Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                         № 129

 гр. Г.Оряховица, 28.05.2020г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря M.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№129/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание: чл.127 ал.2 от СК,  чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

            Ищецът А.Р.А.(чрез адв.Д. Р.Д. от ВТАК) твърди, че с

Р.В.А. заживяват на семейни начала от 2015г.  в дома на Р.А.И.(баща на ищеца). През време на съжителството се раждат: М.А.Р.-  родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН********** и Р.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********. Твърди се, че  от самото начало ответницата А. не полагала грижи за малолетните си деца, неглижирала родителските си задължения, като дори не се е съобразявала с часовете за кърмене на дъщеря си Р. Рейханова, като вместо да я нахрани, я оставяла на грижите на майка си. Постепенно отношенията между родителите се влошили и на 28.12.2019г. ответницата заявила на А.А., че ще се изнесе от дома им и ще се върне при майка си. Събрала багажа си и заявила, че не иска децата и че ще си търси нов мъж. Твърди се, че оттогава ответницата отказвала да разговаря с ищеца. След фактическата им раздяла ищецът разговарял единствено с Б.А.(брат на ответницата), който обаче е отправял заплахи към  него и баща му. Ищецът разбрал от познати, че ответницата живеела с друг мъж в с.Я.Общ.Г.Оряховица. Същата получавала семейни помощи за двете им деца, но не помогала за издръжката им по какъвто и да е начин и проявявала безотговорно родителско отношение към децата си, в т.ч. и  не желаела да се среща с тях. Обективно майката понастоящем се е дистанцирала от децата и техния баща и не поддържа каквито и да било контакти с тях.  След раздялата между двамата родители, на практика грижите по отношение на малолетните деца се полагат от бащата и М.Я.(баба  на децата по бащина линия). Децата били изключително привързани към баща си и към неговото семейство, с което са отраснали. Ищецът  работел на частно в строителството. Бил финансово подпомаган от баща си Р.И.. Имали заделени спестявания и можели да се грижат за нуждите на децата и да им осигурят нормални условия на живот. Доверителят ми живее в къщата на баща си, заедно с него, майка си и дядо си по бащина линия. За децата била гарантирана е сигурна среда. А.А. дългогодишно е полагал труд в Кр.Нидерландия, поради което създал широк приятелски кръг там. При предстоящите си пътувания до Кр.Нидерландия или до други страни членки на Европейския съюз, ищецът би желал да вземе децата си със себе си. Това обаче, би било невъзможно без разрешението на майка им и  предвид нейната незаинтересованост към собствените си деца. Моли съда да постанови решение, с което: -да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо децата М.А.Р.с ЕГН********** и Р.А.Р.с ЕГН********** - на бащата А.Р.А.; -да се определи местоживеенето на двете деца – при бащата; -да се определи режим на лични отношения на децата с майка им Р.В.А., както следва: всяка първа и трета неделя за времето от 12h00min. до 15h00min., в присъствиетo на бащата в с.Д.(на неутрална територия - детски центрове, градинки, сладкарници и подобни); -да бъде осъдена Р.В.А. да заплаща за всяко от децата месечна издръжка в размер на по 200.00лв., считано от предявяване на исковата молба – 28.01.2020г. до настъпване на обстоятелствата за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане; -да бъде разрешено на бащата и законен представител А.Р.А. да снабди децата си М.А.Р.с ЕГН********** и Р.А.Р.с ЕГН**********, с документ за самоличност - паспорт по реда на Закона за българските лични документи, без съгласието на майката Р.В.А.; -да бъде заместено липсващото съгласие на майката Р.В.А. детето Д.К.Й.с ЕГН********** да напускат пределите на Р.България, придружени от бащата А.Р.А. или упълномощено от него лице до Кр.Нидерландия и до други страни членки на Европейския съюз, както и до Р.Турция за неограничен брой пътувания до навършване на децата на осемнадесет годишна възраст. Претендират се направените по делото разноски.

            Ответницата Р.В.А. заявява, че не се отказва от децата си. През време на съжителството си с А.А. имала проблеми с неговия баща.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            А.Р.А. и Р.В.А. заживяват на семейни начала от 2015г.  в дома на Р.А.И.(баща на ищеца) в с.Д. Общ.Г.Оряховица. През време на съжителството се раждат: М.А.Р.-  родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН********** и Р.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, видно от приложените удостоверения за раждане и справката НБД“Население“.

            На 26-27.12.2019г. Р.В.А. напуска жилището в с.Д. Общ.Г.Оряховица и се прибира при майка си в с.Я. Общ.Г.Оряховица, като оставя децата при баща им по собствено желание.

            Р.А. няма трудова биография и не е упражнявала трудова дейност. До  м.януари.2020г.  е била подпомагана от Д“СП“гр.Г.Оряховица на основание чл.7 от ЗСПД.

            А.А. заявява, че работи в областта на строителството заедно с баща си Р.И. и двамата месечно реализират доходи около 3000.00лв.

            Според изискания служебно по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад, изготвен от Д”СП” гр.Г.Оряховица, децата М.А.Р.и Р.А.Р.се отглеждат в семейна среда и грижи за тях са полагали, както родителите им така и бабата по бащина линия М.Я.. Родителите заявяват, че децата винаги са разполагали с всичко необходимо и нуждите им съобразно възрастта им са задоволявани в пълна степен. Понастоящем основни грижи за децата полага бабата М.Я.. Децата не били отделяни от обичайната за възрастта си среда. Жилището в което се отглеждат малолетните децата  е с добри хигиенно-битови условия. Децата разполагат с жилищно пространство, предоставя им се достатъчно и разнообразна храна съобразно ниската им възраст, лични вещи, подходящо облекло, достъп до навременни медицински грижи. Преди раздялата на родителите им децата са получавали необходимата обич и внимание и от двамата си родители. Според проведените проучвания от края на м.декември.2019г. майката не била  търсила контакт с децата и не желаела да ги търси. При извършеното проучване не е установено М. и Р. Асанови да имат специални здравни, образователни, интелектуални или социални потребности, които да налагат специфика на отглеждането или полагането на допълнителни грижи. Потребностите на децата М.А.Р.и Р.А.Р.се задоволяват адекватно, осигурено е необходимото за тяхното израстване и развитие. Не били  установени нарушения на правата на детето и не е предприемана мярка за закрила съгласно ЗЗДетето. Децата  се отглеждат в семейна среда, за него се полагат необходимите грижи, към момента няма констатиран риск от увреждане на психическото, физическото, нравствено или умственото им  развитие. При проведени разговори на социалните работници с майката  Р.А., същата заявила, че  не желае да полага грижа за децата си М. и Р. и не сътрудничи на бащата в отглеждането и възпитанието им. Дала съгласието си А.Р.А. да упражнява родителските права, но заявила, че не желае да се среща с децата си и няма възможност да им заплаща издръжка, тъй като не е трудово заета. Дала и съгласието си децата да напускат пределите на Р.България заедно с баща си.

            От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св. М. Ибр.Я.(майка на А.А.) и св.Р. Ибр.А.(баща на А.А.) твърдят, че синът им и ответницата са живели съвместно в с.Д. около четири години. Двамата се разделили на 27.12.2019г., когато Р.А. напуснала жилището. Повод била някакво „битово пререкание“ между бащата на А.А. и Р.А.. Ответницата се обадила на майка си и двете заминали за с.Янтра. Децата М. и Р. останали при бащата. Заявява, че след раздялата майката не била търсила двете деца. Имали информация, че Р.А. *** с друг мъж. Свидетелите твърдят, че полагат грижи за  децата, както и бащата на децата. А.А. работел и осигурявал средства. „Децата изобщо не питали за майка си“. Св.Д. Ив.А.(майка на Р.А.) потвърждава за раздялата на А. А. и Р.А. в края на м.декември.2019г. След раздялата децата М. и Р. останали при бащата в с.Д.. Р.А.  имала желание да види децата си, но я било страх от свекъра(Р. Ибр.А.). Р.А. искала да се събере отново с А. А.. Показанията  на свидетелите са инициирани от заетата от тях позиция по делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), съдът констатира относимост на същите към предмета на делото.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат родени две деца М.А.Р.с ЕГН********** и Р.А.Р.с ЕГН**********. В края на м.декември.2019г. родителите се разделят, а децата остават да живеят при баща си в с.Д. Общ.Г.Оряховица. Майката на децата се връща да живее при родителите си в с.Я.Общ.Г.Оряховица. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на децата, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят. След като се определи при кого от двамата родители ще живеят децата, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите им ще налагат това.

            При безспорно установената фактическа обстановка  бащата А.Р.А. е предявил иск по чл.127 ал.2 от СК – деца М.А.Р.и Р.А.Р.в да бъде оставени при него за отглеждане и възпитание, т.е. той да упражнява родителските права. За това определяне  са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.  На първо място – това са   родителските качества, имащи най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата. От значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. На второ място това са  грижите и отношението на родителите към детето - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието  им.  Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето.

            След раздялата между двамата родители, на практика грижите по отношение на малолетното дете се полагат в семейната среда на бащата и с помощта на бабата на децата по бащина линия. Обективно майката понастоящем се е дистанцирала от децата и и не поддържа каквито и да било контакти с тях. Децата са емоционално привързани към лицата, които полагат грижи за тях. Потребностите на децата се задоволяват адекватно, осигурено е необходимото за тяхното израстване и развитие(според свидетелските показания и социалния доклад от Отдел „Закрила на детето” при  Д“СП” гр.Г.Оряховица). След като децата се отглеждат в семейна среда, за тях се полагат необходимите грижи, към момента няма констатиран риск от увреждане на психическото, физическото, нравствено или умственото им развитие. Липсват доказателства по делото, които да „оправдаят“ до някаква степен изоставянето на детето от страна на майката и да установят, че това поведение на родителя е било провокирано от някакви извънредни обстоятелства с по-голям приоритет от живота и здравето им. Единствено бащата осъществява финансовата издръжка на детето.

           Съдът намира, че бащата  осигурява по-добра грижа за  двете деца, kaкто и може да разчита при отглеждане на детето на помощ от своята майка(баба на децата). Бащата е последователен в желанието и намерението си да отглежда децата. Такива изводи не биха могли да бъдат направени по отношение на другия родител, в т.ч. и при  липса на трудова заетост и доходи, обосновава логичният извод за невъзможност от негова страна да създаде на този етап от развитието на децата сигурна, стабилна и спокойна среда за тяхното отглеждане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че бащата притежава достатъчен родителски капацитет и способност да отглежда и възпитава двете деца. Не се установява по делото той да не разполага с възпитателски качества или морални такива, които да са несъвместими с предоставяне упражняването на родителските права. Изложените обстоятелства попадащи в критерия “интерес на детето”, основен в настоящия казус, мотивират съда да приеме, че в интерес на децата М.А.Р.и Р.А.Р.е те да живеят при своя баща А.Р.А. и той да упражнява родителските права по отношение на тях.

           В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  майката Р.В.А. и децата М.А.Р.и Р. А. Р.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди децата от рождения си родител – в случая майката, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка майка и дете. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения, като тези мерки, уреждащи личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи конфликти между родителите и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата родители(Решение по гр.дело№1879/1971г. - IIг.о. ВС, Решение по гр.дело№28/1972г. - IIг.о. ВС;  Решение№18/02.02.2016г. по гр.дело№250/2015г. - IIIг.о. ВКС). Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. Съдът не е обвързан от посочения в молбата режим на лични контакти и исканията на родителите, но следва да съобрази определящо конкретните интересите на всяко от децата, основано на общите принципи на всестранна закрила на техните правата и интереси. Съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на детето  в определените дни за контакт. Интересите на детето/децата следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. Установи се, че майката се е дезинтересирала от задълженията си на родител за един продължителен период от време. Същата не подържа никакви контакти с децата. Понастоящем  майката  живее в с.Я.Общ.Г.Оряховица, без обаче да са налице конкретни данни за нейния начин и условия  на живот. В тази връзка съдът намира за уместно и в интерес на детето  режимът на лични контакти и отношения между майката и децата да бъде  сравнително по-рестриктивен за един непродължителен период. С оглед обстоятелството, че към момента децата са в ниска възраст(от 3г.8м. и 2г.8м.),  при която е невъзможно да им се обясни задължителният характер на постановените мерки за лични отношения,  както и с необходимостта постепенно да  се изгради доверие и привързаност на всяко от децата  към своята майка, която до момента не е участвала активно в живота им(най-вече заради затруднената комуникация между родителите), то  първоначално, режимът на лични контакти следва да бъде без преспиване на детето в дома на майката. Съдът намира, че е в интерес на всяко от децата да поддържа регулярен контакт с майка си, за което следва да съдейства и бащата, който по никакъв начин не трябва да допуска децата да се отчуждават от своята майка, така и за да може да се изгради емоционалната и доверителна връзка между тях. Съдът намира за най-подходящ следния режим на лични контакти между децата М.А.Р.и Р.А.Р.и майката Р.В.А.: -майката да се среща всяко от децата  всяка първа и трета неделя от месеца от 10h00min. до 15h00min., като ги взема и връща от дома на бащата(от/на адреса им на местоживеене),  като през първите шест месеца(след влизане  в сила на решението по гр.дело№129/2020г. на ГОРС)  личните контакти между майката и всяко от децата да се осъществяват в присъствието на бащата(или определено от бащата лице, с което децата са привикнали и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с оглед ниската възраст на децата;  -майката да взема всяко от децата  при себе си за десет дни през лятото(през месец август), когато бащата А.Р.А. не е в платен годишен отпуск. Развитието на децата следва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един от тях, в името на благополучието на децата, трябва да съдейства то да живее доколкото е възможно, най-близко до семейната среда, като му внушава уважение и респект и към двамата родители. При осъществяване на личните отношения родителят трябва да действа възпитателно върху всяко от децата и в същото време да не нарушава неговия режим на отглеждане, почивка, здраве и спокойствието му.

            Ответницата Р.В.А. е майка на децата М.А.Р.и Р.А.Р.и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК им дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособна и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата, с оглед възрастта си, са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Също така, нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали или който искат да поддържат.  При определяне размера на издръжката съдът  следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетно дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Що се касае до размера на предявените искове, съдът намира, същите за основателени/по реда на  чл.162 от ГПК/  до   размер на по 160.00лв. месечно за всяко от децата, считано от датата на завеждането на исковата молба – 28.01.2020г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.143 ал.2 СК - родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си/, както и  утвърденото положение в трайната съдебна практика/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. От Постановленията на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г.  размерът на минималната работна заплата  е 610.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата.  Така  определената издръжка е малко над минимално регламентирания размер и не би следвало да  постави в невъзможност ответницата да задоволява собствените си нужди и да изпълнява задълженията си за издръжка(впрочем, по делото не се ангажираха доказателства относно месечните доходи на ответника). Няма данни ответникът да има друго непълнолетно дете, за което да е нужно да осигурява издръжка. В частта до пълния предявен размер от по 200.00лв., исковете се явяват неоснователни и следва да  се отхвърлят.

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            В случая с чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на  децата в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД  и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, които  изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия родител – майката за издаване на задграничен паспорт/паспорти. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да бъде постигнато такова съгласие между родителите. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост децата да пътуват в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II  oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на децата трябва да бъде от първостепенно значение. Доколкото до момента от страна на майката не е било дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт/паспорти, то следва същото да бъде заместено по реда на чл.127а от СК.  Това е така, защото според  чл.33 ал.1 от ЗБЛД, издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на признатото от закона право на децата да пътуват извън страната. Издаването на задграничен паспорт/или друг заместващ документ без съмнение е в интерес на децата и е съобразено с техните нужди, поради което искането следва да бъде уважено.

            Както бе установено в процеса, бащата, в един непродължителен период на годината, се е установил да живее в Кр.Нидерлания, където и работи. Децата към настоящия момент се намират в Р.България и не могли да гостуват на баща си и нейните най-близки роднини, тъй като без съгласие от майката и без  наличен паспорт не биха могли да посетят Кр.Нидерландия. Причина за това е и фактът, че майката не се интересува от децата си и без посочване и аргументиране на каквато и да било основателна причина не е дал изискуемото разрешение за пътуване на децата в чужбина и за издаването на паспорт. Установено е в същото време, че майката не полага грижи за  децата, не е поела ангажимент за издръжката, образованието и отглеждането им,  в т.ч. не поддържа контакти с  бащата. Целта на закона е и да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права им, с оглед възрастта им и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на децата при пътувания заедно с техния баща, респ. придружено от лица упълномощени от бащата до Кр.Нидерландия и страни-членки на Европейският съюз. Засега това не са места на размирици и в които временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. При това положение, съдът счита, че е изключително в интерес на децата да им бъде разрешено да пътуват в чужбина - конкретно до Кралство Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз, преминавайки през държави членки на Европейския съюз,  както и до Р.Турция, заедно със своя баща или упълномощено от него лице, но в същото време ще имат възможност да се връщат в родната си страна и да осъществяват пълноценни контакти с роднините си тук. По този начин ще бъде обезпечена възможността на децата да не прекъсват връзката с родината си.

            По отношение на срока, за който да бъде дадено разрешението на детето за пътуване извън страната ищцата е направила искане разрешението да е за неопределен период от време. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение№1/03.07.2017г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на същото тълкувателно решение се приема, че при пътуване на детето/децата в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на дори краткосрочно пътуване на детето/децата в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална(още повече, че обичайното местопребиваване на бащата е също в Р.България), а дори и да възникне, ако пътуването на децата  е в техен интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.

            Искането за даване на липсващото съгласие на майката, децата да напускат пределите на Р.България, придружени от бащата или упълномощено от него лице до навършване на пълнолетие е принципно житейски неудачен. В конкретния случай, периодът до навършване на пълнолетието от страна на децата е от порядък на 14-15години и е налице значителна  вероятност за промяна в релевантните за пътуванията на децата в чужбина обстоятелства, респ. налице е сравнително голяма вероятност за злепоставяне интересите на децата през този период от време. Освен това малолетните са  недееспособни - те не биха могли да формират и изявяват правно-валидна воля, вкл. и за пътуване в чужбина, като за това е необходимо съгласието и на двамата им родители, респ. заместващото съгласието на единия от тях, разрешение от съда(чл.127а от СК ввр чл.3 от ЗЛС). Даване на такова разрешение(без никакви други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от дете), в много по-редки случаи - в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства, ще е в интерес и на малолетните деца, които  поне  да са навършили 10-годишна възраст. Понастоящем, ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетните деца, тъй като след изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от децата, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на децата, без да е изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е налице възможност и опасност техните  интереси да бъдат злепоставени. Предвид изложеното, при съобразяване спецификата на конкретния случай, съдът намира, че следва да даде разрешение, заместващо съгласието на майката за пътуване на децата М.А.Р.и Р. Асанова Рейханова, придружени от бащата или друго упълномощено от бащата пълнолетно лице, извън страната, както и да пътуват до Кралство Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз, преминавайки през държави членки на Европейския съюз, както и до Р.Турция,  като пътуването да се извършва неограничен брой  пъти годишно, за срок от пет години, считано от влизане в законна сила  на решението по гр.дело№129/2019г. по описа на ГОРС.

            Съдът счита, че така даденото разрешение за пътуване не би нарушило правата на майката за осъществяване на режима и на лични контакти с децата.  Бащата е длъжен да се съобразява с така определения режим на лични контакти и отношения на майката с децата в частта от съдебното решение. Той носи и наказателна отговорност при неизпълнение на решението. Бащата може да има намерение да се установи в чужбина с децата, но не веднага, а след време, с оглед на което и да желае постепенно адаптиране на децата с посещенията им  до Кр.Нидерлания.  Такава една претенция би могло да бъде разгледана в един последващ процес при изрично предявяване на искане за промяна в местоживеенето и изследване на всички обстоятелства в тази връзка, включително конкретните условия и среда, в които децата ще пребивават в чужбина. В настоящия случай, съществен явява интересът на децата, а той повелява те да имат възможност да осъществяват кратковременни пътувания в чужбина, като контактуват със своите роднини и близки. Пътуванията, обаче не следва да препятстват осъществяването на уговорения от родителите и възпроизведен в съдебното решение режим на лични отношения с майката. Все пак, следва да се отбележи, че майката разполага с друг ред за изпълнение на съдебния акт, с който е определен  режим на лични контакти и отношения с децата. Също така, при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на основание чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

            Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва да се отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните(напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетни/непълнолетни деца, на тяхното местоживеене и на режима на личните отношения между родители и деца,  промяна на ползването на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на присъдено нещо. Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и  въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда(настоящото производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство,  като това важи за всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС; Определение№306/04.09.2017г. по ч.гр.дело№2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС; Определение №162/02.04.2019г. по ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС;  Определение №359/08.10.2019г. по гр.дeло №2906/2019г. - ІVг.о. ВКС. Няма правна норма указваща на съда да не присъжда разноски между страните, още повече, че разпоредбата на чл.78 от ГПК е приложима, както в исковия процес, така и по отношение на особените съдебни производства.  Същевременно следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия родител с ненавършилото пълнолетие дете, но не и това по иска за присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен(„Българско гражданско процесуално право” - IX преработено и допълнено издание, изд.„С.” §.122 „Брачен процес” стр.702-стр.703). В настоящия случай, разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца(според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 600.00лв. е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК – 180.00лв.). В този смисъл,  съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата 780.00лв., която да бъде заплатена от ответната страна.

            При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ГОРС  сумата 460.80лв., съставляваща ДТ върху исковете за издръжка по Тарифа за ДТССГПК,  както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съгласно  чл.127а ал.4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Основанието по чл.127а ал.4 от СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от основанията по чл.242 ал.2 от ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл.127а ал.4 от СК се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина в рамките на определения от съда срок. Така, следва да се допусне предварително изпълнение  на решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт/паспорти за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на децата; разрешението, заместващо съгласието на майката  за пътуванията на децата в чужбина.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                           Р   Е   Ш   И:

         

            ПОСТАНОВЯВА М.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, с родители: Р.В.А. с  ЕГН********** и А.Р.А. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своя баща А.Р.А. с ЕГН**********, на адрес: ***.Оряховица.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.А.Р.-  родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********  - на бащата А.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица.

           ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката Р.В.А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица, с детето М.А.Р.с ЕГН**********,  с  адрес: ***.Оряховица, както следва: -майката да се среща с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10h00min. до 15h00min., като го взема и връща от дома на бащата(от/на адреса му на местоживеене),  като през първите шест месеца(след влизане  в сила на решението по гр.дело№129/2020г. на ГОРС)  личните контакти между майката и детето  да се осъществяват в присъствието на бащата(или определено от бащата лице, с което детето е привикнало и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с оглед ниската възраст на детето;  -майката да взема детето при себе си за десет дни през лятото(през месец август), когато бащата А.Р.А. не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица, ДА ЗАПЛАЩА за детето М.А.Р.с ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН********** ***.Оряховица, месечна издръжка в размер на по 160.00лв./сто и шестдесет лева/, считано от датата на завеждането на исковата молба – 28.01.2020г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на възникване на задължението до датата на окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част от по 160.00лв. до пълния предявен  размер от по 200.00лв.

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето М.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, представляванa от своя баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица,  без да е необходимо съгласието на майката Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица.

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на майката Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица, детето М.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, да напуска пределите на Р.България, придружена от своя баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица, или друго упълномощено от бащата пълнолетно лице, до/в Кр.Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз, преминавайки през държави членки на Европейския съюз, както и до Р.Турция,  като пътуването да се извършва неограничен брой  пъти годишно, за срок от пет години, считано от влизане в законна сила  на решението по гр.дело№129/2019г. по описа на ГОРС.

 

            ПОСТАНОВЯВА Р.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, с родители: Р.В.А. с  ЕГН********** и А.Р.А. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своя баща А.Р.А. с ЕГН**********, на адрес: ***.Оряховица.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН********** - на бащата А.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица.

           ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката Р.В.А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица, с детето Р.А.Р.с ЕГН**********,  с  адрес: ***.Оряховица, както следва: -майката да се среща с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10h00min. до 15h00min., като го взема и връща от дома на бащата(от/на адреса му на местоживеене),  като през първите шест месеца(след влизане  в сила на решението по гр.дело№129/2020г. на ГОРС)  личните контакти между майката и детето  да се осъществяват в присъствието на бащата(или определено от бащата лице, с което детето е привикнало и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с оглед ниската възраст на детето;  -майката да взема детето при себе си за десет дни през лятото(през месец август), когато бащата А.Р.А. не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица, ДА ЗАПЛАЩА за детето Р.А.Р.с ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН********** ***.Оряховица, месечна издръжка в размер на по 160.00лв./сто и шестдесет лева/, считано от датата на завеждането на исковата молба – 28.01.2020г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на възникване на задължението до датата на окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част от по 160.00лв. до пълния предявен  размер от по 200.00лв.

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето Р.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, представляванa от своя баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица,  без да е необходимо съгласието на майката Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица.

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на майката Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица, детето Р.А.Р.- родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, да напуска пределите на Р.България, придружена от своя баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица, или друго упълномощено от бащата пълнолетно лице, до/в Кр.Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз, преминавайки през държави членки на Европейския съюз, както и до Р.Турция,  като пътуването да се извършва неограничен брой  пъти годишно, за срок от пет години, считано от влизане в законна сила  на решението по гр.дело№129/2019г. по описа на ГОРС.

 

            ОСЪЖДА Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица, с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.А. с ЕГН**********,***.Оряховица, сумата 680.00лв./седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№129/2020г. на ГОРС.

 

            ОСЪЖДА Р.В.А. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица, с друг известен адрес: с.Я.ул....Общ.Г.Оряховица ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 460.80лв./четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща ДТ  върху  исковете за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата  5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението в частта относно разрешението за издаване паспорт/паспорти за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на децата М.А.Р.и Р. Асанова Рейханова.

            ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението в частта относно разрешението, заместващо съгласието на майката за пътуванията на децата М.А.Р.и Р.А.Р.в чужбина.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                                                        Районен съдия: