МОТИВИ по НОХД № 603/2014г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият С.Р.Ш. е обвинен в извършване на престъпление по чл.149
ал.5 т.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” от НК, за това че на ***2013 г. в с.Х.Д., обл.П., при условията на опасен
рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК, е извършил действие с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило
14-годишна възраст – А.М.А. с ЕГН ********** ***.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебното заседание изцяло. Счита че
на подсъдимия следва да се наложи
наказание „лишаване от свобода” към максималния му размер при съблюдаване с нормата
на чл.58А от НК.
Подсъдимият Ш.
признава виновно поведение. Чрез защитника си и самостоятелно моли да му бъде наложено по-леко наказание
лишаване от свобода, а гражданският иск да бъде уважен по справедливост.
В процеса бе предявен от М.А., като майка и законен
представител на постр.А.А. и приет от съда граждански иск за сумата от
10 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
действията на подсъдимия Ш..
Делото се разгледа от настоящия съдебен състав по
реда на гл.27 от НПК, като бе проведено предварително изслушване, при което
подсъдимият Ш. призна вината си по така повдигнатото му обвинение, като направи
искане да не се събират доказателства за фактите, визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Доколкото съдът намери направеното самопризнание за
подкрепено от събраните по делото доказателства, производството протече по
реда, указан в горепосочената част от процесуалния закон. А въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери и прие
за установено следното:
Подсъдимият С.Р.Ш. е роден на ***г***, а понастоящем
живее в с.Х.Д., обл.П.. Той е българин, български гражданин и не е семеен. Има начално образование, трудовоангажиран е на сезонна и временна
работа и е осъждан многократно.
Ha ***2013г. св.М.Ю.А. оставила децата си в дома на
майка си св.А.И.В.,*** и отишла извън населеното място да бере боровинки. Тъй като предварително било уговорено, че св.М.
А. ще се върне най-рано на следващия ден, вечерта на ***2013г. св.В. завела
децата да спят в къщата на техния чичо –
св. Т.Ю.А., която къща се намирала на няколко метра от къщата на св.В., в същия
двор и на същия адрес. Къщата представлявала едноетажна постройка с две стаи и
коридор. Само една от стаите била обитаема, а в нея имало две легла. На едното
легло легнала сама пострадалата А.М.А., родена на ***г., а на другото легнал да
спи нейния също малолетен брат М.М.А., заедно с техните малолетни братовчеди Р.С.А.
и св.И.С.Ш.. Тъй като било много горещо оставили вратата на стаята отворена, а
лампата в коридора пред нея да свети. Св.В. отишла да спи в собствената си къща,
където бил и нейния син св.Р.Ю.А..
По това време подс.Ш. играел карти със свои приятели в
т.нар. „горна махала” на с.Х.Д.. Преди полунощ на ***2013г. той си тръгнал,
като по пътя към дома си се отбил в двора на св.А.В., за да търси дъщеря й св.М.А.,
тъй като по предварителна уговорка с последната е трябвало да и даде празни
буркани. Въпреки, че на двора нямало никой и било вече късно, подсъдимият
влязъл в къщата на св.В.. Там срещнал св.Р.Ю.А., казвайки му че иска да се
почерпят. А. му казал, че не пие и го отпратил да си върви, при което подс.Ш.
излязъл отново на двора. Той обаче не си тръгнал, а се приближил към къщата, в
която спели малолетните деца. Подсъдимият влязъл в стаята, в която вече били
заспали децата. Легнал до спящата А.А. и
започнал да я опипва с ръце по тялото, като в един момент бръкнал под долното й бельо и започнал да я
опипва по половия орган. Извършвайки тези действия самия той се възбудил и
разкопчал ципа на панталона си, за да освободи еректиралия си полов член, който
държал с другата си ръка, опитвайки се да достигне до еякулация. От тези му
действия пострадалата се събудила и разбирайки какво се случва с нея започнала
да плаче и да крещи, викайки за помощ баба си. Подсъдимият се уплашил от
виковете, от които се събудили и останалите деца, при което той бързо избягал
навън. На виковете за помощ се отзовали св.А.В. и св.Р.Ю.А.. Докато дойдат те
обаче, подсъдимият вече бил напуснал местопрестъплението.
От заключението на вещото лице по назначената в хода
на делото съдебно психиатрична експертиза се установява, че А.М.А. не страда от
душевно заболяване. Тя е с нормални интелектуални възможности, като е могла
правилно да възприема, запаметява, да възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и може да дава достоверни показания за тях. Няма данни да е
склонна да манипулира, драматизира, да преувеличава и да преиначава случилото
се.
От заключението на вещото лице по назначената в хода
на делото съдебно психиатрична експертиза
се установява, че св.Р.С.Ш. не страда от психично заболяване и неговите
интелектуални и паметови възможности са
в границите на нормата. Той е могъл да възприема правилно обстоятелствата и
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за
тях. Липсват и данни за болестно повишена внушаемост и манипулативност.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представените
заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и същите неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, които в пълна сила
подкрепят направените от подсъдимия самопризнания. Събраните по делото
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа
обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а
именно: удостоверение за раждане /л.30/, справка съдимост /л.32,146/,
характеристична справка /л.37, 143/, педагогическа характеристика /л.80/,
справка ГД”ИН” /л.134/, заключенията по експертизите, от показанията на
свидетелите М.Ю.А., А.М.А., М.М.А., Р.Ю.А., Р.Р.А., Т.Ю.А., А.И.В., Р.С.Ш., И.С.Ш.,
Г.Н.М., А.Н.М., П.Д.П., К.Д.Д., както и от обясненията на самия подсъдим.
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото
наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и
начина на извършване, както и авторството му. Освен самопризнанията на
подсъдимия /въпреки отричането му за умисъл в с.з./ и освен показанията на
пострадалото дете за престъпните му действия, налице са показанията и на
намиращите се към оня момент на местопрестъплението свидетели М.М.А., И.С.Ш. и Р.С.Ш.,
които събудени от виковете на А., са видели подс.Ш. в стаята. А последния от
свидетелите дори го е видял как става от леглото на пострадалата с разкопчан на
панталона му цип. За този свидетел пък вещото лице е категорично в заключението
си, че е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат
значение за делото и може да дава достоверни показания за тях. Бягството на
подсъдимия, за да прикрие авторството на извършеното от него престъпление, е
било възприето и от св.Р.Р.А., който дори се е опитал да го заговори,
отправяйки му въпрос какво се е случило, на което обаче подсъдимият не е
отговорил. Опитът на подс.Ш. да остане неразкрит чрез бягството от
местопрестъплението е бил възприет и от св.А.В., както и от незаинтересованите
и чужди на случая съседи – свидетелите Г. и А. М.. А на полицейския служител
св.К.Д. подсъдимият бил споделил за стореното от него престъпно деяние.
При така посочената по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият С.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.149 ал.5 т.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК, за това че на ***2013г. в с.Х.Д., обл.
П., при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, е
извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – А.М.А. с ЕГН ********** ***.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е целял това им настъпване. А по повод на
така направеното в съдебно заседание голословно твърдение от подсъдимия, че не
е направил престъплението умишлено, то съдът намери това му изявление за
отправено с цел да омаловажи стореното, като и липсват данни по делото да са
налице пречки за съзнателно негово поведение към инкриминирания момент. В тази
връзка следва да се посочи, че съдебният състав дори даде вяра на обясненията
му, че към онзи момент подс.Ш. не е употребил алкохол, за което несигурно бе
загатнато само от един единствен свидетел Р.Ю.А., комуто подсъдимият му „се
видял леко пийнал”.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, както и с
нормата на чл.373 ал.2 от НПК при задължението да се наложи наказание при
условията на чл.58А от НК, съдът намери, че наказанието което следва да понесе
подсъдимия е необходимо да се определи при наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Като такива се преценят трудовата му
ангажираност, въпреки че е сезонна и временна такава, направеното в
с.з.съжаление за стореното и признанието за това, както и желанието му да
поднесе извинения на близките на пострадалото момиче. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете предишните му осъждания извън
квалификацията на опасния рецидив. Най-справедливо в случая е да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер от 6 години, а след
намаляването му с1/3 се постанови изтърпяване от страна на подсъдимия на
наказанието лишаване от свобода в размер от 4 години.
Съдът постанови подсъдимия да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален “ строг” режим, което следва да се
изпълнява в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът приспадна на основание чл.59 ал.2
вр. ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода времето, през което
подсъдимия е бил задържан, считано от 21.01.2014г. до 24.01.2014г.
По
отношение на предявения граждански иск от 10 000 лева, съдът намери, че
действително пострадалата А.А. е понесла известни неудобства от блудствените
действия на подсъдимия, които обаче не са се отразили на психиката и в степен,
даваща основание за уважаване на иска в пълния му предявен размер. Самата
пострадала споделя в показанията си: „Не ми е причинил болка. Стана ми
неприятно”. Още повече, че от показанията на св.Р.Ю.А. се установява краткия
период на престъпно поведение на подсъдимия, като в тази връзка този свидетел
посочва, че виковете на А. са започнали около 10-15 минути след като той се е
разделил с подс.Ш.. А следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалото
момиче е било заспало и за един кратък момент, след събуждането си, е усетила и
изживяла в съзнанието си похотливите опипвания на подсъдимия, като е започнала
да вика баба си и веднага при това подсъдимият е избягал. Най-справедливо в
случая е гражданският иск да бъде уважен в размер на 1 500 лева, който
размер като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в най-пълна степен
би репарирал понесените от А. неудобства и терзания. Постанови се изплащането му
от подсъдимия да стане ведно със законната лихва върху иска, считано от датата
на престъпно поведение – ***2013г. В останалата му част до пълния предявен
размер, съдът намери иска за неоснователен.
Подсъдимият бе осъден и да заплати по сметка на Окръжен
съд-Пловдив в полза на бюджета на ВСС направените по делото разноски в размер
от 202 лева, както и ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер от 60
лева.
Причините за извършване на престъплението са ниски волеви задръжки и незачитане на установения
в страната правов ред.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: