МОТИВИ към Присъда № 7 от
10.04.2019 г. по НОХД № 240/ 2018 г.
на Районен съд - Луковит
На 10.08.2018 г. в Районен съд - Луковит е
внесен обвинителен акт № Д-27/ 03.08.2016 г. от прокурор А.М., с който са
повдигнати обвинения срещу:
С.П.С., с ЕГН **********, за това, че на **.**.****
г. в с.Д., област Ловеч, в качеството си на длъжностно лице - К. НА К. с. Д.,
област Ловеч, в кръга на службата си съгласно чл. 83 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност - да удостоверява подписите на частни документи, които са
едностранни актове и не подлежат на вписване, съставил официален документ
-нотариална заверка с peг. № ***/ **.**.****г. на К. НА К. с. Д., област Ловеч,
на подписи /удостоверяване на подписа на частен документ/ върху Пълномощно от
името на Й.М.Р. ***, Г.Й.Р. ***, Д.В.В. от гр.София, В.Д.В. от гр.София, В. В.В.
от с.Ъглен, Н.И.Д. от с.Д., П. Х. ***, в който удостоверил неверни
обстоятелства - че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред него
и са положили подписите си в пълномощното, с цел този официален документ да
бъде използван, като доказателство за тези удостоверени неверни обстоятелства,
като случая е маловажен - престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, и срещу;
Ц.И.С., с ЕГН **********, за това, че на 01.11.2010
г. в гр.Луковит, пред Д. на Държавно горско стопанство гр. Луковит съзнателно
се ползвал от официален документ -Пълномощно с нотариална заверка на подписи, с
упълномощители Й.М.Р. ***, Г.Й.Р. ***, Д.В.В. от гр.София, В.Д.В. от гр.София, В.
В.В. от с.Ъглен, Н.И.Д. от с.Д., П. Х. ***, и упълномощено лице Ц.И.С., с peг.
№ ***/ **.**.**** г. на К. НА К. с.Д., област Ловеч, в частта на нотариалното
удостоверяване, извършено от С.П.С.,***, съставен в качеството му на длъжностно
лице, изпълняващо нотариални функции по чл. 83 ЗННД, в кръга на службата му, в
който било удостоверено невярно обстоятелство, че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В.,
са се явили лично пред него и са положили подписите си за упълномощители в
пълномощното, с цел да бъде използван, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. с чл.
311, ал. 1 от НК
В съдебно заседание
прокурорът поддържа изцяло обвиненията срещу двамата подсъдими. Предлага на подсъдимия
С.П.С. за извършеното престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК да му бъде наложено
наказание 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи с
изпитателен срок от 4 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага на подсъдимия
Ц.И.С. за извършеното от него престъпление по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 1 от НК
да му бъде наложено същото наказание от 1 година лишаване от свобода, чието
изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 4 години.
Във фазата по съществото на делото адв. Н.Л.
- защитник на подсъдимия С.П.С. излага становище, че деянието извършено от
подсъдимия, следва да бъде квалифицирано по чл. 311, ал. 2 от НК, тъй като
налице типичен пример за маловажен случай, при което подзащитният й да бъде
освободен от наказателна отговорност, съгласно разпоредбите на чл. 78а от НК.
Подсъдимият С.П.С. поддържа защитната теза
на защитника си, в последната си дума заявява, че иска справедливост и
наказание, съответстващо на неговото нарушение, ако същото е доказано.
Подсъдимият С. дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, като твърди, че от 2007 г. е заем длъжността кмет на
с.Д., през целия мандат е заверявал много пълномощни при изпълнение на
функцията на кмет. При заверка на пълномощни, всеки път е спазвал законите,
всички присъстващи са носели личните карти, подписвали са се лично след
проверка на самоличността им. Твърди, че най-вероятно настоящия случай е бил
такъв, като личните данни са били взети от личните карти лицата, които са се
подписали и той е заверил пълномощното. Твърди, че няма представа, как са имали
личните данни на В.В., но най-вероятно неговият баща е взел личните му данни.
За конкретния документ не си спомня с подробно, но лично той не е разполагал с
личните данни на лицата, тъй като е нямало от къде да ги вземе. Твърди, че не
си спомня дали В.В. се е явявал лично пред него и е полагал подписа си, но със
сигурност пълномощното е заверено от него. В своята практика при заверки на
пълномощни винаги лицата посочени в пълномощните са присъствали и лично той е
проверявал данните им чрез представените лични карти. По отношение на
процесното пълномощно, твърди, че не може да даде конкретика, тъй като наистина
не си спомням, но не отрича, че пълномощното е заверено и заверката е извършил
лично. Най-вероятно личните карти на седемте лица посочени в пълномощното са
били пред него, както и самите лица, но отново категорично заявява, че не може
да си спомни конкретно обстоятелствата, при които е заверено пълномощното.
Защитникът на подсъдимия Ц.И.С.
адв. С.Х. пледира за оправдателна присъда. Алтернативно излага становище, че става
на въпрос за маловажност на случая и моли съда да преквалифицирате обвинението
в престъпление по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 2 НК. Моли съда да наложи на
подзащитния й минимално наказание.
Подсъдимият Ц.И.С. поддържа защитната теза
на защитника си, в последната си дума заявява, че иска оправдателна присъда или
минимално наказание, тъй като не е имал пряк умисъл.
Подсъдимият Ц.И.С. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, твърдейки, че през 2010г. е подал заявления за сеч на гори оставени в
наследство на Ц.Д.. Преди това се срещнал със свидетеля П.И.П. /Петрешко/ и му
казал, че той е един от наследниците на Ц.Д.. Свид. П. му казал, че в
наследствените им гори има незаконна сеч, при което той веднага предприел
необходимите действия за да бъдат изсечени наследствените им гори. Затова се свързал
по телефона с неговата братовчедка П., със сестра си /Н.Д./, с Д.В.В., баща на
свид. В.В. и с други негови роднини. Всички наследници на Ц.Д. се съгласили да
бъдат изсечени наследствените им гори, при което С. се срещнал със свид. П.П.,
с който се договорили за сечта. След като подс. С., свид. Д.В.В. и свид. П.П.
огледали гората се договорили за сумата от 3 000 лева. Твърди, че пред
дома на свидетеля Д.В., свид. П. и починалият Д. му предали сумата от
3 200 лв., което станало в присъствието на свид. В.. След като преброили
парите влезли в дома на свид. Д.В.В., където му оставил сумата от 800 лева, от която
му се полагала като наследствен дял сумата от 400 лева, а останалите 400лв.
следвало свид. В. да предаде на свид. Й.М.Р.. Твърди, че другите пари разделил
със сестра си Н.Д., на която дал сумата от 800 лева, а на П. Х.Г. дал сумата от
800 лева, която трябвало да предаде на баща си В. В.В.. Твърди, че се уговорил
с останалите наследници да се срещнат в кметството на с.Д., където да бъде
изготвено пълномощно. На уговорената дата в кметството се явили неговата сестра
/Н.Д./, неговата братовчедка П. и Д.В.. На уговорената дата не се явили В.В.,
като баща му /свид. В./ дал оправдание, че не му знае адреса и не го е
предупредил за срещата. Другите двама наследници Й.Р. и Г.Р. не успели да
дойдат от гр.София, но го упълномощили с нотариално заверено пълномощно в
гр.София. твърди, че след като пълномощното било заверено от подс.С. ***, го
представил пред съответните органи, по повод извършване на сечта в
наследствените им имоти.
Съдът, след като обсъди
и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.П.С. е роден на *** ***, български гражданин, с висше
образование, разведен, управител на „А.С.“ ЕООД с.Д., неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.И.С. е роден на *** ***, живее в с.Д., ул. „Ю.Г.“ № **,
български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, осъждан, с ЕГН **********.
По делото не се спори, че към дата **.**.****г. подсъдимият С.П.С. е
изпълнявал длъжността К. НА К. с.Д. в периода от 16.11.2007г. до 08.11.2011г.
Подсъдимият Ц.И.С. бил един от наследниците на Ц. И. Д., бивш жител ***. С
решение на Общинска Служба Земеделие Луковит бил възстановен имот - залесена
горска територия с обща площ 40 дка, който в последствие бил разделен на четири
поземлени имота от по 10 дка съответно с номера № ******, №******, № ****** и №
******, всички находящи се в землището на с. Д..
През есента на 2010г. подс.С. се срещнал със свидетеля П.И.П. /Петрешко/ и
му казал, че е един от наследниците на Ц.Д.. Свид. П. му казал, че в
наследствените им гори има незаконна сеч, при което С. веднага предприел
необходимите действия за да бъдат изсечени наследствените им гори. Подсъдимият С.
се свързал по телефона с част от наследниците на Ц. И. Д. - с неговата братовчедка П. Х.Г., Н.И.Д.,
негова сестра, Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В. и В. В.В., като им обяснил, че
по-голямата част от въпросните горски имоти били отдавна изсечени, но имало и
неизсечена част от тях и по този начин ги убедил да го упълномощят той да
предприеме действия по извършването на сечта във въпросните имоти.
Посочените наследници на Ц.Д. се съгласили да бъдат изсечени наследствените
им гори, при което подс.С. се срещнал със свид. П.П., с който се договорили за
сечта. След като подс. С., свид. Д.В.В. и свид. П.П. огледали гората се
договорили за сумата от 3 000 лева. Впоследствие пред дома на свидетеля Д.В.,
свидетелят П. и Д. П.Й., който починал на 12.02.2012г. предали на подс.С. сумата от 3 200 лв., което
станало в присъствието на свид. В.. След като подс. С. преброил парите
четиримата се разделили.
След това подс. С. и свид. Д.В.В. влезни в дома на В. и подс. С. му оставил
сумата от 800 лева, като на свид. В. се полагала като наследствен дял сумата от
400 лева, а останалите 400лв. следвало свид. В. да предаде на свид. Й.М.Р..
Другите пари подс. С. разделил със сестра си Н.Д., на която дал сумата от 800
лева, а на П. Х.Г. дал сумата от 800 лева, която да предаде на баща си В. В.В..
При уговаряне на обстоятелствата, при които ще бъде извършена сечта в
наследствените имоти, Д. П.Й. казал на подс. С., че следва да се изготви
пълномощно от наследниците, които да го упълномощят да ги представлява пред
съответните органи, в т.ч. ДГС, за да бъде осъществена сечта.
Подсъдимият С., който също бил наследник на поземлените имоти останали в
наследство от Ц. И. Д., се уговорил с останалите наследници – П. Х.Г., Н.И.Д.,
негова сестра, Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В. /чрез неговият баща Д.В./и В. В.В.,
на дата **.**.****г. да се срещнат в кметството на с.Д., където да бъде
изготвено пълномощно. На уговорената дата – **.**.****г. в кметството се явили
подс. С., неговата сестра Н.Д., П. Х.Г., която била заедно със съпруга си свид.
Г.Й.Р. и свид. Д.В.В.. На уговорения час не се явил В. В.В., но свидетелят Г.Й.Р.,
съпруга на П., веднага отишъл с автомобила си до с.Ъглен и докарал В. В.В. в кметството на с.Д..
На уговорената дата не се явили свид. В.В., като баща му свид. В. дал
оправдание, че не му знае адреса и не го е предупредил за срещата. Другите
двама наследници Й.Р. и Г.Р., също не се явили, тъй като не успели да дойдат от
гр.София. На същия ден /**.**.****г./ обаче, двамата отишли при нотариус в
гр.София, където било изготвено, подписано от тях и нотариално заверено
пълномощно, с което упълномощили подс. С. да ги представлява пред съответните
органи, по повод извършване на сечта в наследствените им имоти. Още на същата
дата, двамата свидетели Й.М.Р. и Г.Й.Р. предали пълномощното на сина на подс.С.,
с намерение той веднага, за деня **.**.****г. да го занесе в кметство с.Д..
В кметството на с.Д., явилите се наследници Н.Д., П. Х.Г., Д.В.В. и В. В.В.,
се подписали на изготвеното пълномощно. Подс. С. изписал в пълномощното на
позиция 4 имената на неприсъствалия В.Д.В., а неговият баща Д.В.В. го подписал,
полагайки подпис над изписаното му име. В пълномощното от неустановено по
делото лице били изписани трите имена на неприсъствалите Г.Й.Р. и Й.М.Р., като
упълномощители, съответно на позиция 1 и 2, след което това лице положило
подписи в пълномощното над имената на двамата.
На дата **.**.****г. в кметството на с.Д., Ловешка област, така изготвеното
пълномощно било представено на подсъдимия С.П.С., който в правомощията си като
Кмет на с.Д. следвало нотариално да го завери. В представеното пълномощно било
посочено, че Й.М.Р. ***, Г.Й.Р. ***, Д.В.В. от гр. София, В.Д.В. от гр. София, В.
В.В. от с.Ъглен, Н.И.Д. от с. Д. и П. Х. ***, упълномощават подсъдимия Ц.И.С. с
права посочени в точка от 1 до 6 в текста на пълномощното.
Подсъдимият С. съставил официален документ – нотариална заверка с peг. № ***/
**.**.****г. на пълномощно, в който /в самия щемпел за нотариална заверка/ с
ръкописен текст от свид. Д.Д. К. били изписани иманата на Г.Й.Р., Й.М.Р., Д.В.В. и
В.Д.В., знаейки, че три от посочените лица Г.Й.Р., Й.М.Р. и В.Д.В., не са присъствали
при съставяне на пълномощното и не са се явили пред него. Знаейки това
обстоятелство, подс. С. положил подписа си в щемпела на позиция „Кмет“, както и
печат на Кметство с.Д., с което удостоверил тези неверни обстоятелства, а
именно, че Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред него и са положили
подписите си в процесното пълномощно.
След като се сдобил с процесното пълномощно, подс. Ц.И.С. предприел
действия да използва пълномощното, което било нотариално заверено от подс. С.П.С.,
в качеството му длъжностно лице - Кмет на с.Д., съзнавайки /подс.Ц./, че в този
официален документ /нотариалната заверка/ са удостоверени неверни
обстоятелства, относно обстоятелствата при които е съставен документа – че
трима от упълномощителите Г.Й.Р., Й.М.Р. и В.Д.В., не са положили подписи в
пълномощното, и, че подсъдимият С. е удостоверил този неверен факт при
нотариалната заверка на пълномощното.
Видно от данните на приложените по делото досиета на поземлени имоти - № ******
и № ******, находящи се в землището на с.Д., предоставени от ДСГ Лесидрен, като
правоприемник на ДСГ Луковит, подс. Ц.И.С., в качеството си на наследник на Ц. И.
Д. – бивш жител ***, след като се сдобил с процесното пълномощно, на дата 01.11.2010г. подал в
ДСГ Луковит заявление с вх. № 475/ 01.11.2010г. за ползване на дървесина в
гори, собственост на физически лица за поземлени имоти № ****** за ползване на
81 м3 дърва за огрев от издънков цер и благун. Към заявлението подс. Ц.
приложил изискуемите документи /скици, договор за предоставяне ползване на
дървесина и др./, както и пълномощно с нотариална заверка на подписи с peг. № ***/**.**.****г.
на К. НА К. с. Д., област Ловеч, с упълномощители Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В.,
В. В.В., Н.И.Д. и П. Х.Г., и упълномощено лице самият подс. Ц.И.С.. На
08.11.2010г. било издадено Позволително за сеч, серия Л № 0038825 от ДГС
Луковит, за извеждане на краткосрочна-постепенна сеч на 81 пл. м3 дърва за
огрев в поземлен имот № ******.
На същата дата 01.11.2010г., подсъдимият Ц. подал в ДСГ Луковит заявление с
вх. № 476/ 01.11.2010г. за ползване на дървесина в гори, собственост на
физически лица за поземлени имоти № ****** за ползване на 80 м3 дърва за огрев
от издънков цер и благун. Към заявлението подс. Ц. приложил изискуемите
документи /скици, договор за предоставяне ползване на дървесина и др./, както и
пълномощно с нотариална заверка на подписи с peг. № ***/**.**.****г. на К. НА
К. с. Д., област Ловеч, с упълномощители Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В., В. В.В.,
Н.И.Д. и П. Х.Г., и упълномощено лице самият подс. Ц.И.С.. На 08.11.2010г. било
издадено Позволително за сеч, серия К № 0057982 от ДГС Луковит, за извеждане на
краткосрочна-постепенна сеч на 80 пл. м3 дърва за огрев в поземлен имот № № ******.
По този начин, ползвайки нотариално завереното пълномощно, в което с
официалната нотариална заверка било удостоверено невярно обстоятелство, че
лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред подс. С. и са положили
подписите си за упълномощители в пълномощното, подсъдимият С. подавал
посочените заявления до ДГС Луковит и му били издадени позволителни за сеч и
извоз в посочените имоти. Сечта била извършена от „БГ Груп“ ООД, в изпълнение
на сключите на 02.10.2010г. от страна на подс.С. два договора за предоставяне
ползването на дървесина с посочения изпълнител /л.241 и 293, ДП том 1/.
От материалите на досъдебното производство е видно, че В. В.В. е починал на
07.02.2011г., което е видно от приложения по делото /л.179 ДП, том 1/ препис от
акт за смърт № 2 от 07.02.2011г., издаден от кметство с.Ъглен. Н.И.Д. е
починала на 04.04.2014г., което е видно от приложения по делото /л.174 ДП, том
1/ препис от акт за смърт № ** от ***., издаден от кметство с.Д.. Д. П.Й. е
починал на 12.02.2012г., което е видно от приложения по делото /л.57 ДП, том 2/
препис-извлечение от акт за смърт № **** от ****., съставен в гр.Ловеч.
От представената справка от РУ МВР Луковит, съдържаща данни от АИС „БДС“
актуални към **.**.****г. се установява, че към момента на съставяне на
процесното пълномощно Й.М.Р. е притежавал л.к. № *********, изд. на **.**.****г.,
Г.Й.Р.
е притежавал л.к. № *********, изд. на *****., Д.В.В. е притежавал л.к. № *********, изд. на ****.,
В.Д.В.
е притежавал л.к. № *********, изд. на ****., В. В.В. е притежавал л.к. № *********, изд. на ****.,
Н.И.Д.
е притежавала л.к. № *********, изд. на ****. и П. Х.Г. е притежавала л.к. № *********, изд. на *****.
От изисканата информация от Община Луковит е видно, че до 30.06.2013г. в
кметство с.Д. е поддържана в актуално състояние картотека с лични
регистрационни картони на хартиен носител на живи и починали жители на
населеното място. След направена справка в НБД „Население“ се установява, че
към 28.01.2019г. лицето Н.И.Д. бивш жител *** има архивиран личен регистрационен
картон, а за Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В., В. В.В. и П. Х.Г. няма архивирани
лични регистрационни картони в кметство с.Д., тъй като тези лица са постоянен
адрес ***.
Изискани бяха от РУ МВР Луковит и приложени към делото документи от сектор
„Български документи за самоличност“, а именно: Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин за лицето Ивайло И. Костов,
данни за лична карта и разписка, съставена на 26.01.2016г. от Ивайло И. Костов.
В материалите на досъдебното производство /л.163а/ е приложено Пълномощно,
с което свидетелите Й.М.Р. и Г.Й.Р., упълномощават подсъдимия Ц.И.С. с права, в
т.ч. да ги представлява пред Горското стопанство и поземлена комисия в
гр.Луковит, във връзка с предстоящата сеч на дървесина от горите, намиращи се в
с.Д., оставени им в наследство от Цветко И. Д., бивш жител ***, както и да
получи им се парични суми от тази сеч. Пълномощното е нотариално заверено на **.**.****г.
от И.С.П., нотариус в район РС София, с рег. № *** на НК.
По делото е приложено уведомително писмо /л.181, ДП том 1/ от К. на Община
Луковит, с което безспорно се установява, че подсъдимият С.П.С. е изпълнявал
длъжността К. НА К. с.Д. в периода от 16.11.2007г. до 08.11.2011г.
По делото е приложено в оригинал /л.8, ДП том 1/ пълномощно, в което е
вписано, че Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В., В. В.В., Н.И.Д. и П. Х.Г.,
упълномощават Ц.И.С.: 1. Да ги представлява пред органите на Общинска служба
Земеделие, Държавно горско стопанство, Нотариат и други организации и фирми при
изготвяне на документи, свързани с ползването на дървесина от следният
наследствен имот наследство от Ц. И. Д. – б. ж. на с.Д.: имот № ****** в
землището на с.Д., имот № ****** в землището на с.Д., имот № ****** в землището на с.Д. и имот № ****** в землището на с.Д.. 2. Да
иска и получава от тяхно име всички документи от горепосочените организации. 3.
Да извършва добива на дървесината, както и когато намери за добре, без
необходимост от тяхното присъствие. 4. Да подписва всички разрешителни,
позволителни, фактури и документи свързани с ползването. 5. Да преупълномощава
трети лица с правата по това пълномощно. 6. Да продава от тяхно име и за тяхна
сметка на трети лица.
От същото се установява, че пълномощното е заверено от К. на с.Д. подс. С.П.С. на
дата **.**.****г. /рег. № ***/ **.**.****г./,
тъй като в края на документа са положени утвърдени към **.**.****г. правоъгълен
щемпел /печат на нотариална заверка/ и отпечатък от кръгъл печат на Кметство с.Д.,
Община Луковит, с положен подпис в полето „Кмет“, с който официален документ
/нотариална заверка/ е удостоверено, че подписите върху документа
/пълномощното/ са положени от Г.Й.Р., Й.М.Р., Д.В.В. и В.Д.В..
От предоставената информация от кметство с.Д. с писмо с изх. № *** от
10.08.2017г. /л. 110, ДП том 2/ е видно, че нотариалната заверка № ***/ **.**.***г.
е направена и за същата е заплатена сумата от 18.40лв., за което е издаден
касов бон - но видно от съдържанието на писмо с изх. № 587 от 15.12.2017г.
/л.113, ДП том 2/ кметство с.Д. не разполага с информация, кой е заплатил
таксата на касовия бон по нотариалната заверка.
По делото се установява, че съставеното пълномощно от името на
горепосочените лица, нотариално заверено с peг. № ***/ **.**.****г. от подс. С.
***, е било използвано от подсъдимия Ц.И.С., който безспорно го е бил
предоставил /с цитираните по-горе документи/ на два пъти в ДГС Лесидрен и
същото е послужило за издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина в
имоти - № ******, № ******, № ****** и № ******, находящи се в землището на с.Д..
От заключението на приетата по делото графическа експертиза, изготвена от вещото лице Х.Х. – експерт в
сектор „НТЛ“ при ОД МВР Ловеч,
която съдът изцяло възприема и кредитира, се установява по несъмнен и
безспорен начин, че на вещото лице е било предоставено за изследване в оригинал
пълномощно с рег. № ***/ **.**.****г., и същият е дал следното заключение: 1.
Подписът положен след цифра „1“ в представеното за изследване пълномощно с рег.
№ ***/ **.**.****г., заверено от К. на с.Д. С.П.С., не е положен от Г.Й.Р.; 2.
Трите имена изписани под подписа след цифра „1“, не са изписани от Г.Й.Р.; 3.
Подписът положен след цифра „2“ представеното за изследване пълномощно с рег. №
***/ **.**.****г., заверено от К. на с.Д. С.П.С., не е положен от Й.М.Р.; 4.
Трите имена изписани под подписа след цифра „2“, не са изписани от Й.М.Р.; 5.
Подписът положен след цифра „3“ в представеното за изследване пълномощно с рег.
№ ***/ **.**.****г., заверено от К. на с.Д. С.П.С., е положен от Д.В.В.; 6.
Трите имена изписани под подписа след цифра „3“, са изписани от Д.В.В.; 7.
Подписът положен след цифра „4“ представеното за изследване пълномощно с рег. №
***/ **.**.****г., заверено от К. на с.Д. С.П.С., не е положен от В.Д.В.; 8.
Трите имена изписани под подписа след цифра „4“, не са изписани от В.Д.В.; 9.
Подписът положен след цифра „7“ в представеното за изследване пълномощно с рег.
№ ***/ **.**.****г., заверено от К. на с.Д. С.П.С., е положен от П. Х.Г.; 10.
Трите имена изписани под подписа след цифра „7“, са изписани от П. Х.Г..
От заключението на графическа експертиза, изготвена от вещото лице Н.С. –
експерт в сектор „НТЛ“ при ОД МВР Ловеч, която съдът изцяло възприема и
кредитира, се установява по несъмнен и безспорен начин, че на вещото лице е
било предоставено за изследване в оригинал пълномощно с рег. № ***/ **.**.****г.,
в края на който документ са положени правоъгълен щемпел, отпечатък от кръгъл
печат, ръкописно изписан текст и положен подпис в полето „Кмет“, и същият е дал
заключение, че подписът в полето „Кмет“ в пълномощно с рег. № ***/ **.**.****г.,
е положен от подс. С.П.С., а ръкописният текст в щемпел, положен в пълномощно с
рег. № ***/ **.**.****г., е изписан от Д.Д. К..
От заключението на приетата по делото графическа експертиза, изготвена от
вещото лице Н.Т. – експерт в сектор „НТЛ“ при ОД МВР Ловеч, която съдът изцяло
възприема и кредитира, се установява по несъмнен и безспорен начин, че на
вещото лице е било предоставено за изследване в оригинал пълномощно с рег. № ***/
**.**.****г., и същият е дал следното заключение: 1. Подписът положен над името
на Г.Й.Р. в пълномощно от **.**.****г., заверено в Кметство с.Д., не е положен
от подс. Ц.И.С.; 2. Подписът положен над името на Й.М.Р. в пълномощно от **.**.****г.,
заверено в Кметство с.Д., не е положен от подс. Ц.И.С.; 3. Подписът положен над името на В.Д.В. в
пълномощно от **.**.****г., заверено в Кметство с.Д., е положен от свид. Д.В.В..
По делото е приета изготвената от инж. К. С. съдебно-техническа експертиза,
която съдът изцяло възприе и кредитира. От заключението на вещото лице е видно,
че в двата поземлени имота - № ****** и ****** е извършена сеч и извоз на 324
пр.м3 дърва за огрев от издънков благун и цер за периода 10.11-19.11.2010г.
Стойността на дървата за огрев добита в двата имота е 13 608лв. Според
вещото лице, твърде вероятно е дървесината да е продадена на корен на
фирмата-ползвател, или общата сума възлиза на около 5 600лв, като следва
да се отчете, че са направени разходи за обслужване на процеса от 595 лв.
При анализа на
доказателствата, съдът прие следното:
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на показанията на всички разпитани в
хода на съдебното следствие свидетели В.Д.В., Д.В.В., Й.М.Р., Г.Й.Р., В.В.В., Д.Д.К.,
П.И.П., М.Н.Г., М.Г.М., Г.Б.Г. и Н.Х.Г., обясненията на двамата подсъдими С.П.С. и Ц.И.С., заключението по
съдебно графическата експертиза, изготвена от вещото лице Х.Х. – експерт в
сектор „НТЛ“ при ОД МВР Ловеч, заключението по съдебно-графическа експертиза,
изготвена от вещото лице Н.С. – експерт в сектор „НТЛ“ при ОД МВР Ловеч,
заключението по съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Н.Т. –
експерт в сектор „НТЛ“ при ОД МВР Ловеч, заключението по съдебно-техническа
експертиза, изготвената от инж. К. С., оригинал на пълномощно рег. № *** от **.**.****
г. (л.8 от ДП том 1), досие на имот с кадастрален номер ****** (л.53-л.77 от ДП
том 1), досие на имот с кадастрален номер ****** (л.78-л.102 от ДП, том 1),
справка за издавани позволителни за сеч (л.109-л.120 от ДП, том 1),
автобиографии, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние
и справки за съдимост на двамата подсъдими, пълномощно с рег. № 3903/
25.10.2018 г. (л.163а от ДП, том 2), писмо от Община Луковит с вх. № 437/
30.01.2019 г. и всички останали събрани по делото писмени доказателства, като
всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви и взаимно-допълващи
се и не водят на различни правни изводи.
Съдът изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия Ц.И.С.,
тъй като с тях се установяват обстоятелства, при които е организирал сечта в
наследствените имоти и същите не са изолирани от доказателствената маса,
възприета от съда в горната фактическа обстановка и подложената на анализ в
настоящите мотиви. Обясненията на подсъдимия съдът кредитира и относно фактите,
че е получил сумата от 3 200 лв., която е разпредели между наследниците, според
наследствените дялове които притежават. Неговите обяснения не се обориха от
другите събрани по делото гласни и писмени доказателства, а и същите да
логически и най-вече житейска обосновани, предвид честата житейска практика,
някой от наследниците, след надлежно упълномощаване от останалите наследници, да се нагърбва със
задължението да организира добив в наследствени имоти или извърши действия по
извършване на делба на такива имоти.
Обясненията на подс. С.
не оспорват установената фактология по делото, но и същият не даде подробни и
детайлни обяснения, какви са били неговите действия, като длъжностно лице –
кмет на с.Д., при съставянето на официалния документ – нотариалната заверка на
процесното пълномощно. Принципно, обясненията на подсъдимия, съдът оценява
освен като доказателствено средство, но и като едно от основните средства за
защита, но също така следва да се отбележи, че те са интерпретирани така, че да
бъдат в негова защита, без да се изключи и възможността на липса у този
подсъдим на спомени за случилото, което е било преди повече от осем години и
половина.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля
В.Д. В., досежно това, че чак през лятото на 2014 год. е установил за
отсичането на наследствената гора, че не е взел полагащата му се сума от 200лв.
като наследствен дял, че през 2014г. е разбрал за пълномощното, когато го е
забелязал в досиетата на наследствените имоти, в които е извършена сечта. Неговите
показания са изолирани от доказателствения материал и най-вече от показанията
на свидетеля Д.В.В., негов баща, който в с.з. заяви: „Уведомих сина ми В.В., че
съм се подписал вместо него. След десетина дни му казах, че има пълномощно и аз
съм се подписал вместо него, понеже Ц.С. ме накара да подпиша“, „Аз уведомих В.
след 5-6 дни, че съм го подписал и той нищо не каза. В. ***, когато му дадох
200 лева“, както и от показанията на свидетеля Г.Й.Р., от които се установява,
че между 20-22 число на месец октомври 2010 г. е провел разговор с подс.С.
относно сечта в наследствените гори, че се е съгласил гората да бъде изсечена и
наследниците да си вземем съответно парите, че подс. С. му казал, че той и
свид. Й.Р. трябва да отидат до с.Д., за да бъдат оформени съответните документи
за изсичането на гората, че на **.**.**** г. заедно с баща си свид. Й.Р. са отишли
при нотариус в гр.София, където изготвили пълномощно, с което той и баща му
упълномощават подс.С. да се занимава със сечта в наследствените имоти и
съответно да получи парите от тази гора, че във връзка с това пълномощно и
сечта в наследствените имоти лично е получил от В.Д.В. сумата от 400 лева,
които са се полагали на него и баща му, както и че В. му казал, че от отсечената
гора са получени 3 200 лв., които трябвало да бъдат разпределени на
наследниците на прадядо му Ц.Д..
Съдът не дава вяра на показанията на В.Д.В.,
отчитайки влошените отношения и явното желание на свид. В. да дискредитира и
злепостави подс. С.. По конкретно, следва да се отбележи и това, че в
показанията на свид. В. се забелязва по един или друг начин, в по-голям или в
по-малък обем, различия и противоречия с останалите гласни доказателства, в
т.ч. и с обясненията на подс. С.. Желанието на този свидетел да възпроизвежда
събитията по начин угоден за него, но в ущърб на подс. С., е показателно за
наличието на влошени отношения между този свидетел и подс.С., в което се убеди
и съдът, възприемайки поведението им в съдебна зала.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Г.Й.Р., в които той твърди, че В.В. е знаел за намерението на Ц.С. за
сеченето на гората, тъй като в с.Д. има незаконна сеч, че са контактували с В.
и се разбрали, че по-добрият вариант е да вземат нещо, вместо гората да бъде
незаконно отсечена. Същите са логически сдържани и подредени, в унисон с
житейската логика. Също така, от показанията му се установява, че преди
решението за сеченото на гората, подс. С. му се е обадил, както на него, така и
на другите наследници, че не е знаел за изготвеното пълномощно в кметство с.Д.,
но и също така, че той и баща му Й.Р. са изготвили пълномощното в гр.София, което
веднага са го предали на Иво С. с молба да го предаде на баща си подс. С..
Установява се, че той и В.Д.В. като наследници на своите починали майки е
следвало да получат дял от отсечената гора и да разделят поравно сумата от 800
лева.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й.М.Р. досежно факта, че не е
положил подписа си на процесното пълномощно, че е подписал пълномощно пред
нотариус в гр.София, с което е упълномощил подс. С. да го представлява пред
съда и пред други държавни институции във връзка с наследството оставено от
съпругата му. В останалата им част показанията му не се убедителни досежно твърденията
му, от една страна, че не е получавал никакви пари за тези изсечени гори,
наследство от съпругата му, … може би синът ми, че подс. С. не му се е обаждал,
като изложеното от него е интерпретация на случилото, за да може да злепостави подс.
С. в неговата защита срещу обвинението или интерпретацията е вследствие вече на
липса на спомени за случилото преди повече от осем години и половина.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д.В.В., с които се
изясняват обстоятелствата, при които подс. С. сам, или заедно с този свидетел,
е организирал сечта на дървесина в наследствените им имоти, че той лично е
подписал сина си В. в пълномощното и е получил сумата от 200 лв. от подс. С..
Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел относно твърденията му, че
се е срещнал в магазина на Ц.С. и там той го е накарал да подпише на
пълномощното, че не е прочел какво пише в пълномощното, както и че подс. С. го
е накарал да подпише сина си В.Д.В.. В тази част съдът не кредитира показанията
му, доколкото този свидетел, като баща на свид. Велеслав В. също направи опит да
злепостави подс. С. в неговата защита срещу обвинението, а и отново следва да
акцентира, че интерпретацията на изложените от този свидетел факти, е вероятно вследствие
вече на липса на спомени за случилото преди повече от осем години и половина.
По отношение на показанията дадени от
свидетеля В.В.В., следва да се отбележи, че същият не е бил свидетел-очевидец
на действията на двамата подсъдими, и най-вече на действията на подс. С., при
което същият възпроизведе събития, които твърди, че е научил от починалия му
баща В. В.В.. Ето защо съдът няма как да се довери на показанията на този свидетел,
най-вече относно обстоятелствата, при които е съставено и нотариално заверено
пълномощното в кметството на с.Д., както и при отговора на въпроса – получил ли
баща му определена сума от подс. С. като дял от общата сума /3 200лв./ получена
по повод добива на дървесина в наследствените имоти. Очевидно е, че този
свидетел се опита на интерпретира фактите, което е характерно за поведението на
човек, който не е възприел определени факти - като пример за това са твърденията
му, че починалата братовчедка П. е казвала, че: „… не знае за такова нещо“ /за
извършената сеч в наследствените имоти, „Дали е знаела, не знам. Тя казваше, че
не е знаела. Още един пример за това, че този свидетел не е знаел за
обстоятелствата, при които е изготвено и нотариално заверено пълномощното в
кметството, е безспорно установения по делото факт, че на дата **.**.****г.
неговият баща В. В. е бил докаран в кметството с автомобила на свидетеля Г.Б.Г.,
а не от него. От изложеното, а и най-вече от посочените цитати става ясно, че в
обсъдената част неговите показания са нелогични, объркани и въобще необективни,
поради което съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани с доверие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П.И.П.,
който към инкриминирания период се занимавал с добив на дървесина. От
показанията му се изяснява, че през 2010г. подс. Ц.С. и свид.Д.В.В. са дошли
при него и са му предложили гора за сеч. Заедно с подс. С. и свид. В. отишли до
гората за да огледат състоянието на дървесината. След това се договорили за
сумата от 3200 лв., която сума, в присъствието свид. Д.В. Д. дал на подс.С..
Това се случило пред дома на свид. Д.В. и след като подс. С. преброил парите се
разделили. След това с Д., който представлявал лицензирана фирма извършили
сечта.
Съдът намира за достоверни показанията на
свидетеля Г.Б.Г., доколкото с тях се установява, че на дата **.**.****г. той и
неговата починала съпруга П. Х.Г. са посетили кметството на с.Д., че се е
наложило да отиде с автомобила си до с.Ъглен за да докара в кметството един от
наследниците В. В.В., и, че подсъдимият С. е бил събрал наследниците за да
уредят техни отношения.
Показанията на свидетелите Д.Д.К., Н.Х.Г.,
М.Н.Г. и М.Г.М. не допринасят за установяване на обстоятелства пряко свързани с
предмета на доказване по делото. Свидетелката Н.Х.Г. единствено пояснява по
принцип, че в кметство с. Д. има достъп до Национална база „Население“ от 2013
г., а към 2010 г. е имало картотека само на лицата, които имат постоянен адрес ***
и в картоните се съдържа информация за ЕГН и имена, даде пояснения, а
свидетелката Д.Д.К. даде пояснения, за начинът по който си е изпълнявала
трудовите задължения, когато е работела в кметството.
В хода на съдебното следствие не прочетоха
свидетелките показанията на починалата П. Х.Г. дадени на досъдебното
производство /л.183, ДП том 1/, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 НПК, тъй като страните не направиха такова искане, а и съдът намира, че и без
тяхното огласяване обстоятелствата по делото са изяснени по безспорен начин.
Съобразно така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Съдът счита, че подсъдимият С.П.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен, в това, че на
**.**.****г. в с.Д., област Ловеч, в качеството си на длъжностно лице - К. НА
К. с. Д., област Ловеч, в кръга на службата си съгласно чл. 83 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност - да удостоверява подписите на частни
документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, съставил
официален документ - нотариална заверка с per. № ***/**.**.****г. на К. НА К.
с. Д., област Ловеч, на подписи /удостоверяване на подписа на частен документ/
върху Пълномощно от името на Й.М.Р.,***, Г.Й.Р.,***, Д.В.В., от гр. София, В.Д.В.,
от гр. София, В. В.В., от с.Ъглен, Н.И.Д., от с. Д., П. Х. ***, в който
удостоверил неверни обстоятелства - че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили
лично пред него и са положили подписите си в пълномощното, с цел този официален
документ да бъде използван, като доказателство за тези удостоверени неверни
обстоятелства, като случая е маловажен
Субект на престъплението е длъжностно лице
и по безспорен начин по делото е установено, че към дата **.**.****г.
подсъдимият С.П.С. е изпълнявал длъжността К. НА К. с.Д. в периода от
16.11.2007г. до 08.11.2011г.
Съгласно разпоредбата на чл. 46 (Изм. -
ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Закона за местното
самоуправление и местната администрация, ал. 4 (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от
1999 г., в сила от 03.08.1999 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., в сила от
27.10.2003 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) На кметовете на райони и
кметства могат да бъдат възлагани и други функции със закон или друг нормативен
акт, както и с правилника по чл. 21, ал. 3 в зависимост от конкретните
особености на общината, районите или кметствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от Закона
за нотариусите и нотариалната дейност (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. - ДВ,
бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Когато в населеното място няма
нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински
център – кметът удостоверява подписите на частни документи, които са
едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на
пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите.
Налице е безспорния извод, че подсъдимият С.П.С.
е изпълнявал длъжността Кмет на с.Д. и следователно е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква “а” от НК, тъй като изпълнявайки служебните си
задължения, съгласно посочените по-горе законови разпоредби, е имал правомощия
да удостоверява подписите на частни документи.
Съставеният документ - нотариална заверка
с peг. № ***/ **.**.****г. на К. НА К. с. Д., област Ловеч, на подписи върху
Пълномощно е официален удостоверителен документ, отразяващ действията на
длъжностното лице по удостоверяване на подписите положени от посочените в
документа лица. В този смисъл посочения документ може да бъде предмет на
лъжливо документиране по смисъла на чл. 311 от НК.
В случаите на документни престъпления от
значение за обществената опасност на деянието са обстоятелствата, свързани с
вида и предназначението на документа, с вида на подправката /в най-широк смисъл
на думата/, с наличието или липсата на специално качество на субекта на
престъплението /когато последното не е елемент от състава на престъплението/, с
това дали документът е използван или не и каква правомерна или неправомерна цел
е преследвал деецът с използването му.
Действително подс. С. е изготвил
нотариалната заверка на представения документ – пълномощно, но след като е
знаел, че трима от вписаните като упълномощители лица, не са се явили пред
него, за да им провери самоличността и да положат пред него подписите си върху
представения за заверка документ, е следвало да осъществи контрол и да откаже
да извърши нотариалната заверка в качеството на длъжностно лице – кмет на с.Д..
Ето защо следва да се приеме, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 311 от НК, като удостоверяването на неверните обстоятелства
в официалния документ се доказва, както от обясненията на подсъдимите, свидетелските
показания, така и от графичните експертизи по делото. Деянието на подс. С. в
достатъчна степен е засегнало обществените отношения - предмет на наказателно
правна защита, за да бъде третирано като престъпление.
В същото време, съвкупната преценка на
всички правно значими обстоятелства води до извод, че извършеното от подсъдимия
С. престъпление не следва да бъде квалифицирано по основния състав на чл. 311,
ал. 1 от НК, а по привилегирования по ал. 2, защото представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Ето защо, съдът призна подсъдимия С.П.С.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК
Съдът счита, че подсъдимият Ц.И. Ц. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
316, вр. с чл. 311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен
в това, че на 01.11.2010г. в гр.Луковит, пред Д. на Държавно горско стопанство
гр. Луковит съзнателно се ползвал от официален документ - Пълномощно с
нотариална заверка на подписи, с упълномощители Й.М.Р. ***, Г.Й.Р. ***, Д.В.В.,
от гр. София, В.Д.В. от гр. София, В. В.В. от с.Ъглен, Н.И.Д. от с. Д., П. Х. ***,
и упълномощено лице Ц.И.С., с peг. № ***/ **.**.****г. на К. НА К. с.Д., област
Ловеч, в частта на нотариалното удостоверяване, извършено от С.П.С.,***,
съставен в качеството му на длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции по
чл.83 ЗННД, в кръга на службата му, в който било удостоверено невярно
обстоятелство, че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред него и
са положили подписите си за упълномощители в пълномощното, с цел да бъде
използван, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, като случая е маловажен.
Престъпният състав на чл. 316 от НК е
субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, като
изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ,
който се представя, за да удостовери включените в него обстоятелства.
От обективна страна, подсъдимият С. като
упълномощено лице, при подаване на заявления за добив на дървесина в
наследствени имоти, пред Д. на Държавно горско стопанство гр.Луковит,
съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – нотариална
заверка на пълномощно с peг. № ***/ **.**.****г. извършена от С.П.С.,***, в
който официален документ било удостоверено невярно обстоятелство, че лицата Й.М.Р.,
Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред К. на с.Д. – подс. С. и са положили
подписите си за упълномощители в пълномощното, като от подс. С. за самото
съставяне на нотариално завереното пълномощно, не може да се търси наказателна
отговорност.
По този начин с подаването на посочените
заявления до ДГС Луковит от подс. С. с приложените към тях нотариално заверено
пълномощно с peг. № ***/ **.**.****г. от К. НА К. с.Д., област Ловеч, са били
издадени и позволителни за сеч и извоз в наследствените имот - № ****** и № ******,
находящи се в землището на с.Д..
В конкретния случай, с оглед на всички
данни по делото за извършените действия от подс. С. и неговата личност,
преценени в светлината разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК съдът счита, че също
е налице „маловажност” на случая по отношение на деянието му, поради което го
призна за виновен в извършването на престъпление по чл. 316, вр. с чл. 311, ал.
2, вр. с ал. 1 от НК.
От субективна страна деянията на двамата
подсъдими са извършени виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимите С.П.С.
и Ц.И.С. са съзнавали обществено-опасния характер на деянията, предвиждали са
техните обществено-опасни последици и са целели настъпването им. Подсъдимите са
съзнавали всички елементи от обективната страна на състава на престъпленията.
Престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК е умишлено и тъй като с него се преследва
определена цел осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк
умисъл. За субективната съставомерност на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК е необходимо в съзнанието на дееца да са налице конкретни представи, че при
съставянето на документа са внесени в него неверни обстоятелства или изявления
и наред с това да цели така съставения документ да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства. В конкретния случай от всички събрани по
делото доказателства по несъмнен начин е установено, че подсъдимия С.П.С. е
знаел, че при съставянето нотариалната заверка на пълномощното е внесъл в него
неверни обстоятелства, и че същият ще бъде използван от подс. С.. Престъплението
по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 1 от НК също е умишлено. Подсъдимия Ц.И.С.
умишлено се е ползвал от официалния документ при подаване на заявленията за сеч
в двата наследствени имота пред ДГС – Луковит.
За да постанови присъдата, съдът достигна
до следните изводи относно квалификацията на деянията на подсъдимите и
наложените наказания:
Едно деяние представлява „маловажен
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от
съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други смекчаващи обстоятелства, като преценката се прави на
база на фактическите данни, отнасящи се до начина на извършване на
престъплението, вида и стойността на предмета му, на вредните му последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за
степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.
Съдът квалифицира поведението на
подсъдимия С.П.С. като „маловажен случай” на лъжливо документиране по чл. 311,
ал. 2 от НК, а поведението на подсъдимия Ц.И.С. като „маловажен случай” по чл.
316, вр. с чл. 311, ал. 2 от НК, отчитайки като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на двамата подсъдими – чистото съдебно минало на
подс. С., а по отношение на подс. С. неговото единственото осъждане през 2018г.
за общо опасно престъпление – незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси.
Това, че по време на процеса двамата подсъдими имаха доброто процесуално
поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото и развитието
на един справедлив процес, демонстрирането на критично отношение към
извършеното от тях, както и фактът, че от извършването на деянията са изминали
повече от осем година и половина.
По отношение на подс. С. следва да се
отбележи, неговата напреднала възраст и проявеното добросъвестно поведение изразяващо
се даване на точни обяснения и показаното желание му да се установят всички
факти на съдебното следствие, за събития които са настъпили преди близо девет
години, чувството за вина у него, което съдът възприе непосредствено по време
на процеса.
Съдът отдава значение и на липсата на
други данни за противообществени прояви на двамата подсъдими, както преди
деянията, така и след това, което предполага, че същите са имали много добра трудова
и професионална репутация до момента на извършване на деянията, а и след това. От
голямо значение е и факта, че по делото няма доказателства подс. С. да се е
облагодетелствал от извършената сеч в наследствените имоти. По-скоро той е
направил лични разходи във връзка с уреждането на документите необходими да се
представят пред ДГС Луковит, поради което съдът намира, че липсват вредни
последици от деянията им.
Съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подс.С., че не е имал користни цели при
осъществяване на деянието, а единствено и само намерения да поеме ангажимент да
организира добива на дървесина от наследствени имоти, поради наличие на
опасност от незаконна сеч в тях, които нарушения по Закона за горите са много
разпространени в землището на с.Д. и въобще в границите на Община Луковит,
което е служебно известно на съда.
Съдът отчита и факта, че подс. С. изначало
не е имал намерение самото пълномощно да бъде съставено в отсъствието на
тримата наследници Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., съответно да бъде нотариално заверено, без те да
присъстват и да положат подписите си пред К. на с.Д.. По-скоро по делото са
налице категорични данни, че намеренията на подс. С. са били всички наследници
да се явят в кметството, но по различни причини трима не са се явили. В този
ред на мисли е и фактът, че двама от наследниците посочени в пълномощното – Й.М.Р.
и Г.Й., които не са успели да пристигнат на уговорената дата в кметството, още на
същия ден са упълномощили подс.С. със същите права с нотариално пълномощно
заверено в гр.София.
Не следва да се отчита и като отегчаващо
вината обстоятелство длъжностното качество на подсъдимия С. ***, тъй като при
извършване на дейността си по време на мандата, не е имало данни за други негови
нарушения или престъпления по повод изпълнение на служебните му задължения. Същият
е бил наясно с фактите формирали умисъл за извършване на инкриминираното
деяние, но воден от подбуди, които съдът определя като израз на човечност от
негова страна, но намерили израз в деятелност, са довели до извършване на
вмененото му деяние. Вземайки предвид особеностите в развилите се между
участниците в инкриминираните събития лични отношения, които разкриват
спецификите на процесния случай, и въпреки внесеното съмнение в прецизността на
работа и авторитета на К. на населеното място, както и в сигурността на
документооборота и гражданския оборот, то съдът намира за житейски обосновано
по–ниската степен на обществена опасност на процесното деяние извършено от
подс.С. в сравнение с други случаи.
Следва да се отбележи, че от деянията им е
изминал голям период от време, че наказателното преследване спрямо подсъдимите
е започнало близо пет години след извършване на деянията им и разследването е
продължило три години, като двамата подсъдими не са причина за тази бавност.
Според съда тези смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на двамата подсъдими обуславят по-ниската степен на
обществена опасност на извършените от тях деяния от типичната за този вид
престъпления. Поради изложеното съдът прие, че извършените от подсъдимите С.П.С.
и Ц.И.С. дейния представляват маловажни случаи по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
при което призна подсъдимия С.П.С. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимият Ц.И.С. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 311, ал. 2 вр. с
ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една
година или пробация. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давността, изключваща
наказателното преследване е три години във всички случаи, които не попадат в
някоя от хипотезите на т. 1 – 4. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда,
че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член, тоест абсолютната давност за престъплението
по чл. 311, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е четири години и половина и съобразно
императивната разпоредба на чл. 80, ал. 3 от НК тя тече от момента на
извършване на престъплението.
Деянието на подс. С.С. е извършено на **.**.****г.
и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла
още на 25.04.2015г.
Деянието на подс. Ц.С. е извършено на
01.11.2010г. и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла още на 01.05.2015г.
Първоначалното обвинение срещу подсъдимия С.П.С.
е по чл. 311, ал. 1 от НК, а срещу подсъдимия Ц.И.С. е по чл. 316, вр. с чл.
311, ал. 1 от НК, за които престъпления е предвидена чувствително по-голяма
санкция от тази, визирана в чл. 311, ал. 2 от НК, а оттук следва и значително
по-голяма продължителност на давностните срокове и на абсолютната давност -
съответно десет и петнадесет години. Този период от време все още не е изминал
и деянието по чл. 311, ал. 1 от НК не е погасено по давност. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по това обвинение и едва след като намери, че деянието е
извършено от подсъдимия виновно и съставлява престъпление, следва да обсъди
каква е правната му квалификация и дали са налице основания за прилагане на
закон за същото или по-леко наказуемо престъпление.
На основание чл. 305, ал. 5 от НПК в случаите
на изтекла давност съдът следва да отговори положително на въпросите по чл. 301
от НПК, а това може да стане само и единствено с присъдата и да прецени дали не
е изтекла абсолютната давност, съобразно възприетата от него правна
квалификация на деянието.
Предвид изложеното съдът оправда
подсъдимия С.П.С. по първоначалното обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК и го
призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като не му наложи наказание за него на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК.
Предвид изложеното съдът оправда
подсъдимия Ц.И.С. по първоначалното обвинение по чл. 316, вр. с чл. 311, ал. 1
от НК и го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 316, вр. с чл.
311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като не му наложи наказание за него на основание
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
предвид признаването на подсъдимите С.П.С. и Ц.И.С. за виновни и независимо от
обстоятелството, че беше приложен законът за давността, съдът осъди двамата
подсъдими да заплатят солидарно по сметка на ОД МВР - Ловеч сумата в размер на
393.07 /триста деветдесет и три лева и 0.07 ст./ лева, представляваща направени
по досъдебното производство разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
предвид признаването на подсъдимите С.П.С. и Ц.И.С. за виновни и независимо от
обстоятелството, че беше приложен законът за давността, съдът осъди двамата
подсъдими да заплатят солидарно по сметка на РС - Луковит сумата в размер на
191.64 /сто деветдесет и един лева и 0.64 ст./ лева, представляваща направени
по делото разноски.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: