№ 169
гр. И., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200495 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №23-
002742/04.10.2019 г. на директора на ДИТ София Област, с което на „Р.“
ЕООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на
основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло. Твърди, че НП
не е връчено по надлежния ред.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Айнаджийски,
поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и
допълва, че към момента на проверката лицето не е било в трудови
правоотношения с дружеството- жалбоподател.
Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, чрез юрисконсулт
Иван в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 25.07.2021г. свидетелите П., Г. и М. извършили проверка на
стопанисван от дружеството- жалбоподател обект – Бар клуб „Р.“ в гр. И..
Била извършена и допълнителна проверка по документи. Било установено, че
1
жалбоподателят в качеството си на работодател е допуснал на 25.07.2021г.
около 11,10ч. до работа лицето Р. Б. на длъжност сервитьор, без да е
предоставил предварително на лицето заверено копие от изискуемото по чл.
62, ал. 3 от КТ уведомление от ТД на НАП за сключения с нея трудов
договор. Това било така, тъй като видно от справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ работодателят е уведомил ТД на НАП за
сключване на трудовия договор на 26.07.2021г. в 00,47ч..
За горното бил съставен АУАН за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ. Въз
основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка; справка от
НАП; трудов договор; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ, уведомление, пълномощно на Милена Чомакова;
идентификационна карта; декларация на работник във връзка с извършване на
проверка по спазване на трудовото законодателство; справка за актуално
състояние на трудови договори, заповеди за компетентност; както и
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите П., Г., М. и Б..
Основаният спор по делото е дали към момента на проверката около
11,10ч. на 25.07.2021г. работникът/служителят е бил допуснат до работа от
работодателя. По този въпрос са налице две групи свидетелски показания- от
една страна са тези на свидетелите П., Г., М., а от друга- на Б..
Съдът кредитира показанията на първата група свидетели, от които се
установява, че към момента на проверката (11,10ч. на 25.07.2021г.) Р. Б. се е
намирала в обекта и е била допусната до работа. Показанията на тази група
свидетели са последователни, безпротиворечиви, подкрепят от останалите
доказателства по делото и липсват данни за каквато и да е заинтересованост
на свидетелите.
От друга страна втората група свидетелски показания- на Б., остават
изолирани от останалия доказателствен материал и най- вече не се подкрепят
от трудовия договор и от декларацията на работник във връзка с извършване
на проверка по спазване на трудовото законодателство. Житейски нелогично е
работникът/служителят да има информация за съществените елементи на
трудовия договор (работно време/почивки/трудово възнаграждение) и да
попълни същите в декларацията, ако трудовият договор не е бил сключен към
момента на проверката. Поради това съдът не кредитира показанията ан св. Б.
в частта, в която заявява, че само е помагала в обекта, а трудовият договор е
бил сключен в последващ момент.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Не се установява надлежно връчване на НП
преди датата на депозиране на жалбата. В случая не е приложима
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, според която ако жалбоподателят не е
2
намерен на посочения от него адрес, НП се счита за връчено, тъй като НП е
изпратено по пощата и единствено е отбелязано, че пратката не е потърсена.
Липсват обаче данни кога е посетен адресът и какво е установено при тези
посещения. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Наказателното постановление е съставено от оправомощено
длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от
Изпълнителния директор на ИА"Главна инспекция по труда".
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че е доказано извършено от дружеството- жалбоподател
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, която разпоредба постановява
забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди
да му представи документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които и копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Установи се по делото, че жалбоподателят в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал до работа на
25.07.2021г. около 11,10ч. лицето Р. Б. на длъжност "сервитьор" преди да
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 на КТ, заверено в ТД на
НАП.
От справка от НАП се установява, че уведомлението е от 26.07.2019г.
от 00,47ч., поради което няма как уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ да е
представено на работника към момента на проверката- на 25.07.2021г. около
11,10ч..
По отношение на попълнената от работника Декларация следва да бъде
посочено, че са посочени размерът на почивките, трудовото възнаграждение,
продължителността на работния ден, които са сред основните реквизити на
трудовия договор по смисъла на чл. 66, ал. 1 от КТ. Наличието на подобни
несъответствия в декларацията не позволяват еднозначно да се направи извод
дали лицето е допуснато до работа, но това ключово обстоятелство се
установява от свидетелските показания.
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл. 63, ал. 2 от КТ, а
съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл. 415в от КТ е специална по
отношение на тази по чл. 28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната (в този смисъл Решение № 1047 от 29.10.2018 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 615/2018 г. и Решение № 718 от 28.05.2019 г. по к.н.а.д.
№ 414/2019 г. на Административен съд София – област).
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с
3
"имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за
всяко отделно нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Следва да се отбележи обаче, че наказващият орган е определил размер
на имуществената санкция от 2000 лв., като съдът приема, че така
наложеното наказание е несъответно на допуснатото нарушение и е
неправилно определено, като следва да бъде намален размерът му до
минималния такъв по закон. При определяне на размера на санкцията съдът
взе предвид факта,че нарушението е констатирано за първи път и същото е
отстранено по- малко от 24 часа след допускането му.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, което следва да бъде присъдено в полза
на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което
сктруктурно принадлежи ДИТ Софийска област. В случая това е
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-002742/04.10.2019 г. на
директора на ДИТ София Област, с което на „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, за
извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал.5, във вр.
с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание - "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 1500/хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред Административен Съд
– София Област.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4