РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2438
гр. Пловдив, 10 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1835 по описа за 2021 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Д. Л. Д., с ЕГН **********, в момента
изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, от които 10 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 01.01.2020 г. до 01.03.2020 г. при престоя му
в Арест гр. Пловдив и в размер на 40 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 01.03.2020 г. до 06.07.2021 г. - датата на предявяване
на исковата молба, при престоя му в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и задържането му под стража (в
Арест гр. Пловдив и в Затвора гр. Пловдив) през посочените периоди, и
по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянен достъп до постоянно
течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; влошено
здравословно състояние на ищеца („има нужда да му се изписва лекарство
клонорекс, но не му го изписват и това му причинява психически страдания и
нарушение на сърдечната дейност“), с което са нарушени правата му по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От представената по делото справка с рег. № СА 1311 Екз.
№ 1 от 21.09.2021 г. от Арест - Пловдив (л. 53 по делото), се установява, че Д. Л. Д. ЕГН ********** е пребивавал на територията на
Арест - Пловдив в периода от 19.11.2019 г. до 14.01.2020 г., когато е
изпратен в Затвора гр. Пловдив. През този период е бил настанен в килия № 114
на ет. 1, която е с квадратура 14,74 кв. м. и със самостоятелен санитарен
възел. Ищецът е съжителствал в посочената килия с още две задържани лица. Размерите
на санитарния възел са 125/112 см., което се явява 1,4 кв.м. Като от общата
квадратура на килията се извади тази на санитарния възел се получава 13,34
кв. м., разделено на броя на обитателите в нея, реално всеки един от тях е ползвал
4,45 кв. м. жилищна площ. Килията е била оборудвана с маса за хранене с размери
60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и три легла с размери
190/70 см, като две от леглата са били разположени едно върху друго. Постелъчният
инвентар в нея са възглавници, одеяла и чаршафи. Посочено е, че чаршафите се
сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и
възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и
всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.
Всяка килия,
както и тази, в която е бил настанен ищецът, е снабдена със собствен санитарен
възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден
сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на
Арест-Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Извеждането до банята на
Арест - Пловдив става по утвърден график месеца за месец с периодичност два
пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество - по
съответното предписание.
Сочи се също, че Арест
- Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов
котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния
сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в
ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни
турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а
посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите.
Дневна светлина
прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за
по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража
лица ежедневно се осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на
открито. Относно дезинфекцията на арестните помещения за визирания период има
сключен Договор с рег. № 11179/13.11.2018 г. по описа на ГДИН - София с фирма
ДДД-1 ООД, със седалище в гр. София. Същите се изпълняват по график, както и
при необходимост - по заявка от ареста. В тази връзка са представени протоколи
за ДДД от 18.11.2019 г. и 29.01.2020 г. (л. 54-55).
6. От постъпилите по
делото писмо рег. № 19/20 от 19.08.2021 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 30), становище рег. № 6660/16.08.2021 г. (л. 41 и сл.) и становище от 21.09.2021 г.
(л. 59 и сл.), изготвени от ИСДВР П. У.се
установява, че Д. Л. Д. ***.01.2020 г., като през процесния период
01.03.2020 г. - 06.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) е бил настанен в
следните помещения:
|
Пост |
Период |
Фактически
настанени л. св. в стаята |
Капацитет
за настаняване в стаята |
||
|
Помещение |
от |
ДО |
|
|
|
|
Стая № 71, пост № 2 - |
01.03.2020 |
04.03.2020 |
7 |
6 |
|
|
с площ от 25.98 кв.м. без санитарния възел |
04.03.2020 |
10.04.2020 |
8 |
6 |
|
|
|
10.04.2020 |
29.05.2020 |
9 |
6 |
|
|
|
29.05.2020 |
20.07.2020 |
8 |
6 |
|
|
|
20.07.2020 |
14.08.2020 |
7 |
6 |
|
|
|
14.08.2020 |
25.08.2020 |
8 |
6 |
|
|
|
25.08.2020 |
09.09.2020 |
7 |
6 |
|
|
|
09.09.2020 |
28.09.2020 |
6 |
6 |
|
|
|
28.09.2020 |
05.10.2020 |
8 |
6 |
|
|
|
05.10.2020 |
20.10.2020 |
7 |
6 |
|
|
|
20.10.2020 |
02.11.2020 |
8 |
6 |
|
|
|
02.11.2020 |
15.12.2020 |
7 |
6 |
|
|
|
15.12.2020 |
18.01.2021 |
8 |
6 |
|
|
Стая № 80, пост № 2 - |
18.01.2021 |
27.02.2021 |
7 |
6 |
|
|
с площ от 27.69 кв.м. без санитарния възел |
27.02.2021 |
16.03.2021 |
6 |
6 |
|
|
|
16.03.2021 |
13.04.2021 |
7 |
6 |
|
|
|
13.04.2021 |
23.03.2021 |
8 |
6 |
|
|
Стая № 72, пост № 2 - |
23.03.2021 |
30.03.2021 |
6 |
6 |
|
|
с площ от 25.73 кв.м. без санитарния възел |
30.03.2021 |
29.04.2021 |
7 |
6 |
|
|
|
29.04.2021 |
07.05.2021 |
6 |
6 |
|
|
|
07.05.2021 |
10.05.2021 |
7 |
6 |
|
|
|
10.05.2021 |
12.06.2021 |
8 |
6 |
|
|
|
12.06.2021 |
18.06.2021 |
7 |
6 |
|
|
|
18.06.2021 |
25.06.2021 |
8 |
6 |
|
|
|
25.06.2021 |
06.07.2021 |
7 |
6 |
|
Всяко спално
помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени
от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90 x 180 см. и шкафовете са с размери 45 x 50 см. Всяко
помещение е с течаща вода и санитарен възел.
В спалното
помещение лишените от свобода имат неограничен достъп до санитар възел с
постоянно течаща вода. Затворът Пловдив се отоплява с централно парно, спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в
стаята.
Във всяка стая
има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в
помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята.
С постъпването си
в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и
завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко
комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от
своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация
със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята
на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
До момента л. св.
Д. Л. Д. не е подавал молби, касаещи подобряване на битовите условия в спалните
помещения.
Всички работещи лишени
от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена
възможност да използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на
затвора график.
7. Във връзка със здравословното състояние на ищеца е представена Докладна
записка рег. № 6660 от 09.09.2021 г., изготвена от д-р Д. (л. 51), според която лишеният от свобода Д. *** през месец
януари 2020 г., което е наложило да се направи справка с лекуващия лекар в
ареста д-р Стоилов, от когото съответно е получена справка за диагноза: „личностно
психично разстройство и страхово разстройство“. С докладната записка е представен
Амбулаторен лист № 197/16.02.2021 г. към направление чл. 3 № 58 от 15.02.2021
г., издаден от д-р Н.Б. психиатър
при МЦ Кючук Париж Пловдив, за извършен преглед на ищеца, в който подробно са
описани снетата анамнеза, обективното му състояние и приложената терапия – NF 991 Duloxi (30 mg x 28) – доза 2 и 1; издадена
платена рецепта – обикновен невролекс – 2 х 2; валидол (л. 52).
8. Като свидетел по делото е разпитан С. И.М., който завява, че познава Д. от началото на 2020 г.
Запознали се в Затвора Пловдив. Повече от времето били заедно в една килия.
Около четири - пет месеца били заедно. Някъде от декември 2020 г. до август
2021 г., когато М. бил освободен. Бройката на хората в килията варирала, но
никога не падала под 6 човека. Обикновено 7 - 8 човека били в килията. Тоалетна
имало в уникално мизерно състояние. Правели основен ремонт на стаята през
декември месец 2019 г. или 2020 г., но от тавана течало. Течало точно върху Д..
Ремонтите в затвора се изразявали само в боядисване. Нямало топла вода в
килията. Имало много дървеници, гризачи също от време на време излизали в
тоалетната. В килията не можели да се движат свободно при седем - осем човека и
25 кв. площ. Били заедно с Д. в 72 килия на втори пост и това била
най-добрата килия от целия пост. Д. си имал някакви стресови заболявания, които
трябвало да бъдат лекувани с един медикамент, наречен Клонарекс, но поради
това, че бил социално слаб и нямало как да си го набавя, а от Затвора Пловдив
не му го давали, той страдал, разстройвал се от това, изпадал в депресия,
истерия, страхова невроза. Правили опити лишените от свобода да му го закупят,
поради това, че Д. бил неплатежоспособен, но лекарката към Затвора Пловдив не
позволила. Клонарекс бил забранен и му давали валидол. Преди да бъдат заедно в
една килия, Д. бил в килия 73. Тя била по-лоша, още по-зле. След това били
заедно. Същото било и в килия 73 – пак нямало балатум, били 7-8 човека,
тоалетната била същата - мизерна. Вратите на тоалетната били в такова
състояние, че почти липсвали, само имало наченки на врати. Имало дървеници и в
тази килия 73. След пръскането имал чувството, че ставали два пъти повече. В
килиите имало течаща студена вода. Рядко пръскали за дървеници и хлебарки. Свидетелят
е присъствал два пъти в годината на такова пръскане, което било отгоре-отгоре,
не било някакво задълбочено пръскане, да си вдигнат багажите и да напръскат с
някаква силна отрова, в буквалния смисъл пръскали и те веднага след това можело
да влизат в килията. При личен разговор с докторката проведен там в затвора, свидетелят
разбрал за психичното състояние на Д., тъй като той бил в тяхната килия и те
трябвало да търпят неговите особености и затова се наложило да разговаря с
лекарката. Тя му казала за неговото здравословно състояние, защото знаела, че бил
от семейство на медицински работници и то доста уважавани. Тя му казала да се
пробват и ако решат да му допуснат лекарството ще му бъде закупено. Те пуснали
съответно молби в кутията на ИСДВР да им бъде разрешено да изтеглят от техните сметки пари, за да
може да бъдат закупени необходимите лекарства на Д.. От кутията на ИСДВР
молбите отивали при ИСДВР, след това при началника, но не знае в този затвор
кой ги взима тия решения. И не само свидетелят е пускал такава молба. И още
едно момче, което било в момента там при него в стаята, което било
по-платежоспособно. Съдържанието на молбите било моля да бъде разрешено от
моята лична сметка да бъде изтеглена еди-каква си сума пари, за да може да бъде
закупено еди-какво си лекарство, за еди-кой си човек. На самия Д. имало
изписана такава рецепта от стационара. Д. споделил с тях, че 17 години е
ползвал този медикамент. Д. ползвал валидол в промишлени количества, горе-долу
по един блистер на ден.
9. Във връзка със свидетелските показания (дадени в първото
проведено по делото съдебно заседание), ищецът уточнявам, че бил от гр. Шумен и преди да
попадне в затвора, там лекар му бил д-р Л.Б.. Тя му издавала зелена рецепта.
Когато дошъл тук в гр. Пловдив си сменил джипито и сега семеен лекар му бил д-р
К., от второ ДКЦ. От 23.05.2018 г. живее в гр. Пловдив и д-р К. му е личен
лекар. В затвора идвал психиатър д-р Б., която извършила преглед на всички,
които имали психичен проблем и записала, че страда от клаустрофобия. Това
лекарство (Клонарекс) се давало със зелена
рецепта, която важала една седмица, но не си спомня кой му е издавал
рецептата. Или д-р Б., или д-р Д.,
лекарката, която била в затвора. Д-р К., според ищеца, би трябвало да разполага
с цялата информация. Не си спомня кога точно му е издадена тази зелена рецепта,
но със сигурност било лятото на 2021 г. Изрично заявява, че претенциите му
са, че не е получавал лекарството (Клонарекс) само за тази рецепта през лятото на 2021 г.
Във връзка с това
изявление на ищеца (в първото проведено по делото с.з.), по искане на неговия процесуален
представител, д-р М.К. (общопрактикуващ лекар в ДКЦ ІІ – Пловдив) е задължена да представи по делото информация дали здравословното
състояние на Д. Л. Д., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пловдив, изисква
изписване на лекарство „Клонарекс“ и дали това лекарство е било изписвано на Д.
през 2021 г. (с посочване на точни дати).
В изпълнение на
задължението за предоставяне на посочената информация, д-р М.К. е депозирала по
делото писмо вх. №19410/01.12.2021 г. по описа на съда (л. 104), с което декларира, че Д. Л. Д. не я е посещавал за
изписване на „Клонарекс“ през 2021 г. и няма информация за него, като уточнява,
че ни е известно състоянието му да налага терапия с това лекарство.
ІІІ. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Ареста - Пловдив и Затвора Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Д. не е
пребивавал в Ареста - Пловдив през целия период от
01.01.2020 г. до 01.03.2020 г. Както
вече бе казано (т. 5 от настоящото решение), от данните по
делото се установява, че от 14.01.2020 г. до 29.02.2020 г., същият не е пребивавал в Ареста – Пловдив, а в Затвора Пловдив.
Само това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция
досежно престоя на Д. *** в частта й за посочения период (от 14.01.2020 г. до 29.02.2020 г.), се явява неоснователна.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от Д. *** ще бъдат разгледани само в периода от 01.01.2020
г. до 13.01.2020 г. вкл. (тъй като на 14.01.2020 г. същият е бил преведен в Затвора Пловдив), а относно Затвора Пловдив ще бъде разгледан периодът от
01.03.2020 г. до 06.07.2021 г. (датата на предявяване
на исковата молба), така както е предявен, доколкото в настоящото исково
производство ищецът е този, който определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактически твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
12. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните
лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
13. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Д. при изтърпяване на задържането
му под стража и наложеното му наказание лишаване от свобода през процесните
периоди в Арест – Пловдив и Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел
и постоянно течаща вода.
Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Д. са били
осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода.
14. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията
на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в
обсъжданите периоди в Ареста – Пловдив и Затвора Пловдив, тъй като от страна на
ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции
и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи от „ДД1“ ООД гр. София
въз основа на сключен договор с ответника от 13.11.2018 г. (л. 89 и сл.) и от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНД“ въз основа на
договор за възлагане на обществена поръчка от 20.01.2021 г. (л. 63 и сл.). В тази връзка са представени множество Протоколи за
извършени услуги – от 18.11.2019 г. и от 29.11.2020 г. за извършени дейности по
ДДД в Арест - Пловдив, и от 29.01.2020 г., 10.03.2020 г., 04.08.2020 г.,
18.09.2020 г., 12.12.2020 г., 08.02.2021 г., 23.03.2021 г., 18.05.2021 г.,
15.06.2021 г., за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, в които са
описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е третирано и
неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето извършило
описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката.
Този извод не се промяна от показанията на разпитания по
делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са
предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
15. Неоснователни се явяват и твърденията на ищеца, че не е
бил лекуван с „Клонорекс“. От събраните по делото доказателства не се
установява през 2021 г. на ищеца да е изписан медикамент с наименование
„Клонорекс“ (същият изрично заявява, че претенциите му са, че не е
получавал лекарството „Клонарекс“ само за „тази рецепта“ през лятото на 2021 г.
– вж. т. 9 от настоящото решение) и администрацията на Затвора Пловдив да е
възпрепятствала лечението на ищеца с него. В тази връзка, както вече бе казано,
към доказателствения материал по делото са приобщени Амбулаторен лист
№ 197/16.02.2021 г. към направление чл. 3 № 58 от 15.02.2021 г., издаден от д-р
Н.Б. психиатър при МЦ Кючук Париж Пловдив, от който е видно, че сред изписаните
на ищеца лекарствени продукти не фигурира „Клонорекс“ (т. 7 от настоящото решение) и писмо вх.
№19410/01.12.2021 г. по описа на съда (л. 104), от д-р К. (джипи на ищеца), с което същата
декларира, че Д. Л. Д. не я е посещавал за изписване на „Клонарекс“ през 2021
г. и няма информация за него, като уточнява, че ни е известно състоянието му да
налага терапия с това лекарство.
При тези данни, без всякакво съмнение отново следва да се
приеме, че от страна на администрацията на ответника не е налице незаконосъобразно
бездействие. Относно начина, по който Д.
е лекуван във връзка с психичното му заболяване, ответникът няма как да носи
отговорност, тъй като поставянето на диагноза и приложената в тази връзка медикаментозна
терапия не са от компетентността на служителите на ответника. Обстоятелството,
че Д. е искал да бъде лекуван точно с посоченото лекарство, но такова не му е
изписано за лечение нито от д-р Н.Б. психиатър при МЦ Кючук Париж Пловдив, нито
от неговото джипи д-р М.К. (общопрактикуващ лекар в ДКЦ ІІ –
Пловдив) не е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС.
Този извод не се променя от показанията на разпитания по
делото свидетел, според които Д.Д. трябвало да бъдат лекувани с Клонарекс.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че същият не притежава специални
знания, за да бъде дадена вяра на неговите показания. Впрочем и в останалата
част, досежно хигиенните и битовите условия в помещенията, за които свидетелства,
показанията на свидетеля няма как да бъдат съобразени при постановяване на
настоящия съдебен акт, тъй като ищецът не претендира вреди от такива неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
16. По време на престоя на Д. *** (01.01.2020 г. до
13.01.2020 г.) не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно
да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м.
Непротиворечива в тази насока е изисканата от органите по
изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираната по-горе справка
с рег. № СА
1311 Екз. № 1 от 21.09.2021 г., описана подробно в т. 5 от настоящото решение,
чието съдържание няма да бъде преповтаряно.
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация, не се ангажираха от страна на ищеца.
17. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Д. е бил задържан и е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание"
(в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United
Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални
последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само
действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на
едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство.
Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на
страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат
да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от
свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително
отнасяне.
18. Независимо от
изложеното обаче, следва да се констатира, че през втория исков период – от 01.03.2020 г. до 06.07.2021 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, същият е
обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Изключение
от казаното в обхвата на втория исков период, правят само
периодите от 09.09.2020 г. до 28.09.2020 г. (19 дни), от 27.02.2021 г. до 16.03.2021 г. (17 дни) и от 29.04.2021 г. до 07.05.2021
г. (8 дни), през които минималната жилищна площ в съответното спално помещение
за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за ищеца) е по-голяма от 4 кв. м.
Тук е мястото да се посочи, че на основание чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че тъй
като за периода от 16.03.2021 г. до 29.04.2021 г. предоставената от ответника
информация е взаимно изключваща се, в този период ищецът също е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на втория исков период, а именно от 01.03.2020 г. до
08.09.2020 г. вкл.,
от 28.09.2020 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл. и от 07.05.2021
г. до 06.07.2021 г. вкл. – общо 449 дни, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание Д. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В
този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага
да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от
страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени
задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Д.
минимално необходима жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ,
както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна
изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването
на едно лица от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане според която, „Основни
жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на задоволяване
на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство,
но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Д. в
обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален доход се
определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и
на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ за
заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед
е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За процесните 2020 г. и 2021 г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр.
102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран
минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният минимален
доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в
размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности, е 6,25 лв. В случая, доколкото Д.
в периодите от 01.03.2020 г. до 08.09.2020 г. вкл., от 28.09.2020 г. до
26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл. и от 07.05.2021 г.
до 06.07.2021 г. вкл. (449 дни) е бил лишен само от част от необходимото за
задоволяване на основните му жизнени потребности (само по
отношение на размера на жилищната площ), то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да
бъде определен като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден.
Следователно за установените 449 дни - част от втория
исков период, обезщетението възлиза на сумата от 2105,81 лв.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, е определен от съда при съблюдаване изискването на чл. 52
от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на
ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 2105,81
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (2105,81 лв.), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2021 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
19. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д. Л. Д., с ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата от 10000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 01.01.2020 г. до 01.03.2020 г. при
прилагане на мярка за неотклонение задържане под стража в Ареста – Пловдив.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на Д. Л. Д., с ЕГН **********, в момента
изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, сумата
от 2105,81 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 01.03.2020 г. до 08.09.2020 г. вкл., от
28.09.2020 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 28.04.2021 г. вкл. и
от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 06.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й
размер от 40 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания - 01.03.2020
г. до 06.07.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: