РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Монтана, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500399 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на С.
А. против решение на Районен съд – Монтана от 29 септември 2022 г. по гр. д. №
2858/2021 г.
Жалбоподателят твърди във въззивната жалба, че при разпределяне ползването
на поземлен имот с идентификатор *съдът е приел неправилно, че правата на Ц. П. са
753/1129 ид. ч., а на въззивника 376/1129 ид. ч. Действителните им права са други:
687/1030 ид. ч. за П. и 343/1030 ид. ч. за възивника и при такива права ползването на
имота е било реално поделено още докато имотът е бил съсобствен между
праводателите им, на място съществува ограда, разделяща дворното място на две части
и всеки владее своята. Първоинстанционният съд е игнорирал и направеното от А.
възражение за придобиване по давност на владяната от него част от 468 кв. м. Моли
решението на МРС да бъде отменено и вместо него МОС да постанови друго, с което
отхвърли иска за разпределение на ползването, евентуално разпределението да бъде
допуснато по втория вариант на допълнителното заключение на вещото лице, според
което за А. са предвидени 687 кв. м, а за въззиваемия – 442 кв. м. Претендира и
присъждане на разноски по водене на делото.
Въззиваемият Ц. П. оспрова въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на МРС – потвърдено. По възраженето за придобиване по
1
давност излага становище, че ползването на реални части от терена не може да доведе
до придобиване на по-големи идеални част в съсобствеността. Моли да му се присъдят
деловодни разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Районен съд - Монтана въззиваемият Ц. П. е предявил молба по чл. 32, ал.
2 от ЗС за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор *, намиращ се
в гр. *, на ул. „*“ № *. Съдът е установил, че П. е придобил 687/1030 ид. ч. от дворното
място чрез договор за покупко-продажба от 2006 г., а въззивникът А. – по наследство
от своята майка получил 343/1030 ид. ч. В имота съществува и съсобствена сграда с
идентификатор *със застроена площ 40 кв. м., чието ползване е разпределено между
страните. Като е изследвал регулационните изменения, МРС е установил, че по силата
на регулацията към дворното място са били придадени 99 кв. м. и площта му е
увеличена до 1129 кв. м, преизчислил е съотношението в правата им и е извършил
разпределение на ползването като се е позовал на предложено разпределение от
вещото лице по техническата експертиза. МРС е изложил мотиви, че приема варианта,
който съответства на правата на страните и съобразява наличните в имота сгради,
индивидуална собственост на страните, а също и съсобствената сграда и установения
до момента начин на ползване.
Въззивният съд като извърши собствен анализ на събраните доказателства,
достигна до идентични правни изводи, поради което потвърждава решението на МРС и
на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
По делото е безспорно, че страните са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор *, намиращ се в гр. *, на ул. „*“ № *. Не се спори и относно наличето на
сгради в имота, които се притежават индивидуално от всеки от тях. Спорно е какви са
правата на всеки от съсобствениците.
Въззивникът С. А. е придобил своите 343/1030 идеални части от дворното място
на основание наследствено правоприемство от неговата майка, а тя от своя страна – по
силата на доброволна делба през 1977 г. Въззиваемият е придобил по договор за
продажба 687/1030 ид. ч. от същия имот.
От показанията на свидетелката М.Г.а, праводателка на Ц. П., се установява, че
по дължината на дворното място съществува ограда, разпределяща ползването между
съсобствениците и тя е била изградена още докато имотът е притежаван от нейната
праводателка и от праводателката на С. А..
При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставки да се
2
извърши разпределение на ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС: процесният
имот е съсобствен и между съсобствениците не е постигнато съгласие относно
полагащата се на всеки от тях площ.
Неоснователни са доводите на въззивника, че на място е установен начин на
ползване, поради което искането е неоснователно. Спорът възниква не относно това
дали съществува разпределение, а относно това дали съществуващото фактическо
положение е съответно на дяловете в съсобствеността, а това вече е предпоставка за
разглеждане на спора по реда на спорната съдебна администрация. Тя е приложима,
когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта. При всяка промяна в обстоятелствата е
допустимо да се заяви ново искане за разпределение на ползването, за да се отчете
актуалното положение.
МОС не намира за основателно възражението на въззивника, че е придобил по
давност реална част от парцела. Упражняването на фактическа власт от негова страна
върху част от терена не се оспорва от съсобственика. Не са представени обаче никакви
доказателства фактическата власт да е била трансформирана във владение чрез
наслагване и на субективния елемент за придобиване. За да придобие по давност,
въззивникът е следвало да демонстрира намерението му на инидивидуален собственик
на владяната част и тези негови действия да са били известни на другия съсобственик,
който да не се е противопоставил. Освен това, за да придобие реална част от поземлен
имот, тази част следва да отговаря на минималните изискванията за площ и лице към
улица, каквито данни по делото също не са представени.
По кадастралния и регулационен план от 1927 г. имотът е бил с площ 1030 кв.
м., а по сега действащата кадастрална карта е 1129 кв. м. поради придадена
допълнителна площ. Увеличението на площта на дворното място уголемява
пропорционално дяловете на съсобствениците. Като се запазва съотношението на
правата и те се съотнесат към актуалната площ от 1129 кв. м., правата на Ц. П. са
753/1129 ид. ч., а на С. А. – 376/1129 ид. ч. Преизчислението се извършва, за да бъде
приложено при разпределяне площта на имота между двамата съсобственици. Вещото
лице е съобразило квотите в съсобствеността и е дало вариант, който отразява
съотношението на правата.
МОС намира, че при разпределение за С. А. 376 кв. м. от южната страна на
дворното място, откъм съседния имот *, а за Ц. П. 753 кв. м. от северната страна са
взети предвид съществуващи сгради с идентификатори *и *, които са собственост на
въззиваемия, и сгради с идентификатори *, *и *, индивидуална собственост на А.. Така
всеки съсобственик получава част от имота, в която се намират собствените му
постройки. По този начин разпределението отговаря на съществуващото положение.
Това е единственият приложим вариант, при който са взети предвид значимите за
3
решаване на спора факти.
Неоснователно е възражението, че П. е получил по-голяма площ отколкото
притежава в съсобствеността. Разпределението запазва съотношението в квотите и не
променя дяловете на съсобствениците, извършено е математическо преизчисление на
идеалните части според уголемената площ на дворното място, без това да е довело до
уголемяване дела на единия и намаляване дела на другия съсобственик.
Вариантът, при който на П. се предоставят за ползване 687 кв. м., а на А. 442 кв.
м., посочен във въззивната жалба като справедлив, е неприложим, защото нарушава
съотношението в дяловете на съсобствениците. Изчислени като процент правата на А.
са 33,31 % (343:1030х100, същият резултат дава и изчислението 376:1129х100), а на П.
66,69% (687:1030х100 или 753:1129х100). Ако теренът е разделен на части от по 687
кв. м. и 442 кв. м., то П. би получил 60,85 % , а А. – 39,15 % - очевидно е отклонението
от правата на съделителите, което би могло да се допусне, единствено ако е
невъзможно точно измерване на съответните площи, напр. поради разположение на
постройки, невъзможност за достъп откъм улица и др. под. След като площта на
дворното място, лицето към улица и разположението на сградите позволяват
разпределените квадратури да отговарят на дяловете в съсобствеността, то
недопустимо е да се премине към вариант, който се отклонява от съотношението на
правата.
При така изложените мотиви МОС потвърждава обжалваното съдебно решение
и оставя без уважение въззивната жалба.
С въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, направени
пред двете съдебни инстанции, разноски се претендират и от въззиваемия.
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните трябва да понесат част от
разноските (такси и възнаграждения за назначени технически експертизи),
съответстваща на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските остават за всяка страна както са
направени. Това следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация. Доколкото съдебното решение за
разпределяне на ползването ползва всички съсобственици, в първоинстанционното
производство те понасят разноските за адвокатско възнаграждение както са направени,
а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността.
При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила на
чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу
която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за
обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването
разноските се разпределят, както в първоинстанционното производство. В същия
4
смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 13/ 2012 г. от 10.04.2013 г.
по т. д. № 13/12 г. на ОСГК, според което по отношение на производствата за спорна
съдебна администрация, които нямат нарочна регламентация в процесуалния закон,
приложение намират правилата на общия исков процес, което на общо основание
следва да се отнася и до начина, по който се разпределят направените от страните
разноски в тези производства.
Така разноските, направени от страните в първоинстанционното производство
за възнагжраждения на упълномощените адвокати, остават в тяхна тежест. Следва да
се разпределят разноските за вещо лице и държавна такса, които са общо в размер на
550 лв. От тях Ц. П. следва да поеме 366,80 лв, а С. А. – 183,20 лв. От приложените
вносни бележки се установява, че Ц. П. е платил 300 лв, поради което дължи на С. А.
66,80 лв.
Във въззивното производство жалбата на С. А. е оставена без уважение, затова
разноските се възлагат върху него по общото правило на чл. 78 от ГПК и МОС го
осъжда да плати на Ц. П. разноски в размер на 600 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 381 от 29 септември 2022 г. на Районен съд –
Монтана по гр. д. № 2858/2021 г.
ОСЪЖДА С. А., ЕГН **********, да плати на Ц.П., ЕГН **********, разноски
за въззивното производство в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Ц. П., ЕГН **********, да плати на С. А., ЕГН **********,
разноски за производството пред МРС в размер на 66,80 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5