№ 672
гр. Плевен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430105073 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№ 5073/2024г. по описа на ПлРС е образувано
по искова молба от ***, против Г. Г. Г., ЕГН **********, в която се твърди, че
съгласно сключен *** между ищеца / с предишно наименование ***/, в
качеството си на ИЗПЪЛНИТЕЛ и етажната собственост в ***, ищецът е поел
да извършва услугата домоуправител на сграда в етажна собственост с
кадастрален идентификатор идентификатор *** състояща се от 18
самостоятелни обекта. В резултат на настъпили промени в наименованието на
дружеството, предоставящо гореописаната услуга по сключения договор, вкл.
и в ползвания от дружеството образец на договора за услуга е подписан нов
*** с дружество с наименование ***, което дружество поема предоставянето
на услугата по предишния договор на процесната етажна собственост.
Съгласно текстовете на сключения договор и във връзка с разпоредбите на
Закона за управление на етажната собственост, Изпълнителят дружеството
*** приема да управлява и представлява Възложителя (Етажната собственост)
добросъвестно и с грижата на добър стопанин, в съответствие с действащата
нормативна уредба, Правилника за вътрешния ред на етажната собственост,
Решенията на Общото събрание и съобразно клаузите на сключения договор.
На основание чл.7 от Договора за услуга е договорено, че всеки етажен
собственик е длъжен да заплаща определените от договора суми. Твърди, че
1
ответникът, като собственик на ап. 8 в описаната етажна собственост не е
изпълнил това задължение, като към датата на подаване на заявление в
заповедното производство – 17.06.2024г., не са заплатени 26 бр. месечни
вноски за 219.34лв. За незаплатеното задължение е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, и издадената ЗИ е връчена на осн. чл. 47
ал. 5 от ГПК. Твърди, че със съответни решения на общото събрание на
етажната собственост е определено възнаграждение за професионалния
домоуправител. Било взето решение разходите за управление и поддръжка на
сградата и за ремонт и обновяване да се разпределят на брой живущи в
сградата. Твърди, че ответникът дължи общо 219.34лв., за който включват
времето от м. април 2022 до м. май 2024г. вкл. от задължение за извършени
месечни разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата и
разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, или по пера е както следва: 1) сума в
размер на 42.50 лв., представляваща такса/хонорар за услугата „***“; 2) сума в
размер на 6.37 лв., представляваща припадаща се част от разходите за ел.
енергия за общите части на сградата; 3) сума в размер на 10.61 лв.,
представляваща припадащата се част от разходите за ел.енергия на асансьора в
сградата; 4) сума в размер на 25.58 лв., представляваща припадащата се част
от разходите за поддръжка на асансьора в сградата; 5) 14.14 лв.,
представляващи приспадащата се част от разходите за месечна такса
„почистване на входа на сградата в етажна собственост“; 6) 120.40 лв.,
представляващи натрупани и неплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновление“ Твърди, че ответникът – собственик на ап. 8 категорично отказва
да заплати натрупаните задължения, въпреки извършените опити за
доброволно и извънсъдебно уреждане на възникналия спор. Твърди, че още
преди предприемане на съдебна процедура спрямо ответника по реда на
чл.410 от ГПК, дружеството-ищец е предприело процедура по доброволно
уреждане на отношенията и уведомяване на същия за дължимите и неплатени
задължения, натрупани за процесния ап. № 8. Моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената ЗИ. В
заповедното производство е направил изявление, че сумите за консумативи и
поддръжка на общите части на ЕС за процесния период са реално заплатени от
ищеца. Претендират се разноски.
Ответникът Г. Г. Г., чрез назначеният от съда *** оспорва иска по
основание и размер.
2
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 17.10.2023г. ***, в качеството на заявител, е подал заявление до
ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 3330/2024г. на ПлРС и по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК №
1941/16.06.2024г. за процесните суми. Тази заповед е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да
укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка от вземането си,
съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок,
подавайки искова молба на 02.09.2024г. – първи работен ден след 31.08.2024г.
По делото са представени три договора за услуга, сключени между ЕС с
адрес: ***, и ***, както следва: *** с *** ***, за срок от една година, *** с
***, и *** с ***, последните два за срок от 2 години. *** е в сила от
14.08.2023г. съгл. чл. 11 ал. 2 от него, и според този договор цената на
услугите е общо 72 лв. на месец за цялата ЕС, състояща се от 18
самостоятелни обекта. По делото са представени протоколи ОС на ЕС от
01.03.2021г. – за първия договор и от 14.08.2023г. – за сключване на третия
договор. По делото не се представиха доказателства, че дружеството *** е с
предишно наименование ***, напротив – справките от ТР, които са изготвени
служебно от съда, сочат, че това са две отделни, различни дружества,
съществуващи към настоящия момент, с различни ЕИК. От представените
данни от Община Плевен, ДМДТ, се установява, че ответника е съсобственик
на процесния самостоятелен обект в сградата в ЕС – апартамент № 8.
Въпреки указанията, давани на ищеца, да представи доказателства за
заплатени от него разноски /още в определението за насрочване на делото/, да
представи справка от счетоводството си за задълженията на ответника
помесечно и по пера за исковия период, като посочи кои задължения са към
*** и кои – към *** /в с.з. от 26.03.2025г./, такива по делото не са представени.
При така установеното, съдът прави следните изводи: По делото ищецът
не доказа никакво правоприемство между ***, и *** – нито както се твърди в
исковата молба – предишно наименование на ищеца, нито чрез прехвърляне
на права от едното дружество на другото. Поради горното, съдът приема, че
ищецът няма активната легитимация да предявява чужди права – тези на ***
за периода, в който това дружество е било *** на ЕС. Същевременно
3
сключването на *** с ***, не беше доказано, че е взето с решение на ОС на
ЕС, поради което съдътх намира, че този договор, макар и сключен с ищеца по
делото, не е произвел своето действие, поради което следва да цени по делото
като действително сключен между ищеца и ЕС, в която ответника притежава
обект, само договора от 14.08.2023г. Едва след сключване на този Договор за
възлагане на услуга с ***, за ищеца са възникнали права и задължения да
изпълнява тази услуга за ЕС. В случая, ищецът твърди, че е заплащал вместо
ответника дължимите суми на ЕС, като съдът е квалифицирал претенцията,
съобразно твърденията на ищеца като претенция по чл. 61 ал. 1 от ЗЗД /водене
на чужда работа без пълномощие/, и съответно му е указал, че следва да
докаже следните обстоятелства - качеството си на *** на ЕС, и заплащането
на необходимите и полезни разноски за ЕС за исковия период с негови
средства, че работата е била предприета уместно и добре управлявана в чужд
интерес, качеството на ответника на собственик на обект в етажната
собственост, валидно приети решения на общото събрание за определяне на
дължимите вноски от собствениците в етажната собственост за управление и
поддръжка на общите части на сградата и други разходи, както и размера на
дължимата от ответника на ЕС сума за процесния имот. В случая, ищецът не е
представил никакви доказателства в насока – заплащане от негова страна на
задължения на ЕС за периода м. 09.2023г. – м. 05.2024г., не е представил
счетоводна справка от своето счетоводство, каквато съдът е изискал. Без
представени първични документи по делото, съдът не може да изчисли – нито
сам, нито чрез експертиза, какъв е полагащият се дял от задълженията на
ответника, нито би могъл да приеме за доказани твърденията на ищеца, че е
заплатил със собствени средства задължения на ЕС. При допускане, че
месечната такса на цялата ЕС се е разделяла поравно между обектите, то
следва, на осн. чл. 162 от ГПК, да се приеме, че за периода м. 09.2023г. – м.
05.2024г., за ап. 8 е била дължима обща сума за управление от 36.00лв. /72лв.
на месец, за 9 месеца : 18 обекта/, и че само тази сума се явява доказана като
размер по делото.
Поради дотук изложеното, съдът намира, че следва да признае за
установено, че исковете за главница са дължими от ответника на ищеца ***
само за периода м. 09.2023г. – м. 05.2024г., в общ размер на 36.00лв., като за
разликата до претендираните 219.34лв. и за периода м.04.2022г. – м. 08.2023г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
4
При този изход на делото, съобразно уважената и отхвърлена част на
претенцията, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят
разноски за исковото производство, които възлизат общо на 102.58лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, които, съобразно изхода на настоящето дело, са в размер на
69.75лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 61 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.38, ЗУЕС, че Г. Г. Г., ЕГН **********, от
***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
36.00лв. – главница за периода м. 09.2023г. – м. 05.2024г., заплатена от *** за
задължения на ЕС - ***, законна лихва от датата на подаване на заявлението –
17.06.2024г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1941/16.06.2024г. по ч.гр.д. 3330/2024г. на ПлРС,
като претенцията до размер на 219.34лв. и за периода м.04.2022г. – м.
08.2023г.вкл., като неоснователна, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление: ***, разноски по гр.д. 5073/2024г. в размер
на 102.58лв. и по ч.гр.д. № 3330/2024г. на ПлРС, в размер на 69.75лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5