№ 1543
гр. София , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002172 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и се развива по въззивна жалба на адв.С.
П., действащ като особен представител на сдружение с нестопанска цел „Съюз на
пенсионерите 2004“, ЕИК *** насочена против Решение № 233/31.01.2020 г., постановено
по т.д. № 2158/2017 г. по описа на СГС, ТО, с което е обявено за нищожно решение на IV
Конгрес на СНЦ“Съюз на пенсионерите 2004“, регистрирано по ф.д. № 13849/2004 г. по
описа на СГС, отразено в протокол от 03.06.2017 под № 5 „Приема избора за нов
Председател на СП 2004 за госпожа В. Н.“, като невзето на конгреса решение, на осн.чл.124
ГПК.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение в
противоречие на материалния закон – ЗЮЛНЦ и при нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в едностранна и превратна преценка на приобщените доказателства,
а от там и за необоснованост.
Поддържа се, че между страните по делото нямало спор относно факта, че на
проведеното ОС на СНЦ“Съюз на пенсионерите“ на 03.06.2017 г. решение за избор на
председател в лицето на В. Н. не е вземано.
Вписването на последната като такъв било въз основа на друг орган на сдружението –
управителния, чийто решения подлежали на оспорване само по реда на чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ и
не можели да се атакуват по реда на чл.25, ал.6 с.з.
В този смисъл и първоинстанционният постановил недопустимо решение, което се
иска да бъде отменено.
В отговора по въззивната жалба въззиваемият П. Г. П. оспорва наведените в нея
доводи и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази данните по
1
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен при условието на субективно активно съединяване на
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.26, ал.6 ЗЮЛНЦ от П. Г. П. , Р. Т. М., А. Й.
Я. , С. П. С. и М. Т. Н. против СНЦ“Съюз на пенсионерите 2004“.
В обстоятелствената част на исковата молба се е твърдяло, че ищците са членове на
ответното сдружение, както и че са присъствали лично на проведения на 03.06.2017 г. IV
конгрес. В дневния ред на конгреса не било включени и поради това – не било взето
решение за избор на председател на сдружението. Независимо от последното такова
решение било отразено в протокола на конгреса. За същото узнали на 04.07.2017 г.
По тези съображения са поискали от съда да прогласи нищожността на оспореното
решение, а при условието на евентуалност – същото да бъде отменено.
В отговора по исковата молба ответното сдружение, чрез назначения му за целите на
процеса особен представител, е оспорил предявените искове.
Не е оспорил твърдението в исковата молба, че решение за избор на председател на
сдружението на проведения на 03.06.2017 г., не е вземано и не било отразявано в
протокола. Поддържал е, че решение за избор на председател било взето от конгреса, а от
друг орган на сдружението – централния съвет.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен изцяло от атакуваното решение.
Същото е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не се спорили по релевантните за предмета на производството
факти, установяващи се и от анализа на приобщените писмени доказателства, че ищците са
членове на сдружението въззивник, както и че на проведения на 03.06.2017 г. IV-и конгрес
на последното решение за избор на нов председател в лицето на В. Н. не е било вземано.
Така видно е от съдържанието на приложения протокол от 4-и редовен конгрес на
СНЦ“Съюз на пенсионерите 2004“, приложен към заявлението за вписване на промени по
партидата на сдружението до СГС с вх.№ 89821/04.07.2017 г., депозирано от В. А. Н., че под
т.5 в съдържанието на протокола е посочено – „приемане на бюджет“. Именно такава точка
е дискутирана и приета с гласовете на 251 члена от присъстващите – „с 251 гласа конгреса
прие бюджета на съюза“.
Независимо от това в крайната обобщителна част на протокола е отразено, че
конгресът е приел изброените по-долу решения, в които под т.5 е посочено „приема избор за
нов Председател на СП 2004 за г-жа В. Н.“.
Отразено е още, че конгресът е закрит в 15.00 ч.
2
Според приложеният протокол от първото заседание на новоизбрания централен съвет
на сдружението въззивник, същото се е провело на 03.06.2017 г. в 15.30 ч. /т.е. след
приключване работата на конгреса/ и на него за председател е избрана г-жа В. Н. /л.333 от
първоинстанционното дело/.
Установените факти предпоставят следните правни изводи:
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че
към разрешаването на казуса са приложими дадените разяснения в ТР № 1/2002 г. по т.д.№
1/2002 г. на ОСГК на ВКС независимо, че същото касае юридическите лица търговци.
Съдебната практика приема еднозначно /Решение № 227 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 3483/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 94 от 18.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 802/2016 г., I
т. о., ТК/, че понятието „несъществуващо обстоятелство“, респ. „несъществуване на вписано
обстоятелство“/ съгласно терминологията на закона/ като аналогично, е приложимо и при
регистрацията на юридически лица, различни от търговци, защото квалификацията, дадена в
тълкувателното решение не се основава на специфики, отличаващи търговците от
останалите юридически лица, а на вида на порока, засягащ формирана и при търговците и
при останалите юридически лица колективна воля на участващите в институционализирана,
като юридическо лице, общност.
Приема още, че „несъществуващо обстоятелство“ е това, което изначално не е
възникнало валидно. Всяко нищожно волеизявление, относно подлежащо на вписване
обстоятелство, предпоставя самото обстоятелство като несъществуващо - основано на
приравнима на правно нищо воля, както и в случаите когато обективно такава липсва /
невзето решение /.
Безсъмнено с оглед установените релевантни за предмета на настоящето производство
факти е, че в случая е налице втората от посочените хипотези – поради липсата на воля за
вземане на решение за избор на председател на въззивното сдружение в лицето на В. Н. от
проведения IV конгрес следва, че такова решение, отразено в т.5 на заключителната част на
протокола от конгреса, не е вземано. Следователно и същото е нищожно.
За ищците въззиваеми, като членове на сдружението, е налице правен интерес от
установяване на тази нищожност, доколкото посоченото обстоятелство подлежи на вписване
/т.2 от цитираното ТР/ и поради успешното му провеждане правилно предявеният иск е бил
уважен, а процесното решение на конгреса, прогласено за нищожно.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивна жалба за недопустимост на обжалваното
съдебно решение, поради обстоятелството, че изборът на председател на сдружението е не
на колективния орган на сдружението /ОС - конгресът/, а на управителния – Централния
съвет, чието оспорване по съдебен ред е недопустимо.
В случая няма спор, че предмет на производството е именно отразеното в т.5 от
заключителната част на протокола от проведения IV конгрес на сдружението, а не
решението на управителния му орган – Централния съвет, за избор на председател на
сдружението.
Ето защо и предявеният иск за прогласяване нищожността на решението на
колективния орган е процесуално допустим, респ. - постановеното по него решение
допустимо и правилно, а въпросът дали е налице валидно взето решение на управителния
орган на сдружението /Централния съвет/ - ирелевантен за предмета на настоящето
производство.
Като е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен
акт, което и предпоставя потвърждаването му.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233/31.01.2020 г., постановено по т.д. № 2158/2017 г. по описа
на СГС, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4