№ 321
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20233001000258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалбa на С. Г. Д., чрез адв. П. Б. против решение № 49 от
07.02.2023 г., постановено по т. д. № 844/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд,
с което е отхвърлен искът на С. Г. Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество
Армеец” АД, ЕИК *********, за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца
сумата от 29 260 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди на лек
автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв”, рег. № Х ХХХХ ХХ, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.08.2020 г. на път III-208, между с.
Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при управление на
автомобила от П. Д. Д., претендирано съгласно договор за застраховка „Каско”,
сключен между страните по полица № 0306X0525485 валидна до 01.12.2020 г. на
основание чл.405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като неоснователен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в
противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорват се
изводите на съда, че водачът на автомобилa е проявил груба небрежност като е
използвал мобилен телефон докато шофира. Претендира се, че същият не е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над пределно допустимото. Сочи се, че
1
цялостното му поведение е било съобразено с действащите законови разпоредби и
общите условия на застрахователя. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД, чрез юрк. В. К.. Излагат се подробни доводи в подкрепа
правилността на обжалваното решение. В условие на евентуалност се претендира
наличие на основанията за отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ или намаляване на размера
на застрахователното обезщетение наполовина на основание т. 50.9 от ОУ. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Прави доказателствени искания.
По направеното в отговора на въззивната жалба доказателствено искане съдът
се е произнесъл с определение № 456 от 20.06.2023 г., постановено по настоящото
дело.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и ангажира съда с произнасяне по същество.
В проведеното на 25.10.2023 г. съдебно заседание, въззивникът С. Д.,
представляван от адв. Б. поддържа изложеното в жалбата. Поставя акцент на
обстоятелството, че дори и водачът на автомобила да си е погледнал телефона, това не
е противоправно деяние съгласно Закона за движение по пътищата, което да води до
отхвърляне на исковата претенция. Намира, че трябва да се зачете в цялост кръвната
проба взета от водача на процесното превозно средство, доколкото същата е иззета по
предвидения в подзаконов нормативен акт ред. Представя списък по чл. 80 ГПК и
отправя искане за присъждане на разноски. Моли за предоставяне срок за писмени
бележки.
В същото открито съдебно заседание въззиваемата страна „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, редовно призована, не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба с вх. № 7238/20.10.2023 г., по описа на Апелативен
съд – Варна, от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, чрез
упълномощен представител юрисконсулт К., в който се изразява становище за липса на
процесуални пречки по хода, оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор,
отправя искане за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение. Възразява
срещу искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски адвокатско
възнаграждение, като излага доводите си за това. При условията на евентуалност
отправя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Конституираното трето лице помагач П. Д. Д., редовно призован за съдебното
2
заседание на 06.07.2023 г., видно от приложената обратна разписка, не се явява и не
изпраща представител.
В дадения му срок въззивникът е депозирал писмени бележки, в които се
допълват изявленията му по същество на спора за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Намира, че застрахователното събитие не е настъпило при условията на
груба небрежност от страна на вода на лекия автомобил. Дори напротив, счита, че при
настъпването на инцидента водачът е съобразил пътната обстановка, движел се е със
скорост допустима за конкретния пътен участък, концентрацията на алкохол в кръвта
му е била под пределно допустимите стойности. Смята, че резултатите от кръвната
проба следва да намерят превес над заключението на допуснатата съдебна експертиза и
следва да се ценят като единствен достоверен резултат относно концентрацията на
алкохол в кръвта на водача. В заключение излага доводи, че поведението му
кореспондира, както със закона, така и с общите условия на застрахователя по
застрахователния договор.
След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен
съд приема следната фактическа установеност:
Като безспорно между страните по делото следва да се приеме, че те са страни
по договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д
Ексдрайв”, с peг. № Х ХХХХ ХХ, по който е издадена застрахователна полица №
0306X0525485, със срок на застраховката от 02.12.2019 г. до 01.12.2020 г.. Видно от
представената застрахователна полица, уговорената застрахователна сума е в размер на
33 900 лв. при застрахователна премия и данък в размер на 2 233,74 лв., платима на 4
равни вноски. Не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника
дължимите вноски от премията по договора за застраховка.
От представените по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК на третото лице помагач на страната на ищеца и изслушани
единична и повторна тройна САТЕ безпротиворечиво се установява, че на 23.08.2020 г.
около 2:00 - 3:00 ч. през нощта на път ІІІ-208, между с. Комунари и с. Аспарухово,
община Дългопол, област Варна, непосредствено преди навлизане в десен завой преди
тунел на пътя управляваният от третото лице помагач П. Д. лек автомобил „БМВ”,
модел „530 Д Ексдрайв” с peг. № Х ХХХХ ХХ, е напуснал пътното платно в лява
посока и е навлязъл в затревената и обрасла с растителност зона извън пътя, при което
е получил съществени увреждания по купето. От заявеното от страните становище по
проекто-доклада пред първоинстанционния съд се установява, че не е налице спор
относно обстоятелството, че щетата нанесена по автомобила е тотална.
За нарушаване правилата за движение по пътищата е образувано досъдебно
производство № 2127/2020 г., по описа на Районна прокуратура – Варна, териториално
3
отделение – Провадия, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1
б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК. С постановление от 18.01.2021 г., образуваното
наказателно производство е прекратено. Видно от обстоятелствената част на
посоченото постановление, наблюдаващият прокурор е обективирал извод за
съставомерност на деянието по текста на чл. 343, ал. 1 б. „а“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По искане на пострадалия обаче и съобразявайки разпоредбата на чл. 343, ал. 2 т. 1 НК,
производството все пак е прекратено.
Като безспорно следва да се отдели и обстоятелството, че собственикът на
автомобила е заявил застрахователната си претенция към застрахователя. Последният е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като е приел наличие на
неизпълнение на задължение по застрахователния договор и общите условия към него,
което е довело до възникване на застрахователното събитие, видно от уведомително
писмо с изх. № 100-1081/01.03.2021 г..
По делото са приложени и общите условия на застрахователя за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“, влезли в сила от 01.12.2014 г. Като покрити
застрахователни рискове са посочени пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС. От съдържанието на общите условия, раздел IV, става ясно и кои
са изключените рискове от застрахователното покритие. Сред тях са посочени
застрахователни рискове причинени при, от или вследствие на умишлена или груба
небрежност на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователното събитие; управление на МПС след употреба и/или
под въздействие на алкохол и/или други упойващи вещества. В раздел XV „изплащане
на обезщетението“ е записвано, че застрахователят не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение във всички случаи, когато е налице едно или повече от
изключенията по раздел на IV на общите условия. Съгласно предложените дефиниции
дадени в тези общи условия, като „груба небрежност“ се квалифицират неизчерпателно
посочените действия и бездействия, сред които са и ситуации когато настъпилата вреда
е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално
дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Именно
позовавайки се на записаното в общите условия застрахователят е отказал плащане на
обезщетение за процесните вреди. Съгласно т. 50 от ОУ на застрахования са възложени
следните задължения : по т. 50.2. - да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на
добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; по
т. 50.3 - да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки
за предпазване на застрахованото МПС от вреди; по т. 50.5. - да спазва стриктно
правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите
актове по прилагането му.
4
Пред въззивната инстанция спорни се явяват следните въпроси: съставлява ли
пътното произшествие, при което са получени уврежданията на застрахованата вещ,
изключен риск по смисъла на приложените към застрахователния договор общи
условия и съответно налице ли е основание застрахователят да откаже изцяло или да
намали размера на застрахователното обезщетение.
Пред първоинстанционния съд обяснения е дало третото лице – помагач на
страната на ищеца П. Д. Д., който разяснява механизма на настъпване на процесното
произшествие. Заявява, че автомобилът се е движил в тъмната част на денонощието,
няма спомен дали е предприел аварийно спиране. Споделя, че е отклонил вниманието
си при управление на превозното средство, защото е звъннал телефона му. Водачът е
погледнал телефона, който се е намирал до скоростния лост и го е взел. Смята, че
автомобилът се е движил със скорост около 60 км/ч, съобразявайки ограниченията
въведени с пътни знаци. Казва, че е употребил като алкохол преди да се качи в
автомобила, една бира. Според самия него до произшествието се стигнало, защото
изтървал завоя. Намирал се е под шок и стрес от създала се ситуация с друг човек,
който се нуждаел от медицинска помощ.
По делото е разпитана Х В К, в качеството на свидетел, очевидец и участник в
разглежданото произшествие, доколкото същата се е возила в автомобила управляван
от св. Д.. От показанията й става ясно, че тя и други лица са се събрали да отбележат
празничен повод на детето на техен комшия в хижа/вила в с. Аспарухово. Случил се
инцидент с мъжа на свидетелката, което наложило контакт с лекарски екип и спешно
пътуване до болнично заведение. В процесния автомобил се намирали тя и водачът на
превозното средство П. Д.. Според показанията на свидетелката, телефонът на Д.
звъннал, той го погледнал и тогава изгубил управление над колата. Сочи, че не е
възприела пряко дали по време на празненството водачът на автомобила е употребявал
алкохол, смята, че е бил трезвен. Твърди, че се е движили със съобразена с пътната
обстановка скорост, по нейна преценка около 60-70 км/ч.
В производството пред първоинстанционния съд са изслушани единична
съдебно-автотехническа експертиза и повторна тройна съдебно-автотехническа
експертиза. От заключението на вещото лице по първата допусната експертиза се
установява, че в района на настъпване на процесното произшествие надлъжната
хоризонтална пътна маркировка е тип M1 /единична непрекъсната линия/. На около
560м преди мястото на инцидента, по посока на движение на процесния лек автомобил
са налице поставени пътни знаци A3 /поредица опасни завои/ и Б26 /ограничение на
скоростта/. В участъка на злополуката скоростта е била ограничена до 60 км/ч,
съгласно посочения пътен знак. При приближаването на последния десен завой преди
тунел, водачът е изгубил контрол над управлението и автомобила е напускал пътното
платно в лява посока, навлизайки в затревената и обрасла с растителност зона извън
5
пътя. Вещото лице е посочило също така, че не са открити следи по пътното платно от
употреба на спирачното устройство на автомобила. След загуба на контрол и
напускане на пътното платно процесният автомобил е изминал около 40м по неравен
терен преди да се установи в покой. След изслушване на заключението на вещото лице
в проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание, спорен между страните е
останал въпросът относно скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено
преди сблъсъка.
За изясняване на спорните въпроси е допусната и изслушана в производството и
повторна комплексна съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на
тройната експертиза скоростта на автомобила към момента на настъпване на пътната
ситуация е била около 65 км/ч и с тази скорост автомобилът е напуснал пътното
платно. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието
при непрекъснато наблюдаване на пътното платно и контролиране на автомобила.
Няма данни за спирачни следи. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП
според приетото заключение е в размер на 28 233 лв..
От представения с исковата молба Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта на П. Д. Д. се установява, че в
изпратената за изследване проба кръв с медицински протокол от 23.08.2020 г. – 04:40 ч.
се доказва етилов алкохол в кръвта в количество 0,47 ‰. От заключението на вещото
лице по приетата СМЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно, ясно
и обосновано, се установява, че към времето на настъпване на произшествието
концентрацията на етилов алкохол е била около 0,77 ‰ /така, както е уточнено от
вещото лице в съдебно заседание проведено на 18.01.2023 г. – л. 256, т.д. № 844/21 г.,
по описа на Окръжен съд - Варна/, която съответства на лека степен на алкохолно
повлияване, при която са налице надценяване на собствените възможности, нарушения
в адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и други. В
обясненията си пред съда вещото лице е категорично, че независимо от времето за
разграждане при отделните индивиди, в конкретния случай концентрацията на алкохол
към момента на процесното ПТП не би могла да бъде по-ниска от 0,5 ‰ и при най-
бавното разграждане би била около 0,6 ‰. Причината за настъпване на
произшествието е отклонение на вниманието от страна на водача, който признава, че е
взел мобилния си телефон, който е звъннал. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката Хр. К, която е пътувала в автомобила. Не са налице данни водачът да е
предприел аварийно спиране. В участъка на произшествието скоростта е била
ограничена до 60 км/ч с пътен знак В26. Предстоящият десен завой е бил сигнализиран
със знак А3 /поредица опасни завои/.
Спорен между страните е въпросът с каква скорост се е движел автомобилът
непосредствено преди настъпване на процесното ПТП. Според вещото лице Т не са
6
налице данни, от които да се направи извод за скоростта на автомобила, в т.ч. и
деформациите по купето, доколкото преди да се установи в покой, автомобилът се е
движел по неравна местност, т.е. не е налице директен сблъсък в препятствие.
Критичната скорост за преодоляване на завоя е била около 75 км/ч. Според
заключението на тройната експертиза скоростта на автомобила към момента на
настъпване на пътната ситуация е била около 65 км/ч и с тази скорост автомобилът е
напуснал пътното платно.
Между страните не е спорно, че автомобилът е собственост на ищеца С. Д.,
който е и страна по договора за застраховка. Пазарната стойност на автомобила към
датата на ПТП според приетото заключение е в размер на 28 233 лв..
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство съдът е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
По същество:
С иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ разполага застрахованият срещу застрахователя по
имуществена застраховка, за да поиска изплащане на застрахователно обезщетение в
уговорения срок при настъпването на застрахователен риск/събитие. Предпоставка, за
да възникне правото на застрахователно обезщетение е валидно сключен
застрахователен договор, за какъвто между страните не съществува спор, че е наличен.
При имущественото застраховане валидността на застрахователния договор е
предпоставена от наличието на предмет на застраховането. Според чл. 399 от КЗ
такова може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. При
имуществената застраховка „Каско“ предмет на застраховане е МПС.
Безспорно по делото е настъпването на пътнотраспортното произшествие на
23.08.2020 г. с участието на лек автомобил „БМВ 530 Ексдрайв“, рег. № Х ХХХХ ХХ,
собственост на С. Д.. Спрямо визирания лек автомобил е действал валиден договор за
застраховка, по който са заплатени застрахователните премии. Налице е уведомяване
на застрахователя, представени са изискуемите документи, извършен е опис и оценка
на щетите. Не се спори между страните относно наличието на хипотеза на „тотална
щета“ по смисъла на разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Видно от застрахователната
полица, материализираща застрахователния договор е, че застрахованият е приел
Общите условия и те са част от застрахователното правоотношение. След настъпване
на застрахователното събитие и отправяне на застрахователната претенция,
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение позовавайки се на
клаузи в общите условия и е приел наличие на хипотеза описана в чл. 395, ал. 4 изр. 1
КЗ. Застрахователят е релевирал, че застрахованият не е изпълнил задължението да
взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Приел е, че е
7
налице груба небрежност у страна на управлявалия автомобила водач и са налице
основанията, визуализирани в т. 14. 5 и т. 14.9 от Общите условия. И трите разпоредби
са част от раздел IV „изключени рискове“ на Общите условия, обвързващи страните.
Според цитираните текстове не е налице покрит риск в случаите на умишлени или с
груба небрежност действия на застрахования, както и на трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие, както и в
случаите на управление на МПС след употреба и/или под въздействие на алкохол
и/или други упойващи вещества. Както е прието с доклада по първоинстанционното
дело, в тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от
застрахователния договор, а в тежест на ответника са възложени възраженията,
изключващи неговата отговорност.
Настоящата съдебна инстанция приема правния извод на първоинстанционния
съд, че са налице общите предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя да заплати обезщетение за действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума. Спорно между
страните е наличието на основания за отказ от страна на застрахователя за
изплащането й. Основният правен въпрос е дали поведението на водача на
застрахованото МПС, което е в причинна връзка с настъпването на процесното
произшествие е извършено при условията на груба небрежност, така че то да може да
бъде квалифицирано като „изключен риск“.
По въпроса за грубата небрежност в гражданското и застрахователното право,
включително относно дефиницията и приложението , с оглед нормата на чл. 405, ал. 1
от КЗ, е налице непротиворечива съдебна практика. Според нея, поначало понятието
небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но се приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият
стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежния човек при подобни условия, неполагане на
значително по-елементарна степен на загриженост. Грубата небрежност е правно
релевантна в настоящата хипотеза, с оглед регламентираните задължения на
застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска,
доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване /в този
смисъл решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., ГК, IV г.о., на ВКС,
решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г., ТК, II г.о., на ВКС/.
В конкретния казус от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се
установява, че на датата на инцидента 23.08.2020 г. П. Д. е употребил алкохол преди да
8
се качи да управлява процесния автомобил. Употребата на алкохол и степента на
алкохолно повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички
доказателствени средства, в т.ч. признания на страните и свидетелски показания / в
този смисъл решение № 551/15.07.2010 г. постановено по гр.д. № 64/2009 г. на IV г.о.
на ВКС/. В разпита си св. Д. признава, че е употребил алкохол, както и че
непосредствено преди момента на сблъсъка телефонът му е звъннал, той е реагирал,
погледнал го е и го е взел, което е нарушило концентрацията му и е резултирало в
излизането на превозното средство извън пътя. Свидетелските показания на Христина
К, че водачът на лекия автомобил не е употребил алкохол, съдът преценя съобразно чл.
172 ГПК и не кредитира същите в тази им част, доколкото и не съответстват на
останалия доказателствен материал. Още повече, че същата признава, че с Д. са били
на различни маси от мястото от където са потеглили.
На следващо място, съгласно приетата и неоспорена по делото съдебно-
медицинска експертиза и дадените обяснения от вещото лице в открито съдебно
заседание, към времето на настъпване на произшествието концентрацията на алкохол в
кръвта на водача е била 0,77‰ и съответства на лека степен на алкохолно повлияване,
при която са налице надценяване на собствените възможности, нарушения в
адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност. За
получаване на посочената стойност на съдържание на алкохол в кръвта по време на
настъпване на инцидента вещото лице е използвало формулата на Видмарк. В
обясненията си, дадени в ОСЗ на 18.01.2023 г. вещото лице пояснява, че при
заместване на неизвестните във формулата е приложил за фактор илюстриращ
възможностите на организма за метаболизъм и излъчване на етилов алкохол за
средните човешки възможности, който е 0,15‰ на час, като за различните индивиди
този фактор може да бъде в рамките от 0,7 до 0,22‰. Вещото лице посочва, че дори да
бъде изчислен към най- ниската възможна величина - към 0,7‰ категорично
концентрацията на етилов алкохол към момента на ПТП ще бъде над допустимите
0,5‰, а ако бъде изчислена в горната граница по 0,22‰, това би било още по-сериозна
величина. В този смисъл дори да се приложи най-благоприятната величина, то при
заместване на данните по формулата отново се достига до извод за съдържание на
алкохол в кръвта над предвидената като законоводопустима граница.
По въпроса за механизма на настъпване на транспорното произшествие:
Установява се от свидетелските показания, от допуснатите съдебни експертизи, че
катастрофирането му е вследствие напускане платното за движение. Съгласно данните
от повторната тройна експертиза, която съдът кредитира като компетентна,
безпристрастна и обективно дадена, разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък е била 60 км/ч, а непосредствено в дъгата на изпълнявания десен завой
автомобилът се е движил с около 65 км/ч. Сочи се в експертизата, че водачът е бил
разсеян, което е дало отражение в управлението на превозното средство, но е можел
9
при непрекъснато наблюдаване на пътното платно в кривата на изпълнявания завой да
коригира поведението на автомобила, за да не се достигне до недозавиване. Установява
се от заключението на вещите лица, че водачът не е предприел аварийно спиране или
някакви други действия, с които да предотврати навлизане в пътната лента на
насрещно движещите се и напускане на пътното платно. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че от страна на въззивника не се противопоставят други причини за
настъпване на инцидента.
Несъмнено разсейването на водача от позвънилия телефон, поглеждането на
телефона, вземането на апарата, избраната скорост за движение, несъобразена с
движението на автомобила през тъмната част от денонощието, с радиуса на десния
завой, употребата на алкохол в стойности над допустимите са повлияли на
възможността му адекватно да взема решения при участието му в пътното движение.
Гореустановените факти и обстоятелства се субсумират изцяло в првните норми
на сключения между страните застрахователен договор, независимо че настоящият
съдебен състав цени житейските обстоятелства и мотиви за посоченото поведение на
водача на МПС. В текста на т. 14.05 и т. 14.09 от Общите условия е предвидено, че
движението с превишена скорост и управлението на превозно средство след употреба
и/или под въздействието на алкохол и/или други упойващи вещества изключват
застрахования риск. Доколкото грубата небрежност не може да бъде дефинирана в
застрахователния договор предварително, защото формите на неизпълнение на
задълженията на застрахования не могат да бъдат изчерпателно предвидени, при
наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования
небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по
делото. Но несъмнено грубата небрежност може да бъде уговорена като основание за
изключване на отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения и с оглед съвпадението на правните изводи на
настоящия съд с тези на първата инстанция обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна, своевременно
отправила искане за присъждане на разноски, следва да й се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лв.съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ,
съобразявайки материалния интерес в производството и разглеждането на делото в
едно открито съдебно заседание.
По изложените правни изводи, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 07.02.2023 г., постановено по търг. дело №
844/2021 г., по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на С. Г. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Николай Гяуров“ № 6, вх. Б, ап. 13,
срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, за
осъждане на застрахователя да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Варна, ул. „Николай Гяуров“ № 6, вх. Б, ап. 13, сумата от 29 260 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „БМВ”,
модел „530 Д Ексдрайв”, рег. № Х ХХХХ ХХ, в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 23.08.2020 г. на път III-208, между с. Комунари и с.
Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при управление на автомобила от П. Д.
Д., претендирано съгласно договор за застраховка „Каско”, сключен между страните по
полица № 0306X0525485 валидна до 01.12.2020 г. на основание чл.405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Николай
Гяуров“ № 6, вх. Б, ап. 13 да заплати в полза на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати в полза на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 400 /четиристотин/ лв.,
представляваща сторени съдебни разноски пред въззивна инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участието на П. Д. Д., трето лице – помагач
конституиран на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11