№ 1038
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100505750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20275274/14.09..12.2020 г. по гр. д. № 23977 по описа за
2019 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Г. Б. ОВЧ., ЕГН **********,
адрес гр. София, ул. **** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, адрес: ул. ****
сумата от 563, 61 лв, главница, представляваща стойност на топлинна енергия
за периода м.11.2015г. – м.04.2018г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес бул. “Константин Величков“ № 165, вх. А, ет.10, ап.29, абонатен номер
91815 и сумата от 10,50 лв. за дялово разпределение за същия период ведно
със законната лихва върху главиниците считано от подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.11.2018г. до окончателното погасяване на вземането. и
сумата от 62,01 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2016 г. до 13.11.2018г. За сумите е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 75309/2018г. на СРС ГО 151 състав. Искът е
отхвърлен за сумата над 10,50 лв. до предявения размер от 12 лв. – главница
за дялово разпределение., както и за сумата от 0,32 лв. – лихва за забавено
плащане на таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2016г. – до
13.11.2018г. С решението ответникът е осъден на разноски в размер на 325 лв.
за исковото производство и 75 лв. за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
1
„Бруната България“ ООД.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. №
2502595/12.02.2021г. от ответника Г. Б. ОВЧ., ЕГН ********** с която
същото се обжалва в частта в която е признато за установено, че дължи
сумата от 311,26 лв. главница за периода 2015/2016г. и законна лихва за
забава в размер на 62,01 лв. за периода 15.09.2016 г. до 13.11.2018г. В жалбата
са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът изтъква, че съдът не е разгледал нито едно от възражения,
направени в открито заседание и с писмената защита. Счита че липсва
основание за дължимост на сумата от 311,26 лв. тъй като фактурата в която
са обективирани - № ********* от 07.2018г. не съществува, а съществува
такава за отоплителен сезон 2015/2016г. Освен това оспорва за тази сума да е
доставена топлинна енергия. По отношение на мораторната лихва счита, че
същата не се дължи тъй като липсват доказателства, кога ищецът е
публикувал въпросните фактури и кога ответникът е изпаднал в забава. Моли
за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска за
обжалвания размер.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от Т.С. ЕАД.
Третото лице помагач също не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Т.С. ЕАД с която
дружеството е поискало от съда да признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Г. Б. ОВЧ., ЕГН ********** дължи сумите както следва 563,
61 лв, главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода
м.05.2015г. – м.04.2018г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София
бул. “Константин Величков“ № 165, вх. А, ет.10, ап.29, абонатен номер 91815
и сумата от 12 лв. за дялово разпределение за същия период ведно със
законната лихва върху главиниците считано от подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.11.2018г. до окончателното погасяване на вземането. и
сумата от 62,01 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2016 г. до 13.11.2018г. и законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 0,32 лв. за периода 15.09.2016 г. до
13.11.2018г. За сумите е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 75309/2018г. на СРС ГО 151 състав. Навело е твърдения, че
ответникът е собственик на и като такъв е клиент на топлинна енергия,
потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължал цена на дяловото й разпределение, страните
били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът е оспорил исковете като е заявил, че с ищеца има сключено
споразумение, на 18.08.2016г. и част от вземането от споразумението се
припокрива с претендираните в производството суми. Заявява че заплаща
2
редовно начислените му суми. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД не
е взело становище по исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 75309/2018 г. на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3092561/28.11.2018г. е
издадена заповед, с която е разпоредено Г. Б. ОВЧ., ЕГН ********** да
заплати на Т.С. ЕАД сумите както следва 563, 61 лв, главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.05.2015г. –
м.04.2018г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес бул. “Константин
Величков“ № 165, вх. А, ет.10, ап.29, абонатен номер 91815 и сумата от 12 лв.
за дялово разпределение за същия период ведно със законната лихва върху
главиниците считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.11.2018г. до окончателното погасяване на вземането. и сумата от 62,01 лв.
законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г. до
13.11.2018г. и законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 0,32 лв. за периода 15.09.2016 г. до 13.11.2018г.
В законоустановения срок е постъпило възражение по подадената
заповед.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
177/12.06.2008 г. съставен от нотариус Брис Янков, рег. № 258 на
Нотариалната камара, съгласно който на 12.06.2008 г. Валентин Захариев
Гочев е продал на недвижим имот представляващ апартамент № 29, находящ
се в гр. София на бул. “Константин Величков“ № 165, вх. А, ет.10.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 05.08.2002 г. съгласно който
ОС на ЕС на сграда в гр. София, на бул. “Константин Величков“ № 165, бл. 6
вх. А и Б е избрало Бруната България ООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата.
По делото е приет и неоспорен договор № 1967/19.09.2002г. за
извършване на услугата топлинно счетоводство.
По делото е приет и неоспорен договор от 08.07.2011г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139, ал.2 от ЗЕ.
Прието е също възражение на ответника до Т.С. ЕАД с което е поискано
отписване на старите задължения като погасени по давност и е посочено, че с
дружеството има сключено споразумение поради което моли да
преизчисляване на задълженията.
По делото е прието споразумение между Г. Б. ОВЧ. и Т.С. ЕАД с което
е договорено разсрочено плащане на задълженията по абонатен номер 091815
за периода 5/2013 – 4/2015г.
Приети са фактури и касови бележки във връзка с начислените суми от
дружеството и тяхното заплащане.
3
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице е посочило, че за процесния период за абонатен номер 91815
били издадени 47 фактури и 47 съобщения за фактури. Посочено е също, че за
периода сумата на неплатена топлинна енергия възлиза на 563,23 лв. –
главница за реално потребена топлинна енергия. Към тази сума била
включена и сумата по фактура № 96603741/07.2018г. която била издадена и
станала изискуема след процесния период но касаеща отоплителен сезон
2017/2018г. Законната лихва върху процесната сума според вещото лице
възлиза на 62,29 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дяловото й разпределение,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както
и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /,
че е носител на вземане за дяловото разпределение на енергията, поради което
и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство, по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя "Топлофикация-София" АД и длъжника е
осъден и да му заплати процесните суми като стойност на потребена
топлинна енергия, цена на дялово й разпределение, обезщетение за забава за
процесния имот за процесния период, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителя т в срок а по чл. 415 от ГПК е предявил
4
настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между
страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г. ).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕпродажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Според, ал. 2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно,
ал. 3 лицата по, ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
5
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение N о 210 от 24.02.2006 г. по адм. д.
N о 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл.
153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне
от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С.." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те с а клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия.
Не е спорно и се установява от събраните доказателства по делото, че
ответникът Г.О. е клиент на топлинна енергия в имота - физическото лице.
Не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия през процесния
период в количествата претендирани от ищеца.
Спорен по делото е въпросът дали сумата от 311,26 лв. обективирана
във фактура № *********/07.2018г. се дължи и дали не се отнася за различен
от процесния период.
От допуснатата съдебно счетоводна експертиза и от обясненията на
вещото дадени в открито заседание на дата 17.06.2020г. се установява, че за
процесния абонатен номер е имало два кода за плащане на различни платци.
През м.07.2016г. е издадена обща фактура. В последствие е Направена
рекламация, за установяване кой е ползвател на имота към процесния период.
В резултат на рекламацията се установява, че ползвател през процесният
период е бил именно ответника Г.О.. След тази рекламация е издадена нова
фактура от 07.2018г. на името на ответника. Настоящият състав кредитира
6
заключението на вещото лице като вярно, задълбочено и неопровергано от
другите събрани по делото доказателства.
При това положение се установява че процесната сума от 311,26 лв. е
дължима и се отнася за процесния период. При това положение се явяват
неоснователни доводите развити във въззивната жалба.
По отношение на иска за наказателна лихва.
С въззивната жалба са направени за първи път възражения за
недължимост на наказателната лихва поради обстоятелството че ищецът не е
представил доказателства за това от кога ответникът е в забава. По
съществото си тези възражения представляват навеждане на нови
обстоятелства във въззивното производтво. Съгласно разпоредбата на чл. 266,
ал.1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. При това
положение навежданите нови възражения следва да бъдат оставени без
разглеждане. Поради липса на други направени оспорвания във въззивното
производство следва да се приеме, че въззивната жалба и в тази част е
неоснователна.
Предвид съвпадение на изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
Тъй като въззивната жалба е отхвърлена изцяло разноски не следва да
бъдат присъждани на ищеца.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: № 20275274/14.12.2020 г. по гр. д. № 23977 по описа
за 2019 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7