М О
Т И В И
към присъдата,
постановена на 10.10.2019г. по ВНАХД №159/2019 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение.
Съдебното производство по делото е по реда на чл.378, ал.5, вр.чл.313 и
сл. от НПК – за проверка на невлязло в сила първоинстанционно решение,
постановено по реда на гл. XXVIII-ма от НПК и e образувано във връзка с
протест на прокурор от Районна-прокуратура – гр.Варна, срещу Решение № 2048 на
Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 2356/2018 г. по описа на ВРС.
С атакуваният съдебен акт, обв.Д.Ж.Й. е признат за невиновен в
това, че на 03.10.2016 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил "Шевролет" с peг. № В 7141 ВС нарушил
правилата на движение на чл.25, ал.1 от ЗДвП: "Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат сред него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение", както и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Единична непрекъсната
линия – М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват" и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.В.В., изразяваща се в
открито многофрагментирано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост
на лявата предмишница /в дисталната трета/, което обусловило трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за период от около 5-6 месеца, поради
което и на осн. чл.304 ал.1 от НПК е оправдан за извършено за престъпление по
чл.343, ал.1, б. "б", пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК.
Във въззивния протест, по повод на който е образувано настоящото
производство, депозиран от прокурор от Районна прокуратура, гр.Варна в
установения от закона срок за обжалване, решението на ВРС се атакува
със съображения за неправилност и противоречие със събраните по делото доказателства,
като се предлага отмяна на същото и постановяване на ново, с което обв.Й. да
бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение.
Постъпил е и допълнителен протест, в който подробно се мотивират така
изложените от държавното обвинение аргументи за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт. Оспорват се изводите на ВРС относно липсата на доказателства за
пряка причинна връзка между допуснатото от обв.Й. нарушение на нормата на
чл.63, ал.2, т.1 от ЗППЗДвП и възникналото ПТП, доколкото се сочи, че същата е
основна причина за настъпването му. Като допълнителна такава се изтъква и
нарушаване от страна на обв.Й. на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, предвид
и показанията на свид.Б. – водач на намиращ се в близост адо ПТП-то автомобил,
видно от които същият не е заявил, че обв.Й. е спрял управляваният от него
автомобил в средата на пътното платно, преди да пресече единичната непрекъсната
линия М-1, каквито са кредитираните в тази си част неправилно от съда показания
на заинтересованите от делото - свид.Г., свид.А. и съответно обясненията на
обв.Й.. Сочи се, че дадените от пострадалия В. показания относно това, че е
управлявал мотоциклета си с включени светлини, не са заинтеросовани по начин,
който да даде основание да не се кредитират, както е направил и първостепенния
съд. Поддържа се искането с първоначалния протест - да бъде отменено решението
на РС – Варна и се постанови нов съдебен акт, с който обвиняемият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б. "б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
След даване ход на делото, настоящият съдебен състав намери, че за
изясняване на обективната истина е необходимо провеждане на въззивно съдебно
следствие, в рамките на което допусна събирането на писмени и гласни
доказателства, като извърши разпит на свид.Б., свид.А., свид.Г., свид.В., а
обяснения пред съда бяха дадени и от обв.Й., назначи
САТЕ, изиска справка от Дирекция „Инжинерна инфраструктура и благоустрояване“
към Община Варна, ведно с извадка от Генералния план за организация на
движението на територията на Община Варна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна, поддържа внесеният от Районна прокуратура-гр.Варна протест,
като посочва, че предвид събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и категоричността на изготвената нова експертизата относно това,
че мотоциклетът управляван от пострадалия е бил с включен фар, то същото
оборвало основната градивна конструкция на мотивите не ВРС свързани с
предположение в обратната посока, обосноваваща и липсата на доказателства за
осъществени от страна на обвиняемия нарушения на разпоредбите
на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.63, ал.2, т.1 от
ЗППЗДвП, вменени му с предявеното
обвинение. Моли, протеста да бъде уважен, като се отмени
оправдателното решение и да се постанови осъдително такова.
