Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141/25.9.2017г.
гр. Д.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Петя
Симеонова, като
разгледа докладваното гр. дело №741/2016 г. по опис
на РС Д., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.49, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.56, ал.1, вр. чл.59, ал.2, вр. чл.127,
ал.2, вр. чл.142 СК. Ищцата
Р.П.Х., ЕГН *********, твърди, че с ответника Д.М.Ж. (Д. Х. по турски документ за самоличност), ЕГН **********, имат сключен граждански
брак от 29.01.2012 г. в Република Турция, регистриран в последствие и в Република България с Акт №13 от 16.05.2013 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община Д..
Твръди, че с ответника са родители
на детето Б. Х., р.
08.02.2013 г. както и че от 2014 г. първо ответникът самостоятелно, а в последствие и ищцата с детето заживели съвместно в Кралство Великобритания, гр. К.. Твърди също, че
от м. април 2016 г. след пореден скандал
и упражнено физическо насилие от ответника
срещу ищцата, тя и детето напуснали
семейното жилище и със съдействие на полицията и социалните служби, им било предоставено
общинско жилище, както и че тя
работи и самостоятелно полага необходимите грижи за отглеждането
и възпитанието на детето, което посещава
детска градина като ответникът се ангажира само
с воденето на детето сутрин в делнични дни до
детската градина. Твърди, че в брачните
отношения между съпрузите е настъпило трайно и непоправимо разстройство и моли съда, да прекрати
брака между страните с развод, без да се
произнася по въпроса за вината,
да предостави на ищцата упражняването
на родителските права спрямо детето
Б. Х. като определи местоживеене на детето при майката,
да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка в размер 300.00 лв за детето Б. Х., както и да определи
режим за лични отношения между ответника и детето. Декларира, че желае след
прекратяване на брака, да носи
брачното си фамилно име – Х..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения съобразно чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, с който се изразява становище
за основателност на предявените искове.
В с.
з. ищцата се явява лично и с упълномощен представител, и заявява, че поддържа
искането за прекратяване на брака и съответните небрачни искове.
В с.
з. ответникът се представлява от назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, който не оспорва твърдението, че в брачните отношения между
съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Не оспорва
основателността на небрачните искове.
След
преценка на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно
от представеното удостоверение за граждански брак, ищцата и ответникът са
сключили граждански брак на 29.01.2012 г. в Турция, за което е съставен Акт №13 от 16.05.2013 г.
от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Д..
Видно
от представеното удостоверение за ражадане, издадено въз основа на акт №9 от 17.05.2013 г. ищцата и ответникът са родители на детето Б. Х., р. 08.02.2013
г.
Видно от представения социален доклад от Дирекция “СП”
гр. Д., след раздялата между двамата родители непосредствените грижи спрямо
детето Б. Х. са поети от майката, като и бащата участва в живота на детето,
поддържат контакти, задоволява някои от потребностите на детето. Изтъква се, че
потребностите на детето са задоволени адекватно според пола и възрастта му. Сочи
се още, че детето поддържа връзка с роднини по майчина и бащина линия като през
летния сезон неговото отлеждане се осъществява основно от родителите на майката
в тяхното жилище в гр. Д., България. В доклада се сочи, че независимо от
раздялата на родителите, не възпрепятстват срещите на детето с другия родител и
детето не се настройва негативно спрямо другия родител и неговите роднини.
По делото са допуснати
гласни доказателства – показания на свид. Г.Б.– родител на ищцата, които съдът цени с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК. От показанията на свид. Г. Борисова се
установява, че
още преди настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, тя лично е
присъствала при случаи на психически и физически тормоз от ответника спрямо
ищцата в следствие на прекомерна употреба на алкохол като описва и случаи, при
които той е продавал и залагал семейни и лични вещи на ищцата, за да си набави
средства за алкохол. Посочва, че при употреба на алкохол, ответникът „беснее“ и
упражнява физическо насилие и психически тормоз спрямо ищцата. Изтъква също, че
след фактическата раздяла между съпрузите, се наложило тя да отиде при дъщеря
си в Англия, за да й помага при отглеждане на детето Б., тъй като ответникът
отказвал да полага грижи за него и настоявал да му се плаща, когато се налагало
да го прави, както и че от настъпване на фактическата раздяла между родителите,
ответникът не е предоставял каквито и да е средства за издръжка на детето.
Посочва също така, че детето Б. е проявило нежелание да престоява при своя баща
като описва случай от около месец, при който в нейно присъствие, докато тя и
съпругът й отглеждали детето през лятото, то се съгласило да се срещне и остане
за кратко с ответника едва след като се уверило, че там заедно с него ще бъде и
родителя на ответника (дядото по бащина линия на детето).
При така установената фактическа обстановка, като приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени и е настъпила трайна
фактическа раздяла помежду им, съдът намира, че бракът на страните е изпразнен
от дължимото си съдържание, не изпълнява своята
социална функция, поради което следва
да бъде прекратен
с развод на основание чл.49, ал.1 СК.
Съдът
намира искането на ищцата за предоставяне на родителските права спрямо детето Б.
Х. за основателно, предвид данните за неглижираност от бащата към
родителските отговорности, малката възраст на детето и факта, че от м. април
2016 г. именно майката е родителят, който самостоятелно полага пълноценни грижи
за неговото отглеждане и възпитание. На бащата следва да бъде определен
разширен режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване; на
официални празници: Коледа – всяка четна година; Нова година – всяка нечетна
година; Великден – всяка четна година; лични празници на детето и на бащата
(съответно 08. февруари и 11. ноември) – от 13.00 ч. до 19.00 ч.; през летния
сезон - двадесет дни, когато майката не ползва годишен отпуск. Претендираният с
исковата молба размер 300.00 лв на дължимата издръжка надвишава съществено
установения минимален размер съобразно чл.142, ал.2 СК, и поради липсата на изрично
съгласие на бащата, тази стойност не следва да бъде присъдена. За съответна на
възрастта и потребностите на детето, съдът намира стойност на издръжката 160.00
лв, считано от предявяване на иска. Също така,
следва да се уважи искането, след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи
брачното фамилно име – Х..
Съобразно
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определи окончателна държавна такса по иска за развод в размер 65.00 лв, от която са внесени първоначално 25.00 лв като следва
страните
да бъдат осъдени да заплатят
окончателна такса в размер по 20.00 лв всеки, както и такса 5.00 лв
при служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената държавна
такса. Съобразно размера на присъдената издръжка ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса 230.40 лв. Предвид претенцията от ищцата за присъждане на сторените
разноски, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 1551.20 лв, от
която: 602.20 лв депозит за назначаване на особен представител, 3.00 лв д. т.
удостоверение за постоянен и настоящ адрес, 7.00 лв д. т. съдебно удостоверение,
27.00 лв д. т. образуване на дело, 900.00 лв стойност на адвокатски хонорар и
12.00 лв пощенски и други разходи.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака
между Р.П.Х.,
ЕГН **********, и Д.М.Ж.
(Д. Х. по турски документ за самоличност), ЕГН **********,
сключен на 29.01.2012 г. в
Република Турция, регистриран в Република България с Акт №13 от 16.05.2013 г.,
съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Д., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения, на основание
чл.49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права спрямо роденото от брака дете – Б. Х., ЕГН **********, на майката Р.П.Х., ЕГН **********,
и ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д.М.Ж. (Д. Х.
по турски документ за самоличност), ЕГН **********, следния режим на лични отношения с детето Б. Х., ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване; на официални празници: Коледа –
всяка четна година; Нова година – всяка нечетна година; Великден – всяка четна
година; лични празници на детето и на бащата (съответно 08. февруари и 11.
ноември) – от 13.00 ч. до 19.00 ч.; през летния сезон - двадесет дни, когато
майката не ползва годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето Б. Х.,
ЕГН **********, при майката Р.П.Х., ЕГН **********, с адрес *** и в Кралство Великобритания: гр. К. 161, Робин Худ Роуд, СВ3 3АЛ (Coventry 161, Robin Hood
Road CV3 3AL).
ОСЪЖДА Д.М.Ж. (Д. Х. по
турски документ за самоличност), ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Б. Х.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.П.Х., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер 160.00 лв (сто и шестдесет лева, 00 ст.), с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск за заплащане на издръжка от Д.М.Ж. (Д. Х. по
турски документ за самоличност), ЕГН **********, в полза на детето Б. Х., ЕГН **********, в частта
за разликата над 160.00 лв до 300.00 лв.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака, ищцата да продължи да носи брачното фамилно име Х..
ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Д. сумата 25.00 лв (двадесет и пет лева, 00 ст.),
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.
ОСЪЖДА Д.М.Ж., (Д. Х.
по турски документ за самоличност), ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Д. сумата 250.40 лв (двеста и петдесет лева, 40 ст.),
от която 20.00 лв окончателна държавна такса по иска за развод, 230.40 лв такса
върху стойността на присъдената издръжка и 5.00 лв такса за изпълнителен лист
за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.М.Ж., (Д. Х. по турски документ за самоличност), ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.П.Х., ЕГН **********, сумата 1551.20 лв (хиляда петстотин петдесет
и един лева, 20 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски по
делото.
УКАЗВА на Р.П.Х., ЕГН **********, и Д.М.Ж., (Д. Х. по турски документ за
самоличност), ЕГН
**********, че при липса на
представено доказателство за доброволно плащане
на присъдените суми за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила
на настоящия съдебен акт, съдът
ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез
издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси
за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно
изпълнение в указания срок,
изпълнителни листи няма да бъдат
издавани и допълнителни държавни
такси няма да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :