Р Е Ш Е
Н И Е
№ 439
град Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. №
362/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Производството
е образувано по жалба на „Алегро 19“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Габрово, ул. „Ал. Димов“ № 3, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10450 от 21.05.2019 г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Жалбоподателят
оспорва твърдението, че не е издал фискален бон за вход на обект, тъй като
парите били взети от лице, помагащо на охраната. Счита, че в обжалваната
заповед не били изложени факти и обстоятелства, от които да се направи
основателен извод, че е била непосредствена опасност с висока степен на
вероятност от увреждане на фиска. Сочи, че към
момента на издаване на ПАМ не бил издаден акт за установяване на
административно нарушение. Излага доводи, че мотивите в заповедта относно срока
на мярката били общи, а при издаването й бил нарушен принципа на съразмерност
по чл. 6, ал. 5 от АПК. Развити са доводи и за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед или да я обяви за
нищожна. В съдебно заседание навежда, че оспорената заповед е нищожна, като
издадена от един орган по приходите, при определена съвместна компетентност и
сочи, че нарушението било извършено извън търговския обект. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи,
че оспорената заповед е издадена след като е безспорно установено извършеното
от търговеца нарушение, а самата заповед съдържа мотиви по отношение на срока,
за който е определено запечатването. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение в размер на 500 лв.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2019 г. около
02,00 ч. инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, съвместно с полицейски
органи от Икономическа полиция – Габрово са извършили проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бар-клуб, находящ
се в гр. Габрово, ул. „Съзаклятие“ № 2, стопанисван и експлоатиран от „Алегро
19“ ЕООД, ЕИК *********. При извършеното първоначално наблюдение от проверяващия
екип е установено, че на входа на заведението се събират суми от лицата,
желаещи да влязат. При влизане в заведението на органите по приходите,
представили се като „тайни“ клиенти, е заплатена сума от 10 лева, заплатени в
брой от старши инспектор по приходите А.М., за което не е издаден фискален бон от наличните и работещи в обекта фискални устройства.
Плащането е било прието от Н.С.К./погрешно изписан в ЗНПАМ като К., работник на
трудов договор в „Алегро 19“ ЕООД, представил се на проверяващите като барман.
Същият по-късно в хода на проверката е напуснал бар-клуба. При проверката е установено
също така, че е налице разлика /превишение/ между
касовата наличност и отразените суми според двете работещи фискални устройства,
съответно в размер на 220,50 лева и 329,10 лв. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0361491/19.05.2019г.
При тази
фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 10450 от 21.05.2019 г. от
началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 3 и
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. „а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване
на търговския обект – бар-клуб, находящ се в гр.
Габрово, ул. „Съзаклятие“ № 2, стопанисван и експлоатиран от „Алегро 19“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, като запечатването
да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта
също така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта и прилежащите
му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Заповедта е
връчена на „Алегро 19“ ЕООД на 30.05.2019 г., а жалбата срещу нея е подадена на
13.06.2019 г.
В хода на производството са приети като доказателства материалите от административната преписка, както и допълнително представените от ответника актове за установяване на административни нарушения и доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед. По искане на жалбоподателя са събрани писмени доказателства за заплащане на наложените имуществени санкции и гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Т.С. и А.Ф.М. – органите по приходите, осъществили процесната проверка.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е
неоснователна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изп. директор на НАП е определил началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ЗППАМ е нищожна, тъй като била издадена
единствено от този орган, а посочената заповед на изп.
директор на НАП предвиждала издаването на тези актове да става съвместно от
директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „ФК“ в ЦУ на НАП. Подобна съвместна компетентност нито е предвидена в закона
/за разлика напр. от чл. 119, ал. 2 от ДОПК/, нито пък се извлича от текста на
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., от който е видно, че всеки от тези органи е
оправомощен самостоятелно да издава ЗНПАМ.
Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
орган, като в този смисъл по идентичен казус е и Решение № 4855 от 02.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 15270/2018 г.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата
съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително и позоваване на съдържанието на Протокола за извършена
проверка сер. АА № 0361491/19.05.2019 г. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. В случая се касае за прилагане на
принудителна административна мярка, а не за налагане на наказание, поради което
разпоредбите на ЗАНН са неприложими. Съдът не установява допуснати в хода на
административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Не се констатират и допуснати нарушения при извършване на проверката в обекта
на жалбоподателя, включително и по отношение на компетентността на
проверяващите органи по приходите. Правомощията на длъжностните лица - инспектори в отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са
разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично
задължения и права като служителите, осъществяващи фискален контрол, са им
предоставени правомощията по ал. 1 на същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в
който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване на
разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното
обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно
териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл.
12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна
независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил
такава правна уредба, за да постигне целта за която е създадена дирекция
"Фискален контрол", а именно мобилност, ефективност и бързина, с
оглед спазването на данъчното законодателство.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и
целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по
чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка
от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по
време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото,
при извършената проверка на 19.05.2019 г. в търговския обект е установено, че
при извършена контролна покупка от органите по приходите преди
легитимация – "вход", на обща стойност от 10,00 лв. (2 броя такси по 5, 00 лева на човек), платени в брой, търговецът не е издал фискален бон от инсталираните и
работещи в обекта ФУ, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки при
плащането на услугата, както и е налице разлика общо в размер на 595,90 лв.
между касовата наличност и отчетените средства. За констатираните нарушения са
съставени съответните АУАН, представени по делото /л. 50-52/, като
непосочването им в заповедта не представлява процесуално нарушение,
препятстващо защитата на жалбоподателя. Протоколът от проверката, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Събраните в хода на
административното производството доказателства не са оборени в хода на
съдебното производство, като същите изцяло се потвърждават и от показанията на разпитаните
свидетели.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, тъй като сумата
била приета от трето лице, помагащо на охраната. От доказателствата по делото,
вкл. от показанията на двамата свидетели се установява безспорно, че сумата е
платена на Никола Кикярков, който се е представил
пред проверяващите като барман в заведението. От представената от ответника
Справка за актуални трудови договори /л. 48 от делото/ се установява, че същият
има сключен трудов договор с „Алегро-19“ ЕООД, считано от 30.04.2019 г. Задължението
за регистриране и отчитане на продажбите е на търговеца, а не на лицата,
работещи по трудово правоотношение с него. В конкретния случай се установява,
че по време на осъществяване на проверката – 19.05.2019 г., дружеството е
осъществявало търговска дейност, която е основание за издаване на касова
бележка за извършената продажба. Безспорно е установено също така, че лицето,
неиздало ФКБ по време на проверката, е назначен на трудов договор служител в
дружеството, което предполага, че е осъществявало дейност, респ. е приело
паричните средства, без да е издало ФКБ, при осъществената контролна покупка от
името и за сметка на дружеството. Няма представени по делото каквито и да е доказателства,
лицето да е осъществявало дейност в свой интерес, както твърди жалбоподателят –
в този смисъл по идентичен казус е и Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 6972/2018 г. Писмените обяснения на
управителя на заведението /л. 23/, според които входна такса се събирала
единствено при участие на изпълнител в заведението, както и отричането му пред
проверяващите органи, не могат да бъдат приети безкритично, доколкото същите
представляват защитна теза, а други доказателства в тази насока не са
представени от жалбоподателя. Приложима е и нормата на чл.
30, ал. 2, изр. второ от Търговския закон,
предвиждаща, че когато търговският помощник работи в общодостъпно
място за търговия, той се смята овластен да извършва
сделките, които обикновено се извършват там. В тази
връзка, с оглед спецификата на нарушението съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че нарушението било извършено пред търговския
обект, т.е. извън неговата територия. От свидетелските показания се установява,
че входната такса в действителност е събрана непосредствено пред входа на
заведението, което е съвсем логично за подобна дейност.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че установената разлика между фактическата и
отчетената касова наличност по двете фискални устройства представлявала непоискано
ресто от клиенти /т.нар. „бакшиши“/, тъй като в негова подкрепа не са събрани
доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г. извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част
от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. В случая от представените дневни фискални отчети е видно, че не са
отчитани никакви служебно въведени суми. Следователно въпросната касова
разлика, освен че представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата /което
само по себе си не е основание за издаване на процесната ЗНПАМ/, е косвено
доказателство за наличието и на други неотчетени продажби.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС.
С оглед мястото на
извършването на продажбата и характера й - продажба на дребно, за
жалбоподателят е било задължително да издаде фискален бон предвид императивното
задължение, посочено в разпоредбата на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредбата във връзка с чл.3, ал.1 от
нея. Това задължение се поражда в момента на получаването на плащането във
връзка с отделна продажба. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма
възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не /така напр. Решение № 10323 от 5.10.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 8979/2015 г., Решение № 11983 от
9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г.,
Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. №
2540/2014 г. и мн. други/.
Ирелевантно е дали са съставени АУАН /а такива
всъщност са налице/ и е издадено наказателно постановление за установените
нарушения. Налагането на принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за
нарушението и се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството. Административнонаказателното
производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с
мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред
при проверка от органите по приходите административно нарушение – така и Решение
№ 3929 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2018
г., Решение № 3269 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 13459/2018 г., Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 2569/2018 г., Решение № 7602 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13313/2017 г., Решение № 8760 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2018 г. и др.
Единствената
преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока
на принудителната административна мярка, която преценка е била направена от
този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за
прилагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 10-дневния
срок. Видно от самата заповед, за мотивиране на този срок са съобразени вида и
обема на упражняваната в обекта търговска дейност, както и важния държавен
интерес, който се охранява, като същевременно е отчетено и факта, че
нарушението е констатирано за първи път. Неотразяването на продажби/плащания и
неиздаването на фискален касов бон накърнява съществено държавния интерес и
фискалната политика, като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй
като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води
до неправилно определяне на реализираната печалба. Налице е висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето. Конкретните нарушения касаят отчетността,
което води до укриване на приходи. Спазването на стриктна финансова и бюджетна
дисциплина е важно условие за защита на обществения интерес и правилното
функциониране на държавата, а в случая се касае за две нарушения от сходен
характер. Изложеното опровергава оплакването за липса на мотиви като в случая
са съобразени конкретните специфики на обекта и въобще търговският му
потенциал. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална
касова бележка за извършена в търговския обект продажба, при всички положения е
нарушена фискалната политика на държавата. Не следва да се подценява
обстоятелството, че констатираните нарушения са две, като принципно
неиздаването на касови бележки води до укриване на приходи и съответно разлика
в отчетената и фактическата наличност. Мотивиран и фактически обоснован от
конкретните обективни данни е изводът, че е извършено нарушение и нарушителят
може да извърши друго такова. Съдът приема, че определеният срок от 10 дни /1/3
от максимално предвидения в закона/ за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок по чл. 187, ал. 1 от ЗДД отговаря на тежестта на
нарушението и е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на
ПАМ, с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както
и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца, поради което е законосъобразен и съобразен с принципа
за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Негативните последици от
налагането на ПАМ върху жалбоподателя са резултат от собственото му поведение,
изразяващо се в неиздаването на фискален бон за извършена продажба, като
установеното несъответствие между фактическата и отчетената парична наличност, индикира за системност на това поведение.
На последно място,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в
конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22
от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни
мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения.
Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на
обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на
друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В
случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на
държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения.
Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразност на наложената ПАМ поради наличието на основание по
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата предвижда, че ПАМ се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след и като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно
за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй
като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта
на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да
обуслови както извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед,
така и заключение за нейната незаконосъобразност – така и константната съдебна практика,
изразена в Решение № 3986 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 14990/2018 г., Решение № 14472 от 22.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2008 г., Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 5361/2018 г., Решение № 4990 от
18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2017 г. и
мн.др.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „Алегро 19“ ЕООД
и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни.
При този изход на
спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на ***ско възнаграждение, но не и в претендирания
размер. Съгласно чл.
186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на акта за налагане на
принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се
определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алегро 19“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Ал. Димов“ № 3, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10450 от 21.05.2019 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА „Алегро 19“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Ал. Димов“ №
3 да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски по делото
в размер на 100 лв. /сто лева/. |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: