РЕШЕНИЕ № 385
гр.
Перник, 14.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Нели Тошева
Рени Ковачка
при участието на секретаря Златка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гражданско дело N 570 по описа
за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 767/06.07.2016г., постановено
гр. дело № 228/2016г. по описа на П. районен съд e осъдено „А. Б.” ЕАД, гр. П.
да заплати на К.И.С. сумата 5000 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на ***г., ведно
със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането на сумата, като е
отхвърлен иска по чл. 200, ал. 1 от КТ
за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 5000,00 лв. до
предявения размер от 45000лв. Със същото решение е осъдено „А. Б.” ЕАД, да
заплати на К.И.С. сумата от 868,13 лв. в
обезщетение на имуществените вреди, настъпили като резултат от трудова
злополука на ***г. и представляващи пропуснати ползи от възнаграждение за труд
поради загубена трудоспособност в периода от ***г. до ***г., ведно със
законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането на сумата.
К.И.С. е обжалвал решението в частта
му, с която е отхвърлен искът му за присъждане обезщетение за неимуществени
вреди, като моли искът да бъде уважен в пълния му предявен размер.
В установения от закона срок „А. Б.”
ЕАД, гр. П. е обжалвало решението в частта му, с която исковете са уважени и
моли същото да бъде изменено като се намали размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки
проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото
доказателства и доводите на страните установи следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, станала на ***г.
Ответникът е оспорил иска. Направено е
и възражение по чл.201 КТ.
За да уважи частично така предявените
искове, съдът е приел, че са налице основанията на закона за ангажиране
отговорността на работодателя.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по правилността на същото, въззивният съд на основание чл.269 ГПК
е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата на „А. Б.” ЕАД, гр. П. се
поддържа, че неправилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл.201 КТ.Излагат се доводи, че размерът на определеното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е завишен.
Жалбоподателят К.И.С. твърди, че
присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка :
През ***г. ищецът е работел като *** в
ответното дружество.
От показанията на свидетелите И. В. С.
и А. М. А., се установява, че на ***г. ищецът бил на работа и заедно със
свидетеля С. изтегляли кабел по окачен таван. За извършване на тази работа
ищецът се качил на двураменна разтегаема стълба, която била държана от св. А..
По време на работата кабелът запънал, ищецът се опитал да го издърпа, хванал се
за окачения таван, но последният поддал
и ищецът паднал на земята, като се откачили и няколко платна от окачения таван.
При падането ищецът получил травма на крака, след което бил транспортиран до
гр. С. – МБАЛ „Н.И.П.”, където бил опериран.
С разпореждане № ***г., издадено от
РУ”СО”, гр. П. е призната за трудова злополуката, настъпила с ищеца на ***г.
От заключението на приетата съдебно
медицинска експертиза, се установява, че в резултат на злополуката ищецът е
получил сравнително тежка травма на левия глезен, изразяваща се в счупване на
фибуларния малелол и разкъсване на делтоидната лигаментарна връзка от
вътрешната страна на левия глезен. Счупването е довело до сублуксация. При
самата травма ищецът е изпитвал силни болки и страдания, с невъзможност да
стъпва и ходи и да осъществява движения в глезенната става. Проведено е
оперативно лечение по спешност – кръвна репозиция на счупването и наместване на
сублуксацията с фиксиране чрез плака и винтове. Разкъсването на делотидната
връзка е зашито с конци. Болковият синдром е отшумял след няколко дни. Ищецът е
носил гипсова имобилизация за 45 дни. Ходил е с две патерици в продължение на
75 дни без да стъпва на левия си крак, а след това за период от 30 дни е ходил
с една патерица. Около 45 дни след операцията е отстранен поставеният винт.
Провеждана е рехабилитация. Дълго време ищецът е изпитвал умерени болки и
ограничения в движението. Бил е временно нетрудоспособен за срок от 240 дни. На
***г. е проведена нова операция за отстраняване на поставената остеосинтеза от
глезена на ищеца и след операцията отново е търпял по-силни болки. За периода
от ***г. до ***г. отново е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. В
личния амбулаторен картон на ищеца има отразени прегледи с оплаквания от болки,
отоци и ограничения в движението. Вещото лице посочва, че от рентгенография от ***г.
се потвърждава, че са налице „посттравматични остеоартрозни изменения”, които
са в лека степен. В бъдеще е възможно да
изпитва болки при по-тежки физически натоварвания и при промяна на времето с
персистиращ отток, без особен функционален дефицит. В тези случаи е възможно да
се наложи извършване на процедури по физиотерапия и баленолечение.
От показанията на свидетеля А. Р. С. -
съпруга на ищеца, се установява, че след злополуката ищецът е изпитвал силни
болки и неудобства. След операцията е бил неподвижен, а след като се е прибрал
у дома си е имал необходимост от помощ,
за да слиза по стъпала.
Предвид изложеното, окръжният съд
намира, че по несъмнен начин в настоящето производство е установено, че ищецът
е претърпял трудова злополука, по времето, в което същият е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество. В резултат на тази злополука същият е бил
временно нетрудоспособен,претърпял е болки и страдания, поради което и правилно
първоинстанционният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на
ответника.
На основание чл. 200, ал. 3 КТ
ответното дружество дължи обезщетение за причинените на работника неимуществени
вреди, като същото се определя с оглед на принципа на справедливостта, залегнал
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Имайки предвид степента и вида на причиненото
увреждане, подробно описани по- горе, продължителността на лечението, както и
това, че ищецът е търпял силни болки и страдания по време на злополуката и през
периода на лечението, както и състоянието на ищеца понастоящем, то окръжният
съд намира, че определеното от районния съд обезщетение е занижено. При
определянето му е нарушен принципът на справедливостта, визиран в чл.52 ЗЗД.
С оглед на събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира че сумата от общо 14 000 лв. справедливо ще обезщети
ищеца за претърпените от него болки и страдания. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид възрастта
на ищеца, както и констатациите на съдебно -медицинската експертиза – факта, че
той е получил сравнително тежка травма на левия глезен, извършени са общо три
операции. При злополуката е претърпял
остра и силна болка, каквато е търпял и при последвалите операции. Наред с това
съдът взема предвид и обстоятелството, че през първите 45 дни след злополуката
ищецът е бил с гипс, в продължение на 105 дни е бил с патерици, като през
първите 70 дни не е стъпвал на крака, а така също и продължителния период на
временна нетрудоспособност от общо 306 дни, както и посоченото от вещото лице,
че в бъдеще е възможно ищецът да изпитва болки при физическо натоварване и
промяна на времето.
Пред районния съд е направено
възражение по чл.201 от КТ, като и във въззивната жалба се поддържа, че в
случая е налице допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.
В обжалваното решение съдът е приел,
че това възражение е неоснователно.
Установено по делото е, че злополуката
е станала през време на работа, при която ищецът се е качил на стълба, за да
изтегля кабел по окачен таван, като кабелът се е запънал, ищецът се е протегнал
да го освободи, хванал се за тавана, но той поддал и ищецът паднал.
Видно от заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза няма нарушения на нормативно установени
задължения от страна на ищеца в момента
на настъпване на злополуката. Вещото лице е посочило, че при извършваната от
ищеца работа в момента на злополуката той е нарушил правилата за безопасна
работа при ползване на преносими стълби, тъй като съгласно приложената
инструкция стълбите се поставят така, че работата върху тях да се извършва
удобно и безопасно и работещите по всяко време да се захващат здраво и да имат
здрава опора. Според вещото лице ищецът е пренебрегнал тези указания като е
надценил възможностите си за запазване на равновесие върху стълбата, която
преценка има само и единствено той. Именно по тази причина, изгубвайки
равновесие той се е хванал за окачения таван, който не е здрава опора , в
резултат на което заедно с парчета от тавана той е паднал от височина от около
Предвид събраните доказателства, съдът
намира, че определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл.
201, ал. 2 КТ. Намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият
е допринесъл за настъпването на злополуката, като е допуснал груба небрежност.
Само последната, а не друга е основание за намаляване на обезщетението. Въз
основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът е
проявил груба небрежност по смисъла на закона. Такава е налице само ако
поведението на работника е било умишлено или пък не е положена и
най-елементарната грижа, за което няма данни по делото. Установено е, че ищецът
при работата си се е качил на стълба, която стълба допълнително е държана от
негов колега и злополуката е настъпила защото ищецът се е протегнал, за да
освободи кабела. Констатациите на вещото лице за допуснати нарушения при работата
с преносима стълба не са достатъчни, за да обосноват извод за допусната груба
небрежност от страна на работника. Това е така ,защото това поведение сочи евентуално за
извод за наличие на небрежност, но не и на груба такава. Не всяко нарушение на
правилата на безопасността на труда е основание за приложението на чл. 201, ал.
2 КТ, а за да се намали обезщетението на посоченото основание то следва да се
установи наличието на груба небрежност.Както се посочи работникът действа при
груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка, каквото поведение от страна на ищеца
не е установено
Във връзка с горното, съдът намира, че
обезщетението не следва да бъде намалявано по реда на чл. 201 КТ. От общо дължимите
се на ищеца 14 000 лв. на основание чл.
200, ал.4 КТ следва да се приспаднат платени от работодателя и от застраховател
общо 1 600 лв. Като се вземе предвид присъдената сума от 5 000 лв. от
районния съд, то първоинстанционното решение трябва да се отмени в частта му, с
която е отхвърлен искът за присъждане на за сумата от 7 400 лв. и да се
постанови друго такова , с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищеца още 7 400 лв., съставляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е уважил иск
за присъждане на сумата от 868,13лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснато
възнаграждение за труд в периода от ***г.-
***г.
Жалбоподателят поддържа, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, защото ищецът е изменил исковата си
претенция по отношение на размера и периода.
Видно от исковата молба, ищецът е претендирал
присъждане на обезщетение от 700 лв. за периода ***г.- ***г. В съдебно заседание
е допуснато изменение на исковата претенция, като същата се счита предявена за сумата
от 868,13 лв. за периода от ***г.- ***г. Т.е. в случая е поискано присъждане на обезщетение
само за част от периода, за който първоначално е предявен искът, а не е
поискано присъждане на обезщетение за нов период, поради което и съдът намира,
че не се касае за недопустимо изменение на иска.
От заключението на приетата съдебно-
икономическата експертиза се установява, че ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност за 164
работни дни и е получил обезщетение за временна неработоспособност в
размер на 4 835,79 лв., а ако е бил
на работа през този период би получил
5 703,92 лв., като брутното му трудово възнаграждение е формирано
от основна месечна заплата ДТВ за
отработено време и професионален опит, бонуси по КТД, , платен годишен отпуск
Във въззивната жалба се поддържа, че
решението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като ищецът не е доказал, че в дружеството има
действащ КТД .
Горните възражения се правят за първи
път едва с въззивната жалба, поради което и въззивният съд не дължи произнасяне
по същите. В хода на първоинстанционното производство ответникът не е оспорил факта,
че в дружеството има сключен КТД, който е имал действие по отношение на ищеца и
това не е бил спорно по делото обстоятелство и съответно и съдът не е давал
указания в тази насока и не са събирани допълнителни доказателства. Наред с
това следва да се има предвид, че при изготвяне на заключението си вещото лице
е взело предвид какви допълнителни суми е получавал ищецът преди злополуката и
е посочило, че през последния отработен месец преди датата на злополуката
ищецът е получавал бонуси на основание КТД,
т.е. сам работодателят не е оспорвал факта, че е имало действащ КТД и е
извършвал плащанията си, вземайки предвид това обстоятелство.
Във връзка с горното, съдът намира, че
жалбата в тази й част е неоснователна.
С оглед изхода на делото „А. Б.” ЕАД,
гр. П. следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ПОС държавна такса в размер на 296
лв., а в полза на адв. З. - 700
лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, окръжният съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 767/06.07.2016г., постановено гр.
дело № 228/2016г. по описа на П. районен съд В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявения К.И.С.
против „А. Б.” ЕАД, гр. П. иск за
заплащане на сумата от 7 400 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука, станала на ***г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА “„А. Б.” ЕАД, *** да
заплати на К.И.С. ***, ЕГН ********** още 7 400 лв.
/седем хиляди и четиристотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, станала на ***г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
“ А. Б.”
ЕАД, *** да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд 296
лв. държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано
от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ А. Б.” ЕАД, *** да
заплати на адв.Р.З. *** сумата от 700 лв. адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :