Решение по дело №2927/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13385
Дата: 5 юли 2024 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20231110102927
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13385
гр. ***, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В.
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В. Гражданско дело № 20231110102927
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. А. ***- **** да заплати
на „******“ ЕАД следните суми: сумата от 2890.61 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент *** находящ се в гр. ***, ж. к. „*** 2“, бл. 207, вх. 1, ет. 12, сумата от 467.40
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2020г. до 14.12.2022г., сумата от 32.36 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 7.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „******“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника, респ. праводателя на ответника, в качеството му на собственик на
горепосочения недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
1
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК.
В проведеното на 10.04.2024г. първо по делото открито съдебно заседание явилият се и
надлежно упълномощен за това процесуален представител на ответницата е признал изрично
предявените срещу нея искове, а процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се
установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК или друго
установено със закон изключение- признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, като ответникът е признал право, с което страната може да се
разпорежда. Ищецът е заявил искане решението да бъде постановено по реда на чл. 237, ал.
1 ГПК. С оглед на това съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства-
арг. от нормата на чл. 237, ал. 2 ГПК. За пълнота следва да се изясни, че признанието не
противоречи на приобщените по делото писмени доказателства.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното
право съществува, което води до съвпадане на насрещните позиции на страните.
По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
При този изход на спора пред настоящата инстанция на основание разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 235.92 лева, включваща
заплатена държавна такса за разглеждане на исковете, като и определеното от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Искането от името на ответницата, заявено в проведеното на 10.04.2024г. открито
съдебно заседание, с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване на изпълнението на
решението следва да бъде оставено без уважение поради недоказване от нейна страна на
актуалното й имотно и здравословно състояние, релевантни при извършване на преценката
за наличие на основание за отсрочване или разсрочване на изпълнението.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД А. А. ***- ****, ЕГН **********, да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК ***,
следните суми: сумата от 2890.61 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент *** находящ
се в гр. ***, ж. к. „*** 2“, бл. 207, вх. 1, ет. 12, сумата от 467.40 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 14.12.2022г., сумата от 32.36 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 12.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.64
2
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023г., до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 235.92
лева- разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата А. А. ***- ****, ЕГН
**********, за разсрочване на изпълнението на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ищеца „Топлоконтрол“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните, а в частта, с която е оставено без уважение
искането на ответницата за разсрочване на изпълнението, имаща характер на определение- с
частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3