РЕШЕНИЕ № 46
гр.Кюстендил 27.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря М.С., като
разгледа докладваното от съдия М. Богданова търговско дело №9 по описа за 2016г. на КОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова молба на „Софавто” ООД
ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.***, бул.“***“ бл.** чрез адв.Г.М. от САК против Е.Б.З. ***,
с която е предявен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, за признаване за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца по Запис на Заповед
от 18.05.2011г. за заплащане на сумата от ***евро с падеж на плащането
30.05.2015г., както и вземането за мораторна лихва от 12.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, ведно със сторените съдебни и деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 18.05.2011г.
ответникът Е.З. е подписала запис на заповед, с който е поела безусловно
задължение да му заплати сумата от ***
евро с падеж на плащането
30.05.2015г. Твърди се, че се претендира част от тази сума, а именно ***
евро или ***
лв. Поради неизпълнение
на това си задължение от страна на длъжника, кредиторът е потърсил правата си
чрез подаване на заявление по реда на чл.417 ГПК пред районен съд Кюстендил,
въз основа на което е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1900/2015г. по описа на КРС.
Ищецът твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна документ, който
съдържа всички реквизити посочени в чл.535 ТЗ. Претендира лихва за забава, считано
от 12.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Преписи от исковата молба и
приложенията към нея, както и от определението на съда от 24.03.2016г., в което
са дадени указания на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника, който в
законоустановения двуседмичен срок е упражнил правото си на писмен отговор.
Излага доводи за неоснователност на
иска. Не оспорва издаването на записа на заповед, с който се е задължил да
заплати на ищеца сумата от **** евро
с падеж на 30.05.2015г. Въвежда каузално правоотношение, а именно, че записът
на заповед е бил подписан за обезпечаване на сключения между ищеца и „***“ ЕООД
Договор за лизинг на товарен автомобил №61737 от 18.05.2011г. по силата на
който ищецът предоставил на лизингополучателя товарен автомобил, подробно
описан. Сочи, че общата лизингова стойност по Договора била ***
лв. с ДДС, главница,
стойността на допълнителните разходи, вноски за застраховка каско за първата
година и договорна лихва. Първоначалната вноска била в размер на ***
лв., като за остатъкът в
размер на *** евро
или *** лева трябвало
да се издаде запис на заповед. Ответникът З. твърди, че е сестра на едноличния
собственик на капитала на „***“ ЕООД Л. З.,
който към момента на подписване на договора не е бил в България и по изрично
пълномощно тя го е представлявала и е подписала записа на заповед по искане на
ищеца с цел да се обезпечат евентуалните вземания срещу фирмата на брат й.
Твърди, че поради непредвидени проблеми последните задължения към ищеца не са
могли да бъдат изпълнени, поради и което са поискали рефинансиране на лизинга,
но предложението за дължимата сумата по
договора била твърде висока и „***“ ЕООД върнало взетия на лизинг товарен
автомобил с Протокол от 15.10.2015г., с което договорът бил прекратен. Според
ответника дължимите към онзи момент суми по договора са били изплатени на
ищеца.
На осн. чл.372 ал.1 ГПК съдът е връчил
препис от писмения отговор на ответника на ищеца, който в срок е депозирал
допълнителна искова молба. Взема становище по направените от ответника
възражения. Твърди, че процесния запис на заповед не е свързан с каузалното
правоотношение по договор за лизинг от 18.05.2011г. и прави възражения в тази
насока.
Ответникът е упражнил правото си на
допълнителен писмен отговор по чл.373 ГПК. Поддържа, че е налице каузално правоотношение по Договора за лизинг от
18.05.2011г. и че е налице връзка между него и подписания запис на заповед. Сочи,
че като физическо лице ответника З. няма правни отношения с ищцовото дружество,
водещи до договорна или деликтна отговорност, а такава е налице с друг длъжник
и всички възражения, които би могъл да направи този длъжник, могат да бъдат
направени и от третото лице, обезпечаващо изпълнението на длъжника, поради
което възраженията в насока недължимост на процесната сума са относими и
допустими в това производство.
Предметът на делото попада в
приложното поле на чл.365 т.1 от ГПК и производството подлежи на разглеждане по
реда на Глава 32 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ.
Окръжен съд Кюстендил на осн. чл. 235
и сл.ГПК, като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка.
На 18.05.2011г. Е.Б.З. като издател е
поела менителнично задължение по запис на заповед в полза на „Софавто“ ООД като
поемател на запис на заповед за сумата от *** евро, платим на 30.05.2015г. Безспорно
е по делото, че на падежа не е постъпило плащане по процесния Запис на заповед,
поради което „Софавто“ ООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сума в размер на *** евро с искане да бъде издаден
изпълнителен лист. Въз
основа на така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№1900/2015 година по
описа на PC Кюстендил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
16.11.2015година и изпълнителен лист от същата дата за сумата от ***
евро главница, дължима по
менителничния ефект, ведно със законната лихва от 12.11.201 5година до окончателното изплащане на
задължението и направените от заявителя разноски и адвокатски хонорар за
заповедното производство в размер на *** лева. След надлежно извършена процедура по връчване на поканата
за доброволно изпълнение и Заповедта за изпълнение на задълженото по ефекта
лице, от страна на последното е подадено възражение, че не дължи изпълнение на
вземането по процесния Запис на заповед. Поради това ищецът е предявил иск за признаване
за установено по отношение на ответника, че последният му дължи процесната сума
на основание издаден от същия запис на заповед без въвеждане на твърдения за
каузална сделка.
По делото като доказателство е
приложено ч.гр. дело №1900/2015 година на Районен съд – Кюстендил, по което е
издадена заповедта за незабавно изпълнение въз основа на процесния запис на
заповед.
От представения по делото договор за
лизинг на товарен автомобил №61737 е видно, че той е сключен на 18.05.2011година
и страните по него са „***“ ЕООД, чрез пълномощника си ответника З., като
лизингополучател и „Софавто“ ООД като лизингодател. С договора съгласно чл.1
лизингодателят отдава на лизингополучателя при условията на финансово обвързан
лизинг товарен автомобил марка **
модел ***,
Рама № **,
срещу заплащане на възнаграждение, определено по размер и срокове. Общата
лизингова стойност по договора е в размер на *** лв., която включва ДДС, главница,
стойността на допълнителни разходи, вноски за застраховка Каско за първата
година и договорна лихва, чийто размер и падежи са отразени в договора. Посочени
са плащанията, които лизингополучателят дължи на лизингодателя. Първоначалната
лизингова вноска е в размер на *** лв.,
платима на 18.05.2011г. Плащането на първоначалната вноска по този договор е
безспорно обстоятелство между страните и се установява и от представените по
делото писмени доказателства. Автомобилът е предоставен на лизинг за срок от 24
месеца. Приложен е приемо-предавателен
протокол от 18.05.2011г., от който е видно, че на същата дата автомобилът е бил
предаден на лизингополучателя.
С Анекс №1 от 26.09.2012г. към
договора за лизинг на товарен автомобил №61737 от 18.01.2011г. се установява,
че по молба на лизингополучателя се удължава срока на договора до 18.02.2014г.
Посочено е, че след приспадане на плащанията по договора, остава разлика в
размер на *** лв.
и след олихвяването остава дължима сума в размер на *** лв. Анексът е подписан от представителя
на „***“ ЕООД Е.Б.З..
От представената по делото ценна книга, се установява, че между ищеца и
ответника е възникнало валидно менителнично правоотношение по записа на заповед издаден на 18.05.2011год.
Ценната книга не страда от пороци в
съдържанието от външна страна, които да влияят върху действителността й.
Менителничнят ефект съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ.
От представения и приет като
доказателство приемо-предавателен протокол от 15.10.2015г. се установява, че
автомобилът е бил върнат на лизингодателя. Това обстоятелство не се оспорва от
ищеца по делото.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице А.Т., която експертиза не е била оспорена от страните. От
заключението се установява, че фактурираните задължения до момента на връщане
на автомобила по Договора за лизинг от 18.05.2011г. са в размер на ***лв., след подписването на Анекса от
26.09.2012г. същите са в размер на *** лв. Посочено е, че по Договора за
лизинг на товарен автомобил е платена сума в размер на *** лв., а по Анекса от 26.09.2012г. е
платена сума в размер на *** лв.
Остатъчната стойност за заплащане възлиза в размер на *** лв., включваща лизингови вноски,
застраховка Каско, пътен данък, гражданска отговорност. Вещото лице е изчислило
размера на неустойката за забава в размер на 1%, съгласно чл.47 т.1 от Договора,
която е в размер на *** лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна.
По делото по безспорен начин са
установени твърденията на ответника, че записа на заповед, който сам по себе си
е една абстрактна сделка, е издаден от него в изпълнение на задълженията му по
договора за лизинг на товарен автомобил. Т.е. записа на заповед като абстрактна
сделка е пряко свързан с договора за лизинг, като дължимостта на сумата по него
е в зависимост от дължимостта на сумата по каузалната сделка – договора за
лизинг на товарен автомобил. Налага се извода, че записа на заповед е във връзка с отношенията между
страните по договора за лизинг.
Произнасяйки се по въпроса за
дължимостта на сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение, съдът
намира, че следва да се произнесе по въпроса дължи ли или не ответникът суми на
ищеца по договора за лизинг на товарен автомобил, чието заплащане е обезпечено
със записа на заповед.
От представените по делото
доказателства се установява, а и между страните е безспорно обстоятелството, че
договорът за лизинг е прекратен поради невъзможност на ответника да заплаща дължимите лизингови
вноски в срок. Не се спори, че процесния автомобил е върнат от лизингополучателя
на лизингодателя. Прекратяването на договорите за финансов лизинг е уредено от чл.42 до чл.45 от същия. В случая
сме изправени пред хипотезата на чл.43 т.2 – забава на лизингополучателя за
плащане на лизинговите вноски, при което той дължи плащане на лизинговите
вноски за срока до прекратяването или разваляне на договора, лизингодателят
запазва платените лизингови вноски, както и правото да претендира всички
неустойки и обезщетения.
При договора за финансов лизинг вещта,
в случая автомобила е придобит от
лизингодателя при условията, определени от лизингополучателя и е предоставен на
лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение –лизингови вноски. Лизингодателят е финансирал със свои средства
покупката на автомобила, като лизинговото възнаграждение, респ. лизинговите
вноски са определени по такъв начин, че да покрият изцяло първоначалната
стойност на автомобила, разноските на
лизингодателя и неговата печалба. Именно поради това се съдържа и клауза за
закупуване на автомобила от лизингополучателя след като изплати изцяло сумите
по лизинговия договор. Характерът на договора за финансов лизинг обаче не
означава, че след неговото прекратяване лизингополучателят следва да продължи
да заплаща лизинговите вноски. Става дума за договор с периодично изпълнение,
при който прекратяването има действие само занапред, а не и със задна дата. При
предсрочно прекратяване на договора от ответника не би могло да се претендира
заплащане на лизинговите вноски с падеж след прекратяването му, доколкото
лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползване, от което
лизингополучателят е лишен след прекратяване на договора. Това следва от
характера на договора за финансов лизинг.
Ответникът е този, който е възразил срещу
абстрактния характер на записа на заповед и е установил връзката му с договора за
лизинг. Установявайки тази връзка, съдът, за да реши въпроса за основателността
на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за
действителните отношения между страните по договора за финансов лизинг.
Безспорно е установено по делото, че
страните са били във валидни облигационни отношения по силата на процесния
договор за лизинг на товарен автомобил, обезпечен с процесната запис на заповед
за сумата от *** евро,
от която сума се претендира непогасената част в размер на ***
евро с левова
равностойност от *** лева,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Не е
спорно и че заплащането на сумите по погасителния план към договора –
лизинговите вноски от страна на лизингополучателя е било преустановено, което е
наложило връщане на автомобила на въззивника – лизингодател.
Записът на заповед е регламентиран
като абстрактна сделка в ТЗ /чл. 535 и сл. ТЗ/, но абстрактният характер не
изключва наличие на каузални правоотношения, за изпълнение или обезпечение, на
които се сключва абстрактната сделка, както и основанията за недействителност
на същата по смисъла на ТЗ и ЗЗД. Това обаче не води до извода, че основанието,
разбирано като непосредствената цел, към която са насочени волеизявленията на
страните по каузалната сделка, става елемент от фактическия състав и на
менителничната сделка и дерогира нейния абстрактен характер. Връзката между
менителничното и каузалното отношение следва се търси на плоскостта на
възраженията, които длъжникът може да противопоставя на своя кредитор - освен
абсолютните си възражения срещу ефекта, длъжникът може да му противопостави и
личните си възражения, основани на каузалните отношения с него / чл.465 от ТЗ/,
Т.е. основанието, въз основа на което е поето задължението по каузалното
правоотношение, не се превръща и в елемент от фактическия състав на записа на
заповед, респ. липсата му не съставлява и основание за нищожност на ефекта. В
настоящия случай ответника не противопоставя абсолютни възражения, основаващи
се на формата или на съдържанието на записа на заповед, не твърди и порок на
менителничното волеизявление.
Когато отговаря на формалните изисквания на
закона, менителницата /записът на заповед/ има правното значение и на основание
и на доказателство за менителничните права на приносителя на ценната книга.
Проверката на решаващия съд следва да
се ограничи единствено и само до редовността от външна страна на менителничния
ефект и в случаите, в които твърдението за наличие на каузална сделка е въведено
от кредитора в исковата му молба.
ВКС дава указание на съдилищата в
ТР4/2013г., че предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на
вземането основано на запис на заповед, разглеждайки две хипотези. В хипотезата
на общо оспорване на вземането от ответника, кредитора - ищец няма задължение
да доказва каузално правоотношение, от което произтича правото му на плащане,
защото вземането произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа.
Втората хипотеза е при изрично
позоваване на страните на съществуващо каузално правоотношение, по повод на
което или във връзка с което е издаден записа на заповед. В тази хипотеза на
изследване подлежи и самото каузално правоотношение, като всяка страна доказва
фактите, на които основава твърденията си или възраженията си за съществуване
или за отричане на вземането.
При доказана връзка между каузалното
правоотношение и записа на заповед поемателят следва да докаже съществуването
на вземането. Съдът приема, че това беше сторено с всички допустими
доказателства и доказателствени средства. Ответнкът обаче не установи факта на
извършено от него плащане за погасяване на задължението по каузалното
правоотношение в пълен размер.
Съдът намира за доказано
съществуването на вземането на ищеца, основано на записа на заповед, до размера
на сумата от *** лв. До този размер искът е основателен
и се уважава, а за разликата до *** лв. следва да се отхвърли. Следва да
бъде посочено, че при липса на искова претенция по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка, независимо, че е
установен размер на същата от **** лв.
съдът не дължи произнасяне по нея.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК с оглед
изхода от спора, ответника Е.З. ще бъде осъдена да заплати на ищеца разноските
му, сторени в исковото производството в размер на *** лв. /изчислен
след служебно прихващане на неговите разноски дължими от ищеца в размер на *** лв./.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. съдът следва да се произнесе по разноските
в заповедното производство. В заповедта за изпълнение е включена държана такса в
размер на *** лв. и *** лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
Е.Б.З. ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „Софавто” ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.***, бул.“***“ бл.***
по Запис на Заповед от
18.05.2011г. за заплащане на сумата от *** лв./*****./, с падеж на плащането 30.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението
пред РС Кюстендил - 16.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 16.11.2015г. по ч.гр.дело №1900/2015г. на КРС, като за
разликата до претендирания размер от **** лв., отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Б.З. ЕГН ********** ***, да
заплати на „Софавто” ООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ бл.***, сторени разноски в заповедното
производство в размер на ***лв.
държавна такса и ****лв.
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Е.Б.З. ЕГН ********** ***, да
заплати на „Софавто” ООД ЕИК ****със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ бл.***, сторени разноски в исковото производство в размер на ***
лв. /изчислен след
служебно прихващане на неговите разноски дължими от ищеца в размер на ***лв./.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Апелативен съд ***.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: