РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. ...., 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ...., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530104324 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София твърди в исковата си молба, че въз
основа на заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по ЧГД
20225530100944/2022г. на РС – .... били издадени заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу Д. М. И. и И.Н.Е. Срещу издадената заповед за
изпълнение Д. М. И. подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което и съдът указал на
ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че ответникът
ползвал банков кредит съгласно сключен с „Юробанк България" АД договор за кредит
FL800627. По кредита като съдлъжник се задължила И.Н.Е. На 11.09.2021 г.
кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихва,
като изпаднал в забава. С оглед на формираното просрочие банката направила кредита
изцяло и предсрочно изискуем на дата 11.09.2021 г. с връчена покана до длъжника. С
поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на
задължението по кредита. Към датата на заявлението по чл. 417 ГПК и на исковата молба
длъжникът не изплатил дължимите на ищеца суми, което обуславяло правния интерес на
банката от настоящото производство. Освен задълженията, произтичащи от посочения
договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него ДДС. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че има срещу Д. М. И. валидно и изискуемо
1
вземане в размер на: 1146.22 лева, дължима главница за периода 11.09.2021 - 24.02.2022;
мораторна лихва в размер на 113.01 лева, дължима за периода 11.09.2021 - 24.02.2022; такси
и разноски в размер на 11.00 лева, дължими за периода 07.01.2022 - 24.02.2022; законна
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането. Във
връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС моли съда да се произнесе с осъдителен
диспозитив относно направените в заповедното производство разноски както следва:
държавна такса в размер на 25.40 лева и адвокатски хонорар в размер на 360 лева с вкл.
ДДС. Моли съда да му присъди направените съдебни разноски в настоящото производство
за държавна такса и договорен адвокатски хонорар.
Ответникът Д. М. И. оспорва основателността на предявения иск. Видно от
представения договор за кредит /чл. 2, ал. 5, т. 2/, банката имала право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като уведоми кредитополучателя за това с писмо с образна разписка
по реда на чл. 19 от договора. Това от своя страна не било изпълнено от страна на ищеца,
като действително от И. била получена покана за изпълнение с писмо от 27.07.2021 г., видно
от пощенски плик. Сочи, че самата покана е отправена до друго лице, а именно Д.Ч.Д. и
била за различни дължими суми. Видно от предоставените документи с получената искова
молба по чл. 422 от ГПК, не били предоставени съответните разпечатки за изпълнение на
погасителния план, от които да е видно, че действително на посочените дати е прекратено
плащането от страна на ответника, изпадането му в забава, внасяни ли са суми за погасяване
на кредита за предсрочно изискуем, какви суми са внасяни от ответника от 2016 г. до
обявяването на кредита за предсрочно изискуем: и в какъв размер, ако е налице внасяне на
по-големи от дължимите суми, как са разпределени същите от страна на банката и за какво.
На следващо място, не била предоставена информация относно евентуално едностранно
увеличаване от страна на ищеца на дължимите лихви и съответно приемане на нов
разплащателен план, като в този смисъл била налице и възможност за евентуално
установяване на неравноправни каузи в договора за кредит. Видно от договореното в
договор за кредит - чл. 2, ал. 5, т. 1 и чл. 3, банката имала право по време на действието на
договора едностранно да променя размера на приложимата лихва. Счита тази клауза от
договора за нищожна и моли съда да я обяви за такава като неравноправна на основание чл.
143 от ЗЗП, като от страна на ищеца не били предоставени данни дали през периода на
договора до обявяването на останалата и неплатена дължима сума по същия за предсрочно
изискуема, налице ли е осъществяване на едностранна промяна на договорения лихвен
процент, ако е правена промяна колко пъти, налице ли е увеличаване на дължимата и
съответно претендирана сума вследствие на едностранно увеличаване на договорения
лихвен процент по кредита. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан иска,
ведно със законните последици от това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
2
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 944/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 494/11.03.2022 г. за сумата 1146,22 лева – главница за периода 11.09.2021г. до
24.02.2022г. по договор за кредит № FL800627 от 12.03.2016г., със 113,01 лева мораторна
лихва за периода от 11.09.2021 г. до 24.02.2022 г., с 11,00 лева такси и разноски за периода
от 09.07.2022 г. до 24.02.2022 г., и законна лихва върху главницата от 10.03.2022 г. до
изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника Д. М. И. и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира вземане по договор за потребителски кредит № FL800627 от
12.03.2016г., по силата на който е предоставил на ответника и И.Н.Е потребителски кредит
в размер на 4128,78 лв. за текущи нужди, а кредитополучателите са се задължили да го
върнат с дължимите лихви до 12.03.2023 г. на 84 погасителни вноски съобразно приложения
погасителен план.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото се установява, че
кредитополучателите Д. М. И. и И.Н.Е са усвоили кредит в размер на 4128,78 лв. на
12.03.2016г., като сумата е преведена по сметка с IBAN: ............ на името на Д. М. И.. Към
11.09.2021 г. по договор за кредит № FL800627 от 12.03.2016 г. е имало непогасени
просрочия в общ размер на 345,79 лв., в т.ч.: главница - 276,16 лв., договорна лихва - 54,32
лв., лихва по просрочие - 15,31 лв.
Според чл.14, ал.5 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок банката може да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Видно от представеното в
заповедното производство извлечение от счетоводни книги, на 11.09.2021 г. е наредено
счетоводно записване на задължението на ответника като предсрочно изискуемо.
С покана за изпълнение /без дата/ ищецът е съобщил на ответника, че е обявява
непогасената част от кредита за предсрочно изискуема. Уведомлението е връчено на
длъжника Д. М. И. на 28.07.2021 г., видно от приложената към исковата молба обратна
разписка. Счетоводното записване на кредита като предсрочно изискуем е извършено след
връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост и на другия длъжник
по договора. При тези обстоятелства съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост. Следователно в случая са спазени изискванията по чл.60, ал.2
ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, при наличието на
които банката може за предизвика предсрочното настъпване на падежа на цялото
задължение по договора за кредит.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че към 24.02.2022 г. /датата на издаване на извлечението от сметка, представено
в заповедното производство/ след погасяване на част от дължимите суми в размер на
3
4610,39 лв. при спазване на реда за погасяване съгласно договор за кредит № FL800627 от
12.03.2016г. остатъкът от задължението по процесния договор е в общ размер на 1270,23 лв.,
в т.ч. главница - 1146,22 лв.; мораторна лихва от 11.09.2021г. до 24.02.2022г. - 113,01 лв.;
разноски - 11,00 лв. След 24.02.2022г. по договор за кредит № FL800627 от 12.03.2016г. са
извършени погасявания в общ размер на 1450,00 лв., в т.ч. 320,00 лв. са внесени от Д. М. И.
по банковата сметка и 1130,00 лв. са преведени от ЧСИ по ИД № 463/2022 г. По данни на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД гр. София след 24.02.2022г. по договор за кредит № FL800627
от 12.03.2016 г. банката е получила суми в общ размер на 1780,00 лв., които са разпределени
по следния начин: 1598,86 лв. - разноски; 113,01 лв. - лихви; 68,13 лв. - главница.
Заключението е компетентно и мотивирано, не е оспорено от страните по делото, поради
което съдът го възприема изцяло.
Следователно след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
към датата на приключване на устните състезания в настоящата инстанция на ищеца са
заплатени суми с общ размер 1780 лв. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при
постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението
на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на
устните състезания, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на
правопогасяващи факти. В случая искът се смята предявен от подаването в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /чл.422, ал.1 ГПК/, т.е. на 10.03.2022 г.
След тази дата по процесния договор за кредит са извършени плащания в размер на 1780
лв., с които по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД са погасени изцяло претендираните вземания с общ
размер 1270,23 лв. /в този смисъл Определение № 141 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3958/2008 г., I г. о., ГК/.
Неправилно част от платената от ответника сума в размер на 1598,86 лв. е отнесена
от банката ищец за погасяване на направени съдебни разноски, тъй като изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по
реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на
чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК /в този смисъл е т.12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС/. В същото
решение се приема следното: „С решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз
основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото
4
производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на
производството по делото разноски за исковия процес.“. Следователно в случая вземане за
разноските в заповедното и в настоящото производство ще възникне в полза на ищеца едва с
влизане в сила съдебното решение за тяхното присъждане, поради което и платените от
ищеца суми преди това не могат да бъдат отнесени за тяхното погасяване.
С оглед гореизложеното съдът намира вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 494/11.03.2022
г. по ч.гр.д.№ 944/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд е погасено чрез плащане
в хода на процеса. Ето защо предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 385,40
лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото
производство - в размер на 325,40 лв., представляващи държавна такса и възнаграждение на
вещо лице, без да се отчита отхвърлянето на иска, тъй като вземането е погасено чрез
плащане след предявяване на иска и следователно ответникът е дал повод за завеждане на
делото и дължи на ищеца направените разноски – арг. от чл.78, ал.2 ГПК /в този смисъл са
Решение № 124 от 16.I.1957 г. по гр. д. № 7153/56 г., IV г. о., Определение № 605 от
10.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2001 г., II г. о., Определение № 475 от 1.12.2005 г. на
ВКС по ч. т. д. № 275/2005 г., II о., ТК/. По същата причина на ответника не се следват
разноски независимо от отхвърлянето на иска.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* гр. София,
община Столична, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, против Д. М. И. от гр. ...., ул.
".... иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 494/11.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 944/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд както следва: за сумата 1146,22 лева – главница за периода
11.09.2021г. до 24.02.2022г. по договор за кредит № FL800627 от 12.03.2016г., със 113,01
лева мораторна лихва за периода от 11.09.2021 г. до 24.02.2022 г., с 11,00 лева такси и
разноски за периода от 09.07.2022 г. до 24.02.2022 г. и законна лихва върху главницата от
10.03.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. И. от гр. ...., ул. ".... да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК ********* гр. София, община Столична, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260
сумата 385,40 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 325,40
лева, представляваща разноски в исковото производство.
5
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ....: _______________________
6