Р
A З
П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 118
На 09.01.2020г., Вяра Камбурова, съдия в БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, след като се
запозна с ч.гр.д. №33 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.423 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с
вх.№18794/25.11.2019г., подадено от „Мария-Анна“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес:
гр. Бургас, ул. „Богориди“ №11, представлявано от управителя Марина Павловна
Казачкова, чрез пълномощника адв. В.Б. - БАК, срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2836/29.07.2019г. по ч.гр.д.№6078/2019г.
на Бургаски районен съд.
Твърди се, че въз основа на
горепосочената заповед е издаден изпълнителен лист №4124/08.10.2019г., с който
„Мария-Анна“ ЕООД е осъдено да заплати на Етажната собственост сумата от 432,58
лв. – сборна главница от вноски за управление и поддържане на общите части на
сградата за месеците март, април, май и юни 2019г., законната лихва върху
главниците, считано от подаване на заявлението – 26.07.2019г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 386,13 лв. – разноски по делото. Посочва се, че за
издадената заповед длъжникът научил с получаване на поканата за доброволно изпълнение
на 18.11.2019г., по изпълнително дело №20192120400917 по описа на ДСИ при БРС
за заплащане на сумите по изпълнителния лист. Твърди се, че в процедурата по
връчване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ненадлежно връчване и невъзможност длъжникът да узнае за издаването ѝ,
съответно да направи възражение. Сочи се, че районният съд е приел, че
заповедта е връчена на основание чл. 50 от ГПК, без да е конкретизирано за коя
от двете хипотези става въпрос. Изложени са съображения, че в случая не е
налице нито една от хипотезите на чл.50 от ГПК.
Твърди се, че заповедта е била връчена
чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, като се оспорва
обстоятелството, че длъжностното лице е посетило три пъти адреса на дружеството
на посочените дати, тъй като по делото няма съобщения, които да удостоверяват
такива посещения.
Оспорва се като невярно удостоверяването
на длъжностното лице, че няма достъп до сградата, че вратата е заключена
непрекъснато, както и че няма звънци.
При изложените оплаквания се позовава на
хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението. Иска се
спиране на изпълнението на заповедта и връщане на делото на БРС за изпращане на
съобщение с указания по чл. 415 от ГПК. Направено е искане за допускане до
разпит на един свидетел при режим на довеждане, който ще установява факти,
свързани с наличието на достъп до адреса на управление на дружеството. Иска се
да бъдат приети като писмени доказателства по делото: покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело №20192120400917 по описа на ДСИ при БРС, с
разписка за връчване на 18.11.2019г. снимки на сградата, входната врата и
звънеца, монтиран на същата. Моли се съда да изиска и присъедини към настоящото
дело ч.гр.д. №6078/2019г. по описа на БРС.
След запознаване с материалите по
делото, съдът констатира следното:
Направено е искане за спиране на
изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2836/29.07.2019г.
по ч.гр.д. №6078/2019г. по описа на БРС, без да е уточнено дали се иска
спиране, на основание чл. 423, ал.2 или чл. 423, ал.3 от ГПК.
Изпълнението на заповедта, на основание
чл. 423, ал.3, изр.2 от ГПК се спира, в случай, че бъде прието възражението,
което става с крайния съдебен акт. Различна е хипотезата на чл. 423, ал.2 от ГПК, съгласно която по искане на длъжника, съдът може да спре изпълнението при
условията на чл. 282, ал.2 от ГПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че
производството следва да се остави без движение с указания до „Мария-Анна“ ЕООД,
да уточни искането си - дали прави искане за спиране на изпълнението съгласно
чл. 423, ал. 2 ГПК или претендира спиране по смисъла на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК. В случай, че прави искане за спиране на изпълнителното производство по
смисъла на чл. 423, ал. 2, изр. 2 ГПК трябва да са налице условията на чл. 282,
ал. 2 ГПК, като е длъжен да представи надлежно обезпечение. Когато предмет на
заповедта за изпълнение е парична сума, следва да се представи обезпечение в
нейния размер, който в случая е 558,80 лв.
Така мотивиран, Бургаският Окръжен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ възражение по чл. 423 ГПК с вх.№18794/25.11.2019г., подадено от
„Мария-Анна“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Богориди“ №11,
представлявано от управителя Марина Павловна Казачкова, чрез пълномощника адв. В.Б.
- БАК.
УКАЗВА на „Мария-Анна“ ЕООД,
ЕИК:*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Богориди“ №11, представлявано от
управителя Марина Павловна Казачкова, чрез пълномощника адв. В.Б. - БАК, в
едноседмичен срок от съобщаването да уточни искането си като посочи дали прави
искане за спиране на изпълнението съгласно чл. 423, ал. 2 ГПК или претендира
спиране като последица от евентуално уважено възражение по смисъла на чл. 423,
ал. 3, изр. 2 ГПК.
УКАЗВА на „Мария-Анна“ ЕООД,
ЕИК:*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Богориди“ №11, представлявано от
управителя Марина Павловна Казачкова, чрез пълномощника адв. В.Б. - БАК, в
случай, че претендира спиране по чл. 423, ал.2, следва да внесе по сметката на
Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването, надлежно обезпечение
- гаранция в размер на 558,80 лева.
При неизпълнение на дадените указания
възражението ще бъде върнато, а производството по делото прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: