Решение по дело №434/2020 на Окръжен съд - Русе

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е №260054

гр. Русе, 12.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 11 септември  две хиляди и двадесета година,в състав:

    Председател: Н. ГЕОРГИЕВА

               Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                МАРИЯ ВЕЛКОВА

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 434 по описа за 2020г.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

„ВИНПРОМ РУСЕ „ АД - гр. Русе е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5348/2019 г., с което е осъдено да заплати на Р.Т. Й. сумата от 720 лева, представляваща паричната равностойност на непредоставени ваучери за храна, съгласно КТ от 12.07.2011г. за периода м.април.2012г. – м.март. 2013г. вкл., ведно с лихвите за забава от предявяване на иска, както и разноските в производството. Развива оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска отмяната му по подробно развити в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

 Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

   Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна по делото е установено следното :

Между страните  съществувало трудово правоотношение до 05.08.2019г.

  С Колективния трудов договор от 12.07.2011г., сключен между работодателя и Синдикалната организация на КНСБ при ответното дружество,  било уредено средствата за СБКО, формиращи се от до 15% от начислените средства за работна заплата, да се използват съгласно решение на Събранието на пълномощниците, като тези средствата не могат да се изземват или използват за други цели / чл. 35 -37 от КТД /.

Съгласно Решение  от 23.11.2011г. на събранието на пълномощниците при  „ВИНПРОМ РУСЕ“ ЕООД / чиито правоприемник е ответникът / средствата за СБКО се разпределят като работниците/служителите, при действително отработен най-малко 1 ден от календарния месец имат право да получат ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно.

Правото на  работниците/ служителите на ваучери за храна работодателят признал и се задължил да осигури, със споразумителни протоколи с представителя на СО на КНСБ при ответното дружество, с които срокът за предоставяне на ваучери бил продължен до 31.12.2015г., впоследствие - до 31.12.2016 г.  

Ищцата не   получила ваучери за храна за периода м. април 2012 г. -м. март 2013г., с парична равностойност в размер на 720 лева. 

Спорен е въпросът относно правото на ищцата като служител на  „ВИНПРОМ РУСЕ “ АД да претендира паричната равностойност на следващите й се  ваучери, на който въпрос районния съд дал положителен отговор.

 В първоинстанционното съдебно производство ответникът оспорил предявените срещу него претенции, като се позовал и на изтекла давност за предявяването им.

С атакувания съдебен акт районният съд е приел направеното възражение за неоснователно и уважил предявената претенция.

Въззивната инстанция намира този извод за неправилен.

Като юридически факт погасителната давност е период, през който носителят на правото бездейства. За изтичането на давността не се следи служебно, а тя се взема предвид само при възражение от ответника,                              каквото в случая е налице. В настоящото производство ответникът по предявения иск е упражнил, чрез възражение / в отговора по чл. 131 от ГПК/ субективното си право да погаси правото на иск на ищцата.

Съдът намира за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск за заплащане на парична равностойност на ваучери, за периода м. април 2012г. – м. март 2013г.  вкл. Давностният срок за този иск започва да тече от 01.04.2013г., а исковата молба е депозирана на 04.09.2019г. Следователно, давностният срок – 3-годишен, съгласно чл. 358ал.1т.3 от КТ, е  изтекъл към датата на подаване на исковата молба. След изтичането на този срок правото за предявяване на такъв иск се погасява по давност.

Сключеното споразумение от 21.12.2015г., както и последващото  такова, е неотносимо, тъй като то касае признание на работодателя за дължимост на ваучери, а не за паричната им равностойност, която се претендира в исковото производство

Изложеното обуславя основателност на въззивната жалба, отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция.

С оглед изхода от спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 325 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Решение №289/21.02.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5348/2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

 ОТХВЪРЛЯ  иска на Р.Т.Й. *** “ АД, ЕИК *********, гр. Русе,бул. „ Трети март“ № 44, представлявано от Н. К., за заплащане на сумата от 720 лева – парична равностойност на непредоставени ваучери за храна, за периода м. април 2012г. – м. март 2013г.  вкл., ведно със законната лихва от 04.09.2019г., както и 400 лева деловодни разноски, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА Р.Т.Й. *** “ АД, ЕИК *********, гр. Русе,бул. „ Трети март“ № 44, представлявано от Н. К., сумата от 325 лева – деловодни разноски .

  Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: