РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 31.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд в публичното съдебно
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесетата година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 567
по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид:
Ищците Г.М.Г. и П.П.Г. твърдят, че са собственици
на поземлен недвижим имот с идентификатор 40909.21.102, ведно
с находящата се в същия административна сграда с идентификатор
40909.21.102.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри/КККР/ на
гр.Кърджали, последната административна сграда, състояща се от три
етажа, като недвижимият имот – земя и сграда,
подробно описани
в исковата молба, са придобили с Нотариален акт за дарение от 12.03.2018г., приложен към исковата молба, и от месец февруари 2018г. имотът се ползва съвместно от ответните търговски дружества,
без правно основание, в т.ч. без да е сключен договор за
наем или друг акт
за ползването на имота и с праводателя им.
Ищците твърдят, че многократно са правили опити
с управителите на ответниците да уредят доброволно отношенията си относно ползването на недвижимия имот
- земя и сграда, като същите плащат
наем за това
или освободят имота, но такова
не е постигнато.Релевират, че с действията
си ответниците възпрепятстват възможността им сами да
ползват имота или да го
отдават под наем на трети
лица, поради което ответниците се обогатяват за
тяхна сметка, и им дължат обезщетението за процесния период
от 27.06.2018г. до
27.07.2018г. от 3 900 лв., което претендират ответниците да бъдат осъдени
да им платят
със законна лихва от датата
на предявяване на иска.Претендират и
разноски по делото.В съдебно заседание ищците поддържат
иска чрез упълномощен адвокат.
Ответниците „Текстил Груп“ ООД
гр.Кърджали и „Герис консулт“ ЕООД гр.Пловдив, чрез
управителите си Г. С. Г. и Г.С. Г., с отговори
на исковата молба по чл.131 от ГПК оспорват исковете с възражение, че претендираното обезщетение
за поземления имот и претендираното обезщетение за построената в имота сграда не е индивидуализирано поотделно, и помежду им не е налице сключен договор от 07.02.2018г.
и описаният в този договор имот не
е приемо-предаден с протокол
от същата дата, доколкото тези документи са приложени към исковата
молба.Ответникът „Текстил
груп“ ООД гр.Кърджали сочи,
че е наемател на описаните имоти
на основание Договор за наем
от 12.01.2007г., сключен с ЕТ „Слави – С. Г.“,
представляван от С. Г., с който под наем
са предоставени подробно описаните в отговора
на исковата молба за срок
от 10 години,
и този договор е изменян и продължаван ежегодно с допълнителни споразумения. И двете дружества възразяват да ползват описаните в исковата молба имоти и съответно в резултат на техните
действия ищците да са се
обеднили, а те самите да са
се обогатили.В съдебно заседание ответниците чрез упълномощен
адвокат поддържат възраженията срещу иска и молят за отхвърлянето му, както и за
разноски по делото.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД за сумата 3 900 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание от ответниците
на недвижим имот на ищците в периода от 27.06.2018г. до 27.07.2018г., ведно със
законната лихва от 10.05.2019г.-дата на предявяване на иска.
Искът по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователно
ползване на вещ от ответника, чрез извличане на облаги за себе си, предявен от
собственика на вещта, е основателен, ако се докаже ползването на вещта от
ответника в процесния период, размера на дължимото
обезщетение и притежанието на имота от ищеца в процесния
период.
Притежанието на правото на собственост на ищците на вещта, недвижим имот
земя и сграда -ПИ с идентификатор 40909.21.102, ведно с находящата се в същия административна
сграда с идентификатор
40909.21.102.3 по КККР на гр.Кърджали, през периода от 27.06.2018г. до 27.07.2018г., на основание дарение от ЕТ С.
Г.Г. с фирма „Слави-С. Г.“***, не е спорно, и е
установено от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти N 32/12.03.2018г., том I, рег. N 859, нот.дело N 32/2018г. на нотариус с N 280 по РНК.Ползването на имота ответникът „Текстил Груп“ ООД
гр.Кърджали твърди да е на основание Договор за наем на недвижимо и движимо
имущество от 12.01.2007г., сключен с ЕТ „Слави-С. Г.“ за срок от 10 години, без
доказателства да е продължаван, при което договорът е с изтекъл срок на
действие на 12.01.2017г. и не може да бъде противопоставен на ищците като
собственици на процесната вещ, придобита на
12.03.2018г., по арг. от чл.237 от ЗЗД..Не може да
бъде противопоставен на ищците и сключеният между „Текстил Груп“ ООД гр.Кърджали като
наемодател и „Герис
консулт“ ЕООД гр.Пловдив като наемател Договор за наем на недвижим имот от
07.02.2018г., ведно с Приемо-предавателен протокол от
07.02.2018г., като идентичността на процесната сграда
с тази по договора от 12.01.2007г. е установена от неоспореното заключение на
СТЕ, включ. и липсата на свободен достъп до
поземления имот, в който се намира, осигурен на вещото лице от управителя на „Герис консулт“ ЕООД
гр.Пловдив, като липсата на такъв достъп, поискан от ищеца Г.Г., е установен и от показанията на св.Р.З..Подписаните и
ненадлежно оспорени договори за наем пряко установяват, че вещта се ползва от ответниците за търговска дейност, при предоставено от първия на втория ответник ползване
по договор за наем, при което обогатяването на втория ответник не е релевантно
спрямо ищците, защото обедняването им произтича от обогатяването на първия
ответник „Текстил Груп“ ООД гр.Кърджали, който извлича облаги за себе си от ползването на
вещта без основание спрямо ищците през процесния
период, както и без основание спрямо праводателя на
ищците през същия период, с оглед формалната доказателствена
сила на сключения договор за наем от 07.02.2018г. и подписания приемо-предавателен протокол от същата дата между ответниците като частни документи, което обуславя
отхвърляне на иска спрямо ответника „Герис консулт“
ЕООД гр.Пловдив. Уреденият в чл.59 от ЗЗД общ субсидиарен
състав на неоснователно обогатяване предполага увеличаване на имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за
защита на обеднелия, обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ
факт или обща група факти като връзката между тях не е
причинно-следствена.Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на
обедняването.Неоснователността на иска спрямо втория ответник следва от
установеното по делото, че същият не се обогатява за сметка на ищците, тъй като
имуществото му не се увеличава в резултат на ползването на имота.Друго би било,
ако този ответник не е получил имота на основание договора за наем от първия
ответник-тогава обедняването и обогатяване е възможно да произтичат от един и
същи факт.От значение е кои фактически действия водят до невъзможността ищците
да ползват имота, а това са тези на първия ответник, който не само не
освобождава имота след отпадане на основанието, предоставило му фактическа
власт на имота, но и го отдава под наем, с което увеличава имуществото си за
сметка на обедняването на неговите собственици и съответно обосновава наличието
на възможност за защита на ищците спрямо първия ответник с оглед принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване.
Принципно в хипотезите на неоснователно обогатяване размерът на
обезщетението се определя въз основа на пазарните наемни цени за сходни имоти
през процесния период, в т.ч. и в случаите на плащана
наемна цена, когато договорът е прекратен, и обезщетението се дължи за реално
претърпените вреди и същите се съизмеряват с пазарния
наем, който може да се получи за имота.Определеният от вещото лице по СТЕ месечен
пазарен наем за процесния период е 2 729.12 лв.,
от който за поземления имот 811.43 лв. и за сградата 1 917.69
лв.Заключението, основно и допълнително, не е оспорено по реда на чл.200, ал.3
от ГПК и се възприема от съда като обосновано и правилно съобразяващо пазарните
наемни цени на сходни на процесните имоти по оферти
от агенции за недвижими имоти и вписани договори за наем в Служба по вписванията.
Релевантните за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД спрямо първия ответник
обстоятелства са установени.Ответникът „Текстил Груп“ ООД гр.Кърджали ползва вещта на ищците без основание, в т.ч.
я отдава под наем, с което се обогатява сметка на ищците, които са лишени от
възможността през процесния период да я ползват лично
или да я отдават под наем и съответно да извличат полезните й свойства като
реализират доходи/печалба от нея.Без значение е наличието или липсата на
индивидуализация на претендираното обезщетение
поотделно за земята и сградата, тъй като ищците твърдят, че са лишени общо от
ползването им за процесния период.
Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, в който случай
размерът на обедняването е среднопазарният наем за
имота, който ищецът/действителният собственик би могъл да получава в случай, че
имотът е бил в негово държане, а не в това на ответника, ползвал имота без
основание спрямо ищеца, и за който обогатяването се съизмерява
със средния пазарен наем, който би следвало да плаща на собственика на имота за
това, че го ползва.
Размерът на претендираното обезщетение е частично доказан до сумата от 2 729.12 лв., до която искът се
уважи спрямо ответника „Текстил Груп“
ООД гр.Кърджали, и се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер
от 3 900 лв., както и спрямо ответника „Герис консулт“ ЕООД гр.Пловдив, който черпи
правата си от другия ответник.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат
право на разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а ответниците съразмерно с отхвърлената част от иска. От
направените от ищците разноски за държавна такса 156 лв., за възнаграждение на
вещо лице 250 лв. и за платено адвокатско възнаграждение 360 лв., в тежест на
ответника „Текстил Груп“ ООД
гр.Кърджали, са 536.02 лв.От направените от ответника „Текстил Груп“ ООД гр.Кърджали разноски за платено адвокатско възнаграждение от 1000 лв., претендирано по списък по чл.80 от ГПК в размер на 800 лв.,
и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице, в тежест на ищците, при основателност
на възражението им по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното и
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.7, ал.2 т.2
от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 363 лв., са 154.02 лв. Ответникът „Герис консулт“ ЕООД гр.Пловдив не доказва
направа на разноски по делото и съответно няма право на такива.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Текстил Груп“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Г.М.Г. с ЕГН ********** и П.П.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 2 729.12 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползване през периода от 27.06.2018г. до 27.07.2018г. на собствената на Г.М.Г. и П.П.Г. вещ-Поземлен имот с
идентификатор N 40909.21.102 по КККР на гр.Кърджали, одобрени със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор
на АК, ведно с находящата се в него Сграда с идентификатор N 40909.21.102.3, с
предназначение: административна, на три етажа,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на
10.05.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 2 729.12 лв. до пълния му предявен размер от 3 900 лв.,
както и по отношение на ответника „Герис консулт“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „Текстил Груп“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Г.М.Г. с ЕГН ********** и П.П.Г. с ЕГН **********,***,
сумата 536.02 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.М.Г. с ЕГН ********** и П.П.Г. с ЕГН **********,***,
да заплатят на „Текстил Груп“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата 154.02 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: