г.  за това, че оплакванията са инсценирани и скалъпени, е останала недоказана в съдебното производство. Съответни на конкретните прояви на противоправно поведение на оспорващия са задълженията, които са разпоредени от полицейския орган с акта по чл.64, ал.1 от ЗМВР.  За предотвратяване и пресичане на правонарушението, последният е разпоредил на жалбоподателя да не предизвиква, участва и поддържа конфликт с Б., да не предприема действия, водещи до причиняване на телесни повреди на същата и да не отправя закани срещу личността и имота на същата. При категоричните данни в посочените документи, за конфликтно поведение на Г., както и предвид характера на отправените заплахи, съдът счита за  доказани предпоставките в чл.64, ал.1 вр. с чл.30а от ЗМВР за издаване на оспореното разпореждане. Същото се приема за законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.            Предвид изхода по делото, на оспорващия не се следват деловодни разноски.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК,  Административният съд

                                                   

                                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата   на  В.Й.Г., ЕГН **********,  от гр.София, със съдебен адрес ***7, срещу  Разпореждане УРИ 348р-1859/05.02.2019г. на полицейски орган  при Районно управление – Дупница.

            Решението  подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: