Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

Състав

На

12.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

377

по описа за

2019

година.

Производството е образувано по жалба от З.Я.Ф. от ***, действащ чрез адв.Д.Ш., с искане за обявяване нищожността на Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали, Заповед № 238з-222/18.12.2017 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали и Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали.

Сочи, че по силата на оспорените заповеди са му били възлагани функции по общо ръководство, организация и контрол на дейността на РУ – Ардино за периодите, както следва: 16.11.2017 г. – 22.11.2017 г.; 20.12.2017 г. – 08.01.2018 г. и 10.08.2018 г. – 28.08.2018 г.

Твърди, че по Предложение № ***/*** год., в което са били наведени твърдения за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, със Заповед № ***/*** год. на Министъра на МВР, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за МВР, срещу него било образувано дисциплинарно производство.

Изложени били доводи, че по време на действие на оспорваните с настоящата жалба заповеди на Началника на РУ, с които са му били възложени функции по ръководство и управление, бил в роднински връзки по права линия с *** Т. С. Ф. - *** на РУ - Ардино, както и със *** И. С. Ф. - *** в РУ - Ардино, които се явявали негови ***. Посочено било, че въпреки наличието на непосредствена йеархическа връзка на ръководство и контрол на роднини по права линия до четвърта степен, възникнало по силата на това възлагане на функции, жалбоподателят не бил изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗМВР - „в 7-дневен срок от възникване на обстоятелства по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подават декларация“, като по този начин бил изпаднал в условията на несъвместимост със служба в МВР, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.

Към момента на депозиране на процесната жалба дисциплинарното производство срещу З.Ф. било висящо.

Релевира доводи, че въпреки безспорния факт на наличие на роднинска връзка с посочените служители от РУ - Ардино и неподаването на декларация по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР, в случая не бил извършил вмененото му тежко нарушение на служебната дисциплина. В този смисъл, счита, че трите заповеди на началника на РУ-Ардино, оспорени в настоящето производство, с които са му били възлагани функции по управление и ръководство на РУ са нищожни, и като такива не са формирали никакви правни последици, поради което и не е декларирал възникването на нови обстоятелства по чл. 153 от ЗМВР. Заповедите се явявали нищожни по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК, тъй като същите били издадени от орган без необходимата компетентност и представителна власт.

Във връзка с горното въвежда, следните твърдения: В чл. 37, ал. 1 от ЗМВР законодателят бил посочил изчерпателно основните структурни единици на МВР, като съгласно т. 2 на разпоредбата такава структурна единица се явявала ОД МВР, която се ръководела от директор. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, директорът на ОД МВР управлявал човешките ресурси на дирекцията, в това число и на нейните териториални звена, каквото е РУ. Във връзка с реализиране на тези права директорът на ОД МВР издавал заповеди - чл. 43, ал. 4 ЗМВР. Тези основни принципи на кадровата работа в МВР били заложени и в Правилника за устройство и дейността на МВР, приет с ПМС № 207/2014 год., съответно в чл. 3 и чл. 18, съгласно които ОД МВР е основна структурна единица и нейния директор е компетентен да управлява човешките ресурси. Счита, че възлагането на функции по ръководство и контрол на районното управление като звено на ОД МВР е именно такова действие по управление на човешките ресурси. Съгласно материалния закон и утвърдената управленска практика в МВР при излизане в отпуск на ръководен служител, в случая началник на РУ, в заявлението си за отпуск той предлагал, а директорът на ОД назначавал със заповед служител, на когото се възлагат функции по управление за времето на отсъствие на титуляра на длъжността. Поради това издаването на процесиите заповеди от страна на началника на РУ се явявало действие, извършено от служител без необходимата служебна компетентност, а съгласно Тълкувателно решение № 2/14.05.1991 г., постановено по ТД № 2/91 г. на ОСГК - ВС, административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган бил нищожен и като такъв не пораждал правни последици.

Предвид горното, счита, че в случая административния орган е приложил неправилно материалния закон, като е издал обжалваните заповеди в противоречие със закона и процесуалните правила.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали, Заповед № 238з-222/18.12.2017 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали и Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв. Ш. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания релевира доводи, че атакуваните административни актове са порочни, тъй като същите са издадени от некомпетентен орган, който е нямал, както функционални, така и служебни компетенции да постанови тези административни актове. В тази връзка сочи чл. 33, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на министерството на вътрешните работи, която регламентирала реда за издаване на заповеди за заместване на ръководител на звено при МВР, какъвто се явявал и началникът на РУ. Счита, че заповедите за заместване на началника на Районно управление – Ардино, е следвало да бъдат издадени от директора на ОД на МВР – Кърджали, който се явявал компетентния орган. Моли съда да уважи жалбата като присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, началник на Районно управление – Ардино се представлява от юрисконсулт М. П., която не оспорва жалбата. Излага съображения, че издадените от ответника заповеди са били съгласувани с директора на ОД на МВР - Кърджали. Преди всяко едно заместване, началникът на РУ е подавал писмено заявление до директора на ОД на МВР – Кърджали, в което е било отразено от кой служител ще бъде заместван и то е било подписано от него. След получаване на разрешение от директора на ОД на МВР - Кърджали и одобрение на предложения заместник, началникът на РУ - Ардино е издавал съответните заповеди за заместване, каквато е била и практиката в дирекцията към онзи момент. Във всичките тези случаи началникът на РУ – Ардино е бил с ясното съзнание, че не е нарушавал закона и е издавал законосъобразни заповеди. Липсата на компетентност, при издаването на процесните административни актове, обосновавала тяхната нищожност, което било достатъчно да бъде направена констатация за тяхната нищожност

 Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 238з-206/15.11.2017 г./л. 31/, издадена от началник РУ - Ардино към ОДМВР – Кърджали, за периода от 16.11.2017 г. до 22.11.2017 г. включително, функциите по управление на РУ - Ардино са възложени на *** З.Я.Ф.;

Със Заповед № 238з-222/18.12.2017 г./л. 32/, издадена от началник РУ - Ардино към ОДМВР – Кърджали, за периода от 20.12.2017 г. до 08.01.2018 г. включително, функциите по управление на РУ-Ардино са възложени на *** З.Я.Ф.;

Със Заповед № 238з-71/25.07.2018 г./л. 33/, издадена от началник РУ - Ардино към ОДМВР – Кърджали, за периода от 10.08.2018 г. до 27.08.2018 г. включително, функциите по управление на РУ - Ардино са възложени на *** З.Я.Ф..

 Горепосочените заповеди са издавани във връзка с депозирани от Щ. М. У. – началник на РУ – Ардино, заявления за ползване на платен годишен отпуск, разрешен от директора на ОДМВР гр.Кърджали: Заявление за отпуск с УРИ *** от *** г., Заявление за отпуск с УРИ *** от *** г. и Заявление за отпуск с УРИ *** от *** г./л. 34 – л. 36/.

Със Заповед № *** от *** год./л. 37 – л. 38/, издадена от министъра на вътрешните работи, е образувано дисциплинарно производство срещу *** З.Я.Ф. – *** в РУ – Ардино. Видно от обстоятелствената част на заповедта производството е образувано във връзка с неизпълнение на задължение да подаде декларация по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР, възникнало с оглед изпълняваните от З.Я. функции на *** по силата на процесните Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., Заповед № 238з-222/18.12.2017 г. и Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., всичките издадени от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 149, , ал. 5 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима, подадена от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване.

Безспорно е по делото, че процесните заповеди са издадени от Щ. М. У. в качеството му на началник на РУ – Ардино, като за всеки един от периодите в заповедите и понастоящем жалбоподателят е заемал длъжността *** в РУ – Ардино. Всяка една от заповедите има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. 

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Нищожният административен акт не поражда правни последици, поради което не следва да бъде отменян. Необходимо е само неговото прогласяване (обявяване) за такъв, решението за което ще има декларативно действие.

Следва да се отбележи, че до нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си, какъвто е налице в конкретния случай.

Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т.е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на нормативна уредба за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен, респ. некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Релевантно за настоящия процес е обстоятелството, на кой орган от структурата на МВР законодателят е делегирал правомощията да определи длъжностно лице, което да замества началникът на районно полицейско управление при отсъствието му, поради ползване на годишен отпуск, временна нетрудоспособност или др.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи/ПУДМВР/, при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса на такава длъжност в съответното звено – изпълнителска длъжност.

Една от основните структури на МВР е съответната областна дирекция – чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 3, т. 2 от ПУДМВР, а съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 1 от цитирания подзаконов акт в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, чиито правомощия са визирани в чл. 43 от ЗМВР и чл. 18 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ПУДМВР, районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция.

По силата на чл. 56 от ЗМВР, органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3.

Анализът на цитираните разпоредби от ЗМВР и Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните обоснова извода, че при отсъствие на началник на районното управление в областната дирекция на МВР, компетентен да определи длъжностното лице, което да го замества е директорът на ОДМВР, в чиято структура попада районното управление като нейно звено.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на всяка една от процесните заповеди - Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., Заповед № 238з-222/18.12.2017 г. и Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., техният издател Щ. М. У. е бил началник на РУ – Ардино. Посоченото районно управление е структурно звено в структурата на ОДМВР – Кърджали, поради което при ползването на платен годишен отпуск от Щ. У., компетентен да определи длъжностното лице, което да го замества е директорът на Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, респ. при негово отсъствие, лице което го замества в този период. В този смисъл началникът на районното управление е ръководител на звено в структурата на МВР и негов по-горестоящ ръководител е директорът на областната дирекция на МВР.

По изложените съображения, съдът намира, че при отсъствието на началника на РУ – Ардино за периодите 16.11.2017 г. – 22.11.2017 г.; 20.12.2017 г. – 08.01.2018 г. и 10.08.2018 г. – 28.08.2018 г., същият не е разполагал с компетентността да определи лице, което да го замества, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи, такива правомощия са делегирани единствено на директора на ОДМВР – Кърджали. Предвид това и след като е издал Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., Заповед № 238з-222/18.12.2017 г. и Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., то началникът на РУ – Ардино е действал при липса на компетентност, което е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК и обосновава нищожност на всяка една от посочените заповеди.

Предвид горното следва да се постанови решение, с което се прогласи нищожността на Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали, Заповед № 238з-222/18.12.2017 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали и Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., издадена от началник РУ-Ардино към ОДМВР – Кърджали.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 430 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса при образуване на делото. Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Кърджали, която дирекция е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 1-во от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на  Заповед № 238з-206/15.11.2017 г., издадена от началник РУ - Ардино към ОДМВР – Кърджали, с която за периода от 16.11.2017 г. до 22.11.2017 г. включително, функциите по управление на РУ - Ардино са възложени на *** З.Я.Ф.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Заповед № 238з-222/18.12.2017 г., издадена от началник РУ - Ардино към ОДМВР – Кърджали, с която за периода от 20.12.2017 г. до 08.01.2018 г. включително, функциите по управление на РУ - Ардино са възложени на *** З.Я.Ф.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Заповед № 238з-71/25.07.2018 г., издадена от началник РУ - Ардино към ОДМВР – Кърджали, с която за периода от 10.08.2018 г. до 27.08.2018 г. включително, функциите по управление на РУ - Ардино са възложени на *** З.Я.Ф.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на З.Я.Ф. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 430 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: