Решение по дело №4050/2020 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260362/9.11.2020г.               Година 2020            Град Варна

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Варненският районен съд           тридесет и осми  състав

    На пети ноември              Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4050 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                    Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-007045/06.01.2020г. на Началник Група,С-р ПП към ОДМВР - Варна , с което на З.В.С. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл. 638 ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА З.В.С. ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 100 / сто / лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу НП , издадено от Началник Група, сектор ПП към ОДМВР - Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивникът счита, че следва в производството пред съда да бъдат установени фактите, предмет на обвинението. В случай , че това не бъде сторено счита, че НП следва да бъде отменено. Счита, че в АУАН и НП са изложени противоречиви факти по отношение мястото на проверката – същото не е бул. „Христо Ботев“ , а е бул. „Христо Смирненски“ в района на УМБАЛ „Св. Марина“. Оспорва компетентността на органа, издал наказателното постановление.  Алтернативно счита че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Моли съда да отмени НП.

В молба представител на органа, издал НП моли съда да потвърди НП. Претендира юристконсултско възнаграждение.

В с. з. въззивникът не се явява и не се  представлява.

Представител на органа, издал НП оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 09.11.2019г., около 13:04 часа въззивникът С. управлявал мотопед „Ямаха“ с рег.№ В2657М, собственост на Георги С.,***, посока към кв. „Аспарухово“.

По същото време екип на с-р ПП в състава на който влизал св. В. контролирал движението по булеварда в района на Катедрален храм.

Полицейските служители спрели за проверка въззивника С.. При проверката на документите на въззивника полицейските служители установили, че превозното средство се управлява от въззивника без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.

За констатираното управление на превозното средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.638 ал.3  от  КЗ.

В графата за възражения било вписано, че въззивникът няма такива.

Впоследствие също не били депозирани възражения.

На 06.01.2020 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което изцяло е била възприета установената от полицейските служители фактическа обстановка. Извършеното от въззивника било квалифицирано като нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и  било наложено административно наказание глоба на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.

Гореизложената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. В., справка за сключена застраховка „ГО“; справка за нарушител; АУАН, заповед, и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на материалния закон, като деянието правилно е било квалифицирано.

В обстоятелствената част на  НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице.  В същото се съдържа както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на нарушението, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита. Въз основа на описанието на нарушението правилно е изведена неговата правна квалификация и правилно е бил определен съответния санкционен текст от КЗ. Предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, същия не е бил прецизиран от наказващия орган, а правилно е бил посочен като такъв от 400 лева.

Що се отнася до  възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

В жалбата си въззивникът счита, че следва в производството пред съда да бъдат установени фактите, предмет на обвинението. В случай , че това не бъде сторено счита, че НП следва да бъде отменено.

Съдът, извършвайки анализ на събраните доказателства намери, че по делото по безспорен и категоричен начин се установяват фактите, изложени с НП.

Показанията на св. В. са такива на свидетел- очевидец, който сочи на извършената проверка,както и на възприетата от него липса на застраховка „ГО“.

Показанията на този свидетел кореспондират с писмените доказателства по делото - надлежно съставен АУАН и справка относно застраховка „ГО“.

Въззивникът счита, че в АУАН и НП са изложени противоречиви факти по отношение мястото на проверката – същото не е бул. „Христо Ботев“ , а е бул. „Христо Смирненски“ в района на УМБАЛ „Св. Марина“.

Съдът не констатира да е допуснато подобно нарушение , доколкото мястото на нарушение по безспорен и категоричен начин се установява посредством показанията на св. В. и надлежно съставения АУАН.

Въззивинкът оспорва компетентността на органа, издал наказателното постановление.

Съдът , изхождайки от съдържанието на приложената по административнонаказателната преписка Заповед№365з-271/21.01.2016г., констатира, че наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

На последно място въззивникът счита че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

 

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид /напротив- степента на обществена опасност на нарушителя се явява завишена, видно от приложената справка за нарушител/ и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

      Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: