Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети август две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря А.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3635 по описа на СГС З.2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност.
Възразилия кредитор – „Б.Б.З.Р.“ АД, твърди, че е има качеството на кредитор на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност. Посочва, че в хода на процедурата по предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД на 19.06.2015 г. от страна на „ББР“ АД били предявени вземания, З.които се поддържа да е носител, като същите произтичат от договор З.срочен депозит „КТБ-Класик“, които бил сключен на 21.05.2014 г. между „КТБ“ АД и „Н.Г.Ф.“ ЕАД /дъщерно дружество на „ББР“ АД/ и последвало прехвърляне на това вземане по срочен депозит, което било извършено на основание сключен договор З.цесия от 05.08.2014 г. между депозанта - „Н.Г.Ф.“ ЕАД /цедент/ и „ББР“ АД –купувач на вземането /цесионер/. Уточнява се, че предявените от носителя им на 19.06.2015 г. вземания в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД съставлявали такива в размер на сумата от общо – 13 001 047,22 лева, а именно – главница по депозит в размер на 13 000 000 лв. и натрупана лихва по депозит в размер на 1 047,22 лв. за периода от 21.05.2014 г. до 20.06.2014 г. Освен това възразилия кредитор поддържа, че е предявил и следващата му се законна лихва за забава върху всяко от вземанията посочени по-горе за периода от 22.04.2015 г. /деня на обявяването на „КТБ“ АД в несъстоятелност/ до окончателното плащане на всички останали задължения, произтичащи от цитирания договор за срочен депозит подписан на 21.05.2014 г. Изтъква се, че според договора за срочен депозит от 21.05.2014 г. депозанта „Н.Г.Ф.“ ЕАД е депозирал по сметка в „КТБ“ АД сумата в размер на 13 000 000 лв., като същата е приета за съхранение от Б.та за срок от три месеца, а именно за периода от 21.05.2014 г. до 21.08.2014 г. Уговорено е, че годишната лихва, която Б.та следва да начислява върху сумата по депозита е в размер на 2,5000 % на база 30/360. Поддържа се, че на 20.05.2014 г. депозанта „Н.Г.Ф.“ ЕАД е уведомил Б.та при която е депозирал паричните си средства, че прекратява предсрочно договора за депозит сключен на 21.05.2014 г. и е поискал превеждане на натрупаната по депозитната му сметка сума по разплащателна сметка на депозанта, която е открита в „ББР“ АД. Твърди се, че в хипотезите на прекратяване на депозита преди изтичане на договорения в чл. 1 от договора за депозит срок на основание чл. 2.2. от същия Б.та приела да съхранява сумата по депозита начислява лихва върху наличната по сметката сума в размер на приложимия по разплащателни сметки лихвен процент обявен от Б.та, което лихвено плащане се следва за депозанта от момента на сключване на договора до момента на неговото предсрочно погасяване. Посочва се, че на 20.05.2014 г. с решение на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, като въз основа на него е спрямо изпълнението на всички задължения на Б.та и е наложена забрана за извършване на всички дейности, включени в лиценза й за банкова дейност. Впоследствие при прехвърляне на вземането на „Н.Г.Ф.“ ЕАД към кредитора „ББР“ АД станало с договор от 05.08.2014 г. на цесионера е прехвърлено и правото да събере от длъжника, както възникналите лихви върху главното вземане до момента на прекратяване на договора за банков влог, така и тези натрупали се след тази дата. Поддържа се, че цесионера е изпълнил задължението си по договора за прехвърляне на вземане, а именно да заплати в полза на цедента продажна цена в размер на сумата от 13 000 000 лв., което е направил на датата – 06.08.2014 г. и от този момент договора за цесия е произвел своя прехвърлителен ефект по отношение на вземането по срочен депозит към „КТБ“ АД. Това прехвърляне на вземане е доведено до знанието на длъжника - „КТБ“ АД чрез временните му синдици, които са отговорили до „ББР“ АД, че извършената цесия е отразена в счетоводството на „КТБ“ АД на датата – 16.01.2015 г. с вальор от 06.08.2014 г. Според обявения на основание чл. 64 ЗБН списък на приетите от синдика на Б.та вземания от кредиторите на „КТБ“ АД /н./, които е бил съставен на 17.08.2015 г. и вписан по партидата на Б.та в ТР при АВ на датата – 21.08.2015 г. вземането на „ББР“ АД е прието, като вземане, което е придобито от цедента - „Н.Г.Ф.“ ЕАД на основание договор за продажба на вземане от 05.08.2014 г. в размер на 13 000 000 лв. – главница по вземането, като същото е включено в седми ред – по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН /вземания възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/, като синдиците не са се съобразили с волята на кредитора предявил вземането, а именно същото да бъде включено, като такова с привилегия установена в четвърти ред – чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Освен това вземането погрешно било вписано, като такова предявено под условие, доколкото носителя на вземането изобщо не го е предявявал при заявяване на условност, а такава отсъства и в самото основание на вземането, което обвързва – „КТБ“ АД /н./. В списъка не било включено и заявеното от „ББР“ АД вземане за законна лихва, породено за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на всички задължения, произтичащи от договор за депозит, кредитор по които е „ББР“ АД във връзка със сключения от нея договор за прехвърляне на вземания. Пояснява се това, че на 03.09.2015 г. „ББР“ АД е отправил в смисъла по чл. 66, ал. 1 ЗБН мотивирано възражение по изготвения списък на приетите вземания в частта му относно включването на вземането за галвница в ред различен от заявения от кредитора, респективно е възразил против неприемането на вземането за лихва породено за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на всички задължения, като е позовал, че такава се полага на депозанта и е прехвърлена на цесионера, като следва да бъде призната от синдика чрез включването й в изготвените списъци на приетите вземания на кредиторите на Б.та. Това възражение било оставено без уважение от синдика на „КТБ“ АД /н./ с решение от 19.01.2016 г., като възразилия кредитор изразява несъгласие с формираните от синдиците мотиви за отклоняване на възражението му. В упражненото право на възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН от представителите на „ББР“ АД се мотивират множество доводи в посока, че вземането, което е прието при привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН следва да се ползва с различна такава, а именно тази по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, като се обосновава това, че макар да е вземането да е придобито по реда на сключен договор за цесия носителя му „ББР“ АД се ползва с правата на вложител. Анализирани са отделните дефиниции на понятието вложител, които са дадени в релевантните нормативни разпоредби на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗБН, както и пар. 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ. Поддържа се, че транслативния ефект на договора за цесия намира проява освен спрямо самото вземане, което сменя своя носител, но и спрямо привилегиите, обезпечения и другите му права и принадлежности, които също са преминали в правната сфера на възразилата Б.– такава е била и волята на законодателя уреждайки този ефект съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Единственото изключение от приложението на тази материална разпоредба е ако страните са уговорили нещо различно в договора за прехвърляне на вземане, но легитимирания кредитор отрича подобно изключение да е фиксирано в източника на облигационното му правоотношение с цедента. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗБН /в приложимата му редакция преди въведеното изменение от 14.08.2015 г./, вземанията на вложителя непокрити от системата за гарантиране на влоговете, се включват в т. 4 и се изплащат преди вземанията попадащи в следващите редове, защото имат определена привилегия, свързана с поредността на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Б.та. Цедента е разполагал с тази привилегия спрямо обявената в несъстоятелност Б., а по смисъла на чл. 99, ал. 2 ЗЗД същата е преминала и в полза на новия кредитор – „ББР“ АД. Оплаквания са налице и по отношение отказа да се приемат вземания на „ББР“ АД за законна лихва за забава в периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на всички останали задължения, които произтичат от договора за депозит, кредитор по които задължения е „ББР“ АД придобила ги въз основа на договора за прехвърляне на вземане. Напълно несъответен на изявленията на кредитора пред синдика за приемане на вземането му от посочения характер е аргумента, че нямало яснота върху кои свои вземания „ББР“ АД е поддържала, че е носител на вземане за лихва, респективно го е предявила надлежно в производството по несъстоятелност на Б.та. Кредиторът прави позоваване, че в молбата си за предявяване на вземания спрямо „КТБ“ АД /н./ депозирана пред синдиците на 19.06.2015 г. ясно е конкретизирал искането си за приемане на вземане за законна лихва, като е заявил, че то е върху целия размер на вземанията му произтичащи от договора за срочен депозит, които са му били прехвърлени и възлизат на сумата от 13 001 047,22 лв. и в този контекст приетите от синдика съображения за неоснователност са неправилни. Относно съображението на синдика, че е недопустимо да се извършва начисляване на лихва върху лихва. Когато се касае до претенция за начисляване на лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претенция за дължима възнаградителна лихва не се прилага ограничението прието в чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Иска се от СГС да постанови решение, с което да постанови допълване на списъка на чл. 67, ал. 2 ЗБН, като вземането на „ББР“ АД в размер на 13 000 000 лв. да бъде прието, като безусловно вземане на вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влоговете по реда на чл. 94, ал.1, т. 4 ЗБН; вземането на „ББР“ АД, което е в определяем размер, за изтекли лихви за забава върху дължимите в полза на „ББР“ АД суми, както следва – 13 000 000 лв. главница и 1 047 лв. – възнаградителна лихва, като лихвата за забава се дължи за периода от 22.04.2015 г. /денят на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ АД в несъстоятелност/ до окончателното изплащане на задължението да се приеме и включи в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН, като вземането на „ББР“ АД, което се ползва с ред на удовлетворение – чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН.
Ответника по възражението – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност го намират за неоснователно. Заявяват, че „ББР“ АД няма качеството вложител спрямо ответната страна, тъй като между „ББР“ АД и Б.та- ответник изобщо не е сключван договор за платежна сметка. Поддържа се, че качеството „вложител” е обусловено от личността на субекта, с който Б.та е решила да сключи именно договор за платежна сметка въз основа на извършена проверка, дали той отговаря на специални изисквания, сред които и такива, касаещи произхода на средствата, които се предоставят в Б.та за съхранение. Изтъкната е възможността, която нормативната уредба разкрива пред Б.та, на която клиент – депозант е отправил предложение за сключване на договор за банков влог при определени обстоятелства да откаже встъпването в едно такова правоотношение, а именно когато са налице съмнения в произхода на средствата, които се желае да бъдат депозирани на влог. Допълва се и това, че след като ищецът е придобил предявеното вземане по силата на договор за цесия, който не е обичайна банкова сделка и по който Б.та изобщо не е страна, то това лице не отговаря на законовата дефиниция на понятието „вложител”, установено в ЗБН, съответно вземането му не се ползва с привилегията на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Отрича се депозанта /първоначалния кредитор/ и цесионера /последващия кредитор/ да имат еднаков положение спрямо Б.та, дотолкова доколкото Б.та няма сключен договор за платежна сметка с цесионера и договора за цесия независимо от правните последици, с които се ползва спрямо вземането, което е предмет на същия не може да замести отсъстващия елемент, които придава качеството вложител на едно лице, а именно същото да е встъпило директно с Б.та в правоотношение по договор за влог – договор за платежна сметка. Акцентирано е и върху това, че редът на вземането по смисъла на чл. 94, ал. 1 ЗБН се определя от качествто вложител, с което разполага конкретно лице, а не съобразно договора или правоотношението, от което съответното вземане произхожда. На следващо място е развито схващането, че цесията не е от категорията на обичайните банкови сделки, което означава, че вземането на цесионера „ББР“ АД не представялва салдо, което да произтича от такъв тип сделка. Допълнена е и теза против схващането, че на цесионера може да се признае качеството на вложител, като е направено тълкуване на фактическия състав установен за сключването на договор за неправилен влог, чиято разновидност се явява договора за банков влог, като според това тълкуване доколкото при сключването на договора се извършва влагане на прави в Б.та, което има за последица преминаване на собствеността върху тези пари в полза на Б.та, като нейното насрещно задължение да ги върне възниква спрямо влогодатля, то само и единствено влогодателя може да притежава качеството на вложител и да черпи произтичащите от това качество права. За цесионера обаче, доколкото не той е депозирал в Б.та съответната парична сума не може да се приеме, че за него е възникнало правото да я получи от Б.та с правата на вложител. В одобрения от съда по несъстоятелността на „КТБ“/н/ списък на приетите вземания по смисъла на чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН, по които списък няма депозирани възражения, като в решението на съда е прието, че изготвения списък отговаря на всички законови изисквания и според този списък всички вземания, които са придобити от лица въз основа на договори за цесия са класирани в ред 7 на чл. 94, ал. 1 ЗБН. Предвид всичко така изложено от синдиците на „КТБ“ АД /н./ се иска постановяване на решение, с което възражението на „ББР“ АД упражнено по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН да се остави без уважение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
Ангажиран от възразилия кредитор и приет за доказателство по делото е Договор от 21.05.2014 г. за срочен депозит „КТБ-Класик“ / за юридически лица и еднолични търговци/, от съдържанието на който се установява, че между вложителя – „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и Б.та – приемател на паричния влог – „К.т.б.“ АД е възникнало правоотношение по договор за банков влог, въз основа на който на депозанта е открита депозитна сметка в лева с IBAN : ***, като по нея е внесена под формата на депозит сумата в размер от 13 000 000 лева и е уговорено, че срокът на договора е за три месеца, като действието му ще продължи в периода от 21.05.2014 г. до 21.08.2014 г. Между страните е уговорен годишен лихвен процент във валутата на сметката от 2,5000% на база 30/360 /всеки месец се приема за 30 дни – годината за 360/. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 2 от договора страните са приели, че при прекратяване на договора преди изтичане на договорения по него срок /предсрочно прекратяване/, Б.та начислява лихва върху наличната по сметката сума в размер на приложимия по разплащателни сметки лихвен процент обявен в действащата към момента на прекратяване Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти, за времето от датата на сключване на договора до момента на предсрочното му прекратяване.
Съгласно писмено известие от 20.06.2014 г., което изхожда от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и е адресирано до „К.т.б.“ АД се установява, че депозанта в лицето на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е поискал от Б.та предсрочно закриване на срочен тримесечен депозит „КТБ-КЛАСИК“, които е открит с договор от 21.05.2014 г. в размер на 13 000 000 лв., като това стане, считано от 20.06.2014 г. Поискано е сумата по депозита, ведно с начислените върху същата лихви да се преведе от депозитната сметка : IBAN : ***смото разплащателна сметка.
Приобщен по делото е договор з.продажба на вземане подписан на от.08.2014 г. въз основа на които договор - „Национален гаранционен фонд“ ЕАД /цедент/ е прехвърлил на „Б.б.за р.“ АД /цесионер / вземанията си спрямо длъжника „КТБ“ АД произтичащи от договор с № 41207 за срочен депозит „КТБ-Класик“ от 21.05.2014 г., както следва : 13 000 000 лв. – главница и начислена върху посочената главница лихва, формирана, както следва : годишна лихва върху валутата на главницата, в размер на 2, 500 % на база 30/360, което вземане има за падеж 21.08.2014 г. срещу насрещното задължение на цесионера да заплати на цедента продажна цена в размер на 13 000 000 лева. В раздел 2 от договора е предвидено, че цесионера заплаща на цедента уговорената продажна цена в срок до 06.08.2014 г., считано от подписване на договора за цесия по сметка на цедента, която е посочена в договора, като прехвърлителния ефект на договора настъпва от момента на заплащане на уговорената от страните цена, като от момента на заплащането на ***ъщата цесионерът встъпва изцяло в правата на цедента в качеството на кредитор спрямо длъжника по вземането. Обсъденият договор за цесия е сключен в писмена форма с извършено нотариално удостоверяване на подписите на страните по него от Нотариус – Р. Рашева с район на действие – РС-София, с рег. № 8404/05.08.2014 г.
Според представено по делото извлечение от банкова сметка с № BG73 NASB 9620 1010 1592 01 разкрита при „ББР“ АД, чиито титуляр е „Н.Г.Ф.“ ЕАД се установява, че на 06.08.2014 г. по цитираната смета е извършен превод на сумата от 13 000 000 лв., а като основание за направата му вписан договор з.цесия от 05.08.2014 г., а наредител е „Б.б.за р.“ АД. Това плащане се потвърждава и от представеното бордеро с № 237805 от 06.08.2014 г.
На 06.08.2016 г. квесторите на „КТБ“ АД /към този момент поставена под режим на специален надзор/ са известени съвместно от „Н.Г.Ф.“ ЕАД и „ББР“ АД, че между последните е сключен договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2014 г. по смисъла на чл. 99 ЗЗД, като в писмото е упоменат и вземанията, които са станали предмет на сделката, съответно, че по отношение на тях е настъпил предвидения с договора прехвърлителен ефект и настоящия им носител е „ББР“ АД в чиято полза длъжника следва да изпълни.
Не се спори по делото, че с Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. Б."КТБ"АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на Б.та и е спряла за срок от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на Б.та, а също така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД 22-2265/16.11.2009 г.
Срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014 г., до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на "КТБ" АД е решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
На 22.04.2015 г. с Решение № 664, постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС, установява неплатежоспособността на "КТБ" АД, определя началната и дата - 06.11.2014 г.; открива производство по несъстоятелност по отношение на Б.та; обявява същата в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и, правомощията на нейните органи, постановява обща възбрана и запор върху активите на Б.та, лишава я от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата.
Между страните няма спор относно това, че „ББР“ АД е предявило вземанията си спрямо ответната Б.срещу която е открито производство по несъстоятелност в установения срок чрез подаване до синдиците на Б.та на писмена молба, което е станало на 19.06.2015 г. в рамките на установения срок за това. Вземанията, които възразилия кредитор е предявил са както следва : 13 000 000 лв. - главница и 1 047,22 лв. – възнаградителна лихва, като лихвата за забава се дължи за периода от 22.04.2015 г. /денят на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ АД в несъстоятелност/ до окончателното изплащане на задължението, като източник на същите са сключените договор за банков влог от 21.05.2014 г., съответно договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2014 г., чието съдържание и последици бяха подробно анализирани по-горе в изложението на съдебния акт.
Видно от съставения на 19.08.2015 г. списък на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./, които е съставен от овластените да сторят това синдици на Б.та и които е вписан по партидата на същата в ТР при АВ на датата – 21.08.2015 г., вземането на възразилия кредитор – „ББР“ АД е прието, като вземане придобито от цедента – „НГФ“ ЕАД на основание договор за продажба на вземане в размер на 13 001 047, 22 лв. – представляващо главница плюс лихви по вземането. Посоченото вземане е класифицирано, като такова ползващо се с привилегията по чл. 94, ал. 1, т 7 ЗБН /вземания възникнали до една година преди датата на вземане на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ - № 7307 под условие, че синдикът не уважи молба с вх. № 2803/18.06.2015 г.
На 03.09.2015 г. на основание чл. 66, ал. 1 ЗБН кредитора - „ББР“ АД се е възползвал от правото си да оспори чрез възражение пред синдиците изготвения от тях списък на приетите вземания в частта му относно тези касаещи възразилия кредитор, като е поискал същия да бъде изменен и допълнен чрез промяна на привилегията, с която се ползва вземането на „ББР“ АД, а именно същото да се приеме, че попада в ред на удовлетворяване по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, съответно вземането да се приеме, като безусловно такова.
Същевременно от „ББР“ АД е отправено възражение, с което мотивирано искане списъка с приетите вземания да бъде допълнен с принадлежащо на възразилия кредитор вземане за лихва за забава за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на всички задължения по договора за продажба на вземане, сключен между „НГФ“ ЕАД и „ББР“ АД от 05.08.2014 г., като вземането за лихва следва да се класифицира с привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По делото не е спорно, че между праводателя на възразилия кредитор „Национален гаранционен фонд“ и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност на 21.05.2014 г. е сключен договор за срочен депозит „КТБ-Класик“ за откриване на срочен депозит, по силата на който Б.та се е задължила да върне на влогодателя парични средства от същата валута и количество като предадените й за съхранение, както и да му заплати уговорената лихва. Не се спори между страните по делото, че описаното вземане за получаване на сумата по паричния влог в размер на 13 001 047,22 лв., впоследствие е прехвърлено на „ББР“ АД по силата на договор за цесия, сключен на 05.08.2014 г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Между страните по договора за цесия е поставено условие, че настъпването на прехвърлителното действие по преминаване на вземането, което е негов предмет, от правната сфера на цедента в тази на цесионера ще стане, считано от момента на заплащането на уговорената продажна цена от 13 000 000 лв. Установява се, че тази цена е платена от „ББР“ АД в полза на „НГФ“ ЕАД на 06.08.2014 г. и следователно от този момент вземането предмет на договора за цесия от 05.08.2014 г. е променило своя носител, а именно такъв е станал - „ББР“ АД.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че цесията е надлежно съобщена от цедента на длъжника „КТБ” АД /н/ с уведомление, което е получено от последния на 06.08.2014 г., на която дата е поставен номер за входиране на документа в централно управление на Б.та От този момент прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника по договора з.депозит - „КТБ” АД /н/, и считано от този момент той дължи изпълнение на задълженията по него на новия кредитор – „Б.б.за р.“ АД.
Спорен по делото е правният въпрос дали с оглед основанието, въз основа на което се установи, че предявеното в производството по несъстоятелност вземане е придобито от ищцата, а именно договор за цесия, това лице има качеството на „вложител” по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на тази разпоредба, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима към процесните отношения на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Понятието „вложител” има легално определение в ЗБН, което е дадено с нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, съгласно която то е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Същото е определението за „вложител”, дадено с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влогове в банките /от 1998 г., отм./, който е действащ към момента на изтичане на срока за предявяване вземанията в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, и който закон, наред с ЗБН урежда редът, по който следва да бъдат защитени интересите на вложителите тогава, когато е отнет лиценза на една Б.и съответно, когато по отношение на същата е открито производство по несъстоятелност. Освен тези две законови дефиниции при определяне на това кое лице следва да се квалифицира като вложител, съдът съобразява и легалната дефиниция на понятието „влог”, която е дадена с разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, в която е посочено, че влогът представлява парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда Б.та е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия.
Тълкуване на посочените законови дефиниции води до извода, че правното качество вложител предполага алтернативно наличието на две групи предпоставки - едно лице се счита вложител когато 1) съгласно приложимите законови и договорни условия има право да получи от Б.та парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече лица или 2) съгласно приложимите законови и договорни условия има право да получи от Б.та кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Видно е, че условието „да произтичат от обичайни банкови сделки” се отнася единствено до кредитните салда, произтичащи от временни положения, но не и до паричните средства, налични по банкови сметки, които, както беше посочено, са две отделни категории суми, всяка от които сама по себе си представлява влог по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, и лицето, което има право да получи всяка една от тях има качеството на вложител.
От изложеното следва, че наличието на право да бъдат получени от Б.та парични средства по банкова сметка, ***, е достатъчно за да бъде третиран носителят на това право като вложител без значение какъв е видът на сметката и дали средствата в нея му се следват в резултат на сключена между него и Б.та банкова сделка или на основание друг вид сделка, която не може да се квалифицира като банкова, но от която за него възниква правото да ги получи. Доколкото по делото се установи, че към 06.08.2014 г. възразилия кредитор – „ББР“ АД е лице, което е титуляр на субективното право да получи паричните средства по банкова сметка, *** „КТБ“ АД /н/ по договор от 21.05.2014 г., въз основа на сключен и произвел действие, включително спрямо Б.та-длъжник, договор за цесия, то следва да се приеме, че същият има качеството на вложител от първата категория лица, посочени в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН.
Доколкото към началото на срока за първоначалното предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, 22.04.2015 г., преминаването на процесното вземане в правната сфера на цесионера е било консолидирано със съобщаването му на Б.та-длъжник, то именно възразилия кредитор – „ББР“ АД е легитимиран да извърши предявяването му пред синдиците. От изложеното следва, че при предявяване на вземането на 19.06.2015 г. цесионерът „ББР“ АД е действал като материално легитимиран кредитор.
Наред с изложеното, качеството на вложител снабдява кредитора с привилегия за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито за Б.та-длъжник. На основание чл. 99, ал. 2, предл. първо, тази привилегия, заедно със специалното качество на лицето, от което тя произтича преминават и върху новия носител на вземането на основание сключеният договор за цесия. Така, наред с качеството „вложител“, на „ББР“ АД на същото следва да се признае и правото да се ползва от привилегията, която това качество дава за по-преден ред на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Б..
След като „ББР“ АД е носител на процесното вземане за получаване на сума в размер на 13 001 047,22 лв. и същата има качеството „вложител” по отношение на него, то се налага изводът, че то подлежи на служебно вписване в списъка на приетите от синдика вземания, като при принудително изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност на Б.та е с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима към процесните отношения на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, а именно като вземане на вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влоговете, а не по реда, посочен в списъка на приетите от синдиците на „КТБ” АД /н/ вземания - по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН.
С оглед на изложеното подаденото възражение срещу отказа да бъде прието процесното вземане, като такова в посочения ред 4 на чл. 94, ал. 1 ЗБН е основателно и следва да се уважи.
Във връзка с наведеното във възражението на „ББР“ АД оспорване на извършеното от синдиците вписване, че вземането на „ББР“ АД от 13 001 047,22 лв. се приеме под условие, а именно в хипотезата, че синдикът не уважи молба с вх. № 2803/18.06.2015 г. СГС, като се запозна и със събраните по делото писмени доказателства, намира, че и в тази си част възражението на кредитора е основателно. Най-напред следва да се посочи, че в писмената си претенция за приемане на вземането си - „ББР“ АД не е обвързвала съществуването на същото с конкретно условие /прекратително, отлагателно и т.н./, чието проявление следва да се осъществи, че възразилия кредитор да стане титуляр на вземането в размер на 13 001 047,22 лв. Напротив, както твърденията, така и доказателствата по делото ясно очертават характера на вземането на „ББР“ АД, като безусловно такова, защото макар възникването му да е предпоставено от плащането на конкретна уговорена в договора за цесия продажна цена, то ангажираните доказателства безпротиворечиво установяват, че на 06.08.2014 г. това договорно задължение носено от „ББР“ АД е изпълнено спрямо цедента, като продажната цена по прехвърляното вземане му е била изплатена в пълен размер /13 000 000 лв./. Ответникът не провежда на свои ред доказване, че за него е съществувало конкретно основание /нормативно или произтичащо от уговорка в договор/, с което да мотивира приемане на вземането „ББР“ АД под условие, а именно реализирането на някакъв друг релевантен факт за неговото съществуване. Позоваването, че това е изхода по молба, с която на 18.08.2015 г. пред синдиците на „КТБ“ АД /н./ е предявено вземане за същата сума от цедента, СГС намира за неоснователно, доколкото самите синдици на несъстоятелната Б. в свое писмо датиращо от м.06.2016 г. изрично посочват, че искането по тази молба мълчаливо не е уважено, респ. условието към момента следва да се счита за настъпило, а именно искането по молбата да е отхвърлено следва да се приеме за станало. Следователно в списъка на приетите вземания трябва да се въведе и промяна чрез допълването му относно това, че вземането на „ББР“ АД в размер на сумата от 13 001 047,22 лв. е безусловно.
По отношение на направеното с възражението искане от „ББР“ АД искане за допълване на списъка на приетите вземания, с вземане на възразилия кредитор за изтекли лихви за забава върху дължимите в полза на „ББР“ АД суми, както следва – 13 000 000 лв. главница и 1 047 лв. – възнаградителна лихва, като лихвата за забава се дължи за периода от 22.04.2015 г. /денят на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ АД в несъстоятелност/ до окончателното изплащане на задължението да се приеме и включи в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН, като вземането на „ББР“ АД, което се ползва с ред на удовлетворение – чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН съдът намира, че и това искане е основателно. Изложените аргументи от синдиците да откажат включване на това вземане на „ББР“ АД в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ не намират опора, нито в предмета на направеното искане на „ББР“ АД, нито в установена забрана в обективното ни действащо право, която да създава ограничение за начисляване на лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху лихва характеризираща се като такава с договорен възнаградителен характер. Анализа на съдържанието на приложената към доказателствения материал по делото молба от 19.06.2015 г. изходяща от „ББР“ АД, с която последното в качеството си на кредитор е предявило пред синдиците на „КТБ“ АД /н./ искането си за приемане на редица негови парични вземания по смисъла на чл. 63 ЗБН ясно показва, че в частта касаеща придобитите от „НГФ“ ЕАД вземания в размер на общо 13 001 047,22 лв. има заявено и вземане за приемане на дължима на „ББР“ АД законна лихва, чиито размер следва да се определи върху обшия размер на задължението от 13 001 047,22 лв., считано от 22.04.2015 г. /датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на „КТБ“ АД в несъстоятелност/ до окончателното изплащане на всички останали задължения. С оглед характера на вземането за законната лихва по детайлна конкретизация на същото от тази направена с цитираната молба не е възможно да се очаква и изисква от ответника, респективно е очевидно, че позоваването му за липса на яснота относно вземанията върху които се претендира това за лихва не почиват на задълбочен анализа на твърденията в молбата.
Другият основен спорен момент между страните по така заявеното за приемане вземане за лихва е този, дали същото е възможно да се претендира върху възнаградителна лихва или не е допустимо подобно кумулиране на лихви. В чл. 10, ал. 3 ЗЗД е въведено правилото, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българска народна Б.. Мораторната лихва, претендирана за забава плащането на вземането на възразилия кредитор, което се състои от главница и възнаградителна лихва нае може да се обоснова, като начисляване на лихва върху лихва. Това е така, защото когато се обезщетяват вредите от забава плащането на вземането за възнаградителна лихва, което се е породило по смисъла на договора за срочен депозит, първоначално в полза на цедента, а след това е било надлежно прехвърлено на цесионера следва да се държи сметка, че вземането за възнаградителна лихва в размер на 1 047,22 лв., има характер на такова, което се дължи от лицето, комуто е предоставена за временно ползване парична сума, включително по договор за банков влог и съставлява граждански плод /цена за ползването на сумата по депозита/. Това възнаграждение за ползване на сумата няма характеристиките на такова по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно макар да се назовава, като лихва не е изключено върху него да се претендира присъждане на лихва за забава, каквато е й претенцията на „ББР“ АД. С оглед на изложения различен характер на двете вземания СГС, приема, че в отношенията между страните по дължимостта на тези парични притезания не намира приложение правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД, съответно на чл.294, ал.2 ТЗ, а лихва за забава в размер на законната лихва за посочения от „ББР“ АД се дължи от „КТБ“ АД /н./ и възражението за допълване на списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ с вземането за такова обезщетение за забава е основателно и следва да се признае на „ББР“ АД с настоящото решение.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на възразилия кредитор – „ББР“ АД, който чрез процесуалните си представители е направил своевременно искане за тяхното присъждане. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 468 766 лв., от които 130 лв. – за заплатена държавна такса и 468 636 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по спора. Относно възражението на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция намира следното : Възражението на „ББР“ АД има за предмет единствено определената от синдиците привилегия по смисъла на чл. 94, ал. 1 ЗБН, респективно установената условност на вземането, както и искането за включване на законна лихва върху приетото вземане, като този предмет спора не може да се квалифицира, като оценяем, респективно по отношение на него приложение да намери критерия за определяне на минималните адвокатски възнаграждения с оглед на материалния интерес, които се защитата в производството. Напротив касае се до заявяване и защита на права на възразилия кредитор, които не могат да се определят, като оценяеми, респективно за защитата им няма конкретен материален интерес, а същите следва да се определят, като попадащи в предметния обхват на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за представителството по такива претенции с неоценяем характер минималното възнаграждение за представителство не може да е под сумата от 300 лв. Това разбиране съда е приложил и при определяне размера на следващата се от възразилия кредитор – държавна такса за производството, която е изчислена, като такава за защита не права без конкретен материален интерес.
Разбира се макар да се касае до защита на права с неоценяем характер, то следва да се признае, че спора е със значителна правна сложност и макар да е приключил в едно съдебно заседание, предполага проучването на значителен обем писмени доказателства и приложими материални и процесуални разпоредби, което според настоящия състав обуславя дължимост на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2500 лв., до колкото следва да се редуцира претендираното такова от възразилия кредитор, респективно да се възложи за плащане на ответната страна.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от „Б.Б. ЗА Р.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу решение № ЗБН 66-383/19.01.2016 г. на
синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, че „Б.Б. ЗА Р.“ АД, с ЕИК ********
е носител на безусловно вземане към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност за
получаване на сума в размер на 13 001 047,22 лева, възникнало по
силата на Договор з.срочен депозит „КТБ-Класик“ / за юридически лица и
еднолични търговци/, сключен на 21.05.2014 г. между „Национален гаранционен
фонд“ ЕАД и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, прехвърлено на „Б.б.за р.“ АД с
договор за цесия, сключен на 05.08.2014 г. /произвел прехвърлителен ефект,
считано от 06.08.2014 г./ с поредност
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата,
приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към
Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и
инвестиционни посредници, а така също е носител на вземане към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност за получаване
на сума в размер на законната лихва за забава дължима за периода от 22.04.2015
г. /датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и обявяване на „К.т.б.“ АД в несъстоятелност/ до окончателното
изплащане на задължението от 13 001 047,22 лева формирано, като
главница от 13 000 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на
1 047,22 лв./, което вземане е с поредност на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност по чл. 94,
ал. 1, т. 9 ЗБН.
ДОПЪЛВА на
основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка на приетите вземания на
кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл.
67, ал. 2 ЗБН с Решение № 922 от 25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/
2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземанията на „Б.Б. ЗА Р.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, към „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, както следва : за получаване на сума в размер на 13 001 047,22
лева, възникнало по силата на Договор з.срочен депозит „КТБ-Класик“ / за
юридически лица и еднолични търговци/, сключен на 21.05.2014 г. между
„Национален гаранционен фонд“ ЕАД и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
прехвърлено на „Б.б.за р.“ АД с договор за цесия, сключен на 05.08.2014 г.
/произвел прехвърлителен ефект, считано от 06.08.2014 г./ с поредност на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност по чл. 94,
ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г.,
приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и
преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; и за получаване
на сумата съставляваща законната лихва
за забава, която е дължима за периода от 22.04.2015 г. /датата на
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
обявяване на „К.т.б.“ АД в несъстоятелност/ до окончателното изплащане на
задължението от 13 001 047,22 лева /формирано, като главница от
13 000 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 047,22 лв./,
с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.Б. ЗА Р.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 630 лв. – дължими разноски
за водене на делото пред Софийски градски съд.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: