РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 102 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с ЗДДФЛ и ЗЗО.
Образувано е по жалба на С.Г.С.,
ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, срещу Ревизионен
акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 22/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА ПО ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - в размер на 99,75 лв. и
лихви в размер на 46,02 лв., за 2015 г. - в размер на 29,69 лв. и лихви в
размер на 10,67 лв., за 2016 г. - в размер на 2083,43 лв. и лихви в размер на
537,68 лв. и за 2017 г. - в размер на 305,70 лв. и лихви в размер на 47,90 лв.,
както и в обжалваната ЧАСТ ПО ЗЗО, в която са установени допълнително вноски за
здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. - в размер на 1610,08
лв. и лихви в размер на 415,52 лв. и за 2017 г. - в размер на 38,37 лв. и лихви
в размер на 6,01лв.
В жалбата се сочи, че „при ревизията не са взети предвид всички доказателства, представени от ревизираното лице, като с оглед на служебното начало не са събрани и от компетентните органи в Германия“. Сочи се, че жалбоподателката е получавала социални помощи в Германия, както и помощ за деца, като е посочила това пред ревизиращия екип и е представила доказателства, които не са били приети и обсъдени. Сочи се, че „С. и семейството й са притежавали спестявания през години от периода преди започване на проверката, като те не са отчетени при проверката. Отделно от това са получавали средства от техните роднини при закупуването на движими и недвижими вещи. Семейни проблеми са пречка за представяне на конкретни доказателства и взимане на становище до момента.“ Не се сочи какъв е размерът на твърдените „спестявания“, за кои периоди и години става въпрос, като не се сочи и кои лица представляват „семейство“ на жалбоподателката, нито се сочи кои лица са „роднини“, които са давали средства, не се сочи и размер на средства, нито през коя година са давали средства „на ръка“. Жалбоподателката С. намира обжалвания РА, в обжалваните части, за необоснован, като не се твърдят конкретни нарушения нито на административно-производствените превила, нито на материалния закон. В заключение се иска отмяна на РА.
С определение от з.с.з. на 11.06.2021 г. е констатирано, че в първоначалната жалба се сочи: „обжалвам в срок Ревизионен акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., като считам, че същият е изцяло неправилен, незаконосъобразен и необоснован“. В жалбата се сочи още: „изцяло оспорвам размера и основанието на дължимите от С.Г.С. суми, посочени в Ревизионен акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г.“ В заключителната част на жалбата е формулиран следният петитум: „Моля да отмените Ревизионен акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., като неправилен и незаконосъобразен“. Видно от Решение № 22/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, със същото е потвърден РА № Р-04001119001822-091 -001/15.11.2019 г., издаден от К.Т.Ч., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Б.Б.Л.на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, в обжалваната част по ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 99,75 лв. и лихви в размер на 46,02 лв., за 2015 г. в размер на 29,69 лв. и лихви в размер на 10,67 лв., за 2016 г. в размер на 2083,43 лв. и лихви в размер на 537,68 лв. и за 2017 г. в размер на 305,70 лв. и лихви в размер на 47,90 лв., както и в обжалваната част по ЗЗО, в която са установени допълнително вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. в размер на 1610,08 лв. и лихви в размер на 415,52 лв. и за 2017 г. в размер на 38,37 лв. и лихви в размер на 6,01лв.“ Поради това съдът е посочил, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 от АПК, поради което жалбата е оставена без движение, като се указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира в дали обжалва Ревизионен акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, изцяло или частично и в коя конкретно част го обжалва; 2. да конкретизира искането до съда /петитум на жалбата/ дали иска отмяна на РА изцяло или частично и в коя конкретно част, като на оспорващия е указано, че при неизпълнение указанията на съда в 7-дн. срок от съобщението жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Със същото определение от з.с.з. на 11.06.2021 г. съдът е констатирал, че жалбоподателката с писмени молби/“становища“ вх. № 3323/09.09.2020 г. и вх. № 1261/14.04.2021 г. представя без опис банкови извлечения от нейни сметки в Германия, както и документи относно доходи на нейния съпруг Ю.В.С., които съдът не е приел, вкл. предвид и това, че служебно известно на съда е, че доходите на съпруга на жалбоподателката са предмет на друго ревизионно производство, приключило с Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на органи по приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, който РА е предмет на друго адм. д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, по което е постановено решение от 20.11.2020 г., невлязло в сила /към онзи момент/. Поради това със същото определение съдът е изискал от ответника заверено копие на Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на органи по приходите към НАП, както и копие на потвърждаващото го Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП. Със същото определение съдът е изискал удостоверение от деловодството на съда за предмет, страни и висящност на адм. д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, ведно с копие на решението по него.
Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело решение № 221 от 20.11.2020 г. по адм.д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч е влязло в сила, оставено в сила с решение № 10024 от 05.10.2021 г. по адм.д. № 2528/2021 г. на ВАС, като със същото решение е отхвърлена жалбата на съпруга на настоящата жалбоподателка – Ю.В.С., ЕГН: **********, срещу Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на орган по приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която за периода 01.01.2013 -31.12.2017 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва:
за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. (две хиляди петстотин шестдесет и пет лв. 97 ст.) главница и лихва в размер на 1445,57 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и пет лв. 57 ст.),
за 2014 г. в размер на 451,15 лв. (четиристотин петдесет и един лв. 15 ст.) главница и лихва в размер на 208,12 лв. (двеста и осем лв. 12 ст.),
за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. (две хиляди триста четиридесет и пет лв. 14 ст.) главница и лихва в размер на 605,22 лв. (шестстотин и пет лв. 22 ст.) и
за 2017 г. в размер на 641,48 лв. (шестстотин четиридесет и един лв. 48 ст.) главница и лихва в размер на 100,51 лв. (сто лв. 51 ст.),
както и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. (четиристотин тридесет и шест лв. 16 ст.) главница и лихви в размер на 68,34 лв. (шестдесет и осем лв. 34 ст.).
С уточняваща молба вх. № 2374/14.07.2021 г. на жалбоподателката /на л. 343 от делото/, отново се поддържа, че се обжалва изцяло Ревизионен акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 22/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, като се отричат задължения В ЧАСТТА ПО ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - в размер на 99,75 лв. и лихви в размер на 46,02 лв., за 2015 г. - в размер на 29,69 лв. и лихви в размер на 10,67 лв., за 2016 г. - в размер на 2083,43 лв. и лихви в размер на 537,68 лв. и за 2017 г. - в размер на 305,70 лв. и лихви в размер на 47,90 лв., както и в обжалваната ЧАСТ ПО ЗЗО, в която са установени допълнително вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. - в размер на 1610,08 лв. и лихви в размер на 415,52 лв. и за 2017 г. - в размер на 38,37 лв. и лихви в размер на 6,01лв., или общо дължима сума в размер на 5230,82 лв.
Съдът намира, че независимо от
непрецизно формулирания петитум на жалбата, предмет на съдебен контрол е Ревизионен
акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 22/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА ПО ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - в размер на 99,75 лв. и
лихви в размер на 46,02 лв., за 2015 г. - в размер на 29,69 лв. и лихви в
размер на 10,67 лв., за 2016 г. - в размер на 2083,43 лв. и лихви в размер на
537,68 лв. и за 2017 г. - в размер на 305,70 лв. и лихви в размер на 47,90 лв.,
както и в обжалваната ЧАСТ ПО ЗЗО, в която са установени допълнително вноски за
здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. - в размер на 1610,08
лв. и лихви в размер на 415,52 лв. и за 2017 г. - в размер на 38,37 лв. и лихви
в размер на 6,01лв.
В съдебно заседание жалбоподателката С.С. се представлява от адв. М. от ЛАК, който поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Н. намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита на юрк. Н. вх. № 1782/31.05.2021 г. и в писмена защита вх. № 4096/15.12.2021 г. на юрк. Н., като моли съда за присъждане на разноски по делото в размер на 592 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено върху материалния интерес съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след
изчерпване фазата на административен контрол. По отношение на спазването на
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдът е изискал допълнителни доказателства и
становище на двете страни, като с писмено становище вх. № 1447/28.04.2020 г.
/на л. 196-197 от делото/ ответникът изрично е ангажирал становище за
спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Ревизионен акт №
Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико
Търново, в обжалваните части, е
потвърден с Решение № 22/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалбата отговаря и на изискванията
на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство и съобразно чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001119001822-020-001/25.03.2019 г., връчена на 10.04.2019 г., по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р- 04001119001822-092-001/29.07.2019 г., връчен на 23.10.2019 г. по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 29390/07.11.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с което са оспорени предложените задължения върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица. Видно от мотивите на обжалвания РА, направените възражения не са приети за основателни от органите по приходите. Ревизионното производство е приключило с PA № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, издаден по реда и в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизионният акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, е издаден от компетентни органи по приходите, видно и от писмените доказателства на л. 56-59 от делото/.
Заповедта за възлагане на ревизията също е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното производство, не бяха ангажирани доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната администрация. Отделно жалбоподателят не твърди съществени процесуални нарушения.
Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на процесуалните правила, влечащо след себе си незаконосъобразност на ревизионния акт, е такова нарушение или такива пропуски в ревизионното производство, които биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено когато въпросните пропуски не могат да бъдат поправени посредством ангажиране на доказателства за установяване на същите тези факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че в хода на ревизията са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на процесуалните правила, който да прави атакувания РА незаконосъобразен.
Опровергано от събраните доказателства е и твърдението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. На практика в обжалвания РА органите по приходите са изложили своите аргументи какво приемат за установено от фактическа страна и какви правни изводи правят въз основа на извършения анализ насъбраните доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя, фактическите констатации, направени от органите по приходите, се подкрепят от събраните доказателства.
Както и друг път е посочвал съдът, обстоятелството, че адресатът на един административен акт счита, че от представените и събрани в хода на административното производство доказателства следва извод, различен от този, който е направен от административния орган и който извод е задължителен и единствено възможен, според жалбоподателя, не е основание да се приеме, че атакуваният РА е незаконосъобразен.
Не на последно място, въпросите за относимостта и значението на събраните доказателства, какви изводи следват от така събраните доказателства за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, дори и когато се приеме,че са допуснати пропуски при събирането на доказателствата в хода на ревизионното производство или пък, че са направените изводи, при извършения анализ на доказателствата се явяват неправилни и необосновани – са все въпроси по съществото на спора.
По аргумент от чл. 160, ал.1 от ДОПК съдът в това съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в размера, установен с РА.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания в това съдебно производство РА, в обжалваните части, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи законосъобразността на РА и налагащи отмяната му като незаконосъобразен на това основание.
Основният въпрос в настоящия правен спор касае правилното приложение на материалния закон.
Видно от всички писмени доказателства по делото, които не са оспорени, както и от заключението на вещото лице С.Ц. вх. № 3478/02.11.2021 г. и допълнението към него вх. № 3497/04.11.2021 г., установява се следната фактическа обстановка:
Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001119001822-020-001/25.03.2019 г., връчена на 10.04.2019 г., по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р- 04001119001822-092-001/29.07.2019 г., връчен на 23.10.2019 г. по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 29390/07.11.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с което са оспорени предложените задължения върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица. Видно от мотивите на обжалвания РА, направените възражения не са приети за основателни от органите по приходите. С обжалвания РА на С.С. са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г, 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 2518,57 лв. и лихви в размер на 642,27 лв. и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 1648,45 лв. и лихви в размер на 421,53 лв., които са предмет на административно и съдебно обжалване.
С обжалвания РА не са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г., и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За тези периоди актът не се обжалва и е влязъл в сила.
Жалбоподателката оспорва РА като неправилен и незаконосъобразен В ЧАСТТА, в която са установени допълнително данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и по отношение на установените невнесени здравноосигурителни вноски на самоосигуряващо се лице. Твърди, че при проведената ревизия не са взети предвид всички доказателства, представени от ревизираното лице, като с оглед служебното начало не са събрани данни и доказателства за местоживеенето, местоработата и получените средства от компетентните органи в Германия. Жалбоподателката, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на административното и съдебно обжалване, твърди, че от 2015 г. живее със семейството си в Германия. Сочи, че там са получавани социални помощи и помощи за деца, като е била регистрирана и в трудовата борса. Във връзка с това намира, че е следвало да се изиска справка от компетентните органи в Германия за наличието на трудови договори и съответно получавани от С. и семейството й помощи и техния размер. Освен това се претендира, че С. и семейството й са притежавали спестявания през годините, преди започване на процесната проверка, като не се сочи нито техния размер, нито от каква дейност са тези спестявания, нито период на спестяванията. Допълнително жалбоподателката С. сочи, че е получавала средства от роднини, които неправилно не са били взети предвид, като отново не сочи нито размер на тези средства, нито основание и дата на получаване на тези средства, нито конкретни доказателства за получавани такива средства.
Приложими материални закони са ЗДДФЛ и ЗЗО, а процесуален ДОПК.
В хода на ревизията е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № Р-04001119001822-040-001/26.03.2019 г. Същото е връчено, заедно със ЗВР №Р-04001119001822-020-001/25.03.2019 г., по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. Изискани са данни и доказателства за: наличните парични средства към 01.01.2013 г.; получени доходи за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г.; извършени разходи за живот, издръжка, обучение, лечение, платени ел. енергия, вода, телефон, данъци и такси към държавни и общински органи; придобити движими ценности; пътуванията в страната и в чужбина; придобиване на движимо и недвижимо имущество; застраховки от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. и пр. В отговор на искането не са представени изисканите документи и писмени обяснения, за което са съставени Протокол № 1537802/02.05.2019 г. и Акт за установяване на административно нарушение № F490210/04.06.2019 г. на С.Г.С..
С Протокол № Р-04001119001822-ППД-001/07.05.2019 г. към ревизията са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, за съпоставка на имуществото и доходите на С.Г.С., а именно:
Връчени на жалбоподателката искания и дадено в хода на проверката писмено обяснение от С.С., както следва:
ИПДПОЗЛ № ПФ-01001118000693-040-001/26.10.2018 г., с което са изискани документи относно наличните парични средства на 01.01.2013 г., документи за получени доходи, направени разходи и придобити имущества през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. Искането е връчено по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. В отговор на искането не са представени писмени обяснения и документи.
ИПДПОЗЛ № ПФ-04001118000693-040-002/21.11.2018 г., с което от жалбоподателката са изискани обяснения относно пътуванията й в чужбина. С писмо вх. № 1053/14.01.2019 г. от С.Г.С. са получени неясни писмени обяснения, в които не се съдържа отговор на поставения в искането въпрос.
Приобщени са и изпратени запитвания относно С.Г.С. до държавни институции и търговски дружества, съответно:
- до Служба по вписванията - **** - Искане за извършване на действия от други контролни органи № ПФ-04001118000693-032-003/15.11.2018 г., с което са изискани копия на всички документи, удостоверяващи извършени вписвания, отбелязвания и заличавания на лицето С.Г.С. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Според получения отговор с вх.№ 30698/22.11.2018 г. С.Г.С. няма подлежащи на вписване покупки и продажби на недвижими имоти за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г.
- до Община **** - ИПДСПОТЛ № ПФ-04001118000693-041-036/27.02.2019 г., с което е изискана информация за гражданското състояние на жалбоподателката С.Г.С..*** е предоставен препис - извлечение от акт за сключен граждански брак № 39 от 18.08.2015 г. между Ю.В.С. и С.Г.С..***, Отдел МДТ - ИПДСПОТЛ № ПФ-04001118000693-041-006/26.10.2018 г. за предоставяне на информация относно подадени декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., както и внесените местни данъци и такси с копие на квитанциите или банковите бордера за извършените плащания, като е установено, че жалбоподателката С.Г. ***.
- до Областна дирекция на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ - Искане за извършване на действия от други контролни органи № ПФ-04001118000693-032-002/30.10.2018 г. относно закупени/продадени МПС от С.Г.С.. От отговора е видно, че на 14.08.2017 г. жалбоподателката е придобила лек автомобил *****за сумата от 2000 евро с левова равностойност 3911,66 лв.
- до ОД на МВР Ловеч - ИИДДКО № ПФ-04001118000693-032-001/30.10.2018 г., от където е изискана информация относно пътувания на С.Г.С. в чужбина за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г. и относно декларирани суми на влизане и излизане от територията на Република България. Установени са данни за преминавания на държавната граница от жалбоподателката за периода 01.01.2013 г. -31.12.2017 г.
- до всички лицензирани кредитни институции на територията на Република България - 27 на брой ИПДПОТЛ. Установено е, че жалбоподателката притежава две банкови сметки в „*****“ АД: Разплащателна сметка в лева с IBAN ***тка в евро c IBAN ***. Въз основа на Решение № 4/14.01.2019г. на Районен съд - **** за разкриване на банкова тайна е изпратено ново искане до *** АД, с което са изискани конкретни данни за движението по банковите сметка на жалбоподателката. В отговор с вх. № 3333/04.02.2019 г. от „***“ АД са представени извлечения с движение и наличност по банкови сметки с титуляр С.Г. Н. (С. след брака). След извършен анализ на представените банкови извлечения, са установени получени от С.Г.С. преводи от Дирекция Социално подпомагане гр. **** за 2013 г. - 2307,15 лв.; за 2014 г. - 1776,40 лв. и за 2015 г. - 440,00 лв. по сметка IBAN ***. От данните в банковите извлечения са установени и разходите за банкови такси съответно за 2014 г. - 15.89 лв.; 2015 г. - 16,92 лв. и 2016 г.- 5,90 лв. Също така е установено, че на 14.08.2014 г. С.Г.С. е получила от Д.К.сумата в размер на 510,00 евро /997,47лв./ по банкова сметка *** ***.
- За установяване какво е основанието за получената сумата от 510,00 евро, в хода на ревизията е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001119001822-040-002/04.06.2019 г. на С.С.. Същата не е представила исканите писмени обяснения и документи, за което е съставен Протокол № 1537803/19.06.2019 г. за извършена проверка в деловодството на ТД на НАП Велико Търново и АУАН от 03.07.2019 г.
- Относно получената сума е извършена и насрещна проверка на Д.С.К., приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № П- 04001119079702-141-001/12.05.2019 г., при която е връчено ИПДПОЗЛ № П- 04001119079702-040-001/10.05.2019г. В отговор не са представени исканите документи и обяснения.
- В хода на ревизионното производство с ИПДПОТЛ са изпратени запитвания до централите на всички застрахователни дружества на територията на страната - относно сключени договори за застраховки, направени застрахователни вноски и изплатени -застрахователни-премии. От получената в ТД на НАП Велико Търново информация са установени две плащания на С.Г.С. по сключени застраховки в „****“ АД, клон България - 50,24 лв. през 2015 г. и в ЗК „****“ АД - 77,53 лв. през 2017 г.
- Преди приключване на ревизията, с вх. № 17838/02.07.2019 г. от С.С. са представени копия на документи на немски език. С вх. № 18903/11.07.2019 г. по пощата са представени документи, преведени от лицензиран преводач.
- В хода на ревизията е извършена проверка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър ИКАР на Агенцията по вписванията, при която също е установено, че С.Г.С. няма подлежащи на вписване покупки и продажби на недвижими имоти за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г.
След анализ на събраните в хода на ревизията и приобщени доказателства, органите по приходите са извършили съпоставка между имуществото на жалбоподателката и извършените от нея разходи от една страна и доходи и източници на финансиране от друга страна за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В резултат на извършената съпоставка е установено, че за част от ревизираните периоди набавените от ревизираното лице разходи превишават получените от нея доходи, като конкретният размер на установеното превишение е следният: за 2015 г, - 464,89 лв., за 2016 г. - 22646,00 лв. и за 2017 - 3316,20 лв., за които суми е прието, че представляват облагаем доход от неустановен източник. Предвид това, с РА са определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размера на установените превишения, като данъчните основи са намалени с дължимите от ревизираното лице вноски за ЗО по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за съответната година.
С оглед липсата на информация за основанието, на което е преведена сумата от 510,00 евро от Д.С.К. на С.Г.С., при съпоставката между приходи и разходи за 2014 г. сума в размер на 997,47 лв. (равностойността на 510 евро) е включена в приходната част на съпоставката като други облагаеми доходи. Същата е квалифицирана като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, върху който е начислен данък за 2014 г.
1. В частта по ЗДДФЛ - определяне на данък
върху доходите на физическите лица:
При извършената съпоставка органите по приходите са взели предвид следните доходи и източници на финансиране: получени помощи от Дирекция „Социално подпомагане“ - ****. Към извършените от С.Г.С. разходи са отнесени: разходи за закупуване на недвижими имоти и МПС; разходи по фактури, издадени на ревизираното лице и декларирани в дневниците за продажби на издателите „***“ АД с ЕИК *********, „***“ ЕАД с ЕИК *********, нотариус Б.А.М.; разходи за застраховки по получени документи от „ЗК ****“ АД и „***“ АД, клон България; такси по банкови сметки. Съобразено е, че на 18.08.2015 г. С.Г.С. е сключила граждански брак с Ю.В.С., поради което ревизията е приела, че придобитите имущества след тази дата са в режим на семейна имущества общност, поради което разходите за придобиване на недвижимо имущество през 2016 г. на името на съпруга й и разходите за покупка на МПС на името на жалбоподателката, както и на името на съпруга й, са отнесени към съпоставката по ½ от сумите. Така изброените доходи, финансирания и разходи не се оспорват от жалбоподателката.
По отношение на съпруга на жалбоподателката е издаден друг ревизионен акт – предмет на решение № 221 от 20.11.2020 г. по адм.д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила, оставено в сила с решение № 10024 от 05.10.2021 г. по адм.д. № 2528/2021 г. на ВАС, като със същото решение е отхвърлена жалбата на съпруга на настоящата жалбоподателка – Ю.В.С., ЕГН: **********, срещу Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на орган по приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП.
Предмет на спор в настоящото производство е наличността на парични средства в брой към 01.01.2013 г. и получени от жалбоподателката през ревизираните периоди доходи и финансирания в Германия, както и средства от роднини.
-Приходната
администрация е съобразила относно твърденията на жалбоподателката за налични
парични средства към 01.01.2013 г. и получени средства от роднини следното:
В хода на ревизията и в хода на извършената проверка, приключила с Протокол № ПФ- 04001118000693-073-001/21.03.2019 г., на жалбоподателката са връчени искания, в които изрично е посочено, че се изискват данни и документи за налични, парични средства към 01.01.2013 г. Такива обаче не са представени от С.Г.С.. Едва в хода на ожалването по административен и съдебен ред се претендират от жалбоподателката налични парични средства към 01.01.2013 г., но не се сочи нето конкретен размер на същите, нито се сочат конкретни доказателства за наличието им.
В хода на настоящото ревизионно производство е извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че за периода 1999 г. - 2012 г. ревизираното лице няма подавани годишни данъчни декларации за получени доходи, за него няма подадени уведомления за сключени трудови договори и декларации образец 1, както и справки по чл. 57 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 73 от ЗДДФЛ. Поради това е направен извод, че С.Г.С. не е имала никакви доходи през този период. Същото се установява и по отношение на съпруга на жалбоподателката Ю.В.С.. При така установените факти няма данни с какви средства жалбоподателката е издържала себе си и двете си деца, родени през 2000 г. и 2002 г., нито може да се приеме за достоверно твърдението за налични спестявания към 01.01.2013 г. /като отделно жабоподателката не сочи размер и произход на същите спестявания/.
За пръв път с жалбата по административен ред са наведени твърдения и за получени средства от роднини, които твърдения не са подкрепени с никакви конкретни данни и доказателства - имена, суми, дати, произход на средствата при предоставящия и др. Предвид това възражението на жалбоподателката е прието за неоснователно.
-Относно твърденията
на жалбоподателката за получени доходи в Германия, приходната администрация е
съобразила следното:
В хода на извършваната ревизия жалбоподателката е представила документи на немски език, три от които са придружени с превод на български език. Според тези документи С.С. и Ю.В.С. са били одобрени в Германия за получаване на: детски надбавки за двамата им сина в месечен размер на 332,54 евро за периода от м.05.2015 г. до м.06.2015 г., или общо 665,08 евро; родителска помощ (майчинство) за дъщеря им в месечен размер на 300,00 евро за периода от 23.09.2015 г. до 22.09.2016 г., или общо 3 600,00 евро; плащания за осигуряване на ежедневна издръжка за жалбоподателката, съпруга й и трите им деца в месечен размер на 1 813,00 евро за периода от м. 03.2017 г. до м. 06.2017 г, или общо 7252.00 евро. Констатирано е, че доказателства за получаването на всички тези суми не са представени нито от С.Г.С., нито от съпруга й Ю.С.. Констатирано е, че такива доказателства са необходими, с оглед на това, че в горните документи са изброени условия, при неспазването на които основанията за отпускане на социалните плащания ще отпаднат, плащанията ще бъдат прекратени, а вече получените плащания ще бъдат връщани.
Независимо от това е прието, че дори да се приеме, че горепосочените суми за социално подпомагане в Германия са действително изплатени в пълен размер, то е отчетен фактът, че това са социални придобивки, които имат за цел да покрият социалния минимум за издръжка и живот. Посочено е, че ако жалбоподателката С., съпругът й и трите им деца живеят в Германия постоянно, както се твърди от жалбоподателката, то социалните плащания в Германия са покривали разходите им за живот в тази страна. Отделно нелогично е да се приеме, че от социалните плащания в Германия е възможно да се спестят средства, които да покрият разходите, извършени от жалбоподателката С. в България. Още повече, че в Германия С.С. и съпругът й Ю.С. са получили социални плащания само за 19 месеца през периода 05.2015 г.-12.2017 г. Останалите 13 месеца от този период не са имали средства, с оглед липсата на други доказателства за получени доходи и финансирания. Т.е. и тук възниква въпросът с какви средства са се издържали през тези месеци С.Г.С. и семейството й, като се има предвид стандарта на живот в Германия и осъществените многобройни пътувания на жалбоподателката през граница, видно от получената справка на ОДМВР – Ловеч, които не са включени като разход при извършената от приходната администрация съпоставка.
По отношение на възражението на жалбоподателката, че в хода на ревизията не е иницииран обмен на информация с германската данъчната администрация, за да се установи какви доходи е получила в Германия С.Г.С., следва да се посочи, че съгласно чл. 116, ал. 1, изр. първо от ДОПК - в случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. От това следва, че законодателят е възложил доказателствената тежест върху ревизираното лице - С.Г.С., по отношение изясняването на фактите и обстоятелствата, възникнали извън територията на страната.
Колкото до регламентираната в ДОПК процедура за административно сътрудничество с държави-членки на Европейски съюз, на която се позовава жалбоподателката, същата урежда осъществяването на административно сътрудничество по отношение на данъците (чл. 143б, ал. 1 от ДОПК), а не на социалните плащания. Според съдържанието на нормата на чл. 143а, ал. 1 от ДОПК, обмен на информация се извършва тогава, когато може да се предвиди, че същата е от значение за установяване на задължения за данъци. Както вече беше посочено, С.Г.С. не е представила никакви доказателства за наличие на трудови договори, придобити доходи и удържани данъци в Германия.
Предвид гореизложеното, РА в обжалваната част по ЗДДФЛ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден относно установените допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 2518,57 лв.,и лихви в размер на 642,27 лв.
2. В частта по ЗЗО.
На основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от с.з., са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
При ревизията е установено, че за част от ревизирания период С.Г.С. не е осигурявана на основанията, посочени в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, поради което правилно е преценено, че същата подлежи на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
По данни на информационната система на НАП е установено, че С.Г.С. за периода м.06.2012 г. - м,02. 2015 г. е здравно осигурявана от Дирекция -„Социално подпомагане“- ****, като социално слабо лице с право на социално подпомагане по реда на Закона за социално подпомагане. За С.С. са подадени декларации обр. 7 с вх. № 114811501639004/20.08.2015 г. за здравно осигуряване, считано от 01.04.2012 г. и декларация с вх. № 114811501639005/20.08.2015 г. за здравно осигуряване, считано от 01.03.2015 г.
За ревизираните години жалбоподателката С. не е декларирала получени доходи, като за периода 01.03.2015 г. – 31.12.2017 г. са установени дължими и внесени месечни авансови вноски за ЗО върху ½ от минималния месечен осигурителен доход, ведно с лихви за закъснение.
Ето защо за 2016 г. и 2017 г. правилно е изчислена и дължимата вноска за довнасяне, съобразно облагаемият доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, определен с PA. С оглед на това, РА следва да бъде потвърден и в тази му обжалвана част, с която са установени допълнително вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. - в размер на 1610,08 лв. и лихви в размер на 415,52 лв. и за 2017 г. - в размер на 38,37 лв. и лихви в размер на 6,01лв.
При постановяване на настоящото решение съдът съобрази и влязлото в сила решение № 221 от 20.11.2020 г. по адм.д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, оставено в сила с решение № 10024 от 05.10.2021 г. по адм.д. № 2528/2021 г. на ВАС, като със същото решение е отхвърлена жалбата на съпруга на настоящата жалбоподателка – Ю.В.С., ЕГН: **********, срещу Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на орган по приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП.
Както по адм.д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, спрямо съпруга на жалбоподателката, така и в настоящата жалба, основните доводи на жалбоподателя са, че органът не е събрал служебно информация за доходите от чужбина.
„Съгласно чл. 116, ал.1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Неоснователни и недоказани са възраженията на оспорващия, че ревизиращият екип не е събрал данни и доказателства за евентуално получени доходи от семейството на С. с произход Р Германия, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези възражения е на ревизираното лице.“ /цитат от решение № 10024 от 05.10.2021 г. по адм.д. № 2528/2021 г. на ВАС/.
Съгласно чл.122, ал. 1, т .7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Според чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато (1) стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, и (2) направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на закона явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
Проверяващия орган е изискал информация от МВР за влизанията и напусканията на страна от жалбоподателката С. и регистрираните МПС и ППС, от оператори на мобилни услуги, доставчици на електроенергия и ВиК-услуги, застрахователни дружество и банки, търговски дружества, Национален осигурителен институт, Агенция по вписванията и др. Въз основа на събраните данни са установени документираните извършени от жалбоподателката С. разходи в процесните периоди, както и получените от нея доходи. Събраните писмени доказателства са част от ревизионната преписка, не са оспорени, поради което съдът ги кредитира.
Доколкото в съдебното производство, въпреки разпределението на доказатествената тежест и разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, не са представени доказателства от страна на жалбоподателката С., оборващи констатациите в РД, съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение между разходи и приходи за процесните периоди, както следва: за 2015 г. - 464,89 лв., за 2016 г. - 22646,00 лв. и за 2017 - 3316,20 лв., за които суми е прието, че представляват облагаем доход от неустановен източник.
В допълнение следва да се посочи, че и в хода и на съдебното производство жалбоподателката не представи никакви нови писмени доказателства, поради което по никакъв начин не се опровергават изводите на данъчната администрация в обжалвания РА, в обжалваните части.
Ето защо съдът кредитира изводите на данъчната администрация, а отделно в съдебното производство не се опровергаха с никакви нови доказателства правните изводи на данъчната администрация, направени въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство.
Паради това съдът кредитира събраните в хода на административното производство писмени доказателства, като споделя и правните изводи в РА и решението, с което същия РА е потвърден, в ожалваните части.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а ожалвания РА, в обжалваните части, за законосъобразен.
При този изход на спора
и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени
разноски в размер на 592 лева за юрисконсултско възнаграждение, видно от списък
на разноски на ответника на л. 379 от делото /том 2/, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
На основание гореизложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.Г.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, срещу
Ревизионен акт № Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от ОП при ТД
на НАП – Велико Търново, В ОБЖАЛВАНАТА
И ПОТВЪРДЕНА с Решение № 22/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП част,
В ЧАСТТА ПО ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - в размер на 99,75 лв. и
лихви в размер на 46,02 лв., за 2015 г. - в размер на 29,69 лв. и лихви в
размер на 10,67 лв., за 2016 г. - в размер на 2083,43 лв. и лихви в размер на
537,68 лв. и за 2017 г. - в размер на 305,70 лв. и лихви в размер на 47,90 лв.,
както и в ЧАСТТА ПО ЗЗО, в която са установени допълнително вноски за здравно
осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. - в размер на 1610,08 лв. и
лихви в размер на 415,52 лв. и за 2017 г. - в размер на 38,37 лв. и лихви в
размер на 6,01лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК С.Г.С.,
ЕГН: **********,***, да заплати
на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново сумата от 592 лв. /петстотин деветдесет и два лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дн. срок от съобщаването му на страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: