Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 87 05.08.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На петнадесети юли,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 845 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по повод
въззивна жалба на
„Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №698/28.03.19г. постановено от Бургаски районен съд
по гр.д.№1699/18г. с което е отхвърлен иска на въззивника срущу Д.Ж.М. ***, за
установяване съществуването на вземането по ч.гр.д.№6773/17г., по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3853/31.08.17г., за сумата 1022.67 лева, от която 441.52 лева – главница по
сключен на 06.01.16г. между длъжника и „Вива Кредит“ договор за паричен заем
№5239837, договорна лихва, в размер на 38.58 лева за периода 16.03.16г. –
20.07.16г., такса разходи за събиране на просрочени задължение, в размер на 100
лева, такса разходи за дейност на служител – 100 лева, неустойка, в размер на
303.24 лева, за периода 14.09.16 – 20.07.16г. и обезщетение за забава, в размер
на 39.33 лева за периода 17.03.16 – 29.08.17г., които вземания са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания“ – ООД, чийто правоприемник е „Агенция за
събиране на вземания“ – ЕАД, с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.13г., съгласно приложение №1/06.10.16г. към него,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.17г., до окончателното й
изплащане.
Въззивникът изразява недоволство
от обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени.
Според въззивника, съдът
неправилно е отхвърлил исковете, приемайки че процесният договор противоречи на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – изложени са съображения за липса на противоречие. На
следващо място съображения са изложени за опровергаване извода на съда за липса
на разписана методика за формиране на ГПР по кредита.
С позоваване на съдебна практика,
подробен анализ и съображения са развити по въпроса за валидността на клаузата
за неустойка нейната същност и възможност за намаляване.
От въззиваемият
Д.Ж.М., чрез адв. М.
е подаден писмен отговор по чл.263 ГПК. В него са изложени съображения за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По
изложените от ищеца твърдения за цесия, е заявено оспорване същата да е връчена
на длъжника, в т.ч. и чрез връчване на препис от исковата молба, доколкото
последната, ведно с приложенията са връчени на назначен от съда особен
представител.
Подробен
анализ е направен на разпоредбите на Закон за потребителския кредит, за да се
обоснове извод за нарушение на нормите на чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20, водещи до
нищожност на договора на осн. чл.22 ЗПК. Също подробно е аргументирана тезата
на въззиваемия за нищожност на клаузите да неустойка и обезщетението за забава, поради
противоречие със закона и неговото заобикаляне.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
30.08.2017г. пред Районен съд Бургас е депозирано заявление по чл.410 ГПК от
кредитор „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД срещу длъжника Д.М.. В раздела
„обстоятелства, от които произтича вземането“, кредиторът е заявил че
„Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ол.3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от „Вива Кредит“ ООД, изпратено с известие за
доставяне“. По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №3853/31.08.2017г. Същата е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указано да предяви
иск за установяване на вземането си.
На 09.03.19г.
е предявен настоящия иск. Ищецът твърди, че на 06.01.2016г. между „Вива
Кредит“ – ООД, в качеството на кредитор и ответникът Д.Ж.М., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за паричен заем №5239837, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 600 лв. срещу
задължението на последния да го върне до 20.07.2016г. на 14 двуседмични вноски,
с размер на вноската от 48.01лв.; ГПР в размер на 49,39%; годишен лихвен
процент, в размер на 40,30%; лихвен процент на ден – 0.11%, приложим при отказ
от договора до 14-тия ден; уговорена е неустойка в размер на 431.20 лева, чието
плащане е разсрочено по плана на главницата – 14 вноски по 30.80 лева, за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение – поръчител, който да
отговаря на определени посочени условия или банкова гаранция. Така всяка
погасителна вноска става в размер на 78.81 лева. Ищецът твърди, че ответникът е
извършил погасяване на три вноски, в размер на 370 лева.
Ищецът
твърди, че по силата на рамков договор за цесия от 22.01.13г., както и
Приложение №1/06.10.2016г., задълженията по договора за кредит са цедирани от
„Вива Кредит“ на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД. Ищецът твърди,
че цесията, съгласно упълномощаване на цесионера от цедента, е съобщена на
длъжника: със съобщение с обратна разписка от 10.10.16г. – неполучена от
длъжника, който не е намерен на адреса; с обратна разписка от 28.02.2018г. –
невърната от Български пощи към датата на предявяване на иска. Заявява, че
предвид това, в връчване на препис от исковата молба и приложенията, ответникът
следва да се счита за уведомен за цесията, съгл. посочена съдебна
практика.
Ответникът
Д.Ж.М. ***, призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, чрез назначен при
условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв- М. оспорва иска. На
първо място особения представител оспорва противопоставимостта на договора за
цесия, предвид обстоятелството, че длъжникът не е уведомен за същата. На второ
място оспорва валидността на клаузите на договора – намира, че същите
противоречат на нормите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.7, 10 и 11 на Закона за
потребителския кредит, поради което и на осн. чл.33 ЗПК, ищецът има право само
на главницата; направените от длъжника плащания, в размер на общо 370 лева
следва да се съотнесат към главницата.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото като краен резултат е правилно и законосъобразно.
Съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника и третите лица от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор. Доколкото в заповедното производство по чл.410 и чл.417 ГПК
съдът проверява от формална страна предпоставките за изискуемостта на
задължението, същите следва да са налице към датата на подаване на заявлението.
Една от тях е валидното съобщаване на извършената цесия, за която в
производството по чл.417 ГПК следва да се представят доказателства, а в това по
чл.410 ГПК – да се заявят твърдения за съществуването, респ. – съобщаването й.
Поради това исковата молба не се счита за покана, респ. – съобщение до длъжника
за извършената цесия, доколкото искът е предявен не като самостоятелен –
осъдителен, а като такъв по чл.422 ГПК.
В
настоящия случай в заявлението по чл.410 ГПК заявителят е твърдял, че цесията е
съобщена на длъжника, поради което и само въз основа на твърденията, съдът е
приел това обстоятелство за осъществено. В исково производство, обаче, при
изрично оспорване от страна на особения представител на длъжника, кредиторът е
следвало да докаже валидността на цесията, в каквато насока са дадени указания
от съда с Определение №891/30.01.19г.
Бургаският
окръжен съд намира, че от представените доказателства, а и от твърденията на
ищеца в исковата молба не се установява цесията да е била съобщена на длъжника
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а и към датата на
предявяване на иска, доколкото ищецът участва в процеса чрез особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК. Ето защо, същата му е непротивопоставима – тя
няма действие спрямо него. Цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД
няма материалноправна легитимация спрямо длъжника, поради което искът за
установяване, че по отношение на него съществува вземането на ответника, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с крайния извод на Районен съд Бургас за
неоснователност на иска, първоинстанционното решение, макар с други мотиви,
следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №698/28.03.19г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№1699/18г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.