Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен в публично
заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 47/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 523/22.01.2018г. на „Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***
с ЕИК121830616,с която са предявени обективно кумулативно и субективно пасивно
съединени искове против З.В.В. –Я. / с настоящо фамилно име „В.“/ „с ЕГН **********
с адрес *** и В.Б.Я. с ЕГН ********** с адрес ***,/с настоящ адрес ***/ с
правно основание чл.415 вр.чл.422 ал.1 ГПК за
главница 76 704.12бв.,договорна лихва за периода от 29.10.2012г. до
09.02.2017г. в размер на 49 587.43 лв.,санкционираща лихва за периода от
28.01.2017г. до 09.02.2017г. в размер на 251.26лв., заемни такси в размер на
1 070.81лв., ведно със законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 10.02.2017г. до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът твърди,че в качеството си на
кредитор на 10.02.2017г. е инициирал заповедно производство и се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №
68/2017г. на РС-Своге срещу ответниците за
горепосочените суми, както и за разноски в размер на 2 552.27лв. държавна
такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.Образувано било изпълнително дело № 20177930400462 по описа на
ЧСИ Н.Д. рег.№ 793 КЧСИ по издадената заповед от 14.02.2017г. въз основа на
документ-извлечение от сметка.Длъжниците са депозирали
възражение.Вземането произтичало от договор за кредит,сключен от банката и ответниците като кредитополучатели на 28.05.2007г. за
сумата 80 000 лв. със срок за издължаване 360 месеца,считано от датата на
усвояване на кредита 29.05.2007г.За обезпечаване на кредита била учредена
договорна ипотека върху масивна двуетажна сграда и гараж в гр.София,ул.“Горски
пътник“ № 5 ведно с ½ ид.ч. от УПИ Седми за имот 438.Съгласно чл.20а от Общите
условия на договора при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.Още първата вноска била
внесена със закъснение 18 дни и многократно вноските били просрочвани;вноската
за 29.05.2010г. била внесена с 270 дни закъснение.Следващите вноски били
частични и последната вноска била на 01.08.2016г. ,с която се погасило
задължение с падеж 29.11.2010г.С уведомление изх.№
01-20-00454/16.01.2017г.,получено от В. лично на 19.01.2017г. и с уведомление
изх.№ 01-20-04900/03.08.2016г., връчено лично на Я. на 10.08.2016г.,банката
уведомила длъжниците,че обявява кредита за предсрочно
изискуем.Към 25.01.2017г. не били погасени 74 броя вноски.Съгласно т.20.2 от
договора при забава главницата се олихвявала
с договорения лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка 3 процентни
пункта, а остатъкът от кредите се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен
с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.Договореният лихвен
процент се формирал от базов лихвен
процент, определян периодично от кредитора и надбавка като в случая за първите
три години имало плаваща лихва 5.59
пункта и плаваща лихва за остатъчния
период с надбавка 4.6 пункта; към датата на сключване на договора базовият
лихвен процент бил 3.69 %.Претендираните заемни такси
възлизали общо на 1 070.81 лв., от които 485.30 лв. такса управление по
т.25,1,2 от договора;120 лв. такса изискуемост по т.25,1,5 от договора и 465.51 лв.застрахователни премии по т.27 от
договора. Претендира разноски в настоящото производство ,вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата е депозирала отговор вх.№
1721/28.02.2018г. в законния срок.Оспорва исковете по основание и размер.Прави
възражение за изтекла погасителна давност да главницата по чл.110 ЗЗД и претендираните лихви и обезщетения за забава по чл.111 ЗЗД.Твърди,че било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № № 888/2011г.
на РС-Своге,по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
28.12.2011г., било образувано изпълнително дело № 20157930400225 на ЧСИ Н.Д.
рег.№ 793 в КЧСИ и с определение № 34/18.01.2016г. по ч.гр.д. № 888/2011г.
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били обезсилени по отношение на
ищцата,която тогава носела фамилно име „Я.“, но в момента с ответника били
разведени и фамилното име на ответницата било „В.“.ЧСИ Д. прекратила
изпълнителното дело по отношение на отвеницата.Съгласно
чл.116 ЗЗД в случая давността не се прекъсвала.Тя започнала да тече на 12.12.2011г.
и е изтекла на 12.12.2016г. за главницата и на 12.12.2014г. за лихвата и
неустойката.Към 10.02.2017г. /датата на подаване на второто заявление по чл.417 ГПК/ дълговете били погасени по отношение на ответницата.При отношение на
евентуалност възразява,че всички лихви и неустойки преди 30.02.2014г. са
погасени по давност преди 30.02.2014г. на осн.чл.111 ЗЗД.Оспорва твърденията в исковата молба,че е внасяла доброволно вноски след
12.12.2011г.,както и че изобщо са внасяни вноски от 02.09.2014г. до 28.12.2015г. , а така също
за „последна вноска“ от 01.08.2016г.,погасяваща задължение с падеж
29.11.2010г.Твърди,че основанията за вноски са „ издръжка на деца“,които
ответникът Я. е превеждал в банката с цел погасяване на алиментните
си задължения.Банката обаче не й превеждала издръжката, а със сумите погасявала
задълженията по кредита,въпреки че ответницата никога не се е съгласявала да
погасява кредита с получени суми за издръжка на децата.Възразява срещу клаузата
на т.10 от договора за кредит за удовлетворяване на кредита „с всяко
постъпление“ като неравноправна по смисъла на чл.143,т.3 вр.чл.146,
ал.1 и 2 от ЗЗП и Дирекктива 93/13/ЕИО на Съвета и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.Съгласно решение № 214/14.02.2003г. на ВКС по гр.д. № 18874/2002г.
Пето г.о. служебното изземване от банката на суми от набирателна
сметка на неин длъжник и погасяването по този начин на част от дълга му не
прекъсва давността и не представлява признаване на задължението от страна на
длъжника.Определението за прекратяване на заповедното производство влязло в сила на 06.06.2016г. и
съгласно решение № 26 от 10.02.20098г. на ВКС по г.д. № 5911/2007г. четвърто
г.о. всички процесуални действия се обезсилват с обратна сила като отпадат и
всички правни последици от предявяването на иска по чл.422 ГПК, каквито са
спирането и прекъсването на давността.Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор по
чл.131 ГПК.
С вх.№ 2791/05.04.2018г. е депозирана
„допълнителна искова молба“ която по същество не разширява предмета на делото,
а съдържа правни доводи и аргументи, оборващи тезите на ответницата в отговора
й по чл.131 ГПК.Посочва се,че съгласно решение № 261/2011г. по гр.д. №
795/2010г. на Четвърто г.о. ГК на ВКС и
решение № 28/2012г. по гр.д. № 523/2011г. на Трето г.о. ГК на ВКС договорът за
кредит не е договор за продължително и периодично изпълнение и вноските не
са“периодични плащания“по аргумент за противното от чл.66 ЗЗД.Вноските
представляват частични плащания с приложим общ петгодишен давностен
срок по чл.110 ЗЗД.Съгласно ТР № 3/2012г.на ТР ОСГКТ изискуемостта на всяко
вземане настъпва поотделно съобразно погасителния план.В случая предсрочната
изискуемост настъпила на 25.01.2017г. съгласно чл.20.2 от ОУ.От тази дата до
подаване на заявлението -17.11.2016г. давността се прекъсвала на осн.чл.116,б.“б“ ЗЗД и срокът не течал до приключване на
исковия процес по установителния иск на осн.чл.115, б.“ж“ ЗЗД.След обезсилване на изпълнителния
лист с определение от 18.01.2016г. на РС-Своге банката обявила предсрочната
изискуемост с уведомление изх.№ 3132/12.12.2011г.,но предвид обезсилването е
изпратила ново уведомление изх.№ 01-20-00454/16.01.2017г.,връчено лично на
ответницата на 19.01.2017г. и „новата дата на настъпване на изискуемост“ била
29.01.2017г. ,при което кредитът бил преизчислен.Банката инкасирала суми от
сметката на ответницата,преведени за издръжка, съгласно чл.10 от договора за
кредит и чл.21 от Наредба №3 на БНБ от 16.07.2009г.Клаузата не била
„неравноправна“ по смисъла на чл.143 ЗЗП,тъй като попадала в изключенията,регламентирани
в чл.144, ал.3 ЗЗП/договорът за кредит бил „финансова услуга“ по смисъла на
параграф 13,т.12, б.“б“ от ДР на ЗЗП/.Конкретният договор отговарял на
изискванията за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.Към молбата са приложени
уведомление изх.№ 01-20-00454/16.01.2017г. и извлечение от счетоводна сметка №
14002844/10.02.2017г. На ответниците са връчени
препис от „допълнителната искова молба“с указания,че могат да депозират писмен
отговор в едномесечен срок, но отговори не са постъпили по делото.
Съдът намира исковете процесуално
допустими и основателни.
Не се спори между страните,че е
сключен договор за кредит при описаните в исковата молба условия и че не е
погасена една вноска.Спори се относно правните последици от неплащането на
вноската-ответницата поддържа,че кредитът автоматично ставал изискуем и оттук
извежда тезата си,че към момента на депозиране на исковата молба вземанията са
били погасени по давност.Обратното-ищецът поддържа,че преимуществото на срока е
в полза на кредитора и предсрочната изискуемост настъпва по силата на негово
волеизявление,което трябва да е достигнало до длъжниците.Уведомяването
за предсрочната изискуемост и за двамата ответници е
станало преди изтичане на давностния срок и е имало
за последица прекъсване на давността.Съдът намира за правилно второто становище,тъй
като съответства на задължителната съдебна практика/ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.
№ 4 на ОСГТК на ВКС/.На второ място, спори се от правна страна дали вземанията
по договора договорът за кредит се
погасяват с кратката давност по чл.111,б.“в“ ЗЗД,2 или попадат под режима на
общия давностен срок по чл.110 ЗЗД.Ответницата
поддържа първата теза, докато банката се позовава на Р № 261/12.07.2011г. по
г.д. № 795/2010г. на четвърто г.о., ГК и на Р № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г.
на ГК, Трето г.о., според които договорът за кредит не е договор за
продължително или периодично изпълнение,тъй като задължението е неделимо ,но
разсрочено по договорен план, и отделните вноски не представляват периодични
плащания, а частични плащания, по които изискуемостта настъпва поотделно. Съдът
намира правилно становището,поддържано от ищеца,тъй като съответства на закона
и релевантната съдебна практика.В случая вземането по кредита е станало предсрочно
изискуемо за главницата и лихвите на 25.01.2017г.,когато е обявена предсрочната
изискуемост.От тази дата започва да тече погасителния срок по чл.110 ЗЗД за
главницата и по чл.111,б.“в“ за лихвите.С подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се прекъсва действието на давностните
срокове.Не се спори между страните,че суми,постъпили в разплащателната сметка
за изплащане на издръжка след развода между ответниците-кредитополучатели,са
били използвани от банката за погасяване на задължения по кредита.Не се
спори,че страните са подписали клауза за „незабавно инкасо“и платежните операции са извършвани на това
основание,но ответниците поддържат,че клаузата била
нищожна като неравноправна.Банката излага тезата,че съгласно чл.143 ЗЗП за неравнопрана се счита тази клауза,която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на кредитора и кредитополучателя.Съдът намира,че не е налице
недобросъвестност от страна на банката.Страните предварително са се съгласили
постъпили суми в разплащателната
сметка да се използват от банката за
погасяване на кредита.Ако са положили необходимата грижа да обезпечат
издръжката на детето,то страните биха уредили сумите за издръжка да се престират по друг начин, а не чрез разплащателната сметка в
банката-кредитор.Те или не са положили необходимата грижа,или са предпочели да
обслужват ипотечния кредит като по-ценен свой интерес.Ако изобщо е налице
недобросъвестност, тя не е от страна на банката.Що се отнася до аргумента на
ответницата за неравноправност на клаузата по чл.10 от договора, понеже не била
индивидуално уговорена,то следва да се приеме тезата на ищеца,че договорът има
за предмет финансова услуга и попада в изключенията на чл.144 ЗЗП,поради което
не е нищожна.Съдът приема за правилна втората теза, тъй като съответства на
закона-параграф 13 ,т.12,б.“б“ от ДР на ЗЗП.
Относно размера на задълженията
следва да се приемат данните от СИО, според която кредитът в размер на
80 000лв. е усвоен на 29.05.2007г. като сумата е постъпила по сметка на
ответницата № 14001820, а на ответника е преведена сумата 38 335.80
лв.Погасени са: главница в размер на 3295.88 лв.,договорна лихва в размер на
21 518.10лв.,корекция в намаления на такси –минус 1 131.40 лв.,такси за обслужване-476.25
лв.Плащанията по договора се отчитат чрез сметка *********.Според погасителния план падежната
дата е 29-то число.От самото начало погашенията са нередовни като срок и
размер;последната вноска е от 01.08.2016г. за задължение с падеж
29.11.2010г.Последната редовна вноска е на 29.01.2010г.Кредитът е преизчислен и
отнесен като предсрочно изискуем на 25.01.2017г.към датата на подаване на
заявлението неиздължената главница е
76 704 лв.; договорната лихва за периода от 29.10.2012г. до 09.02.2017г.
възлиза на 49 587.43 лв.;наказателната лихва за периода от 28.01.2017г. до
09.02.2017г. възлиза на 251.26 лв.Заемните такси възлизат на 483.30лв. по т.25,
1,2 от тарифата към договора;120 лв. такса изискуемост по т.25,1,2 на тарифата
към договора;застрахователни премии в размер на 465.51лв. по т.27 от тарифата
към договора.Допълнителната СИО установява,че по разплащателната сметка на
ответницата са постъпили 8 855 лв. с основание“издръжка на деца“ и от тази
сума 3 162.73лв. са използвани от банката за погашения по кредита.През
периода от 21.02.2011г. до 07.11.2018г. за сметка на ответницата са преведени общо 5 898.93лв.Данните от
допълнителната експертиза не променят извода за основателност на исковете в
размера,установен с основната експертиза, по правни съображения, изтъкнати
по-горе, а именно: изискуемостта е настъпила в сроковете,отчитани на база заповедното
производство по дело №68/17г., а не по проведеното неуспешно през 2011г.
заповедно производство,по което изпълнителния лист е обезсилен; клаузата
за „незабавно инкасо“ не е неравноправна
и банката не е недобросъвестна при положение,че ответниците
по собствена воля са теглили кредит в голям размер като от самото начало са
били наясно,че не могат да го върнат;сроковете започват да текат от обявяване
на предсрочната изискуемост през 2017г.и независимо,че още през 2011г. кредитът
счетоводно е отчетен за предсрочно изискуем“автоматично“,то не е настъпила
предсрочна изискуемост към този момент поради необявяването й от кредитодателя;за главницата се прилага общата петгодишна
погасителна давност.По изложените съображения исковете следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца съдебни разноски в
размер на 2 552.27 лв. държавна такса,400 лв. хонорар на вещо лице и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.415 вр.чл.422, ал.1 ГПК,
по отношение на „Б.Д.“ЕАД ,ЕИК със
седалище и адрес на управление ***,от една страна , и от друга: З.В.В. с ЕГН **********
с адрес *** и В.Б.Я. с ЕГН ********** с адрес ***,че З.В.В. и В.Б.Я. дължат на
„Б.Д.“ ЕАД по договор за ипотечен кредит от 28.07.2007г.следните суми,за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн.чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 68/2017г. на РС-Своге :
главница в размер на 76 704.12лв./седемдесет и шест хиляди седемстотин и
четири лева и 12 ст./,договорна лихва за периода от 29.10.2012г. до
09.02.2017г. в размер на 49 587.43лв. /четиридесет и девет хиляди
петстотин осемдесет и седем лева и 43 ст./,санкционираща лихва за периода от
28.01.2017г. до 09.02.2017г. в размер на 251.26 лв./двеста петдесет и един лева
и 26 ст.,заемни такси в размер на 1070.81 лв./хиляда и седемдесет лева и 81
ст./ и законната лихва върху главницата,считано от 10.02.2017г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА З.В.В. с ЕГН ********** с
адрес *** и В.Б.Я. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, съдебни разноски в размер на 3252.27лв./три
хиляди двеста петдесет и два лева и 27 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: