РЕШЕНИЕ
№ 19489
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20221110154218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 01.12.2022 г., от (ФИРМА) против
(ФИРМА) с искане ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, частично
от сумата общо в размер на 17 100 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ № 93002110055264 за имуществени вреди
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.11.2021 г. в гр. Л. В
вследствие на което застрахованият при ответника лек автомобил (МАРКА)“ с рег. № ***
бил увреден в степен на „тотална щета“, ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба на 06.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на
83,61 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.12.2021 г. (
датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие)
до 06.10.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между (ФИРМА) в качеството на
лизингодател и М.Д.М в качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов
лизинг № СА2484/26.08.2020 г., по силата на който дружеството предоставило на
физическото лице за ползване срещу възнаграждение при условията по съглашението лек
автомобил (МАРКА)“ с рег. № *** Представителят на страната поддържа, че на 24.08.2021 г.
на основание чл. 384 КЗ между страните по спора е сключен Договор за застраховка
„Каско“, обективиран в полица № 93002110055264, с предмет процесния автомобил със
застрахователна стойност в размер на 17100 лева, със срок на действие на покритието от
00.00 часа на 27.08.2021 г. до 24.00 часа на 26.08.2022 г. В исковата молба са изложени
твърдения, че на 29.11.2021 г., около 00:50 часа в гр. Л. В в квартал „Харингей“, М.М, в
качеството си на лизингополучател, при управление на собствения на ищеца процесен
автомобил, за да избегне удар с идващия насреща лек автомобил марка **** се отклонил в
ляво на пътното платно за движение, при което задна лява гума се ударила в бордюра на
тротоара, водачът изгубил контрол над управлението и автомобилът се е ударил в стълб.
Представителят на страната сочи, че на мястото на пътния инцидент пристигнали
1
полицейски служители, които констатирали настъпването на произшествието. В исковата
молба са изложени твърдения, че след настъпване на инцидента лизингополучателят заедно
със свой роднина откарали повредения автомобил в Metropolitan police service perivale car
pound за отстраняване на повредите, като на 08.12.2021 г. М.М заплатил такса в размер на
430 паунда. Представителят на страната поддържа, че вследствие на описания пътен
инцидент застрахованото превозно средство е увредено в степен на „тотална щета“.
Поддържа, че на 10.12.2021 г. лизингополучателят уведомил застрахователя за настъпилото
събитие, но ответникът не се е произнесъл по направеното искане за заплащане на
застрахователно обезщетение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът
наред със застрахователно обезщетение дължи и обезщетение за забава. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
С протоколно определение от 01.10.2024 г. е допуснато направено по реда на чл. 214,
ал. 1, изр.3 ГПК изменение на размера на предявения иск за главница, като същият се счита
предявен за сумата в размер на 16751 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
И. оспорва предявения иск по основание и размер. В депозирания отговор са изложени
съображения, че на основание т. 30 във връзка с т. 29 от приложимите към процесния
договор за застраховка Общи условия за застрахователя не е възникнало основание за
изплащане на застрахователно обезщетение за процесния автомобил доколкото
застрахованият не е представил следните изискуеми документи: банкова сметка на
собственика на застрахования автомобил, талон за годишен технически преглед, както и
протокол за събитието, ведно с легализиран превод на български език, а в допълнение
застрахованият не е представил моторното превозно средство за извършване на оглед на
твърдените щети. Представителят на страната оспорва ищцовите твърдения, че процесният
автомобил е увреден в степен тотал щета, като посочва, че липсва удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията, което е
императивно изискване на чл. 390, ал. 1 КЗ. В условията на евентуалност, оспорва размера
на исковата претенция, като счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на
размера на действителните вреди. Оспорва и акцесорния иск за законна лихва. По
изложените доводи е направено искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени,
като сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за финансов лизинг №
СА2484/26.08.2020 г., сключен между ищцовото дружество в качеството на лизингодател и
М.Д.М в качеството на лизингополучател, по силата на който лизингодателят ще придобие
собствеността и ще предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение
при условията на финансов лизинг лек автомобил марка *****, модел „С 320 ЦДИ“ с рег. №
****. Съгласно приемно-предавателен протокол от 26.08.2020 г. лизингодателят е предал на
лизингополучателя процесния автомобил ведно със свидетелство за регистрация част II,
документ за платена застраховка „Гражданска отговорност“, документ за платена
застраховка „Каско“ и „Злополука“ и документ за технически преглед.
От представената по делото полица № 93002110055264 се установява, че към
сочената от ищеца дата на възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно
произшествие 29.11.2021 г. между страните по спора е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ на МПС при покритие
по „Клауза 1 – всички рискове“ с предмет процесния лек автомобил.
Като писмено доказателство по делото е прието извлечение от електронна
кореспонденция, съгласно която от електронна поща **************@*****.*** на
10.12.2021 г. е изпратено съобщение до електронната поща на Отдел „Ликвидация“ при
ответното дружество със следното съдържание: „Dobar den today se sluchi na 29.11.2021
okolo 00.50 edna kola me zaseche I za da q izbegna zadna lava guma udriam v byrdiyra I me
2
zavartva I se ydriam v edin stalb“. Представено е и уведомление за настъпило застрахователно
събитие, отправено от М.Д.М до застрахователя, съдържащо отбелязване, че на процесният
автомобил са нанесени щети в резултат на „ПТП с протокол от КАТ“, като в графа
обстоятелства, при които е възникнал инцидента е посочено следното: „на 29.11.2021 г. една
кола ме засече и за да я отбегна се удрям в един стълб около 00:50 часа“. Така
представеното уведомление не съдържа схема на пътната обстановка, нито опис на
констатираните увреждания.
От изисканото за послужване производство по СД № 44/2022 г. по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура гр. П., пр.пр. № 2118/2022 г. по описа на Районна прокуратура –
гр. П., ТО-Радомир, се установява, че досъдебното производство е образувано с
постановление от 08.09.2022 г., за това, че на неустановена дата през месец април 2022 г. в
гр. Л. В противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка *****, модел
„С 320 ЦДИ“, с рег. № ****, собственост на (ФИРМА) и ползван от М.Д.М, която владеел,
като с постановление от 06.01.2023 г. досъдебното производство е прекратено.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация на
процесния автомобил част I с отбелязване от 19.06.2023 г., че регистрацията на моторното
превозно средство е прекратено и същото се намира в частен имот.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в процесния лек
автомобил на 26.08.2020 г. е монтирано проследяващо GPS устройство ( джипиес тракер)
марка „Teltonika” с идентификационен номер **** и SIM карта номер ********* на мобилен
оператор **** Съгласно данните на монтираното устройство на 29.11.2021 г. автомобилът се
е намирал на територията на гр. Л. Великобритания. Вещото лице сочи, че по данни на
джипиес тракера на 29.11.2021 г. около 01:36:30 часа ( местно време) при движение по бул.
„W Green Rd” ( път А504) в район Харингей е настъпило рязко намаляване на скоростта на
процесния автомобил, като скоростта в рамките на 10 секунди се е променила, както следва:
115 км/ч, 123 км/ч, 99 км/ч, 57 км/ч, след което GPS сигналът е загубен до 03:40:18 часа на
същия ден, като автомобилът се установява на същата локация, на която е записано рязкото
намаляване на скоростта, а в 04:11:29 часа автомобилът е поел в посока обратна на посоката,
от която в 01:36:30 часа е записано рязкото намаляване на скоростта. От приетото
заключение се установява, че последните записани данни от GPS тракера на 29.11.2021 г. са
от 09:45:29 часа ( место време) и са от локация, обозначена като „Metropolitan Police Perivale
Car Pound“ ( съоръжение за съхраняване на автомобили) в гр. Л
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът на
посоченото в исковата молба пътнотранспортно произшествие е определен въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на Х.Х – служител при
ищцовото дружество и от представената декларация на водача, като при изслушване на
заключението в открито съдебно заседание експертът поддържа, че по делото няма данни за
наличие на неизвестно моторно превозно средство, което да е пресякло траекторията на
процесното и не са представени документи, съставени от съответните полицейски органи
във Великобритания. От заключението се установява, че щетите по процесния автомобил
онагледени в представени по делото снимки ( преден капак, преден десен калник, предно
стъкло, предна дясна въздушна възглавница и др.) могат да настъпят при описаното в
исковата молба пътнотранспортно произшествие от 29.11.2021 г. Вещото лице разяснява, че
стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил възлиза на 12779,90 лева,
поради което и доколкото действителната стойност на моторното превозно средство,
определена към датата на твърдяното произшествие, възлиза на 16751 лева, е налице
тотална щета. От приетото заключение се установява, че стойността на обезщетението,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер
на 11726 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Х.Х,
който заема длъжността „финансов директор“ при ищцовото дружество. Свидетелят сочи, че
3
за описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие узнал от лизингополучателя
на процесния автомобил, който заявил, че претърпял пътен инцидент, след като срещу него
навлязъл друг автомобил и в опит да предотврати челен сблъсък се ударил в стълб, като след
инцидента моторното превозно средство било репатрирано в станция на полицията. Х.Х
разкрива, че след инцидента по джипиес данни открил автомобила в автоморга в гр.
Силистра, като собствениците на мястото за съхранение заявили от своя страна, че закупили
автомобила като увреден в степен на тотална щета от съответната община в гр. Л
Свидетелят сочи, че лизингополучателят преустановил плащанията по договора за лизинг за
процесния автомобил и преустановил всякаква комуникация с ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер. Във връзка с поддържаните от
ищеца твърдения относно възникването на застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие с доклада по делото на страната е указано, че не сочи и не представя
доказателства, че „на място пристигнали полицейски служители, които констатирали
настъпването на произшествието“.
Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователя е
законосъобразен следва да се направи разграничение между правото на отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение предвидено в чл. 408 КЗ и отказът да се изплати
застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото застрахователно събитие не
попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове или изобщо не се установява да е
възникнало застрахователно събитие. Ограниченият кръг основания за отказ по чл. 408 КЗ
не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на застрахователно
обезщетение, когато не се установява да е настъпило застрахователно събитие.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които по категоричен
начин да се установява възникването на посоченото в исковата молба пътнотранспортно
произшествие по описания от ищеца механизъм. Следва да бъде отбелязано, че по данни на
водача за събитието е съставен акт от съответните компетентни органи по контрол на
движение по пътищата във В като по делото независимо от разпределената с доклада тежест
и дадените от съда указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът не е представил каквито и да е
доказателства в подкрепа на поддържаните в исковата молба твърдения, че мястото на
произшествието е било посетено от полицейски служители, които са констатирали
инцидента. Поначало само по себе си неангажирането на протокол за пътнотранспортно
произшествие, не представлява невъзможност за установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността по чл. 405 КЗ, тъй като дори при представен протокол и при
липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на
вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката
на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. От
изложеното следва, че механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на
ГПК доказателства и доказателствени средства. По делото обаче не са ангажирани никакви
други доказателства, които несъмнено установяват възникването на описаното в исковата
молба събитие.
На първо място нито изпратеният имейл до Отдел „Ликвидация“ при ответното
дружество, нито попълненото от водача уведомление за щета съдържат каквато и да е
4
информация относно условията, при които е възникнал твърдения пътнотранспортен
инцидент – място на възникване, скорост на движение на автомобила, месторазположение
на участвалите в събитието автомобили и индивидуализация на другия участник в
произшествието, за който се твърди, че е навлязъл в пътната лента на застрахования при
ответника автомобил. Извод, че соченото от водача пътнотранспортно произшествие е
възникнало по описания начин не може да бъде изведен от приетото по делото заключение
по допусната техническа експертиза с предмет данни от монтирано в автомобила GPS
устройство, доколкото рязкото намаляване на скоростта на движение на автомобила не
означава непременно, че същото се дължи на пътен инцидент, още по-малко, че същият е
резултат на предприета от водача на процесното моторно превозно средство спасителна
маневра във връзка с навлизане на друг автомобил в неговата пътна лента. Съдът намира, че
от приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза също не може да
бъде направен извод за възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно
произшествие доколкото изрично вещото лице сочи, че по делото не са налице обективни
данни за наличие на неизвестно моторно превозно средство, което да е пресякло
територията на процесното. Събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпит на служител на ищцовото дружество също не допринасят за установяване на
възникването и механизма на процесното събитие доколкото известните на лицето
обстоятелства са по данни получени от водача на автомобила.
На следващо място нито изпратеният имейл до Отдел „Ликвидация“ при ответното
дружество, нито попълненото от водача уведомление за щета съдържат опис на
уврежданията по автомобила, като е налице неяснота дали щетите онагледени в представени
ведно с исковата молба фотоснимки са възникнали в резултат именно на описаното
пътнотранспортно произшествие от 29.11.2020 г. или се дължат на друго събитие било то и
пътно произшествие. Следва да бъде отбелязано, че нито представител на ищеца, нито
представител на ответника са извършили оглед на увредения автомобил непосредствено
след възникване на инцидента, поради което и при липса на други доказателства не би могъл
да бъде направен извод, че уврежданията се дължат именно на описаното от
лизингополучателя събитие.
Обстоятелството, че процесният автомобил след датата на описаното в исковата
молба пътнотранспортно произшествие е установен на територията на Република България в
автоморга във видимо увредено съС.ие не установява по категоричен начин, че съС.ието на
моторното превозно средство се дължи на описаното в исковата молба произшествие, респ.
че произшествието се дължи на поведението на водач на неустановен по делото друг
автомобил. В допълнение неяснотата на обстоятелствата, при които автомобилът се е озовал
в автоморга в страната поставят под съмнение достоверността на изнесената от водача на
автомобила информация пред лизингодателя и застрахователя относно възникването на
описаното в исковата молба произшествие и хронологията на последвалите събития по
репатриране и съхранение на автомобила.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 405
КЗ се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. При недоказаност на главния
иск, акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва също се явява неоснователна.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер общо на 300 лева, от
които 200 лева депозит по допусната автотехническа експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), против (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.(АДРЕС), обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16751 лева
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“
№ 93002110055264 за имуществени вреди настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие от 29.11.2021 г. в гр. Л. В вследствие на което застрахованият при ответника
лек автомобил (МАРКА)“ с рег. № *** бил увреден в степен на „тотална щета“, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 06.10.2022 г. до окончателно погасяване на
вземането, както и сумата в размер на 83,61 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 10.12.2021 г. ( датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие) до 06.10.2022 г.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляваща
сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6