Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
гр. Сливен, 14. 02. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на трети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от административния
съдия административно дело № 410 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от ЕТ „Т.-92-Т.М.” с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, подадена срещу Община
Сливен, с която е предявен иск Община Сливен да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 6 733,38 лева, представляваща законна
лихва върху сумата от 22 095 лева, присъдено обезщетение за имуществени вреди с
Решение № 155 от 29.07.2020 г. по административно дело № 50 / 2020 г. по описа
на Административен съд – Сливен, за периода от 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че: с Решение № 138 от 24.09.2015 г.,
постановено по адм. дело № 113 / 2015 г. по описа на Административен съд –
Сливен, е отменено като незаконосъобразно Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от
31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен; в резултат на издадения незаконосъобразен акт е претърпял имуществени
вреди, за което е предявил иск против Община Сливен; този иск с Решение
№ 155 от 29.07.2020 г., постановено по административно дело № 50 / 2020 г. по
описа на Административен съд– Сливен, е
бил уважен за сумата 22 095 лева; присъдената сума от 22 095 лева е била платена, но не било платено акцесорното
вземане за паричното задължение до изплащане на това обезщетение на 21.05.2021
г.; за неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забава; от датата 21.05.2021 г., на която
била платена дължимата сума /главница/ в размер на 22 095 лева, три години
назад до 21.05.2018 г., дължимата законна лихва била в размер на 6 733,38 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати посочената сума, представляваща причинени
имуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, лично и
чрез упълномощен процесуален представител, поддържа иска и моли да бъде уважен като
основателен и доказан. В представена писмена защита излага съображения в
подкрепа на твърденията си.
Ответникът –
Община Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител оспорва иска. Счита,
че е недопустим, по следните съображения: искът се основавал на две различни
съдебни решения; в производството по адм. дело № 50 / 2020 г. не са
претендирани лихви; самостоятелен иск за законна лихва по реда на ЗОДОВ е
недопустим. Изразява становище за неоснователност на иска като погасен по
давност, както и поради това, че е погасено главното задължение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за недоказаност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
включително и документите по приобщеното адм. дело № 50 / 2020 г. по описа на
Административен съд – Сливен, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г.,
издадено от Кмета на Община Сливен, е разпоредено, поради неизпълнение на
дадения седемдневен срок за доброволно премахване и демонтиране на п., находящ
се в г. С., к. „Б.“, кв. 575, УПИ III до б. ***, поставен в поземлен имот
частна общинска собственост с идентификатор 67338.525.186, действията по
премахването му да се осъществят от М. К. К., считано от 31.03.2015 г., като
при възпрепятстване действията по премахване на обекта от страна на управителя
на ЕТ „Т.-92-Т.М.”, да се поиска съдействие от органите на МВР.
С Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм.
дело № 113 / 2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, горепосоченото Разпореждане
Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, е отменено
като незаконосъобразно по жалба на ЕТ „Т.-92-Т.М.”. Решението на
Административния съд е обжалвано с касационна жалба, подадена от Кмета на Община
Сливен. С Определение № 6456 от 31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 13135
/ 2015 г. по описа на Върховен административен съд на Република България –
Второ отделение, в сила от 15.06.2016 г., касационната жалба е оставена без
разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено. В
мотивите на влязлото в сила решение на Административния съд е прието за
установено по делото, че към 03.04.2015 г. т. с., с. на ЕТ „Т.-92-Т.М., е
съборена и ПИ 67338.525.186 по КК на г. С. представлява празно незастроено
място.
С Решение № 155 от 29.07.2020 г., постановено по адм.
дело № 50 / 2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, е осъдена Община
Сливен да заплати на ЕТ „Т.-92-Т.М.” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 22 095 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на отменено от съда като незаконосъобразно Разпореждане
Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен. Решението
е влязло в сила от 27.04.2021 г. В производството по това дело не е предявяван
иск за законна лихва върху претендираното и присъдено обезщетение, и съдът не
се е произнасял по такъв иск. Присъдената с решението сума от 22 095 лева е
изплатена на ищеца от ответника на 21.05.2021 г., видно от представената от
ищеца справка за трансакция по негова банкова сметка, ***.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
По делото е установено от влезлите в сила съдебни
решения, че ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразно Разпореждане Изх. №
9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, като с
влязло в сила съдебно решение му е присъдена сумата от 22 095 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са му причинени от
незаконосъобразното разпореждане на Кмета на Община Сливен. Присъдената сума е
изплатена на ищеца на 21.05.2021 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ е предвидено, че при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3 / 2004 г., ОСГК
е прието, че при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
Следователно законната лихва върху сумата на
обезщетението, присъдено на ищеца с Решение № 155 от 29.07.2020 г. по адм. дело
№ 50 / 2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, е започнала да тече от
24.09.2015 г., когато е постановено Решение № 138 от 24.09.2015 г. по адм. дело
№ 113 / 2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, което като
неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му, и е спряла да
тече при погасяване на задължението чрез плащане на 21.05.2021 г.
Жалбата за отмяна на административния акт и искът за
обезщетяване на вредите от него могат да се предявяват в различни съдебни
производства. Този извод следва от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК. Искът
за законната лихва върху обезщетение от незаконосъобразен административен акт
може да се предяви и отделно от иска за самото обезщетение, включително и след
плащането му /Решение № 334 от 07.02.1970
г. по гр. д. № 2304 / 1969 г., I г. о. ВС на РБ - Гражданска колегия/. В този
смисъл е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
производството.
Неоснователно е възражението на ответника по иска за
погасяване на акцесорното задължение за лихви на основание чл. 119 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД е относима към погасяването на главното вземане
по давност, а не чрез плащане, доколкото посочената разпоредба се намира в
раздел 2 „Погасителна давност” на глава V „Погасяване на задълженията” от
ЗЗД.
Съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданските и трудовите закони. Погасителната давност е уредена в чл. 110
- чл. 120 от ЗЗД и представлява институт на материалното гражданско право, което
се упражнява чрез възражение. Съгласно чл. 111, б.
„в”, пр. 2 от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност.
Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на
длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен след като са
изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички
лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване
на иска. В случая искът е предявен на 29.11.2021 г. Считано над три години
назад, ще е погасено вземането за лихви за времето от 24.09.2015 г. до 29.11.2018
г. За времето от 29.11.2018 г. до 21.05.2021 г. /датата на погасяване на
главницата/ ответникът дължи лихви за забава /в този смисъл Решение № 24 от
17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 574 / 2008 г., I т. о., ТК/. Изчислена от съда
за този период, законната лихва е в размер на 5 554,88 лева /калкулатор за
лихви на НАП/. За този размер се явява основателен предявеният иск. За
разликата до претендирания размер 6 733,38 лева искът е неоснователен и следва
да се отхвърли, като погасен по давност.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е частично основателна.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 584 лева, от
които: 10 лева – внесена държавна такса и 574 лева– представляващи част от
договореното и платено възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част
от иска /5 554,88 : 6 733,38 = 0,82 х 700 = 574/.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Но с оглед липсата на представени от
ответника доказателства за действително направени разноски за възнаграждение за
адвокат, претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-92-Т.М.” с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 5 554,88
/пет хиляди петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 22 095 /двадесет и две хиляди
и деветдесет и пет/ лева, присъдено обезщетение за имуществени вреди с Решение
№ 155 от 29.07.2020 г. по административно дело № 50 / 2020 г. по описа на
Административен съд – Сливен, за периода от 29.11.2018 г. до 21.05.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за разликата над 5 554,88 /пет хиляди петстотин петдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки/ лева до 6 733,38 /шест хиляди седемстотин тридесет и
три лева и тридесет и осем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-92-Т.М.” с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 584 /петстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: