Р Е Ш Е Н И Е
№ 670
от 17.10.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети
септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 579/2022 г. по описа
на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1-
ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл. 145 Р чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по жалба на К.Р.К. срещу Решение №
1012-26-209-1/30.05.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № **********/№ 3/протокол № N01129/04.04.2022 г.
на ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково.
Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Твърди, че
неправилно била определена начална дата на отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст - 09.06.2021 г., вместо 18.08.2020 г. Р датата на
подаване на предходно заявление, вкл. и с оглед постановеното по адм. дело №
1130/2021 г. на Административен съд Р Хасково решение. Обективирано е искане за
отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, както и
връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - К.Р.К.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Твърди, че приложение намира разпоредбата на чл. 99, ал.
1, т. 2, б. гдТ КСО, поради което следвало да се отпусне пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 29.10.2018 г. Моли решението да бъде отменено, а
преписката Р върната за ново произнасяне от органа. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Твърди, че в действителност жалбоподателят има подадени заявления от 2018 г. и
2020 г., по които пенсионният орган е постановил откази, влезли в сила. В
процесното административно производство били спазени указанията, дадени с
решението по адм. дело № 1130/2021 г. на Административен съд Р Хасково.
Претендира разноски.
Административен съд - Хасково, след като
се запозна с доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
1.К.Р.К. е подал заявление с
вх. № 2113-26-2256/29.10.2018 г. по описа на ТП на НОИ Р Хасково за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи,
удостоверяващи осигурителен стаж.
С
Разпореждане № **********-2140-26-163/28.02.2019 г. ръководителят на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия, К.Р.К. има
навършени години, но няма изискуемия осигурителен стаж, вкл. и няма 15 години
действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Разпореждането е влязло в сила.
2.К.Р.К. е подал заявление с
вх. № Ц-2113-26-1120/18.08.2020 г. по описа на ТП на НОИ Р Хасково за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи,
удостоверяващи осигурителен стаж.
С
Разпореждане № **********-Ц-2140-26-363/16.02.2020 г. ръководителят на
гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково е отказал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия, К.Р.К. има
навършени години, но няма изискуемия осигурителен стаж, вкл. и няма 15 години
действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Разпореждането е влязло в сила.
3.К.Р.К. е подал заявление с
вх. № 2113-26-941/09.06.2021 г. по описа на ТП на НОИ Р Хасково за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи
осигурителен стаж.
С
Разпореждане № **********-2144-26-35/30.06.2021 г. ръководителят на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково е прекратил производството по заявлението.
Разпореждането
е отменено с влязло в сила определение по адм. дело № 777/2021 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, а преписката Р изпратена за разглеждане по
същество по заявлението от 09.06.2021 г.
С
Разпореждане № **********-2140-26-672/14.09.2021 г. ръководителят на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия, К.Р.К. има
навършени години, но няма изискуемия осигурителен стаж, вкл. и няма 15 години
действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Разпореждането
е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р Хасково с жалба
от К.Р.К., отхвърлена с Решение №
1012-26-447-1/01.11.2021 г. на изпълняващия правомощията на Директор на ТП на
НОИ - Хасково.
Решение
№ 1012-26-447-1/01.11.2021 г. на изпълняващия правомощията на Директор на ТП на
НОИ Р Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********-2140-26-672/14.09.2021
г. на ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково са
отменени с влязло в сила Решение № 133/01.03.2022 г. по адм. дело № 1130/2021
г. по описа на Административен съд Р Хасково, а преписката Р върната за ново
произнасяне по заявлението от 09.06.2021 г. съгласно задължителните указания
относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на постановения
съдебен акт.
С
Разпореждане **********/№ 3/протокол№ N01129/04.04.2022 г. на
ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково е отпусната на К.Р.К. лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 09.06.2021 г., пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО. Разпореждането
е връчено на пълномощника му на 11.04.2022 г., като в едномесечен срок след
това е оспорено пред Директора на ТП на НОИ Р Хасково.
С
Решение № 1012-26-209-1/30.05.2022 г. Директорът на ТП на НОИ Р Хасково
отхвърля жалбата на К.Р.К. с мотив,
че разпореждането е издадено в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело
№ 1130/2021 г. по описа на Административен съд Р Хасково. Аргументирано е, че
приложение намира разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, поради което и правилно
пенсионният орган бил отпуснал пенсия, считано от датата на заявлението Р
09.06.2021 г.
Решението
е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощник, на 01.06.2022 г., видно от
отразяването в известието за доставяне /л. 16/.
При така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО на
основание чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1012-26-209-1/30.05.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Директора
на ТП на НОИ Р Хасково /л. 14/, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване
на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, на основание чл.
68, ал. 1-3 КСО лицето по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ Р л. 15, е отпуснало
с разпореждане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.Р.К., считано от 09.06.2021 г.,
съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени
с мотивите на постановеното по адм. дело № 1130/2021 г. по описа на
Административен съд Р Хасково решение. Разпореждането е оспорено от г-н К. по административен ред Р пред
ръководителя на ТП на НОИ Р Хасково, в установения по чл. 117, ал. 2, т. 1 във
връзка с ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО срок. Спазен е и срокът за произнасяне от
Директора на ТП на НОИ Р Хасково, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО. Обсъдени
са подробно възраженията на К.Р.К..
Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - К.Р.К., инициирало производството по
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и предпоставка за отмяна
на оспорения административен акт съгласно чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, спорен е по делото
въпросът от коя дата следва да бъде отпусната пенсията за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 94, ал. 1 КСО гпенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на подаването имТ.
В
конкретния случай се установява, че К.Р.К.
е подал документите си за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст,
след като е изтекъл 2-месечният срок от придобиване на правото. По аргумент от
чл. 177, ал. 1 АПК до признаването от съда с влязло в сила решение /в
конкретния случай по адм. дело № 1130/2021 г. по описа на Административен съд Р
Хасково/ за лицето не е възникнало право на пенсия по реда и условията на чл.
68, ал. 3 КСО, в който смисъл е Решение № 2097 от 17.02.2021 г. по адм. д. №
8289/2020 г., VІ отд. на ВАС.
По
аргумент от чл. 177, ал. 2, изр. Първо АПК административният орган при новото
произнасяне по заявлението на К.Р.К.
от 09.06.2021 г. е обвързан изцяло със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила решение по адм.
дело № 1130/2021 г. по описа на Административен съд Р Хасково. Издаден акт в
противоречие с влязло в сила съдебен решение е нищожен, доколкото
административния орган действа при условията на обвързана компетентност, а не
на оперативна самостоятелност /така вж. Решение № 1680 от 31.01.2020 г. по адм.
д. № 6081/2019 г., VІ отд. на ВАС/.
В
действителност в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не се
съдържат конкретни данни кога е придобито правото на лична пенсия. Не подлежи
на анализ дали към 29.10.2018 г., когато е подадено първото по ред заявление,
правото на лична пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 - ал. 3 КСО е придобито. Следва
да се посочи, обаче, че както по заявлението от 29.10.2018 г., така и по
заявлението от 18.08.2020 г., ръководителят гПенсионно осигуряванеТ при ТП на
НОИ Р Хасково е обективирал отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж
и възраст с разпореждания, влезли в сила като неоспорени. Всяко едно от тези разпореждания,
с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява
стабилен административен акт /така вж. Решение № 4677 от 17.05.2022 г. по адм.
д. № 12430/2021 г., VІ отд. на ВАС/. Недопустимо е в хода на настоящото съдебно
производство да се извършва инцидентен контрол за тяхната законосъобразност по
смисъла на чл. 144 АПК във връзка с чл. 17, ал. 2 ГПК и по аргумент от чл. 221,
ал. 3 АПК. В този смисъл е Решение № 1432 от 29.01.2020 г. по адм. д. №
9744/2019 г., VІ отд. на ВАС.
Отделно
от това, административният орган е обвързан изцяло с искането на лицето, което
е подало заявление, а именно Р да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Противното би обусловило извод за издаване на акт при допуснати
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон /чл. 94,
ал. 1 КСО Р досежно датата на отпускане на пенсията/, предпоставка за неговата
отмяна.
Настоящото
съдебно производство е с предмет решението, с което се потвърждава разпореждане
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.06.2021 г.
Последното е резултат от административното производство, образувано по
заявление от същата дата. Това производство, обаче, е различно от образувано по
заявление по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. гаТ КСО, при което гвлязлото в сила
разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал
- когато пенсионерът представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70,
ал. 17Т. В конкретния случай К.Р.К. не
е подал заявление за отмяна на влезлите в сила разпореждания от дати 28.02.2019
г. и 16.12.2020 г. съгласно специалната разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 1, б.
гаТ КСО, дерогираща общите правила за възобновяване на производството по
издаване на административен акт, разписани в чл. 99 и следващите от АПК /Определение
№ 2005 от 16.02.2021 г. по адм. д. № 1171/2021 г., VІ отд. на ВАС/. Не
представлява заявление по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. гаТ КСО подаденото на
09.06.2021 г. В производство по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. гаТ КСО, каквото не е
процесното, на анализ подлежи представени ли са нови доказателства за
осигурителен стаж и/или доход, като при положителен отговор разпореждането се
изменя или отменя от датата на представянето им съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, в който смисъл е и Решение № 5580 от 10.05.2021 г. по адм. д. № 3017/2021 г.,
VІ отд. на ВАС.
Образуваното
по заявлението от 09.06.2021 г. административно производство е различно от
производството, което започва по инициатива на органа съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. ггТ и
гдТ КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, по негова инициатива, когато се установи, че пенсията
е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ, както и, че е
определена в неправилен размер. Съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2 във връзка с ал.
1, т. 2 КСО разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането или
промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94.
Следователно, при неправилен отказ, каквито твърдения има по делото, приложение
отново намира разпоредбата на чл. 94 КСО. В случая, обаче, в заявлението от
09.06.2021 г. не се съдържа искане разпореждането, с което е отказано
неправилно отпускането на пенсията, да бъде отменено по инициатива на органа. Искането
на пенсионера за преразглеждане на пенсията му на някое от основанията по чл.
99, ал. 1, т. 2 КСО е недопустимо. При всяка една от хипотезите по чл. 99, ал.
1, т. 2 КСО влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено/отменено само по
инициатива на пенсионния орган. Поради това подаденото на 09.06.2021 г.
заявление не създава задължение за длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО да
образува административно производство по реда и условията на чл. 99, ал. 1, т.
2 КСО и да издаде ново разпореждане. Доводът, че административният орган не е
проявил инициативност служебно да отмени разпореждането, с което отказано
неправилно отпускането на пенсия, е неоснователен. В този смисъл са Определение
№ 11064 от 13.08.2020 г. по адм. д. № 5388/2020 г., VІ отд. на ВАС, Решение №
15728 от 17.12.2020 г. по адм. д. № 8727/2020 г., VІ отд. на ВАС.
Липсата
на предпоставките за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Р
Хасково и потвърденото с него разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст обуславя извод за отхвърляне на жалбата на К.Р.К. като неоснователна по аргумент от чл. 168, ал. 1 във връзка
чл. 146, т. 4 АПК.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 143,
ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.К. срещу
Решение № 1012-26-209-1/30.05.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № **********/№ 3/протокол № N01129/04.04.2022 г. на
ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София,
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: