№ 38349
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110119218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от А. Д. Г. против „Ф.“ ЕООД, в която са
изложени твърдения, че ответното дружество въз основа на документ озаглавен
„изпълнителен лист“, издаден по т. д. № 1282/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
VI-21 състав, за сумата в размер на 8518000 лева главница, представляваща получена
авансово плащане по развален договор от 10.07.2018 г., заедно със законна лихва за забава
върху главницата от 14.07.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 364420,22 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.04.2019 г. до
13.07.2021 г. и сумата от 389520 лева, представляваща разноски, образувало срещу ищеца
изп. дело № 20237830400011 по описа на ЧСИ ИЧ. Страната поддържа, че т. нар.
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство,
представлява неистински документ, като при извършена в Софийски градски съд справка се
установява, че срещу А. Д. Г. не са образувани дела, посоченото в документа дело, по което
е издаден титула, е с различни страни и по него не са присъждани суми. В допълнение е
отбелязано, че без да са необходими специални знания е видно, че представеният от
ответника пред съдебния изпълнител екзекутивен титул не носи подписа на председателя на
VI-21 състав при Софийски градски съд. По изложените доводи е направено искане да бъде
признато за установено, че соченият документ, озаглавен „изпълнителен лист по т. д. №
1282/2021 г. по описа на Софийски градски съд, VI-21 състав“ е неистински документ по чл.
124, ал. 4 ГПК.
Съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима, поради следните
съображения:
Предмет на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е установяване истинността или неистинността на
даден документ, т.е. неговата автентичност, а когато се касае за официален свидетелстващ
документ в производството може да бъде установява и верността му. Правният интерес от
1
предявяване на исковата претенция е предпоставен от вида на оспорения документ, като
ищецът се домогва да обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е
представен по делото – формална доказателствена сила на подписан частен документ и
материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Правният
интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК е винаги конкретен, свързан с
твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и
последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не
е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа
да влияе на евентуални бъдещо правоотношения, а е необходимо да се установи, че
документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между
страните – така Определение № 36/23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 162/2019 г. на ВКС, IV ГО. На
следващо място правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е налице когато
страната не разполага с друг способ за защита по отношение на оспорения документ – така
Определение № 50009/17.01.2023 г. по ч. т. д. № 1241/2022 г. на ВКС, I ТО.
Обстоятелството, че предмет на предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е документ,
озаглавен „изпълнителен лист“ налага да бъде посочено, че съгласно задължителните
разяснения дадени с Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. на ОСГТК при произнасяне
по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е
относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и
срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително
основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно
наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната
доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или
арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството
по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При
произнасяне по молба по чл. 405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в
чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не
се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава
процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз
основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с
характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно
изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. От
изложеното следва, че поначало редът за защита на длъжника против издаден срещу него
изпълнителен лист е този по чл. 407 ГПК.
Доколкото ищецът по същество излага доводи, че ответникът няма подлежащо на
принудително изпълнение вземане следва да бъде съобразно, че предявяването на
установителен иск за неистинност на процесния изпълнителен лист, респ. евентуално
уважаване на подобна претенция, няма да доведе до прекратяване на изпълнителното
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК изпълнителното
производство с прекратява когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
2
основа на който е издаден изпълнителния лист, или този акт се признае за подправен.
От изложеното следва, че иск, с който се цели интервенция върху изпълнителния лист без да
се отмени или признае за неистински документът, който представлява изпълнително
основание, е лишен от правен интерес, следователно е недопустим – така изрично
Определение № 50009/17.01.2023 г. по ч. т. д. № 1241/2022 г. на ВКС, I ТО.
Предвид обстоятелството, че ищецът не би могъл да получи търсената от него защита
по реда на настоящото исково производство, т.е. по същество признаване за установено, че
не дължи сумите по изпълнителния лист, респ. прекратяване на изпълнителното
производство, исковата претенция е недопустима, поради което на основание чл. 130 ГПК
настоящото производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 99990/10.04.2023 г. от А. Д. Г. против „Ф.“ ЕООД и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19218/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3