№ 370
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200937 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. С. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 25-3388-000023 от ******** г., издадено от началник сектор в Пето РУ при
ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно, и
незаконосъобразно.Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.
А., който поддържа жалбата и претендира за отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 02:36 часа свидетелят К. К. служител в Пето РУ изпълнявал
служебните си задължения заедно със своя колега Р.Д. на територията на кв. „Л.“ в гр.
Бургас. Полицейските служители забелязали по ул. „Г. Б.“ от паркинга на *** да излиза лек
автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № *******, като служителите на МВР решили да
извършат проверка на водача. Обърнали служебния автомобил и го последвали. Водачът дал
рязко газ и бързо се оттеглил по ул. „К.В.“, като завил надясно към ул. „В.Т.“. Водачът спрял
автомобилав близост до *** на ул. „В.Т.“, като зад него спрял и полицейският автомобил.
1
Водачът на лекия автомобил „Киа Спортидж“ слязъл от автомобила и го заключил, като в
него на предна дясна седалка останал спътникът на водача. Полицейските служители
поискали документите на водача и на автомобила. Водачът отключил автомобила и указал
на своя спътник да ги извади от жабката на автомобила. Свидетелят К. констатирал, че
водачът е жалбоподателят Г. С. С.. След извършена справка чрез ОДЧ се установило, че
автомобилът е собственост на Е.А. – майка на жалбоподателя. На място бил изпратен и
втори полицейски екип за оказване на съдействие при извършване на проверката.
Полицейските служители указали на водача, че ще бъде изпробван за употреба на алкохол,
при което той отрекъл да е управлявал автомобила. Твърдял, че не знае как автомобилът се е
озовал на мястото и че той не го е управлявал. Свидетелят К. решил да изпробва
жалбоподателя с техническо средство „дрегер“ за употреба на алкохол. Жалбоподателят
отказал да бъде изпробван. Полицейският служител Р.Д., участвал в извършване на
проверката издал на жалбоподателя талон за изследване, в който било посочено времевия
интервал, в рамките на който жалбоподателят да се яви да даде кръв, както и болничното
заведение. Жалбоподателят отказал да подпише и получи талона за изследване, като това
обстоятелство било удостоверено от свидетеля К.. Срещу жалбоподателя бил съставен от
свидетеля К. АУАН за това, че жалбоподателят е отказал проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, както отказал и да получи
препис от него. Тези обстоятелства били удостоверени от свидетел. Впоследствие на
******** г. било издадено и обжалваното в производството НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
К. са последователни, обективни и безпротиворечиви. В показанията си свидетеля
хронологично излага фактите на извършената на жалбоподателя проверка на ******** г.
около 02:36 часа. Съдът се доверява на показанията на свидетеля К. и ги цени като
достоверен източник на информация за релевантните по делото фактически положения. По
делото е наличен и видео запис, който съда предяви на актосъставителя и на процесуалния
представител на жалбоподателя, който визуално пресъздава извършената процесна проверка.
Гласните доказателствени средства наред с писмените и веществените доказателства
разкриват в пълна степен всички относими факти и обстоятелства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. и удостоверение на началник отдел „Човешки
ресурси“ при ОД на МВР – Бургас) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване
2
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е пълно и ясно описано, като се
съдържат данни за място, време и обстоятелства на извършеното нарушение по ЗДвП.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с
тест за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал.
3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване
употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез
съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за
медицинско изследване и даване на проби за химическо лабораторно изследване. Това са и
методите за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Всеки от тези методи е годен да
удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно ако водачът не окаже
съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност в настоящия случай да бъде установено дали е употребил алкохол.
Независимо от броя на методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. От
показанията на свидетеля К. се установява, че жалбоподателят е имал качеството водач на
МПС на ******** г. около 02:36 часа в гр. Бургас. Полицейският служител категорично
заявява, че когато са спрели служебния автомобил зад автомобила „Киа Спортидж“, който
бил в движение непосредствено преди това, от мястото на шофьора е слязъл
жалбоподателят и е заключил автомобила. Това обстоятелство се установява и от наличен в
преписката видео запис на извършената проверка. Предвид събраните по делото
доказателства за съда не е налице съмнение, че именно жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил. По тази причина като водач на МПС в негова тежест е възникнало
задължението да окаже съдействие на контролните органи да бъде изпробван за употреба на
алкохол, неизпълнението на което е скрепено със санкция съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП. От
показанията на свидетеля К. се установява, че при извършване на проверката от
полицейските служители, жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол. Отделно от това от показанията на свидетеля К. и от приложен в
3
преписката талон за изследване, се установява, че жалбоподателят е отказал да подпише и да
получи екземпляр от талона за изследване. Тези действия на жалбоподателя следва да се
квалифицират като отказ от негова страна да даде кръвна проба за анализ. Тук следа да се
отбележи, че съдът намира за неоснователно поддържаното от процесуалния представител
на жалбоподателя възражение, че е допуснато нарушение поради това, че талонът за
изследване не е бил връчен на жалбоподателя. Както се посочи по-горе в изложението
жалбоподателят е отказал да подпише талона, както и е отказал да получи екземпляр от него.
Тези факти са били удостоверени по надлежния ред от свидетел, който се е подписал в
талона. Следователно била е спазена процедурата по издаване на талона за изследване, като
отказът на жалбоподателя да го подпише и да получи екземпляр от него не опорочава
дейността на контролните органи. В тежест на проверяващите не са възложени
законодателно изисквания за принудителни действия по връчване на издадените в рамките
на проверка документи, в това число и талон за изследване. При отказ от страна на
установения за нарушител да съдейства при изготвяне на документите в рамките на
извършена проверка, изрично е предвидено както в чл. 43, ал. 2 ЗАНН, така и в чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, че отказът на лицето се удостоверява с подписа на
един свидетел. Видно от талона за изследване (л. 7 от делото) така регламентираното
законодателно изискване е било спазено при издаване на процесния талон на
жалбоподателя.
При така установеното правилно свидетелят К. е съставил срещу жалбоподателя
процесния АУАН.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е оказал дължимото съдействие за
извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол от жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС. В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не
е съдействал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Така вмененият на жалбоподателя
фактически състав на нарушение правилно е бил подведен от АНО под нормата на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от С.
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-3388-000023 от ******** г.,
издадено от началник на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, с което на Г. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5