Защитникът на обв.Й. – адв.Г., моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, което намира за правилно, обосновано и
законосъобразно. Сочи че основния въпрос по настоящото дело е какви
нарушения е извършил неговия подзащитен и дали същите са в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Изтъква, че поставения знак
„Стоп“ на изхода на автомивката, откъдето е излязъл и обв.Й., вменява
задължение за спиране, което е било изпълнено, като същият не е имал такова
обаче за спиране в активната лента, за да се даде път на движещите се по
насрещното платно. Сочи, че мястото на съприкосновение
между автомобила на обвиняемия – в неговата задна дясна част и
мотоциклета на пострадалия, изключвало нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, от
страна на обвиняемия, като навеждало за извършено такова от пострадалия. При
преценка за виновно поведение от страна на обв.Й. и ангажиране на
административно наказателна отговорност при разпоредбата на чл.78а НК, моли за
налагането на минималния размер на санкцията определена от
законодателя, както и да не се налага кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с оглед упражняваната от
подзащитния му професия, а именно - шофьор.
Окръжен съд-Варна съд, след като се запозна с изложеното в протеста и
допълнителния протест на РП – Варна, като изслуша становището на страните в
съдебно заседание, като прецени наличните по делото доказателства, включително
събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на
чл.314, ал.1 от НПК, намери, че протестът на Районна прокуратура-гр.Варна е
процесуално допустим, подаден в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледан по същество се явява основателен.
Въз основа на събраните и проверени по делото доказателства и
доказателствени средства и тези, събрани от въззивния съд, се установява
следната фактическа обстановка:
На 03.10.2016 г., около 20.20 часа, обв. Д.Й. се намирал в паркинга на
автомивка „Р.", находяща се на бул. „Христо Смирненски" в гр.Варна с
л.а. „Шевролет" с per. № В 7141 ВС. Същият, предвид че искал да се отправи
в посока към МБАЛ „Св.Марина“, решил да излезе с автомобила си от паркинга на
автомивката, като пресече близката му пътната лента на бул. „Христо
Смирненски", а именно – тази която водела от МБАЛ „Св.Марина" към ВМА
МБАЛ-Варна, след което да навлезе в насрещната пътна лента на булеварда по
посока МБАЛ „Св.Марина" и да завие наляво по нея. Тъй като в
близката му пътна лента имало колона от автомобили, обв.Й. изчакал някой от тях
да спре, за да премине, както и станало. Когато водач, спирайки му предоставил
път за да премине, обв.Й. излязъл с управлявания от него автомобил от паркинга
на автомивката, пресякъл пътната лента по посока ВМА МБАЛ-Варна,
спирайки напречно с предната част на автомобила по средата на
пътното платно, непосредствено преди единичната непрекъсната линия-М1,
разделяща двете пътни ленти на бул. „Христо Смирненски".
Междувременно по булеварда – в пътната лента в посока към МБАЛ
„Св.Марина" приближавайки към мястото където се намирлал обв.Й. с
автомобила си, със скорост от около 68,98 км/ч и включени къси светлини се
движел мотоциклет „К." с per. № СА 1128 А, управляван от И.В.В.. Въпреки,
че обв.Й. имал възможност да види, че мотоциклетът на св.В. се приближава, тъй
като той се намирал на около 119,66 м. -от дясната му страна, обвиняемият не го
изчакал да премине, а придвижил автомобила си от пътната лента по посока ВМА
-МБАЛ-Варна в пътната лента по посока- МБАЛ „Св.Марина", като пресякъл
единичната непрекъсната линия-М1, която разделяла двете пътни ленти на бул.
„Христо Смирненски". Навлизайки в пътната лента по посока МБАЛ „Св.Марина",
обв.Иорданов завил наляво и започнал да се придвижва по тази пътна лента,
ускорявайки движението на автомобила, който управлявал, до 26,91 км/ч. Тъй като
това не било достатъчно, за да се запази дистанция между него и приближаващия
се зад него мотоциклет, управляван от свид.В., последният предприел
действие по аварийно спиране и отклонил леко вдясно управлявания от него
мотоциклет в опит да избегне сблъсък с автомобила на обв.Й.. Въпреки това,
мотоциклетът, управляван от свид.В., се ударил челно в дясната задна част на
автомобила, който бил изминал 29 метра по пътната лента на булеварда по посока
МБАЛ „Св.Марина". В резултат на удара, свид.В. претърпял телесна повреда,
изразяваща се в открито многофрагментирано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост на лявата предмишница /в дисталната трета/, контузия на лявото
коляно, три разкъсно-контузни рани по лявата предмишница и лявото коляно.
Очевидец на случилото се станал свид.Г.Б., който своевременно сигнализирал на
тел.112.
В хода на образуваното досъдебно производство бил извършен
оглед на местопроизшествие, проведени са разпити на свидетели, назначени и
изготвени са няколко експертизи - съдебно-медицинска , автотехническа и
допълнителна автотехническа, оценителна-автотехническа, като са приложени и
документи относими към предмета на воденото разследване .
Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ в резултат
на възникналото пътно-транспортно произшествие на 03.10.2016 г. пострадалият И.В.В.
е получил следните травматични увреждания: открито многофрагментно счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост на лявата предмишница (в дисталната
трета), контузия на лявото коляно, три разкъсно-контузни рани по лявата
предмишница и лявото коляно. Получените увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи и ръбести предмети и е възможно да са причинени при блъсване
на мотоциклетиста в движещ се лек автомобил с последващо падане и удряне върху
земната повърхност. Посочено е, че многофрагментираното счупване на диафизите
на лакътната и лъчевата кост на лявата предмишница /в дисталната трета/ на
пострадалия В. е обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник за около 5-6 месеца при обичаен оздравителен процес, като останалите получени
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението на вещото лице, изготвило АТЕ - мястото
на удара между лек автомобил „Шевролет Авео”с рег. № В7141ВС и
мотоциклет „К.
КЛХ650“ с рег.№ СА1128А е разположено около 10,80 метра преди т.А и на около
5,60 метра в дясно от т.А / ляв бродюр/ върху дясна пътна лента; скоростта на
движение на лекия автомобил непосредствено преди удара е 26,91 км/ч; скоростта
на мотоциклета непосредствено преди да е реагирал мотоциклета е 68,98 км/ч.
Вещото лице сочи, че водачът на лекия автомобил е имал възможност своевременно
да възприеме приближаването на мотоциклетиста от разстояние 119,66 метра при
условие, че мотоциклетът е бил с включен фар поне на къса светлина, което би
позволило на водача на автомобила да не предприема маневра „завой наляво” и
навлизане в траекторията на движение на мотоциклетиста, както и че след
навлизане в дясната лента, водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да забележи, чрез огледалата за обратно виждане, приближаващия зад
него мотоциклетист, ако същия е бил с включен фар и да предприеме максимално
възможно ускоряване и престрояване плътно в дясно или в ляво на дясната пътна
лента, което би довело или до предотвратяване на сблъсъка или до
осъществяването му със значително по-малка относителна скорост. Причините, обобщени от експета за настъпване на
ПТП-то според същия са - предприетата маневра от водача на лек автомобил
„Шевролет" с рег.№ В 7141 ВС завой наляво, довела до навлизане в „коридора
на движение" на мотоциклета, въпреки наличието на достатъчна зона на пряка
видимост, осигуряваща му достатъчно време и място за предотвратяване на
маневрата; липсата на визуален контрол от
страна на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ преди предприетата маневра
завой наляво и след навлизане в дясна лента през огледалата за обратно виждане,
което от техническа гледна точка е довело до липса на действия за
предотвратяване на ПТП; несвоевременния
визуален контрол и реакция на мотоциклетиста към мястото от което лекия
автомобил навлиза и в дясната лента и става опасност, въпреки, че от техническа
гледна точка е имал разстояние по-голямо от опасната зона на спиране. Вещото
лице е определило, в изготвената допълнителна АТЕ, че към момента в който лекия
автомобил управляван от обв.Й. е предприел маневра - завой на ляво по
бул.“Христо Смирненски“ в посока кв.“Виница“ в гр.Варна, разстоянието от него
до мотоциклета е било около 119,66 метра, като при движение в тъмната част на
денонощието, при ясно време, при липса на ограничена видимост, светлините на
пътепоказателите и на фаровете /независимо на какви светлини/ са забележими на
разстояние до 300 метра, което в конкретния случай означава, че видимостта на
водача на лекия автомобил към идващия мотоциклет при включен фар на мотоциклета
би била не по-малка от 119,66 метра. Прякото осветяване на мотоциклетиста в
посоката на движението му е определена при включени къси светлини на фара около
75 метра, като според експерта включените задни габаритни светлини на процесния
автомобил са били видими от момента в който той е навлязъл в дясната пътна
лента пред мотоциклетиста на разстояние около 119,66 метра. Според заключението
на вещото лице, водачът на лекия автомобил е имал възможност своевременно да
възприеме наближаването на мотоциклета от разстояние 119,66 метра при условие,
че мотоциклета е бил с включен фар поне на къса светлина, а след навлизане в
дясната лента, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи,
чрез огледалата за обратно виждане приближаващия зад него мотоциклет, ако същия
е бил с включен фар и да предприеме максимално възможно ускоряване и
престрояване плътно в дясно или в ляво на дясната пътна лента, което би довело
или до предотвратяване на сблъсъка или до осъществяването му със значително
по-малка относителна скорост. Мотоциклетистът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП при включен или изключен фар, както и при
движение със скорост 68,98 км/час, така и при движение със скорост 50
км/час.Мотоциклетистът е могъл да предотврати настъпването на удара с движещия
се пред него лек автомобил, ако е предприел намаляване на скоростта си от
разстояние не по-малко от 51,26 метра преди да достигне задната му броня. Първостепенният съд е констатирал, че почти
цялата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните
доказателства, с изключение на обстоятелствата свързани с това дали е бил
включен фарът на мотора на пострадалия, както и по отношение навлизането на
обв.Й. в лентата в която същият се е предвижвал, предвид показанията на самия
пострадал, които съдът намира за заинтересовани и неподкрепящи се от останалия
събран по делото материал.
Показанията на свидетелите П.А., Г.Г., Г.Б., относно движението на обв.Й.
с управлявания от него автомобил от излизането му от паркинга - до
навлизането в лявото пътно платно , преди което същият срял автомобила, както и
това, че не са видели приближаването на мотоциклета на пострадалия и
възприятията им относно последвалия удар и състоянито на
пострадалия, са били изцяло кредитирани от съда, предвид, че същите са намерени
за систематични и взаимно допълващи се, подробни, с ясна конкретика за фактите
относно предмета на доказване. Посочено е, че въпреки близостта на отношенията
между свидетелите и обв.Йордановне са налице основания, същите да бъдат счетени
за непредубедени, противно на тези на свид.В.. Същите съдът е намерил за
заинтересовани и не намиращи подкрепа в останалия събран по делото матнериал,
досежно заявеното от същия, че е управлявал мотоциклета с включен фар и
че обв.Й. е навлязъл в неговата лента без да спре – „с мръсна газ“.
Съдът изцяло е кредитирал и показанията на свид.Б., който е управлявал
автомобила, движещ се зад, този пропуснал навлизането в пътното
платно на автомобила на обвиняемия, възприемайки траекторията на движение на
същия, както и шум от сблъсак и разхвърчали се части , в последствие за които
установил, че са от мотоциклет, акцентирайки върху заявеното от него че не е
забелязал мотоциклетиста да се приближава, както и това дали е бил с включени
светлини или светлоотразителна жилетка. Изцяло са кредитирани и обясненията на
обв.Й., които са счетени за ясни, точни и изцяло кореспондиращи със събрания
доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е кредитирал напълно и изготвените по делото
експертизи, като след извършен доказателствен анализ е мотивирал оправдаването
на побв.Й. поради недоказаност на повдигнатите му обвинения, приемайки,
че същият не е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като е спазил всички изисквания на закона, по повод предприетата маневра,
тъй като липсвали доказателства, че пострадалия е управлявал мотоциклета с
включени светлини. В този смисъл ВРС е посочил, че липсват категорични
доказателства, че обвиняемият е имал обективна възможност да види
приближаващия мотоциклет от разстояние около 119,66 метра, като липсата на
светлини на мотоциклета води до обективна невъзможност обвиняемия да възприеме
превозното средство, с което би настъпил конфликт, ако навлезе в лентата му за
движение и да не предприема тази маневра или да спре преди мястото на
удара. В мотивите си, първоинстанционният съд е посочил, че обв.Й.
безспорно е извършил нарушение на нормата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП,
съдържаща забрана пътните превозни средства да застъпват и пресичат единичната
непрекъсната линия, но и по отношение на нея не били събрани доказателства, че
е налице пряка причинна връзка между допуснато нарушение на ППЗДвП и
възникналото ПТП. Предвид недоказаност по несъмнен начин на предявеното на обв.Й.
обвинение, същият е бил признат за невиновен за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б”б”, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК .
С оглед така направените от страна на първоинстанционния съд изводи, и
въз основа на установената от същия фактическа обстановка, доколкото въззивния
съд прецени, че са налице неизяснени в същата обстоятелства, съдът въобнови
съдебното следствие, в хода на което бяха проведени разпити на свид.Б.,
свид.А., свид.Г., свид.В., като обяснения пред съда бяха дадени и от обв.Й..
Съдът назначи САТЕ, като изиска и справка от Дирекция
„Инжинерна инфраструктура и благоустрояване“ към Община Варна, ведно с извадка
от Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна.
Доколкото по настоящото дело, безспорно са установени – мястото на
удара, скоростта на движение на двете МПС-та, движението на обвиняемия след
излизането от автомивката, нанесените на пострадалия телесни увреждания,
имуществени такива, пътната маркоровка и знаковите обозначения, то и за
ВОС спорните въпроси в конкретния казус са свързани с
обстоятелството дали мотоциклета на свид.В. е бил управляван от
същия с включени светлини, отговор на който беше даден от
назначената от въззивния съд САТЕ, която с оглед аргументираните изводи на
поставените задачи, така и с оглед опита и компетентността на изготвилото я
вещо лице изцяло се кредитира от настоящата инстанция. Видно от заключението
на същата, лампата на фара на мотоциклет „К.“ с рег № СА 11 28 А светва
автоматично, след поставяне на контактния ключ в положение „Включено“ и
продължава да свети след стартиране на двигателя, като описания режим на работа
на лампата на фара на мотоциклета е предвиден и изпълнен от производителя на
мотоциклета.
Изготвилото експертизата вещо лице – инж.Е.И., в съдебно заседание
поддържа изцяло така направеното си експертно заключение, като сочи, че
лампата на фара на мотора се задейства след поставяне на ключа в гнездото и
завъртането му в положение работа, като пояснява, че отделно двигателя на
мотора се стартира по два начина, с крачна манивела и посредством бутон по
технически начин. Едва след сработването на двигателя, лампата на фара получава
двойно захранване и освен от контактния ключ, отделно чрез електронен - и от
генератора на двигателя на мотора. Когато работи двигателя на мотора не може да
се изключи фара, като това е възможно едва при изключване на контактният ключ.
За да изпълни задължението си по чл.314 от НПК да провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, ВОС проучи всички събрани по делото
доказателствени източници, след което подложи на анализ съдържанието на всяко
едно доказателствено средство поотделно, а на синтез по правилата на формалната
и житейската логика – съдържанието съвкупно на всички доказателствени средства.
При направената съпоставка на ВРС относно приети за установени факти и
обусловени от тях фактически изводи, както и на правните изводи на първата инстанция,
ВОС прие фактическо положение спрямо това на ВРС с различие по
отношение на един от основните факти относим към предмета на доказване. Тази
промяна се обуслови от оценка на заключенията на автотехническата експертиза и
проведените разпити в хода на съдебното следствие, като същата и извършения
съвкупен доказателствен анализ, предпоставиха и правни изводи различни от тези
на първоинстанционния съд.
ВОС намери, че следва да базира становището си относно фактите,
определящи ситуацията на ПТП върху заключението на кредитираните и от
първоинстанционния съд АТЕ и допълнителна такава, както и въззивно назначената
и извършена САТЕ /л.56-57 от внахд/ и проведения в тази връзка разпит на
изготвилото я вещо лице, определящо, че лампата на фара на мотоциклет „К.“
с рег № СА 11 28 А светва автоматично, след поставяне на контактния ключ в
положение „Включено“ и продължава да свети след стартиране на двигателя, като
описания режим на работа на лампата на фара на мотоциклета е предвиден и
изпълнен от производителя на мотоциклета, като посоченото изцяло съвпада и с
дадените в тази връзка и кредитирани от съда показания на свид.В.. Предвид
това, така установената от първостепенния съд фактическа обстановка се
възприема и от настоящия такъв, с промяна в горното обстоятелство.
Както е посочил и първоинстанционния съд, по делото няма спор относно
фактите свързани с участниците в ПТП-то, време и място на
настъпване на същото, движението на участниците в произшествието, тяхното
разположение преди, по време и след ПТП-то, , скоростите на МПС-а, деформациите
по тях, както и получените от пострадалия телесни повреди,
имащи характера на средни такива по смисъла на чл.129 от НК. Несъмнено са установени и вида на хоризонталната пътната маркировка и
знаковото стопанство в конкретния участък на ПТП-то.
Доколкото за настоящия съд, при така установената фактическа обстановка,
отговорът на въпроса относно наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на обвиняемото лице, с което същият е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата и настъпилото ПТП е положителен, то и в
конкретния случай е налице осъществен състав на престъпление по чл.343
ал.1 б. "б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Безспорно е, че че при движението на обв.Й. с управлявания от него лек
автомобил при извършваните от същия маневри, маркировката на участъкът от
булеварда, пресечен от същия е с линия М 1, която съобразно чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП забранява на ППС да я застъпват и пресичат. С оглед
заключението на назначената в хода на въззивното
производство САТЕ и дадените в тази връзка пояснения в съдебно заседание от
изготвилото я вещо лице – инж.Е.И., същата установява придвижване с включен фар
от пострадалия. Имайки предвид посоченото и в изготвените предходни
АТЕ, то според настоящия съд е била налице и обективна видимост за
обвиняемия от голямо разстояние между него и моториста, посочено от експерта на
148,66 метра, включващо разстоянието от мотоциклетиста до мястото на
удара /около 119 м./, ведно с изминатите около 29 метра от
автомобила от момента, в който става опасност до мястото на удара, като е
пояснено, че фарът на мотора е забележим при ясно време, без ограничена
видимост, до 300 метра. Обстоятелството, че видно от показанията на свид.Г. и
обясненията на обв.Й., двамата са посочили, че са видели намиращата се на
по-голямо разстояние от горепосоченото светофарна уредба, съпоставено с
установеното включено състояние на фара на мотоциклета, води до извод че същият
е бил видим за тях от мястото където са се намирали, още повече, че
същият е по-силен от светофарната уредба. При наличната
обективна видимост, обв.Й. е предприел пресичане на пътя, за да завие, като
след извършване на маневрата, мотоциклетът, който преди удара се е движел с около
68,98км/ч се е ударил в задната дясна част на автомобилът
му, с относителна скорост от 42,88 км. Ударът предизвикал падане на
мотоциклета, заедно с пострадалия, при което същият е получил телесни
повреди.
Следва да се посочи и че произшествието е станало около 20,20 ч. - т. е.
в тъмната част от денонощието, като мястото е било осветено – при
включено и работещо улично осветление /видно от снимките от фотоалбума към
протокола за оглена на местопроизшествието/.
В заключение: при обективни условия за безпрепятствено възприемане на
приближаващият моторист, движещ се в предназначената за него лента за движение,
обвиняемият е прекосил с автомобила си намиращото се в негова близост платно на
пътя след което е продължил движението си на ляво – пресичайки непрекъснатата
напречна линия на пътното платно и включвайки се в лентата, по която се е
движел свид.В., чийто мотоциклет се ударил в задната
дясна част на автомобила. Поради това и непосредствената причина за
сблъсъка на двете ППС е поведението на обвиняемия, който е нарушил
посочените в предявените му обвинения разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП . Ако
обвиняемият не беше предприел посоченото, то и сблъсъкът
би бил избегнат, като няма никакви обективни данни пресичането да е
било наложително и неизбежно да се извърши в конкретния момент. Без навлизането
на автомобила на обв.Й. на пътя, пресичането му и завиването в лявата му лента
не би настъпило ПТП - тъй като липсата на препятствие пред мотоциклетиста не би
довело до промяна в неговото движение като скорост и посока, предвид липсата на
други причина за такава промяна.
Обвиняемият е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП - предприемайки
извършваната от него маневра, пресичайки близкото му платно на
пътя, възнамерявайки да завие на ляво, е трябвало преди
това да се убеди, че няма да създаде опасност, което не е направил.
Поради това и конкретното му поведение нито е било съобразено с положението,
посоката и скоростта на движение на останалите участници в движението и
конкретно – на пострадалия, нито е било безопасно за него. По време на
пресичането на пътя с цел включване в насрещната лента на движение обв.Й. е
пресякъл въпреки забраната за това единичната непрекъсната линия М1, поради
което е нарушил и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. Предвид изложеното, според ВОС
следва да се приеме за доказано нарушаването от страна на подсъдимия на
вменените му разпоредби.
В този смисъл и не може да бъде кредитирано така релевираното от страна
на защитата възражение за липсата на причинно-следствена връзка между осъществените
от страна на подзащитния му безспорно установени нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП и настъпилия резултат. От заключението на
повторната автотехническа експертиза е установено, че обв.Й. е имал ясна
видимост - не по–малка от 150 метра и е могъл да забележи пострадалия, който се
е движил в предназначената за него лента за движение, с включен фар.
Но същият е предприел маневра завиване наляво. Съдебната практика е
последователна в изводите си, че водачът, който има намерение да направи
каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да
създаде опасност за движение и че преценката за безопасността на движението
трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в
липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава
опасност, с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да се
осъществи маневрата. В конкретния случай, при стриктно спазване на разпоредбата
на чл.25 от ЗДвП, обвиняемият е щял да може да възприеме мотоциклетиста и да
съобрази маневрите си. Заключението на допълнителната автотехническа експертиза
е категорично, че обв.Й. е могъл да предотврати ПТП при условие, че не е
навлизал в пътната лента за насрещно движение с последващо предприемане на
маневрата завиване наляво. Навлизането на автомобила в лентата в която се е
движил пострадалия с пресичането на единичната непрекъсната линия М1, е пряко
свързано с настъпването на ПТП, доколкото е предизвикало необходимост от
изменение на движението на мотоциклета. Това обуславя и извод за ангажиране на
наказателната отговорност на обв.Й., с оглед допуснатите нарушения на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, доказаната причинна връзка между
тях и настъпилите увреждания на пострадалия. Въпреки скоростта на управление на
мотоциклета от свид.В. и посочената в експертизата опасна зона на спиране, то
процесния резултат не би настъпил, ако обвиняемият не беше създал опасност за
движението с предприетия от него завой, пресичайки близката му пътна лента и
включвайки се в насрещната такава, в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Пряк резултат от описаното поведение на обвиняемия,
нарушаващо изброените правила за движение по пътищата, е сблъсъкът на
управляваното от него МПС с управляваното от пострадалия и получаването от
същия на телесни увреждания имащи характера на средна телесна повреда.
Съдът приема, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. Обв.Й. е бил
длъжен да предвиди настъпването на деянието, което му задължение е следвало
пряко от разпоредбаите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП,
както и че е могъл обективно да го предвиди, като същевременно
липсват доказателства, същият да е искал или да се е съгласявал с настъпването
на общественоопасния резултат.
Предвид всичко изложено дотук, за настоящия съд е обусловен
изводът, че обвиняемият е осъществил състав на
престъпление престъпление по чл.343 ал.1 б. "б" пр.2 вр. чл.342
ал.1 от НК.
По изложените съображения ВОС отмени протестираната
първоинстанционна присъда и призна обвиняемия Й. за виновен в това, че на
03.10.2016 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил "Шевролет" с peг. № В7141ВС нарушил правилата на движение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП: "Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат сред
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение", както и
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „Единична непрекъсната линия – М1. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват" и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на И.В.В., изразяваща се в открито
многофрагментирано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост на лявата
предмишница /в дисталната трета/, което обусловило трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за период от около 5-6 месеца - престъпление
по чл.343 ал.1 б. "б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
По отношение на наложеното на обв.Й. наказание, ВОС прецени, че в
конкретния случай са налице всички положителни материалноправни
предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание: престъплението
по чл.343 ал.1 б. "б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК е
извършено от обв.Й. непредпазливо, като за него законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация. Обв.Й. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на гл.VII, раздел IV от НК, като от престъплението не са
причинени, подлежащи на възстановяване имуществени вреди. В конкретния случай
не са и налице ограниченията, визирани от законодателя в разпоредбата на
чл.78а, ал.7 от НК, забраняващи приложението на този институт.
Поради това съдът счита, че по отношение на обв.Й. са налице всички
предвидени условия за приложението на чл.78а от НК за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – „Глоба“.
Определяйки размера на административната санкция, а именно – 1 000
лева ВОС съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, съобразявайки го с целите на по чл.36 от НК, степента на
обществена опасност на извършеното деяние и на подсъдимия. Не намирайки
отегчаващи отговорността обстоятелства, а констатирайки единствено смекчаващи
такива - семейното и материалното състояние на обвиняемия, неговата
възраст и данните за личността му, ниската степен на обществена опасност на
дееца, добрите му характеристични данни, с оглед степента на
обществена опасност на деянието, както и тежестта на причинения съставомерен
резултат и съпричастността на пострадалия в него, изхождайки от
всичките тези съображения ВОС наложи минималния размер на предвидената в чл.78а
от НК административна санкция, а именно "Глоба“ в размер на 1000
лева. Съдът счете, че с оглед постигане целите както на генералната, така и на
специалната превенция, не е необходимо обв. Й. да бъде лишаван от право да
управлява МПС, доколкото съдът съобрази, настоящата професионална
ангажираност на обвиняемия като водач на МПС.
ВОС осъди подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.