Р Е
Ш Е Н И Е
№220/13.06.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в
открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател: Албена Палова
членове: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при секретаря Катя Кентова, като
разгледа докладваното от съдия М. Димитрова в.гр.дело №243 по описа на Съда за
2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №25
постановено на 22.02.2019г. по гр.дело № 97 по описа на Панагюрския районен съд
за 2018г., с което са отхвърлени предявените
от Р.К.З., с ЕГН-**********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Я.Г.З., с ЕГН- ********** против М.Д.К., с ЕГН- **********,***,
искове по чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността. Присъдени са сторени
съдебно-деловодни разноски в полза на ответника.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ищцата в първоинстанционното
производство,в качеството й на законен представител на малолетното дете Я.З. твърди,че
обжалваното решение е неправилно. В подкрепа на твърденията си излага подробни
съображения.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил
отговор от ответника по жалбата ,в който изразява становище за неоснователност
на същата.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази
наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт, отговора на ответника и събраните по делото
писмени и гласни доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
Предмет на исковете по чл.108 са следните
недвижими имоти:
1.161 кв.м. от имот с идентификатор
55302.32.333;
2.144 кв.м. от имот с идентификатор
55302.32.335.
В исковата молба и със становище си по повод
доклада по делото, ищцата в качеството й на законен представител на малолетното
дете Я.З. твърди,че Я.З. се легитимира като собственик на имот с идентификатор
55302.32.333 и имот с идентификатор 55302.32.335 на основание сделки: дарение и
покупко-продажба.
С оглед така въведените придобивни способи
няма спор по делото ,а и от приложените нотариални актове се установява,че на 10.12.2015г.
със сключен договор за дарение Я.З. е придобил правото на собственост -1/300
ид.части от имот с идентификатор 55302.32.333 и от имот с идентификатор
55302.32.335,както и че на същата дата-10.12.2015г. със сключен договор за
покупко-продажба Я.З. е придобил правото
на собственост -95/300 ид.части от имот с идентификатор 55302.32.333 и от имот
с идентификатор 55302.32.335.
С отговора на исковата молба ответникът М.К.
противопоставя следните придобивни основания: придобил е собствеността върху
имот с площ от 600 кв.м. в местността „Окошка река“ на основание §4 от ЗСПЗЗ и
придобивна давност ,считано от 1995г., когато е съставен констативен нотариален
акт №85/11.04.1995г. /приложен по делото/ , с който е признат за собственик.
За изясняване на фактическата страна по спора
е допусната съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която се
установява следното: придобитият от М.К. имот от 0,600 дка по §4 от ЗСПЗЗ в КВС
и КК попада в имоти с идентификатори 55302.32.333
,55302.32.335 и 55302.32.355.
Имот с идентификатор 55302.32.355 в местността „Герьо гроб“ с площ
от 3772 кв.м. е регистриран в КККР на гр.П. със собственост МЗГ-ДЛ-П. с решение
по чл.13,ал.5 от ЗВСГЗГФ.
Имот с идентификатор 55302.32.364 в местността „Окошка могила“ с
площ от 6942 кв.м. е собственост на
Община П. с протокол №РД-06-64/20.05.2011г.
В заключението си вещото лице е
категорично,че възстановяването на имотите в съседство на имота на ответника,придобит
по реда на §4 от ЗСПЗЗ е извършено без да са спазени разпоредбите на § 4а,ал.5
от ЗСПЗЗ. Застъпването на имотите с идентификатори 55302.32.333 ,55302.32.335 с
имота на ответника ще се разреши с изработване на плана на новообразуваните
имоти по реда на §4к от ЗСПЗЗ. На
следващо място, вещото лице и извел извод, че в резултат на застъпването на
имотите, което състояние е показано на изготвената от вещото лице скица, ищеца
не може да ползва част от съсобствените си имоти между оградата и имотната
граница на имотите му.
За доказване възражението на ответника за
придобивна давност са събрани гласни доказателства.
При така установеното,от правна страна,
настоящият съдебен състав на въззивната инстанция приема следното:
Панагюрският районен съд е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.Целта на ревандикационният иск, или осъдителния иск за
собственост по чл.108 от ЗС е да се възстанови на собственика владението,когато
то е отнето.При ревандикационният иск ,ищецът трябва да докаже две неща:
първо,че е собственик на вещта и второ,че именно ответникът владее вещта без
основание. Ако ищецът не успее да докаже своето право,неговият иск ще бъде
отхвърлен.
В конкретният казус, ищеца твърди и черпи
права от две сделки: дарение и покупко-продажба. Това са въведените придобивни
основания, въз основа на които ищеца заявя собственически права. Срещу тези
придобивни основания ответникът е развил своята защитна теза. Ищецът по надлежния
ред и в съответните преклузивни процесуални срокове не е заявил други
конкуриращи придобивни основания / като напр. реституция в полза на
праводателите си по сделката/ поради което изцяло неотносими към правния спор
са пространно изложените доводи във въззивната жалба ,че ищецът се легитимира
като собственик и на основание реституционно решение в полза на неговите
праводатели.
Безспорно се установява,че през 2015г. в
съответните ид.части ищецът е придобил правото на собственост върху имот с
идентификатор 55302.32.333 и имот с идентификатор 55302.32.335.
Ответникът е противопоставил възражение за
придобивна давност,считано от 1995г.,когато с нотариален акт №/11.04.1995г. са
му признати права върху имот от 600 кв.м. в местността „Окошка река“ на
основание §4 от ЗСПЗЗ.Несъмнено от събраните по делото доказателства- Протокол
№249/21.12.1992г.,писмени доказателства за платени данъци и такси за имота в
периода от 1999г. до 2017г., а така също и ангажираните гласни доказателства,се
установява,че за периода :от 1995г.-до настоящият момент ответникът владее
имота,за който е признат за собственик през 1995г. Владението ,съобразно
посочените доказателства по делото е непрекъснато, явно, несъмнено, с намерение
да го свои за себе си,което намерение е обективирано по отношение на ищеца по
начин, който недвусмислено сочи, че се отричат правата му върху имота-в
размерите ,констатирани от вещото лице и изчертани в приложената към
заключението скица. В заключение, въззивният съдебен състав приема,че
ответникът доказа ,че е придобил имота, за който е признат за собственик с
констативния нот.акт от 1995г. ,по давност. Ищецът не доказа,че ответникът
владее процесните имоти без правно основание. Доколкото с въззивната жалба едва
са изложени твърдения,че ответникът не е могъл да придобие имота по реда на §4
от ЗСПЗЗ, тъй като не е имал качеството ползувател,че не е платил цената на
имота и пр. обстоятелства в подкрепа на твърдението,че не е могъл да придобие
собствеността на земята по този ред ,то така изместените факти и обстоятелства
едва във въззивното производство,подлежащи на доказване, поставят ответника в
невъзможност да противопостави надлежните си възражения и да изгради защитната
си позиция.
Както се посочи, при ревандикацонния иск на първо
място ищецът следва да докаже правото си на собственост върху имота. В
конкретният случай ищецът черпи права от две разпоредителни сделки през 2015г.
Това е единственото въведено придобивно основание, въз основа на което ищеца
заявя собственически права. Срещу това придобивно основание ответникът е развил
своята защитна теза.Ето защо, както за ответника ,така и за съда не съществува
задължение да изследва въпросите относими към установяване на настъпила реституция в полза на праводателите
на ищеца от една страна, а от друга- надлежно проведено производство по §4 от
ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното дотук,въззивният съдебен
състав, приема,че ответникът е упражнявал владение за себе си върху имота от
0,600 дка ,части от който попада в имоти с идентификатори 55302.32.333
,55302.32.335 за период повече от 10 години и е придобил собствеността върху него
по давност. Тъй като не е налице елемент от фактическият състав на нормата по
чл.108 от ЗС ,а именно установено от ответника без основание владение върху
имота ,който се претендира ,исковете за тези обекти на собственост се явяват
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.Решението като правилно
следва да се потвърди.
Тъй като,негаторния иск –за премахване на
телена ограда разположена в югоизточната част на имот 55302.32.333 и в североизточната
част на имот 55302.32.335, както и
разположените в североизточната част на имот 5555302.32.335 едноетажна паянтова
стопанска сграда с площ от 22 кв.,навес-барбекю-8 кв.м. и в източната и
югозападната част на същия имот :сондажен кладенец и 2 бр. стълбове от въздушен
електропровод е обусловен от ревандикационния иск, с неговото отхвърляне
,неоснователен се явява и този иск. Посочените постройки са застроени в имота
на ответника ,и не се доказа по какъвто и да е начин да смущават правото на
собственост на ищеца. Решението като правилно и в тази част, следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените от ответника по жалбата съдебно-деловодни
разноски в размер на 800,00 лева-възнаграждение за адвокат.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №25 постановено на
22.02.2019г. по гр.дело № 97 по описа на Панагюрския районен съд за 2018г.
ОСЪЖДА Р.К.З., с ЕГН-********** *** да заплати на М.Д.К., с ЕГН- **********,*** сумата в размер на 800,00 /осемстотин/
лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен
срок пред ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.