Решение по дело №1636/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство е по чл.118 от КСО във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба, предявена от А.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-158/06.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № О-15-000-00-01621068/23.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване съответно по болничен лист № Е20223071463.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното:

На 08.02.2023 г. в ТП на НОИ - Пловдив от осигурител “КОРЕКТ КОНСУЛТ ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, ЕИК *********, за А.Г.А. е подадено удостоверение-приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20223071463 с период от 17.01.2023 г. до 30.01.2023 г. вкл.

В т. 1 на удостоверението-приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, осигурителят “КОРЕКТ КОНСУЛТ ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, е декларирало, че към деня на настъпване на временната неработоспособност А.А. е осигурен за риска “общо заболяване и майчинство”.

След извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, приключила с констативен протокол № КВ-5-15-01318459/08.03.2023 г. е установено, че след вписването на 01.06.2022 г. по партидата на проверяваното дружество и заличаване на А.Г.А. като управител на “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, ЕИК *********, същият няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

Oт контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на осигурител “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01318612/08.03.2023 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.06.2022 г. до 31.01.2023 г. вкл. с код за вид осигурен - 10 – като управител, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, подадени за А.А.. Обстоятелствата, поради които се е наложило заличаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, са липса на доказателства лицето да е полагало труд и да е извършвало реална трудова дейност при този осигурител, поради което за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 КСО при този осигурител и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист за периода от 17.01.2023 г. до 30.01.2023 г. включително. Задължителни предписания № ЗД-1-15-01281078/12.01.2023 г. са връчени на адресата им, и са оспорени в законоустановения срок, и като правилни и законосъобразни са потвърдени от съда и са влезли в сила.

В резултат на така установените факти е постановено обжалваното разпореждане № О-15-000-00-01621068/23.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив, с което е постановен отказ да се отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20223071463 и удостоверение, съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО, с вх. № Р14-15-000-00-**********/08.02.2023 г.

Посоченото разпореждане е обжалвано от А. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-158/06.06.2023 г. го е потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, се е позовал на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, чл. 10, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 40, ал. 1 от КСО ТЗ и на НПОПДОО, въз основа на които е приел, че за възникване на общественото осигуряване е необходимо упражняването на трудова дейност. В този смисъл е посочено, че считано от 01.06.2022 г. А.А. е заличен като управител на „КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД и от тази дата, включително и към началната дата на временната неработоспособност, за управител на дружеството е вписано лицето Ц.Г.Д..

Все в тази насока е посочено, че след като жалбоподателя не е вписан в търговския регистър като управител на “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, същият не може да осъществява управленчески и представителни функции по отношение на това дружество, а от тук и да упражнява трудова дейност като управител на търговско дружество по смисъла на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. При това положение е формиран крайният извод, че А. няма качеството на осигурено лице в “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД към началната дата на временната неработоспособност, констатирана с процесния болничен лист (№ Е20223071463), съответно няма право на претендираното въз основа на този болничен лист парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

В хода на съдебното производство по делото са приети, приложени към жалбата копия на договор за управление № 007/01.06.2022 г. между КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД и А.Г.А.; протокол от Общо събрание на едноличния собственик на капитала на „КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, с което управлението на дружеството е възложено на жалбоподателя; извадки от платежни нареждания за платени ЗОВ.

В съдебно заседание на 30.10.2023 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ (л. 105), със задача – да се установи дали подписите в Договор за управление №007/01.06.2022 г. и в Протокол от Общо събрание, положени „за дружеството“, са положени от Ц.Г.Д.. Заключението на експерта е, че подписите в документите на л. 24-25 и този на л.26 – обекти на експертизата, не са изпълнени от Ц.Г.Д..

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган съгласно чл.117 ал.1, т.1, б.“ж“ КСО и в изискуемата от закона форма. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл.59,ал.2,т.8 от АПК. Видно от оспореното Решение № № 2153-15-158 от 06.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, същото съдържа дата на издаване и е подписано с означение на длъжността на лицето, издало акта. Съгласно представената по делото Заповед № 1135/04.05.2023г. на Управителя на НОИ, се установява, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, Марина Танчева е заемала дълъжността „Директор“ на ТП на НОИ–Пловдив. Обстоятелството,че в други случаи, решенията на директора на ТП на НОИ - Пловдив са разписвани от други лица, заемащи тази длъжност, не води до незаконосъобразност на оспореното решение в твърдяния от жалбоподателя аспект.

Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.40 ал.4, т.1 КСО административен акт от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Действително следва да се констатира, че разпорежданe №O-15-000-00-01621068/23.03.2023г. e издаденo За Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същите са издадени от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че със своя Заповед №1015-15-86/08.03.2021г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив надлежно е оправомощил Симона Иванова Карабакова – Началник на сектор „Краткосрочни плащания-втори“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ да издава разпореждания за спиране производството по отпускане или изплащането на обезщетения за временна неработоспособност, каквото е и процесното такова.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.

Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:

Настъпването на социалния риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания. Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната система, е загубеният доход.

Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

От така цитираната законова разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Наличието на втората предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните. Спорът се концентрира относно наличието на първата предпоставка. В тази връзка следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. С оглед конкретиката на настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия административен въпрос е изречение второ от цитираната разпоредба, чието тълкуване налага да се приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването на лицето и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, самото осигуряване трябва да е възникнало и да съществува към момента на настъпването на социалния риск временна неработоспособност. Отговор на въпроса кога възниква осигуряването, дава нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва упражняване на трудова дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски. В настоящия случай липсва първата предпоставка, даваща основание да се приеме, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Основанията за този извод са влезлите в сила Задължителните предписания № ЗД-1-15-01318612/08.03.2023 г., които не са изпълнени от техния адресат, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за А.Г.А. (с вид осигурен 10, декларация обр. №1), за периода от 01.06.2022 г. до 31.01.2023 г., са служебно заличени на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО определя, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения се извършва въз основа именно на тези данни (по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО). Ето защо и законната сила на влезлия в сила административен акт -Задължителните предписания ЗД-1-15-01318612/08.03.2023г., безусловно обвързва както съда, така и административните органи на ответна администрация.

Също така неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че след 01.06.2022 г. продължава да притежава качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като управител на дружеството. Ангажираните от страна на А. доказателства не довят до извод в обратна посока. Нещо повече, в хода на съдебното производство посредством съдебно-графологична експертиза /протокол №360/05.10.2023 г./ се установи, че както представения протокол от Общо събрание на едноличния собственик на капитала на “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, от дата 01.06.2022 г., така и представения договор за управление №007/01.06.2022 г., не са разписани от Ц.Г.Д. - вписан в ТРРЮЛНЦ като едноличен собственик и управител на “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД, което от своя страна води до извод, че жалбоподателят дори не е овластен от едноличния собственик на капитала на “КОРЕКТ КОНСУЛТ - ЕМ ДЖИ ЕЙ” ЕООД за управление на търговското дружество и няма как да упражнява трудова дейност като управител на това търговско дружество. Все в тази посока следва да се посочи, че въз основа на протокола от Общото събрание е на лице отказ за вписване на А.Г.А., като управител на дружеството. Също така по делото не са представени ведомости за работни заплати, липсват данни за конкретно сключени сделки през процесния период, за притежавани/стопанисвани от осигурителя търговски обекти и/или осъществявано от него производството на стоки, не се установява и извършване на строителна дейност, няма реализирани приходи, а отразените разходи са единствено за начисления свързани с трудови възнаграждения. При събраните доказателства, безспорно липсват каквито и да било данни, които биха могли да обосноват изложеното от жалбоподателят обстоятелство, че той фактически е осъществявал твърдяната трудова дейност като управител. С атакуваното решение това законосъобразно е било изяснено като несъмнен факт и като обстоятелство, което изключва качеството на осигурено лице в посоченото дружество.

По тези съображения оспореното Решение № 2153-15-158/06.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него Разпореждане № О-15-000-00-01621068/13/03/2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив се явяват законосъобразни, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив като ответник, предвид направено своевременно искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, се дължи присъждане на направените по делото разноски за вещо лице от 245 лева, както и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по делото пред Административен съд – гр. Пловдив. При определянето му съдът съобрази разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като прецени, че следва да присъди за осъщественото представителство от юрисконсулт възнаграждение от 100 сто лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-158/06.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № О-15-000-00-01621068/23.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване съответно по болничен лист № Е20223071463.

ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 345 /триста четиридесет и пет/ лева, представляваща сбора от направените разноски в производството и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: