Решение по дело №3745/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3613
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20225330103745
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3613
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330103745 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от
ЗЗД от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: а. Г., срещу С. Т. Д.,
ЕГН: **********, адрес: .......за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 121,65 лева - главница, представляваща стойността на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 22.12.2018 г. – 21.05.2019 г. по договори за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ..... 13.10.2017 г. сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК” ЕАД е налице договор от
13.10.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ...чрез
мобилен номер .... с месечна абонаментна такса от 23,99 лв. както и ТV услуга с такса от
8,90 месечно за срок от 24 месеца. Подписано е допълнително споразумение от 24.10.2017 г.
с което са запазени условията. Издадени са фактури за периода 22.01.2019-21.06.2019 г.
включващи задължения за месечни такси, мобилни разговори, съобщения, лизингови вноски
на стойност 186,44 лв. Не са заплатени. Същите са деактивирани от 10.06.2019 г. С договор
за цесия от 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено на ищеца. длъжника не е уведомен за
цесията. Задълженията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 722/2021 г. на ПРС. В
срок е постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията и, са били редовно връчени на ответника с
указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е
1
постъпил по делото. Ответника е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не
се е явил и не е изразил становище. Не е направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
В заседанието представител на ищеца е направил искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК – за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата
молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното
заседание, за което е бил редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено
решение.
На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в
текста на съобщението до ответника.
И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата
страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25 лв. разноски по държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение по
настоящето производство, съобразно представените доказателства и сумата от 25 лв.
разноски за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.

Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: ....... дължи на „ЮБЦ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, бул. „България“ № 81,
представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 121,65 лева(сто двадесет и един лева и 65 ст.) -
главница, представляваща стойността на ползвани далекосъобщителни услуги за периода
22.12.2018 г. – 21.05.2019 г. по договори за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
....13.10.2017 г. сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК. по ч. г. д. 18549/2021 на ПРС.

ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН: **********, адрес:..... да заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес гр. София, бул. „България“ № 81, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от
2
175 лв. (сто седемдесет и пет лв.) разноски по настоящето производство и сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лв.) разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 18937/2021 г.
на ПРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3